Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 249 / 27.06.2019 г., гр.Добрич
В И М
Е ТО Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав, в открито съдебно заседание на пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д.
№ 695/2018 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 203 - 207
от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по искова молба на Ю.Г.И. *** по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл за сумата от 74 643,80 лв. за
обезщетение за вреди от отстраняване от длъжност на основание чл. 100, ал. 2 от
ЗДСл.
В исковата молба се излага следното: Ю.И. е заемал длъжността Гл. архитект на община Каварна. Със Заповед
№355/25.06.2012 г. на Кмета на община Каварна, издадена на основание чл.100,
ал.2 от ЗДСл, е бил временно отстранен от служба до приключване на образуваното
срещу него досъдебно производство. С Присъда по нохд №531/2014 г. на ВОС е
признат за виновен за престъпление по чл.283, във връзка с чл.26 от НК и на
осн. чл.78 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева. Присъдата е влязла
в законна сила на 28.01.2016 г. След влизане на присъдата в сила, органът по назначението
не е издал заповед за отмяна на заповедта за временно отстраняване от служба и
за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност преди отстраняването. Такава
заповед не е издаден и след постановяване на Решение №5/12.05.2016 г. по к.д.
№2/2016 г. на КС за обявяване на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл за
противоконституционна.
На 28.04.2016 г. оспорващият е подал молба до Кмета на община Каварна за
издаване на заповед за отмяна на заповедта за временно отстраняване от служба,
поради отпадане на основанието. Такава не е издадена. По повод същата са
образувани две административни дела в Административен съд гр. Добрич. Едва след
влизане в сила на решението по адм. дело №495/2017 г., със Заповед №15 от
22.08.2018 г. на Кмета на община Каварна, главния архитект е бил възстановен на
служба, считано от 22.08.2018 г.
Искането е да бъде осъдена община Каварна да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 74 643,80
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради временно
отстраняване от служба за периода 25.06.2012 г. до 22.08.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2016 г. до окончателното й изплащане. В хода на производството, предвид заключение на вещо
лице за изчисляване размера на неполученото възнаграждение за периода на
отстраняване, е допуснато увеличение на размера на предявения иск като същият
се счита предявен за сумата от 91 284,22
лв.
Ответникът, в
писмен отговор (л 573-574.) и в съдебно заседание на първо място се позовава на изтекла
погасителна давност и след това оспорва
основателността на исковата молба като счита същата за неоснователна и
недоказана. Моли, да се отхвърли иска е се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Добрич счита, че исковата молба е основателна и доказана и
споделя доводите на ищеца за уважаване на
иска в размера установен от назначената по делото експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че ищецът е бил служител на
ответника на длъжността "Главен архитект"
в община Каварна, считано от 23.02.2004 г.. Със Заповед №14 от
01.07.2011 г. е определено ново трудово възнаграждение на Ю.И. в размер на
1 001 лева /лист 453/.
Със заповед №355 от 25.06.2012 г. (л.405 по делото) Кмета на община Каварна отстранява И. временно от работа, във връзка с образувано срещу него наказателно
производство и е разпоредено държавният служител да не получава
заплата за времето, през което ще бъде отстранен от служба. Заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила.
С Присъда №66/14.07.2015 г. Ю.И. е осъден за извършено от него престъпление
по чл.283 във връзка с чл.26 от НК, като на осн. чл.78А от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 3 000 лева. /лист 297/. Присъдата е влязла в законна сила на
28.01.2016 г.
С Молба вх. №ЛС-01-430/28.04.2016 г. оспорващият е поискал от кмета на
общината да бъде възстановен на работа /лист 293/. По молбата няма произнасяне
от административния орган.
С решение № 5/12.05.2016 г. по по
к.д. № 2/2016 г. Конституционния съд на РБ е обявил за противоконституционна
разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, като
решението е обнародвано в ДВ бр. 38 от 20 май 2016 г.
С Молба от 27.05.2016 г. отново е поискано от кмета на общината да бъде
възстановен на работа, поради решението на КС /лист 74/.
По молбата няма произнасяне, поради което И. е обжалвал мълчаливия отказ
пред АС гр. Добрич, който със свое Решение №261/04.08.2016 г., постановено по
адм. дело №260/2016 г. е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на
кмета на община Каварна за издаване на административен акт. Решението е влязло
в законна сила на 20.07.2017 г. И след влизане в сила на решението на ДАС,
кмета не е издал заповед за отмяна на заповедта за временно отстраняване от
длъжност на главния архитект. Напротив, със Заповед №864/10.08.2017 г. на кмета
на община Каварна е отказано възстановяване на длъжността гл. архитект на
община Каварна на лицето Ю.Г.И. /лист 244-245/. Заповедта е обявена за нищожна
от Административен съд Добрич по адм. дело №495/2017 г. Решението е влязло в
законна сила на 25.07.2018 г.
