Решение по дело №457/2020 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                    07.01.2021 г.                                        гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                                 граждански състав         

на седми декември                                                     през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов

                                                                                          

секретар Радостина Стоилова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 457 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е молба от П.Р.Ф. с ЕГН **********,***, пр.основание: чл.19. ал.1 от ЗГР.

Ищеца, чрез адв. Г.Д. ***, моли да му бъде променено собственото име от П. на В.. Твърди, че родителите му при раждането решили да го кръстят П., но това име не харесвал от малък още като ходел в детската градина. Започнал да се срамува от собственото си име и казал на всички да го наричат В., защото това име много му харесва. С това име се представя в обществото и родители, близки, съученици, съседи, колеги, започват да го наричат В. От 2000 г. живее в Ф.Р.Германия, където всички го знаят и наричат В.. Счита, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на собственото му име от П. на В..

Районна прокуратура гр. Балчик в изпълнение на функциите по общ надзор за законност, редовно призовани, не се явява представител и не изразяват становище по молбата.

Заинтересованата страна Община Балчик, с административен адрес: гр. Балчик, пл. „21-ви септември“ № 6, чрез Н.А., в качеството му на кмет, представя писмено становище относно подадената молба. Посочва, че промяната на собствено, бащино и фамилно име е субективно потестативно право, което се упражнява по предвидения в закона ред и в случаите, изчерпателно предвидени в закона. Законодателят е предоставил на съда да прецени, дали изложените пред него причини за направеното искане за промяна на име представляват важни такива по смисъла на закона. Счита, че молбата следва да бъде допусната и разгледана и ако се установят основателни обстоятелства да се уважи.

 Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото и писмените доказателства прие за установено следното: От представеното удостоверение за раждане на молителя от Община Балчик, издадено въз основа на акт за раждане № 0201/20.07.1981 г. в което е записан с имената П.Р.Ф.. В съдебна заседание адв. Д., като пълномощник на молителя посочва, че с доверителя и често се шегували с името му „П.“. Свидетелят И.Х.Х.от гр. Белослав посочва, че се познават с молителя и са приятели от 7-8години. Твърди, че имат компания с приятели в която всички го знаят с името В. защото така им се е представил. Понеже и той живее в Германия са се виждали и там, като други хора са го наричали пред него В..В България е чувал от някои познати да се шегуват  с молителя „магарето П.“ и са правили намеци и за други подобни обиждащи го. Свидетеля С.Д.Т.от с.Оброчище, общ. Балчик твърди, че молителя му е вуйчо. Посочва, че в семейството им и другите в селото го занаят с името В.. Знаят го и с името К., но никой не го нарича с това име, защото в негово присъствие го наричат В..

От установените фактически обстоятелства, предвид изложеното и приетите гласни и писмени доказателства става ясно, че молителят е записан с имената П.Р.Ф., а според желанието и твърденията му, които не се оспорват от заинтересованите страни в процеса, а се потвърждават и от свидетелите, го знаят със собствено  име В.. Няма данни, и такива не се събраха по делото, молителят да е осъждан, да има висящи наказателни или други производства срещу него или да има наложени някакви други законови ограничения, което елиминира възможността претенцията по чл. 19, ал. 1 от ЗГР да е продиктувана от някакви користни подбуди за заблуждаване на органите в Република България. Твърденията на молителя, подкрепени от тези на свидетелите, водят до извода, че за него е обществено неудобно да ползва сегашното си собствено име, с което е записан.

Името, като част от личностното самоопределяне на лицата и в тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено име, може да се квалифицира като „важно обстоятелство”. Настоящото собствено име на молителят не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но нуждата от неговата промяна е породена от факта, че същият има пречки и неудобства в обществото, където живее и работи. Всяко дееспособно лице има субективното право да прецени дали имената му, дадени от други лица (родителите), го удовлетворяват и да поиска промяната им по съдебен ред, стига зад искането да не стоят намерения за въвеждане в заблуждение на органите на реда или други институции. Субективното желание на лицето, търсещо промяна, също е „важно обстоятелство” по смисъла на закона и следва да бъде зачетено, каквато е и практиката наложена от ВКС на Република България.

С оглед на гореизложеното, молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р          Е         Ш        И:

           

            ДОПУСКА промяна на собственото име на П.Р.Ф. с ЕГН **********,***, който занапред да носи собственото име В..

            РАЗПОРЕЖДА, след влизане в сила на решението, длъжностното лице по гражданско състояние да извърши надлежно отбелязване на горната промяна в акта за раждане на лицето.

            Решението може да се обжалва/протестира в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Добрич. 

 

                                                                                                      

                                                                                     Съдия: