№ 12612
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110141501 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Ю“ ЕООД искове
за установяване, че М. У. Н. дължи на ищеца сумата от 177,44 лв., представляваща
задължение по сключени 6 бр. договори за далекосъобщителни услуги с БТК ЕАД за
клиентски номер 13364594001 от 28.12.2012г., 28.12.2012г., 15.05.2013г., 25.07.2013г.,
07.12.2015г., 12.02.2016г. и издадени фактури №№ ********** от 08.12.2017г., **********
от 08.01.2018г., ********** от 08.02.2018 г., ********** от 09.03.2018г. и ********** от
08.04.2018г. за периода от 08.11.2017 г. до 07.04.2018г., вземанията по които са прехвърлени
от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г***“ ЕАД, което от своя страна ги е прехвърлило на „Ю“ ЕООД,
ведно със законна лихва върху главното вземане от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, мораторна лихва в размер на 44,6 лв. за периода от 24.04.2018 г. до 13.10.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55517/2020г.
на СРС, 71 с-в.
С разпореждане № 7804 от 21.07.2021г. Съдът, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е
обезсилил издадената на 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 55517/2020г. по описа на СРС, 71 състав
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.11.2020г. по отношение на част от
претендираната главница – за разликата над 82,27 лв. до 177,44 лв., както и изцяло за
мораторната лихва от 44,60 лв., като е прекратил производството по настоящото дело в тази
част.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 09.10.2021г., не е подал писмен
отговор. Впоследствие, на 18.10.2021г., ответникът – чрез адв. Р., с приложено пълномощно,
1
е депозирал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове с възражение, че не му
е съобщено за извършената цесия, както и с възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи: възникването на облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника по
посочения в ИМ договор за далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към
него; че дружеството е било изправна страна по тях, т.е., че е осигурило достъп на абоната
до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил; размера на
претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договорите от страна на
„БТК” ЕАД на „С. Г. Г***“ ООД и съответно от „С.Г. Г***” ООД на ищеца с договори за
цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършените прехвърляния на вземанията.
Ответникът е длъжен в случай, че ищеца установи посочените по–горе обстоятелства, да
докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане на предоставените и ползвани далекосъобщителни услуги.
Страните по делото не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно наличието на договорни отношения между страните по делото по
повод предоставени от "БТК" ЕАД на ответника електронни съобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13364594001 с
„Българска телекомуникационна компания“ АД /БТК/, въз основа на който предоставил на
ответника далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план
„VIVACOM Smart М”, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС и за
мобилен номер ********** по тарифен план „VIVACOM Smart М”, с месечна абонаментна
такса в размер на 23,99 лв. с ДДС, като е добавен за ползване и мобилен номер **********
по избран тарифен план “VIVACOM i-Traffic L”, с месечна абонаментна такса в размер на
19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца и с добавени допълнителни услуги Удвоени МВ на
максимална скорост „VIVACOM Smart“ за 1,99 лв. с ДДС и „+1500 Национални минути“ за
4,00 лв. с ДДС.
За периода от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г., ответникът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги, фактурирани за пет последователни отчетни месеца, за които са издадени
съответните фактури, а именно: №№ ********** от 08.12.2017г., ********** от
08.01.2018г., ********** от 08.02.2018г., ********** от 09.03.2018г. и ********** от
08.04.2018г., обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга.
Общо дължимата сума по тези фактури е 177,44 лв., от които с исковата молба по
настоящото производство се претендират 82,27 лв. – главница. По отношение изпълнението
на задължението на мобилния оператор за осигуряване на достъп на абоната до
договорените мобилни услуги и предоставянето им, макар копието от фактури, които на
2
практика представляват извлечения от системата на мобилния оператор и приложенията към
тях, съдържащи данни за предоставени услуги, да представляват документ, едностранно
съставен от служител на „БТК” АД, без подпис, то същите съдържа информация за
начислена суми за предоставени услуги и периода, за който се отнасят и макар, по делото да
не се предоставят доказателства за редовността на вписванията в счетоводните книги при
обилния оператор, ползването на мобилни услуги в процесния период не се оспорва от
ответника.
Що се отнася до извършените цесии относно конкретните задължения на ответника,
първоначално между „БТК” АД и „С.Г.Г***” ООД, а впоследствие и между „С.Г.Г***” ООД
и „Ю” ЕООД, съдът счита, че тези факти се установяват на база представените от ищеца:
Договор за прехвърляне на вземания вземания № ********** от 16.10.2018г.; договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., както и извлечение от Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019г., касателно ответника М. У. Н., които не се оспорват от
ответника. Тези доказателства, които не са оспорени от ответника, сочат по безспорен
начин, че ищецът „Ю” ЕООД е придобило вземанията на „БТК” АД от ответника по
процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл.
99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за
извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията
преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но
това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от
предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка
следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай, доколкото
по делото е представено такова пълномощно. Касае се за упълномощаване за извършване на
самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма
законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това
число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа
спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно
това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.
длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде
известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това. С оглед горните съображения съдът намира,
че уведомяването, извършено от „С.Г. Г***“ ООД , действал като пълномощник на „БТК“
3
ЕАД и в качество на цедент е породило правните си последици и цесията от 01.10.2019 г.
има действие по отношение на ответника. По делото не са представени доказателства
уведомелнието да е било съобщено на длъжника, но доколкото потвърждение от „БТК“ ЕАД
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г., договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
извлечение от приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019 г., уведомление и за двете цесии по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата
молба и са надлежно връчени лично на ответника на 09.09.2021 г. /л. 53/, когато същият е
получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към
нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответникът е получил уведомлението за
извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е прието също
така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като
приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда
при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
За пълнота следва да се добави, че дори и да не беше доказано уведомяване на длъжника
за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, то липсата на уведомяване не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението му. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение в случая не е направено от ответника. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /в този смисъл Определение № 987 от
18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на ВКС/.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, доколкото същото е направено след
изтичане на едномесечния срок за отговор на ИМ, извън срока по чл. 133 ГПК, като такова
възражение не е било направено и в хода на заповедното производство, следва да бъда
оставено без разглеждане като преклудирано /арг. т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и установената по реда на чл. 290 ГПК
практика напр. реш. № 111 от 8.10.10 г. по т.д. № 1068/09 г., I т.о., реш. № 22 от 2.03.11 г.
по гр.д. № 722/10 г., IV г. о., реш. № 85 от 17.06.11 г. по т.д. № 682/10 г., II т. о., реш. № 3
от 6.02.12 г. по гр.д. № 189/11 г., I г.о. и др./.
Относно отговорността за разноски:
4
При този изход на делото в тежест на ответника е да възстанови разноските, които
ищеца е направил за исковото производство и при съобразяване с неговата прекратена част,
установени в общ размер от 75,96 лв. – платена държавна такса и адв. възнаграждение.
Следва да се присъдят и част от разноските, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 55517/2020г. по описа на СРС, 71 състав, при съобразяване с обезсилената част, в
общ размер от 75,96 лв. – заплатена държавна такса и адв. възнаграждение /арг. от т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК/.
Ответникът не претендира разноски, вкл. такива по чл. 78, ал. 4 ГПК, а и не представя
доказателства за реално извършени такива, поради което и Съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. У. Н. с ЕГН
********** и съдебен адрес гр. София, ул. „*************” № 29, ет. 3, офис 1 и 2 – чрез
адв. Р., дължи на „Ю“ ЕООД, ЕИК ***********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„***********“, № 81, вх. В, ет. 8 – чрез адв. Г, сумата от 82,27 лв., представляваща
задължение по сключени 6 бр. договори за далекосъобщителни услуги с БТК ЕАД за
клиентски номер 13364594001 от 28.12.2012г., 28.12.2012г., 15.05.2013г., 25.07.2013г.,
07.12.2015г., 12.02.2016г. и издадени фактури №№ ********** от 08.12.2017г., **********
от 08.01.2018г., ********** от 08.02.2018 г., ********** от 09.03.2018г. и ********** от
08.04.2018г. за периода от 08.11.2017 г. до 07.04.2018г., вземанията по които са прехвърлени
от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г***“ ЕАД, което от своя страна ги е прехвърлило на „Ю“ ЕООД,
ведно със законна лихва върху главното вземане от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
55517/2020г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА М. У. Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. София, ул. „*************”
№ 29, ет. 3, офис 1 и 2 – чрез адв. Р., да заплати на „Ю“ ЕООД, ЕИК ***********, със
съдебен адрес гр. София, бул. „***********“, № 81, вх. В, ет. 8 – чрез адв. Г, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,96 лв. – разноски за исковото производство и 75,96 лв. –
разноски за производството по ч.гр.д. № 55517/2020г. на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5