№ 8001
гр. С., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110100779 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Б. С. К. срещу „(ФИРМА)“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 250,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6498,45
евро /или с левова равностойност 12 710,25 лева/, представляваща надплатена главница по
Договор за ипотечен кредит „Домът“ от 08.02.2011 г., поради прилагане на нищожна
договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита, ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2011 г. страните са сключили Договор за
ипотечен кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави ипотечен
кредит в размер на 105 000 евро. На 20.10.2020 г. ищецът погасил чрез плащане изцяло
дължимия към ответника ипотечен кредит. С влязло в сила определение от 28.10.2022 г. по
гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, била утвърдена спогодба между
страните, съгласно която била обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за
ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване
на кредита с лихва в размер на не по-малко от 6,65 %, като „(ФИРМА)“ АД се задължила да
възстанови на ищеца сумата от 5 332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лева,
платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г. В периода от 07.04.2011 г.
до 07.11.2020 г. общият размер на надплатената лихва по процесния договор възлизал на
сумата от 11 830,97 евро (левова равностойност 23 139,75 лева), като съгласно утвърдената
между страните спогодба на ищеца била възстановена само част от така надвзетите при
липса на основание суми, а именно 5 332,52 евро или 10 429,50 лева, поради което сочи, че
за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск за разликата, а именно
за сумата от 6498,45 евро или левовата равностойност 12 710,25 лева. Твърди, че в резултат
на прилагане на нищожна клауза от страна на Банката (чл.3 от Анекс към договор за
ипотечен кредит № 336- 67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г.), ответното дружество е
осчетоводявало неправилно постъпвалите погашения по главница и лихва, в резултат на
което с последното плащане била надплатена главницата по процесния договор. Описаното
счита, че е така, тъй като всички суми отнесени от Банката за погасяване на недължима
1
възнаградителна лихва (в общ размер на 11 830,97 евро) е следвало да бъдат отнесени за
погасяване на главницата. На 20.10.2020 г. ищецът направил последно плащане за
предсрочно погасяване на кредита в размер на 39 150,05 евро. Счита, че така платената сума
надвишава размера на реално дължимата главница по договора за кредит, тъй като при
определянето й от страна на Банката не са били взети предвид надплатените лихви, които е
следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните погасителни вноски по кредита.
Излага, че съгласно чл.7.3.1.2 от процесния договор, кредитополучателят може да погасява
предсрочно кредита, като когато не е избрал каква промяна желае да настъпи в резултат на
предсрочното погасяване (намаляване на размера на месечните погасителни вноски и
запазване на крайния срок; запазване на размера на месечните вноски, намаляване на брой
им и скъсяване на крайния срок или комбинация от двете), то размерът на погасителната
вноска се запазва, като погасяването на дълга по кредита е за сметка на
последната/последните погасителни вноски. В този случай, изменението на погасителния
план сочи, че настъпва по силата на договора, без да е необходимо страните да подписват
изрично споразумение. Счита, че в случая е налице именно посочената хипотеза, като
надвнесените от него лихви е следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните
погасителни вноски по кредита, в резултат на което към датата на плащане на последната
вноска дължимата главница по процесния кредит не е била в размер на 39 105,05 евро, а
значително по-малко. Твърди, че надплатената лихва, която Банката е получила при липса на
правно основание, не подлежи на връщане на основание неоснователно обогатяване, а е
трябвало да бъде осчетоводена като погашение на главницата за сметка на последните
погасителни вноски по кредита. Сочи, че банката е допуснала нарушение на договорното си
задължение, в резултат на което ищецът надплатил суми по процесния договор.
Аргументира, че доколкото банката е върнала част от така надплатените суми въз основана
горецитираната спогодба, то за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иск за
разликата до надвнесената сума, която е останала неплатена. В условията на евентуалност,
твърди, че одобрената от съда съдебна спогодба представлява юридически факт, въз основа
на който за Банката възниква задължение да върне пълния размер на получената при липса
на правно основание възнаградителна лихва по процесния договор, тъй като същата е
получена въз основа на нищожна договорна клауза. Твърди, че с влизане в сила на
определението на съда, с което е утвърдена спогодбата, за ответното дружество възниква
задължение да върне всички неоснователно получени суми, а за ищеца възниквал правен
интерес да претендира връщане на тази част, която не е обхваната от силата на пресъдено
нещо на съдебното определение и постигнатата между страните спогодба. Аргументира, че
задълженията по процесния договор - главница и лихва, представляват неделимо плащане и
сочи, че въпросът за надвзетите суми по договора следва да бъде изследван към датата на
окончателното погасяване на ипотечния кредит. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
претендира процесната сума като заплатена недължима главница (надплатена главница по
договор за кредит), като твърди, че главницата е надплатена с последната вноска, с която е
предсрочно изплатено задължението по процесния договор за кредит. Сочи, че до
надвнасяне на главницата по процесния договор се е стигнало поради прилагане на
нищожна договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита,
по който Банката е погасявала с извършваните плащания и недължима възнаградителна
лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага
твърдения за нередовност на исковата молба. Сочи, че предявеният иск е недопустим,
доколкото между страните била сключена съдебна спогодба. Излага, че исковете по
предходното /това, по което е сключена спогодбата/ и настоящото дело са идентични.
Оспорва иска като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и
2
подробно излага, че давността тече отделно за всяка погасителна вноска. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Във връзка с постъпилата уточняваща молба от ищеца, ответникът е депозирал
становище с вх. № 25021528/23.05.2023 г., в което също са развити подробни съображения
досежно приложимата в случая погасителна давност.
С молба от 04.12.2023 г. ищецът е направил изменение на иска чрез увеличаване на
предявения размер от 1250 лв. на 10 660,49 лв. /частичен иск от вземане в общ размер на 12
710,25 лв./, което е уважено с протоколно определение от 05.12.2023 г.
С друга молба от 05.02.2024 г. ищецът е направил изменение на иска чрез увеличаване
на предявения размер от 10 660,49 лв. на 14 146,15 лв. /цялото вземане/, което е уважено с
протоколно определение от 06.02.2024 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на
ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва, респ. че е налице основание за
получаването/задържането на сумата.
Между страните не е спорно и съдът е отделил с доклада по делото за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор
за ипотечен кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави
ипотечен кредит в размер на 105 000 евро, че същият е предоставен и усвоен от ищеца; че на
20.10.2020 г. ищецът погасил чрез плащане изцяло дължимия към ответника ипотечен
кредит; че с влязло в сила определение от 28.10.2022 г. по гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 143 състав, била утвърдена спогодба между страните, съгласно която била обявена
за нищожна клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011
г. от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по-
малко от 6,65 %, като „(ФИРМА)“ АД се задължила да възстанови на ищеца сумата от 5
332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лева, платена без основание в периода
от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г.
По делото от страна на ищеца е представено протоколно определение по гр.д.
24960/2021 г. по описа на СРС, видно от което между страните е одобрена съдебна спогодба
съгласно която ответникът признава изцяло, че сумата от 5 332,52 евро или левовата
равностойност от 10 429,50 лв. е платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до
20.10.2020 г. по Договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г., допълнен и изменен с
анекс от 08.02.2011 г. и анекс от 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, като с подписването на спогодбата ответникът
заявява, че признава описаните в исковата молба факти в това число и нищожността на чл. 3
от Анекс от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на
не по-малко от 6,65 % годишно.
По делото е представен процесният договор за кредит от 08.02.2011 г., от
съдържанието на който се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 105 000 евро, като
съгласно т. 1.6.1 за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с ГЛП за
редовен дълг в размер на 9,50 %, а след този срок – лихвата представлява сбор от действащ
6-месечен Euribor + НАДБАВКА 8,25 базисни точки, но не по-малко от лихвата по т.1.6.1,
т.е. 9,50 %. Съгласно т.1.6.3. действащият към дата на сключване на договора (08.02.2011 г.)
6-месечен Euribor е 1,26 %. Видно от договора крайният срок на погасяване на кредита е 300
месеца след усвояването, не по-късно от 07.03.2036 г.
3
Видно от Анекс № 1 от 08.02.2011 г. банката е предоставила на кредитополучателя
услуги /получаване на заплата по сметка в сочената банка, извършване на преводи,
заплащане на комунални услуги и т.н ./, при използването на които е предвидено, че банката
променя действащия лихвен процент, като намалява базисните точки.
С анекс от 27.09.2013 г. страните отново са предоговорили отношенията си, като
съгласно чл. 3 страните са се споразумели считано от 07.09.2013 г. главницата да се
олихвява с плаващ ГЛП определен в размер на 6-месечен EURIBOR + фиксирана надбавка в
размер на 525 базисни точки годишно, но не по-малко от 6,65 %, като действащия към дата
на сключване на анекса EURIBOR е 0,32 %, като изрично е посочено и че към договора не се
прилагат условията за намаляване на лихвата в зависимост от ползване на банкови услуги и
продукти от Пакет Удобство/Удобство +.
След като клаузата, уреждаща ГЛП, от анекса е приета за нищожна /с одобрената съдебна
спогодба/, то в отношенията между страните следва да намерят приложение лихвените
проценти уговорени с Договора и анекс № 1.
От страна на ищеца е представено искане за частично предсрочно погасяване на
кредита от 17.10.2013 г. на част от главницата в размер на 1000 евро; искане за предсрочно
погасяване на главница в размер на 400 евро от 10.03.2014 г.; искане за предсрочно
погасяване на кредит на част от главницата в размер на 3 000 евро от 15.02.2016 г.; искане за
предсрочно погасяване на част от главница в размер на 1 500 евро от 04.04.2017 г.; искане за
предсрочно погасяване на част от главницата в размер на 40 000 евро от 08.07.2020 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредита като обективно и компетентно изготвена, като експертът е изготвил различни
варианти на поставените от съда въпроси.
Първи вариант – размерът на задълженията е изчислен съобразно уговорения ГЛП в
договора и анекс № 1, като е посочено, че същият е както следва: 105 000 евро главница и
120 921,05 евро лихва.
Втори вариант – размерът е изчислен съобразно уговорения ГЛП в договора и
следващите два анекса, като е посочено, че задълженията са както следва: 105 000, 00 евро
главница и 113 721,69 евро лихва.
Трети вариант – размерът е изчислен съобразно уговорения ГЛП в договора и в анекс
№ 1, отчитайки реално използваните услуги, с оглед уговорките в анекс № 1 /като при
използване на същите, както бе посочено и по-горе, банката следва да намали базисните
точки/ - посочено е, че задълженията са както следва 105 000 евро главница и 145 555,22
евро лихва.
Четвърти вариант - размерът е изчислен съобразно уговорения ГЛП в договора и в
анекс № 1, отчитайки реално използваните услуги, с оглед уговорките в анекс № 1 /като
при използване на същите, както бе посочено и по-горе, банката следва да намали
базисните точки/ и съобразно анекс от 27.09.2013 г. - посочено е, че задълженията са както
следва 105 000 евро главница и 116 103,02 евро лихва.
Съдът намира, че меродавен в случая следва да бъде третият вариант, доколкото при
него са съобразени лихвените проценти съобразно сключения договор и анекс № 1,
отчитайки реално използваните услуги. Тук съдът намира за необходимо да изследва
уговорената в договора „плаваща лихва“. В случая съобразно договора заплащането на
възнаградителна лихва е уговорено по следния начин в клаузата на т.1.6 от договора, както
и в т.4 от Стандартните условия по кредита /т.е. типизираните ОУ/, а именно: за първата
година на кредита главницата по кредита се олихвява с ГЛП за редовен дълг в размер на
9.50%, а след изтичане на този срок, непогасената главница се олихвява с плаващ лихвен
процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен Юрибор плюс
надбавка от 8.25 базисни точки, но не по-малко от 9.50%, като действащия към датата на
4
сключване на договора Юрибор е „1,26“. В ОУ е посочено, че една базисна точка е равна на
1/100 от един процентен пункт или 0.01 процентни пункта. /т.4.6 от ОУ/. С анекс № 1
лихвеният процент е променен в посока намаляване, като e предвидено при ползване на
допълнителни банкови услуги /продукти/ от кредитополучателя, лихвата по кредита да се
намалява съответно /според обема ползвани услуги/ с различен брой базисни точки. В т.3 е
предвидено при неизползване на съответните допълнителни продукти, банката да има
възможност да увеличи със съответния сбор базисни точки без да е посочен максимален праг
на това увеличение. В т.4 от Анекса е посочено, че към датата на подписване лихвеният
процент по договора се намалява с 2.60 базисни точки или става 6.90 %.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Посочените случаи на неравноправни клаузи са изброени примерно в закона. В
чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съдът служебно следи
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Съгласно чл.143, т.10, 12 и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява
на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите
на договора. В чл.144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за
неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие
на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. Разпоредбите на
чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП не се прилагат по отношение на сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебания/изменения на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна
(договорна) лихва може да бъде променян едностранно от банката при изменението на
редица фактори. Съдът приема, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия; тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното
определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ; при настъпването на
тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води
до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“,
5
съгласно чл.143 от ЗЗП. В случая съдът намира, че в клаузата на т.1.6 ясно и точно е
посочен начин на изчисляване на договорната лихва по кредита. Тази клауза следва да бъде
обсъдена едновременно с т.4 от Стандартните условия, които детайлно регламентират
факторите, които влияят на промяната в договорните лихви, откъдето е видно, че същите
имат обективен характер. Нещо повече, в самия договор в т.1.6.2 е предвидено, че при
изменение на лихвения процент поради промяна на променливата компонента
/шестмесечния Юрибор/, не може да се слезе под предвиден минимален размер от 9.50 % -
лихвен процент по редовен дълг. Към променливата компонента /дефинирана в ОУ –т.4.1.2/
се добавя фиксирана добавка от 825 базисни точки, от които всяка една точка е 0.01%, или
общо 8.25%. Уговарянето на минимален размер на лихвата от 9,50 % няма за цел
обогатяване на банката за сметка на кредитополучателя, а има за цел гарантиране на
печалбата й в случай, че индексът /променливата компонента/ спадне под определени нива.
Възнаградителната лихва e цената на кредита, поради което тя е съществен елемент на
договора за банков кредит. Ако тази клауза е ясна и разбираема, няма нарушение на
принципите за справедливост и добросъвестност и уговорката не противоречи на добрите
нрави.
Произтичащата от чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от
договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно
лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорка в същата
клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор
от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка /решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.,
ТК/.
В случая, договорната лихва е определена на годишна база с плаващ лихвен процент,
който се формира от променлива компонента –шестмесечния Юрибор плюс надбавка от 825
базисни точки, или 8.25%, при посочване че към датата на сключване на договора Юрибора
е „1,26 %“ и лихвата не може да е по-малко от 9.50%. Методът на промяна в цената на
договора следва да е описан подробно и ясно в него, поради което, при прогласена
нищожност на противна уговорка, се дължи договорна лихва в нейния абсолютен размер,
посочен при сключване на договора – или в случая 9.50 %. В случая обаче от третия вариант
на експертизата се установява, че лихвата е променяна от банката в посока намаляване, като
дори е слизано под минимално установения праг от 9.50 %.
Съдът намира, че не са неравноправни и клаузите уговорени в анекс № 1, които
предвиждат банката да намалява базисните точки при използване на определени услуги, а
при неизползването им – да ги увеличава. Клаузите от анекса са ясно разписани и
разбираеми от средностатистическия човек при елементарно проявление на грижа към
собствените дела, отчитайки обстоятелството, че все пак се сключва договор за ипотечен
кредит.
С оглед изложеното по-горе и достигайки до извода, че задължението на ищеца е в
размерите посочени във вариант № 3, на следващо място от заключението се установява, че
са постъпили суми в общ размер на 167522,97 евро, с които са погасени: 105 000 евро
главница; 62 435,02 евро лихва; 16,03 евро наказателна лихва; 71,92 евро такси за
поддръжка на сметка.
С оглед възприетия приложим от съда вариант, с постъпилите плащания задълженията
на ищеца до дата на последното погасяване, които би следвало да погаси банката са в размер
на 170 297,31 евро, както следва 105 000 евро главница; 65 297,31 евро лихва. Съгласно
заключението с оглед извършените плащания от страна на ищеца, след 24.10.2020 г. няма
надплатени, а дължими суми в размер на 2 774,34 евро. Във връзка с последното и с оглед
представени от ищеца доказателства – искания за частично предсрочно погасяване на
главницата, както и установените наличия на положителни салда по сметката от експерта в
6
хода на работата, е допусната и допълнителна експертиза, която на въпроса налице ли са
надплатени суми след 24.10.2020 г. – експертът е дал отрицателен отговор и е посочил, че са
дължими 860,64 евро.
С оглед всичко гореизложено и предвид възприетия от съда трети вариант на
експертизата, то предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, който претендира такива за експертиза в размер на 210,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото, броя проведени о.с.з. и извършените от процесуалния представител на
ответника действия. С оглед изложеното на ответника следва да се присъдят 410,00 лева –
разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „И.“, бл.
***, вх. Д, ет.8, ап. ***, срещу „(ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Ц.“ № ** с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 146,15 лв., представляваща надплатена
главница по Договор за ипотечен кредит „Домът“ от 08.02.2011 г., поради прилагане на
нищожна договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита,
ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „И.“, бл. ***, вх. Д, ет.8, ап.
***, да заплати на „(ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Д. Ц.“ № ** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 410,00 лв. разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7