Решение по дело №891/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260175
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20201520100891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260175

гр.Кюстендил,16.03.2021 год.

 

В    И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар Янка Ангелова,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ  гр.д.№ 891/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ /България/ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.софия 1407,р-н „Лозенец“,ЕКСПО 2000,бул.“**“ № 55 е предявило против П.Б.К.,ЕГН ********** ***, искове да бъде признато за установено по отношение на ответникът  съществуването и изискуемостта на вземания на ищеца,произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1903062503676160/13.03.2019 год.,съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2241/2019 год.КРС.Претендират се разноските от производствата.

В срока за отговор особеният представител на ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция,взема становище по доказателствата и прави доказателствеи искания.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

На 13.03.2019 год. в гр.София между страните бил сключен в писмена форма договор за потребителски паричен кредит № 1903062503676160 /л.7-16 от гр.д.№ 11774/2020 г.СРС/,по силата на които ищцовото дружество като заемодател предоставило на ответника като заемател в заем сумата от 20 900/ двадесет хиляди и деветстотин /, чрез плащане по посочена в доовора банкова сметка,***словията на договорът и погасителен план /л.17-19 от гр.д.№ 11774/2020 г.СРС/ ,неразделна част от договора,в срок до 20.03.2029 год., на равни месечни вноски ,всяка в размер на 228.90 лв.,включваща в себе си погашение на част от главницата и уговорената договорна лихва. Договорът урежда начинът на определяне и начисляване на договорната лихва,ГПР и възможност за кредитора при изрично дефинирани случай на неизпълнение да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо.С договора страните са приели,че всички уведомления и изявления на страните ще се осъществяват в писмена форма и се считат връчени,ако чрез лично доставяне,доставяне чрез куриер,или изпращане по пощата с обратна разписка /чрез „Български пощи“ или друг оператор/,достигнат до адресите посочени в договора.Съгласно експ.з-ние вх.№ 264836/01.03.2021 год. /л.45-52/,изп.от в.л. С.Т. банката изпълнила задължението си да преведе уговорената в заем сума на 14.03.2019 год.,а ответника не изпълнил точно задължението си по договора,не платил изцяло или частично месечните погасителни вноски от 20.03.2019 год. до 20.09.2019 год.

Поради неизпълнение на длъжниковото задъжение ищецът изготвил писма изх.№ ИЗХ-001-75042/17.09.2019 год./л.20 от гр.д.№ 11774/2020 г.СРС/  и ИЗХ-001-75043/17.09.2019 год./л.24 от гр.д.№ 11774/2020 г.СРС/,с което обявил предсрочна изискуемост на цялото си вземане в размер на 21128.08 лв.,от която главница 20 770.38 лв.и 357.70 лв. лихва, които изпратило за връчване чрез препоръчани писма с обратни разписки чрез оператора „Български пощи“ на двата посочени в договора адреси на ответницата,като видно от известията за  доставяне /л.21-23 и 25-27 от г.д.№ 11774/2020 г.СРС/ същите са оформени с отбелязване „непотърсен в срок“.Ищецът депозирал на 04.11.2019 год. пред КРС заявление по чл.410 ГПК за  дължаща се главница от 20 770.38 лв.,от която редовна главница от 657.42 лв. и предсрочно изискуема главница от 20 112.96 лв.,изискуема редовна лихва от 504.02 лв. за периода от 20.04.2019 год. до 10.10.2019 год. и наказателна лихва в размер на 213.68 лв. за периода от 20.05.2019 год. до 31.10.2019 год. вкл., ,което било уважено с издаването на заповед за изпълнение №1126/04.11.2019 год.по  ч.гр.д.№ 2241/2019 г.КРС /приложено в цялост/,а в последствие на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на вземането.Съгласно съдебно-счетоводна експертиза № 19172/27.08.2019 год.,изп.от в.л.С.Т., се установява това,че : 1.Ответникът е получил реално в заем на 14.03.2019 год. заемната сума.;2.В периода 14.03.2019 год.-04.11.2019 год. ответникът е погасила само една погасителна вноска в размер на 248.75 лв.;3.Към 11.10.2019 год. с настъпил падеж по погасителен план са били суми за главница от 1144.50 лв.,а за договорна лихва-487.08 лв.,а наказателната лихва върху непогасени просрочени главници,считано от педажна дата до 31.10.2019 год. възлиза на сумата от 184.20 лв.;4.към датата на подаване на заявлението по ч.410 ГПК ответницата ,при редовно обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане,дължи главница от 20 770.40 лв.,редовна договорна лихва от 504.02 лв. и наказателна лихва в размер на 213.68 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание на цитираните доказателства и по същата страните не спорят.

