№ 9917
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. П. С.
при участието на секретаря М Д
като разгледа докладваното от П. П. С. Гражданско дело № 20231110101380
по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На девети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.С.
Секретар Мария Драганова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П. П. С.
1
гражданско дело номер 1380 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Б..“ № 1, .., представлявано от
изпълнителния директор ВВ Б Т, срещу Д. С. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к
„ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5, АП... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, по което било образувано гр.д. № 47592/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, по повод
на което ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните е налице
трайно установено фактическо отношение във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че
получаването на ВиК услуги става при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и
съответния регулаторен орган. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, като по отношение на нея е открита договорна сметка № .. към клиентски номер ....
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. С. К.,
че ответницата дължи на „С..” АД сумата от 877,50 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 11.05.2021 г. до 07.05.2022 г., за договорна
сметка .., създадена към клиентски номер ..., сумата от 37,48 лв. - мораторна лихва за
периода от 11.06.2021 г. до 07.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответницата Д. С. К., с който исковите претенции се оспорват като
недопустими и неоснователни. Оспорва се наличието на облигационни отношения между
страните, като се твърди липса на индивидуализация на измервателните уреди. Оспорва се
представената справка от Агенция по вписванията. Оспорва се методиката, по която са били
начислени суми за доставени услуги за процесния период. Излагат се твърдения за липса на
карнети. Излагат се подробни съображения. Моли се съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител оспорва
исковите претенции. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
2
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 47592/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
23.09.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Д. С. К., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„С..” АД сумата от 877,50 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 11.05.2021 г. до 07.05.2022 г., за договорна сметка .., създадена към
клиентски номер ..., сумата от 37,48 лв. - мораторна лихва за периода от 11.06.2021 г. до
07.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят „С..” АД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото са приети и приложените в заповедното производство
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С..“ АД.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че на 24.03.1999 г. Д. С. К. и К С К са придобили чрез покупко-
продажба собствеността върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.
София, ж.к. „ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5, АП...
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че за процесния период имотът е бил водоснабден и в имота са
били ползвани ВиК услуги. ВиК услуги са били фактурирани за двама ползватели, като
липсват документи за прекратяване на водоподаването в процесния имот. Вещото лице
също така установява, че стойността на фактурираните за исковия период услуги за двама
ползватели е в размер на 914,98 лв., която сума съответства на утвърдените от КЕВР цени.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № ... и съдебна договорна сметка № ..
с титуляр Д. С. К. са изчислени в съответствие с утвърдените от ДЕКВР цени и са в размер
на 914,98 лв., в това число 877,50 лв. за задължения за доставена и потребена вода по
фактури за периода от 08.04.2021 г. до 07.04.2022 г. и начислена лихва за забава в размер на
37,48 лв., изчислена за периода от 11.06.2021 г. до 07.05.2022 г. Вещото лице също така
установява, че през процесния период няма прибавени стари задължения или прехвърлени
суми от предходни договорни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С..” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
3
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответницата. По
делото безспорно се установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5, АП.., на който адрес е открита партида
за клиент № ... с титуляр Д. С. К.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ
адрес и титуляр на партида, то от събраните по делото доказателства се установява
конкретния адрес, до който са доставяни ВиК услугите през процесния период. Спори се за
размера на дължимата сума за предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното
обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С..“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през процесния период, за който са били
издадени фактури от 11.05.2021 г. до 07.05.2022 г. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията за главница за
процесния период възлизат на 877,50 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказа
за претендирания размер, поради което следва да бъде уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирана главница,
съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
4
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за ВиК услуги
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението –
31.08.2022 г. не е изтекла тригодишна погасителна давност. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК 31.08.2022 г. не е изтекла тригодишна погасителна давност, поради което възражението
като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Съобразно със заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за лихва за забава възлиза
на 37,48 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 291 лв., от които: сумата
от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от 716 лв. – платени възнаграждения на вещи
лица, сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „С..” АД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Б..“ № 1, ..,
представлявано от изпълнителния директор ВВ Б Т, срещу Д. С. К., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к „ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5, АП.., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. С. К. дължи на
„С..” АД сумата от 877,50 лв. /осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ -
главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 11.05.2021
г. до 07.05.2022 г., за договорна сметка .., създадена към клиентски номер ..., сумата от 37,48
лв. /тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за периода от
11.06.2021 г. до 07.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. С. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к „ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5,
АП.., ДА ЗАПЛАТИ на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „М..“, ул. „Б..“ № 1, .., представлявано от изпълнителния директор ВВ Б Т, на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 26943 от 23.09.2022 г. по гр.д. №
47592/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Д. С. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к „ЛЮ.н“, БЛ.., вх. Г, ет. 5,
АП.., ДА ЗАПЛАТИ на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „М..“, ул. „Б..“ № 1, .., представлявано от изпълнителния директор ВВ Б Т, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 291 лв. /хиляда двеста деветдесет и един лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6