Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр.София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа търговско дело № 2686 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на
„Ю.К. ” АД, ЕИК ********, чрез изп. директор Д.К., представляван от адв. К.А.,
срещу отказ № 20190628135517/26.11.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията по заявление № 20190628135517/28.06.2019 г., с което е заявен за обявяване ГФО за 2018
г. на дружеството.
Жалбоподателят оспорва
постановения отказ като недопустим и незаконосъобразен. Сочи се, че неправилно
длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е преценявало редовността на свиването
на ОСА, а оттам и законосъобразността на взетите решения. Твърди се, че в
конкретния случай преценката на ДЛР включва единствено дали подлежащия на
обявяване акт отговаря на изискванията на закона, в конкретния случай на
изискванията на Закона за счетоводството. Сочи се, че в конкретния случай е
представен протокола от ОСА, на което е взето решение за приемане на процесния
ГФО. Поради това и неправилно ДЛР е изследвало въпроса дали самото ОСА е
редовно свиквано и проведено. Дори и да
се приеме, че е необходимо да се изследва въпросът за законосъобразността на
ОСА, на което е взето решението да се приеме процесния ГФО, неправилно ДКЛР се
е позовало на чл. 223, ал.5 от ТЗ и предвидения в тази разпоредба 30 дневен
срок на обявяване на поканата за ОСА, при условие, че в устава на дружеството е
предвиден друг реда за свикване на ОСА – с покана в 14 дневен срок до датата на
откриване на ОСА.
Моли съдът да отмени
постановения отказ и да задължи длъжностното лице по регистрацията да извърши
обявяването на заявения акт.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Със заявление, вх. № 20190628135517
е поискано обявяване на годишен финансов отчет за 2018 г. на „Ю.К. ” АД, ЕИК ********.
Заявлението е подадено пред Агенция по вписванията от Д.К. – представител на
дружеството. Към заявлението са приложени, както следва: с,
Препис -
извлечение от книгата на акционерите, протокол на
съвета на директорите за свикване на общо събрание, документ за
внесена държавна такса, декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове,протокол от
редовно общо събрание, покани до
акционерите за свикване на общо събрание – връчени на акционера С.С.на
14.06.2019 г. и на акционера “П.Х.“ АД (н) на 20.06.2019 г. (поканата до този
акционер е изпратена и до адреса, вписан като седалище на дружеството в ТР и до
адреса на синдика. И на двата адреса поканата е връчена на 20.06.2019 година), годишен
финансов отчет,годишен
доклад за дейността.
На 26.11.2019 г. по
заявлението е постановен атакуваният отказ. Длъжностното лице по регистрацията
е посочило, че към заявлението не са приложени документи, доказващи приемането
на годишния финансов отчет за 2018 г. от редовно свикано общо събрание на
акционерите, тъй като на общото събрание, проведено на 28.06.2019 г. не са
присъствали и не са представени всички акционери в дружеството, а от
представените два броя покани до двамата акционери, получени съответно на
14.06.2019 г. и 20.06.2019 г., не се установява, че е спазена процедурата по
чл. 223, ал. 5 от ТЗ, която изисква 30 дневен срок от изпращането на поканите до провеждане на ОСА.
ДЛР е посочило, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 29 от устава на
дружеството протиовореч1и на императивна разпоредба на закона. Сочи се, обаче,
че дори и разпоредбата на чл. 29 от устава не е спазена.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и е постъпила в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В правомощията на
длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. т. 4 и 5 от ЗТР и чл.
91, т. т. 5 и 6 от Наредба № 1/07 г., е да провери дали към заявлението са
приложени всички изискуеми документи и дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона, поради което със
заявлението следва да бъдат представени такива.