Съобразявайки горното съдът счете,че предявеният иск е  допустим и снователен,поради което ще се уважи.Мотивите са следните:

Съдът приема за установено и доказано , че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по заем, в писмена форма, материализирано в договор за потребителски паричен кредит № № 1903062503676160 от 13.03.2019 год.,по силата на което ищцовото дружество е предало раелно в заем на ответника парична сума в заем, а последния се е задължил да я върне по уговорения начин.счетоводната експертиза,изпъленна от в.л.С.Т.,чието заключение бе прието от съда като обективно,безпристрастно и неоспорено от страните,установи и това,че ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение да предаде реално в заем уговорената в заем сума на ответницата.Договора е такъв по смисъла на чл.9 Закон за потребителският кредит и при проверката му,осъществена от съда по реда на чл.7,ал.3 ГПК,не се констатираха нищожни по смисъла на този закон и Закон за защита на потребителите клаузи,водещи до извод за нищожност на отделни клаузи,или на целия договор, а от това и за недължимост на исковите суми.

Не се въвеждат и поддържат доводи за нищожност на договора ,поради това че ответникът не е страна по него,волята му е опорочена,подписът под договорът не е негов.Не се спори между страните, а ответника, в чиято тежест е да стори това  не представя доказателства,че е изпълнявал точно задължението си,поради което съдът основавайки се на неоспореният погасителен план и съдебно-счетоводната експертиза,приема че ответникът е неизправна страна в правоотношението и не е платил коректно задълженията си.

Ищцовото ТД поддържа,че цялото вземане по процесният договор е обявено за предрочно изискуемо,поради което предмет на заявлението по чл.410 ГПК,а от там и на настоящите искове са не само падежиралите вноски,но и непадежиралите такива.Следва да се даде отговор на въпросът дали надлежно е обявена предсрочната изискуемост на ответницата с оглед и на стореното възражение от особеният й представител.

Според разясненията в т. 18 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на  чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е дадено разрешение, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника- кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

Страните по процесният договор са уговорили,че коренспонденцията между тях ще бъде в писмена форма и ще се изпраща на  посочени конкретни адреси,при различни способи за изпращането им-лично доставяне,чрез куриер,препоръчано писмо с обратна разписка като в чл.11.8.2 и такава,че по каквато и да е било причина длъжникът не получи фактически на посочен от него адрес коренспонденцията,адресирана до него на така посочен адрес,ще се счита връчена,ако обратни разписки и други удостоверяват че е стигнала до посоченият адрес,независмо от това дали реално са получени или не.

Видно от доказателствата по делото е ,че ищецът е изготвил две писма с идентично и ясно изявление че обявява предсрочна изискуемост на цялото си вземане,поради неизпълнение на договорни задължения на ответницата,които са адресирани на двата посочени от нея в договора адреси и изпратени за връчване чрез „Български пощи“ с препоръчано писмо с обратна разписка.Съдът отбелязва, като се основава на разпоредбите на процесният договор,дефиниращи случаи на неизпълнение-чл.8 от договора, както и на експертното заключение на в.л.Т.,че към датата на изготвяне на писмото-17.09.2019 год.,обективните  предпоставки за възникване на правото на банката по чл.9.2 едностранно да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо са били налице.Спорно е дали това изявление е стигнало до адресата.Очевидно е че в изпълнение на предвиден от договора способ-чл.11.8,ищецът-кредитор е изпратил за връчване писмото чрез „Български пощи“ЕАД с препоръчано писмо с обратна разписка ,от която се установи че то не е получено лично,поради отбелязването „Непотърсена“.

Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя. / Решение № 211 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3329/2015 г., I т. о., ТК/.Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба, не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.

Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит,респ. по договор за потребителски кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване,каквато хипотеза се установи и в процесният случай./срвн.Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2016 г. на І-во т. о. на ВКС и Решение № 25 от 03.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г. на ІІ г. о. на ГК, всичките постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

Тълкуването на договорната клауза по правилата на чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са определили способи за връчване на кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. Съобщение, изпратено на адрес, който не е променен, ако е удостоверено доставянето му на посочения в договора такъв, се счита за получено, ако е достигнало до посочения адрес. С подписването на цитираната клауза от договора, страните са се съгласили, че в отношенията помежду им, уредени от този договор, всяко изпратено на посочения постоянен/настоящ адрес на страната съобщение с препоръчано писмо или телеграма ще се счита получено на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че писмото, телеграмата или известието за тяхното получаване, е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването. Тази уговорка важи и за връчване на нотариални покани и съдебни документи. С така посочената клауза страните са уредили начин на връчване на уведомления- чрез препоръчано писмо, телеграма или нотариална покана, както и презумпция за получаване на уведомленията, в случай че са изпратени на посочените в договора адреси. В конкретната клауза-чл.11.8.2 от договора за потребителски паричен кредит страните са уговорили фингирано връчване на съобщенията изпратени до другата страна, тогава когато страната е недобросъевества и е сменила адреса си, без да уведоми за това съконтрагента си,поради и което предсрочната изискуемост на банката е обявена на ответницата на 11.10.2019 год.,поради което и с оглед експ.з-ние на в.л.с.Т. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК размерът на вземанията на ищеца е дори по-нисък с 0.02 лв. от заявеният в заповедното производство.Изводимо от горното установителният иск като напълно основателен ще се уважи,а като последица и искът за присъждане на законната вихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-01.11.2019 год.

С оглед изхода на делото съдът ще присъди на ищцовото дружество разноските от заповедното и настоящи производства.Искът е предявен общо за сумата от 21488.08 лв.,за колкото и ще се уважи,включително и по отношение на съставните му части за редовна и наказателни лихви.Съответно на пълното уважаване на исковата претенция съдът  ще присъди и разноски от производствата-за заповедното 479.76 лв.,а за исковото /платена д.т. от 501.76 лв.;възнаграждение за особен представител на ответницата от 1174.24 и за вещо лице-300.00 лв.-общо 1926.52 лв.Към разноските съдът ще отнесе и следващото се юрисконсултско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца,което съдът като съобрази фактическата и правна сложност по делото,това че в проведените открити съдебни заседания същият не е взел участие,определи в размер на 150.00-сто и петдесет лева,при което като краен резултат за исковото производство ще присъди разноски на ищеца от 2076.52 лв.

Водим от горното съдът:

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.К., ЕГН ********** ***,че в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК“ /България/ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление на дейността-гр.София 1407, район „Лозенец“,ЕКСПО 2000,бул.“***“ № 55 , съществуват и са изискуеми вземания на ищеца,произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1903062503676160/13.03.2019 год.,съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2241/2019 год.КРС за сумата от 20 770.38 /двадесет хиляди седемстотин и седемдесет и тридесет и осем/лв.изискуема главница,от която редовна падежирала главница в размер на 657.42 /шестотин и петдесет и седем и четиредесет и два/лв. и предсрочно изискуема главница от 20 112.96 /двадесет хиляди сто и дванадесет и деветдесет и шест/лева; 504.02 /петстотин и четири нула два/лв. изискуема редовна лихва за периода от 20.04.23019 год. до 10.10.2019 год. включително и 213.68 /двеста и тринадесет и шестдесет и осем/лева изискуема наказателна лихва за периода от 20.05.2019 год. до 31.10.2019 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.11.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П.Б.К.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК“ /България/ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София 1407,р-н „Лозенец“,ЕКСПО 2000,бул.“***“ № 55,сумата от  479.76 /четиристотин седемдесет и девет и седемдесет и шест/лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д.№ 2241/2019 год. по описа на РС-Кюстендил,както и сумата от   2076.52 /две хиляди седемстотин и петдесет и шест и петдесет и два/лв.,представляваща сторените в настоящото производство разноски.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: