Решение по дело №1025/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. П. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат И.. Д. В., АС – [населено място] против решение № 343/06.05.2024 г., постановено по АНД № 5037/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0346-000191/15.08.2023 г. на началник РУ в ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на касатора, с която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски пред съответните инстанции.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 23-0346-000191/15.08.2023 г. на началник РУ в ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което на Н. П. С., за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 23.07.2023 г. в 03:16 часа, в [населено място], на [улица], Н. С., като водач на лек автомобил [Марка], модел „Ц 280“, с рег. № YE57UMA, Великобритания, негова собственост, управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510 с № 0245, като апарата е отчел положителна проба 0.54 промила алкохол в издишания от водача въздух. Бил е издаден и талон за медицинско изследване № 103432.

Въззивният съд преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози се урежда с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, като при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

Нормата на чл. 3а от Наредбата предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От приложените по делото доказателства се установява, че касаторът не е приел показанията на техническото средство – дрегер 7510 с № 0245 и е направил писмен избор за изследване чрез доказателствен анализатор. Избора на касатора е обективиран в предоставения му талон за изследване № 103432 (л. 10 от АНД № 5037/2023 г. по описа на БРС), където собственоръчно е посочил, че желае да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор, като допълнително и собственоръчно е записал срещу доказателствен анализатор – желая, а срещу медицинско и химическо изследване – не желая. При така изразено от водача желание, контролните органи е следвало да се съобразят с него, но това не е било сторено. По този начин признатото от законодателя право на избор на водача е било нарушено. Това право е ясно разписано в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, съгласно която разпоредба в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

Невъзможността на контролните органи да осигурят на водача установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, поради неизвършена техническа проверка на същия според показанията на разпитания актосъставител и изпращането му в ЦСМП – [населено място], на практика е лишило касатора от право на избор, който избор му е нормативно признат.

Предвид изложеното контролните органи неправилно са установили концентрацията на алкохол в кръвта единствено на базата на показанията на техническото средство при изразено желание за установяването й с доказателствен анализатор, доколкото водача не е приел показанията на техническото средство.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Като е стигнал до различни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 година) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените от него разноски за двете инстанции в общ размер на 1 000 лева, от които 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд – Бургас и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 343/06.05.2024 г., постановено по АНД № 5037/2023 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0346-000191/15.08.2023 г. на началник РУ в ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Н. П. С., с [ЕГН] сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокат за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.