Изискуемите документи за
обявяване на ГФО са описани в чл. 62а, ал.2 от Наредба № 1 от 14.02 2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел - заявление
по образец съгласно приложение № Г2, подлежащият на обявяване годишен финансов
отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис
или заверен от заявителя препис и документите,
които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на
обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице по
регистрацията, че в случая не са представени от заявителя доказателства за
надлежно свикване и провеждане на общото събрание на дружеството – заявител.
На първо място, неоснователни са твърденията на заявителя,
че в производството по обявяване на ГФО по партидата на дружеството не подлежи
на изследване въпросът дали ОС на дружеството, което е взело решението за
одобряване на ГФО е редовно свикано. Именно този въпрос е една от проверките,
която следва да се направи в конкретния случай, тъй като само ако подлежащите
на обявяване актове са приети по надлежния начин от съответния орган на
дружеството, същите следва да бъдат обявени и по партидата на дружеството. По
този начин се реализира принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 10 ЗТР - на
доверие в ТР, поради истинност на извършените в него вписвания и съответно
обявявания - чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
В конкретния случай не се установява ОСА на което е взето
решение за приемане на процесния ГФОО да е свикано по предвидения в ТЗ и устава
ред.
От представеното от самия заявител препис – извлечение от
книгата на акционерите на дружеството се установява, че дружеството има двама
акционери.
Установява, че акционерът С.С.е присъствал на ОСА, проведено
на 28.06.2019 година, а като член на СД е присъствал и по време на вземане на
решението от СД за свикване на ОСА от 14.06.2019 година.
Акционерът “П.Х.“ АД (н) е получил поканата за ОСА на
20.06.2019 г., като същата му е изпратена на 18.06.2019 година.
По отношение и на двамата акционери, които представляват 100
% от капитала на дружеството, Съдът намира, че не се установява спазване на
императивната разпоредба на чл. 223, ал.5 от ТЗ.
Съгласно цитираната разпоредба времето от обявяването в
търговския регистър (на поканата за свикване на ОСА) до откриването на общото
събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.
Съгласно съдебната практика (в този смисъл решение № 48 от
29.07.2013 г. по т. д. № 830/2012 г., ТК, І ТО на ВКС) тридесет дневният срок
по чл. 223, ал. 5 ТЗ е приложим и при свикване на Общото събрание на
акционерите с писмени покани, каквато възможност съществува съгласно чл. 223,
ал.3, изр. 2 от ТЗ, ако е предвидено в устава.
В конкретния случай, в устава на дружеството е предвидено,
че ОСА на „Ю.К. ” АД се свиква чрез писмени покани – чл. 29. С тази разпоредба
обаче, определеният минимален срок в чл. 2253, ал.5 от ТЗ от изпращането на
поканите до провеждане на ОСА не може да бъде дерогиран, поради императивния
характер на законовата норма.
Поканите и до двамата акционери са изпратени съответно на
14.06 и на 18.06, т.е по-малко от 15 дни преди датата, за която е свикано ОСА.
Следователно, ОСА на „Ю.К. ” АД, проведено на 28.06.2019г.,
на което е приет процесния ГФО за 2018 г. не е надлежно свикано, поради което и
не са надлежно взети решения за приемане на ГФО на дружеството за 2018 година.
За пълнота следва да се отбележи и, че не е спазен и срокът
и по устава на дружеството – 14 дни от изпращането на поканите (поканата до „П.Х.“
АД (н) е изпратена на 18.06.2019г., а ОСА е проведено на 28.06.2019 г., т.е само
12 дни след изпращане на поканата.)
По изложените съображения,
Съдът споделя извода на длъжностното лице по регистрацията, че не са налице
предпоставките за обявяване на ГФО на заявителя за 20198 година, приет на ОСА,
проведено на 28.06.2019 година.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Ю.К. ”
АД, ЕИК ********, чрез изп. директор Д.К., представляван от адв. К.А., срещу
отказ № 20190628135517/26.11.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията по заявление № 20190628135517/28.06.2019 г., с което е заявен за обявяване ГФО за 2018
г. на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: