№ 807
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100902353 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на
ответното търговско дружество „Рекаро груп “ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 07.07.2023 г. е починал Б.Д.С.–
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, след
което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за
прекратяване на дружеството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, с който не оспорва допустимостта на иска, на счита, че прокурорът
следва да представи доказателства, че наследниците на починалия едноличен
собственик са поканени да отстранят несъответствието на вписванията.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в
търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на
ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че считано от 24.06.2024 г. като едноличен
собственик и представляващ ответното дружество е вписан Б.Д.С.., който е
починал на 07.07.2024 г. съгласно представената справка и след тази дата до
приключване на устните състезания по делото в регистъра няма вписване на
нов управител, поради което и са налице предпоставките на закона за
заличаване на дружеството.
Без всякакво правно значение за основателността на иска са доводите на
особения представител, че не били изчерпани възможностите за „саниране“ на
1
липсата на управител, тъй като нито данъчните органи, нито прокурора били
предприели действия по уведомяване на дружеството или наследниците на
починалия едноличен собственик за посочения порок. Законът не изисква
други предпоставки освен липса на вписан управител в продължение на
повече от три месеца, които обстоятелства се установява да са налице, като
искът по чл.155, т.3 ТЗ е предвиден именно като последица от неизпълнението
на задълженията на съдружниците да участват в дружествените работи и да
изберат управител, което изпълнение зависи от тяхната воля.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело -
С 438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, което решение
съдът е длъжен да съобрази, то възнаграждението на назначения особен
представител следва да се определи при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, респективно вида и обема на процесуалните
действия и продължителността на делото. Същите съображения важат и по
отношение на изменената от Висшия адвокатски съвет Наредба, която освен
това излиза и извън законовата делегация, която учредява нормотворческа
компетентност на Висшия адвокатски съвет единствено във връзка с
определяне на минимални възнаграждения.
Съдебният състав счита, че в хипотезите, в които адвокатското
възнаграждение не заплатено реално въз основа на уговорка между
представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по чл.38,
ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, ориентир за определянето на
възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и размерите на
възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ,
тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за
адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява
процесуално представителство по изискване на закона и без
възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото.
Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а
именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и
преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа
на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и
правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с
регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита
2
са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и
съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно
заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно
решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на
150 лв. Касае се за производство, което абсолютно излишно и поради
недомислие на законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не
предполага никаква сложност. Този размер на възнаграждението освен
спрямо необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените
като критерии за съпоставка възнаграждения по чл.23, т.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която предвижда възнаграждение по
граждански дела от 80 лв. до 150 лв. за неоценяеми искове, какъвто е
настоящият, като определяне на по-висок размер е необосновано с оглед
изискването за диференциране на възнаграждението в посочените рамки и при
сравнение с по-сложни и времеемки процедури, за които се определят
възнаграждения в същия диапазон– например искове за заличаване на
вписване в регистър, за защита на членствени права на членове на юридически
лица и/или търговци и т.н., като възнаграждението следва да се съизмери с
горната граница поради изменение на икономическите условия , изразяващо
се в повишение на минимална заплата, максимален осигурителен доход и
текущо обсъждане на изменение на Наредбата за заплащане на правната
помощ в посока на увеличаване на възнагражденията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА Рекаро Груп ЕООД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.Люлин, бл.901 А, вх.А, ет.1, ап.1
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по
делото адвокат П. И. К. в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА Рекаро Груп ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к.Люлин, бл.901 А, вх.А, ет.1, ап.1 да заплати по
бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 80 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото и 150
лв. – възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П. И. К. възнаграждение в размер на 150
лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис
от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
3
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4