С влизане в сила на посоченото
по-горе решение, кмета на община Каварна е издал Заповед №15/22.08.2018 г., с
която Ю.Г.И. е възстановен на длъжността главен архитект в община Каварна,
считано от 22.08.2018 г. с размер на трудово възнаграждение 1009 лева. /лист
53/.
На 24.08.2018 г. е издадена
Заповед №77 на кмета на община Каварна, с което прекратено трудовото
правоотношение с И. от 24.08.2018 г. /тази заповед не касае настоящото
производство/.
От
приетата по делото ССч Е (л.579-607 по
делото) се установява какъв e брутният размер на възнаграждението, ведно с претендираната законна лихва, която е следвало да получи ищеца
за периода 25.06.2012 г. -22.08.2018 г. – 91 284,22 лв.
Относно твърденията на
ответника, че многократно е канен И. на срещи с кмета, за да бъдат уредени
взаимоотношенията им, на осн. чл.176 от ГПК бяха допуснати въпроси към същия, зададени от ответната страна. Ищеца заяви
пред съда, че в периода 28.01.2016 г. – 22.08.2018 г. не му е предлагано
прекратяване на служебното правоотношение. Едва през месец август 2018 г., след
решението на ВАС за възстановяването му на служба е бил поканен в общината.
Тогава му е поставено ултимативното условие да напусне работа. Твърди, че други
предложения не са му правени.
Все в тази връзка са допуснати
и по един свидетел на двете страни.
Свидетелката Татяна Любенова Н.,
близка на ищеца, заяви, че не е чувала да му предлагат да напусне или да се
върне на работа. През лятото на миналата година И. и е споделил, че са се
опитали да му предложат нещо, но свидетелката не е присъствала лично на тези
разговори.
Свидетелката М.А.Г.работи като
юрисконсулт в община Каварна. Тя заявява, че е имало среща с И. в периода м.
08.2018 г., във връзка с решението на ВАС, по повод връчване на заповедта за
възстановяване. Сочи, че преди август 2018 г., същият е идвал в общината, но тя
не е присъствала на разговори с него.
При така установеното от фактическа съдът намира от
правна страна следното:
Настоящият състав счита, че в случая
исковата молба е частично основателна. Съгласно чл. 100, ал. 4
от ЗДСл държавен служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право
на обезщетение при условията и реда на ЗОДОВ. Отговорността на администрацията
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за незаконосъобразна дейност - актове, действия,
бездействия, като съгласно, ал. 2 исковете се разглеждат по реда на АПК - чл.
203 и сл. Възникването на право на обезщетение при тази отговорност предполага
установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във
фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намери, че в случая не е налице основна предпоставка
за ангажиране на отговорността на администрацията, в частност ответника Община Каварна, за исковия период, в частта му
от 25.06.2012 г. -28.01.2016 г., а именнно незаконосъобразност на
отстраняването на ищцата от длъжност с приложената заповед. За този период не
се доказа основна предпоставка на търсената отговорност на ответника -
незаконосъобразна негова дейност относно отстраняването на ищцата от длъжност.
На първо място, защото разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл действала до
момента на обявяването й за противоконституционна е гласяла, че във всички
случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за
престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по
назначаването го отстранява временно от работа. Присъдата е влязла в сила на
28.01.2016 г. и след тази дата е следвало да бъде издадена нова заповед за
възстановяването на ищеца на служба. Отделно от това в последствие и разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е била обявена за противоконституционна.
Решенията на КС, с които се прогласява противоконституционност на норма имат
действие занапред. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр.3 от Конституцията обявеният за
противоконституционен закон не се прилага от деня на влизане в сила на
решението на КС на РБ, а то влиза в сила три дни след обнародването му. В
случая решението на КС е обнародвано в ДВ бр. 38 от 20.05.2016 г. и нормата по
силата му не следва да се прилага от 23.05.2016 г.
На второ място не е налице
незаконосъобразна административна дейност на ответника по отстраняване на
ищцата за част от исковия период и защото административният му акт за
отстраняването не е отменен като незаконосъобразен, той дори не е бил обжалван, а
напротив дори самият ищец е поискал с молба да бъде отстранен от работа, поради
което и същият се явява законен административен акт, до влизане на присъдата в сила на
28.01.2016 г.
Безспорно ищеца е претърпял вреди от оставането му без работа, доколкото не е
получавал заплата, през периода на отстраняването му и при
действието на нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Тези вреди обаче не могат да
се обвържат с отговорност на административния орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
поради липса на предпоставката за незаконност на заповедта за отстраняване в
рамките до постановяване
на влязлата в сила присъда. В този смисъл е решение №
15772/28.11.2013 г. на ВАС на РБ по адм. д. № 602/2013 г., в което се
посочва, че релевантните за издаване на административен акт юридически факти, с
които правната норма на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл свързва последицата на
отстраняване на служителя от работа са осъществени щом срещу държавния служител
е образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 9, т. 1, буква "а"
от НК и отстраняването му от работа е законосъобразно. В тези случаи заповедта
на органа за временно отстраняване според ВАС на РБ се издава при обвързана
компетентност, на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, като
административният орган в този случай е длъжен да отстрани временно от работа
лицето макар и да няма изрично нареждане на органите на следствието или прокуратурата.
Според ВАС на РБ в посоченото решение органът по назначаването на държавния
служител не носи отговорност по чл. 100, ал. 4 от ЗОДОВ, тъй като действията му
са законни - той е длъжен да отстрани от длъжност обвиняемия. В случая
отстраняването на ищеца е формално
законно, докато е налице наказателно производство срещу него и
докато действа разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл и
заповедта за отстраняване се явява законен административен акт, съответно не е
налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Поради това неоснователин е иска на Ю.Г.И. за обезщетение в размер на неполучената заплата за периода от 25.06.2012 г. до 28.01.2016 г..
Не така стои въпросът за отговорността на ответника по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл
за периода на отстраняването на ищеца след влизане в сила на присъдата
по наказателното дело - 29.01.2016 г. От този
момент насетне след като е влязла в сила присъдата е следвало да се предприемат
действия по възстановяването му на работа и евентуалното му отстраняване от
служба, но на друго основание. Още повече, такова действие е било наложително,
след влизането в сила на решението на КС. От този момент
насетне поради задължението за неприлагане на противоконституционната норма от
всички, отстраняването на ищеца се явява вече незаконно.
Безспорна е имуществената вреда от неполучаването на заплата от държавния
служител и тя е пряка последица на заповедта - чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като
заповедта изрично съдържа такова разпореждане за неполучаване
на заплата за времето на отстраняване от служба на това основание. Тази
незаконосъобразна дейност на ответника е продължила от влизане в сила на
решение на КС № 5/12.05.2016 г. на 23.05.2016 г. до издаването на Заповед №15 от 22.08.2018 г. на Кмета на община Каварна и за този период на
основание чл. 100, ал. 4 ищеца има право на
обезщетение, дължимо от ответника, който е следвало незабавно да оттегли
заповедта си влизането на присъдата в сила или най-малкото след
обнародване и влизане в сила на решението и да допусне ищеца
на работа. Поради задължението за неприлагане на противоконституционната норма
отстраняване, основано на такава норма се явява вече лишено от законово
основание и подлежи на незабавно преустановяване от органа, който го е
разпоредил, в случая ответникът. Размерът на имуществената вреда е ясен -
неполучената за периода заплата на ищеца.
Поради това основателна е исковата претенция на Ю.Г.И. за обезщетение в размер на неполучената заплата за
периода от 28.01.2016 г. до 22.08.2018 г. Като съобрази
изчисленията в приетото заключение на вещото лице, индивидуалната работна
заплата на ищеца е в размер на 1001 лв., намира, че имуществените вреди, които е
претърпял от отстраняването му от длъжност и
неполучаването на заплата за този период са в размер на 31 019, 72 лв. и следва да му се присъдят ведно със законната лихва, която е изчислена на 16 751,11 лева или обща сума в размер на
47 770,83 лева.
С оглед искането в исковата молба за присъждане на
разноски и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 10 лева –
ДТ, 200 лева, заплатен депозит и 2 263,12 лв.,
съразмерно на уважената част от иска (адвокатски хонорар, платен съгласно
приложения договор за правна помощ и депозит за вещо лице). По отношение на адвокатското възнаграждение претендирано от ответника съдът съобрази практиката на ВАС
на РБ, която например в решение № 13822/15.12.2016 г. по адм. д. № 13610/2015
г. намира, че: "разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и, ал. 3 от ЗОДОВ (тълкувани в тяхната взаимовръзка) се явяват специални по отношение
на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл.
143 отАПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника, ако последният е
бил защитаван от адвокат или юрисконсулт при отхвърляне пълно или частично на
иска/ исковете му, означава, че такова не се дължи. Поради това в
производството по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло или частично на исковата претенция ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение." Ето защо съдът не намери основание
да присъди претендираното адвокатско възнаграждение на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Каварна да
заплати на Ю.Г.И., ЕГН ********** ***, обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка
с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в размер на 31019,71 лв.,
представляващо неполучена заплата във връзка с отстраняването му от длъжност със заповед №355 от 25.06.2012 г. на Кмета на
община Каварна за периода от 29.01.2016 г. до 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 16 751,11 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Г.И., ЕГН ********** *** иск срещу Община Каварна иск
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в
останалата му част за сумата над 44 770,83 лв. до 74 643,80 лева, във връзка с отстраняването му от
длъжност със заповед №355 от 25.06.2012 г. на Кмета на община Каварна за периода от 25.06.2012 г. до 28.01.2016 г.
ОСЪЖДА Община Каварна да
заплати на Ю.Г.И., ЕГН ********** *** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 2 473,12 /Две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и
дванадесет ст./ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: