№ 426
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100500496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника СТ. В. ИЛ. срещу отказ от 13.12.2021 г. на
ЧСИ Н.П., да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство по изпълнително № 176 по описа за 2021 г. на ЧСИ рег. № 847 съгласно
регистъра, воден от КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Изпълнителното дело № 176/2021 г. било образувано през 2021 г.
при ЧСИ Н.П. за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден в
полза на „П.“ ЕООД. Процесното изпълнително дело представлява продължение на
прехвърлено изпълнително производство № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я. с рег. №
857 в КЧСИ. Счита, че последното изпълнително действие касателно изпълнителното
дело, предмет на проверка, е от 18.02.2011 г., като всяко последващо след тази дата
действие съставлява незаконосъобразно такова. Последното е вярно, тъй като на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в течение на две години, с изключение на делата за издръжка. Поради това
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено още през 2011 година от
ЧСИ Я., но последният не само не сторил това, а дори образувал ново изпълнително
дело - № 428/2020 г. Позовава се и на изтекла в негова полза погасителна давност.
Поддържа, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.
1
дело № 176/2021 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда. Претендира
се присъждането на разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение-отговор на жалбата от
страна на взискателя по изпълнителното дело „П.“ ЕООД. Оспорва депозираната
жалба с доводи за неоснователност и моли за оставянето й без уважение. Изразява
становище, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
обуславящи прекратяване на изпълнителното дело, тъй като производството по дело №
176/2021 г. представлява продължаване изпълнителните действия по дело № 428/2020
г. /образувано на 26.11.2020 г./ Акцентира за реализирани действия по изпълнението, а
именно запор на дялове на длъжника в „С.**“ ЕООД, запор на сметки на длъжника в
„А.“ АД, както и запор на сметки в други банки и небанкови институции. Продължава,
че от налагането на запор на дялове /27.11.2020 г./ до налагането на запор на сметки
/29.10.2021 г./ е изминало по-малко от една година време, поради което и претенцията
за прекратяване на производството поради непоискване от страна на взискателя на
действие в продължение на цели две години, е неоснователно. Отбелязва, че
възражението за погасяване вземанията на взискателя по давност е несъстоятелно,
доколкото същото проверката на ЧСИ не се разпростира върху действителното
съществуване на изпълняемото материално право. Досежно претенцията на частния
жалбоподател за присъждане на разноски, сочи, че последният не е представил
доказателства за реално сторени такива.
В мотивите във връзка с обжалвания отказ да прекрати производството по
отношение на длъжника СТ. В. ИЛ. ЧСИ Н.П. в резюме излага фактологията и
процесуалното развитие на изпълнителното производство – поисканите от взискателя и
предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на
вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който делото е образувано.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 857 в регистъра
на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, вх. № 22383/26.11.2020 г., подадена от
„П.“ ЕООД срещу СТ. В. ИЛ. за принудително събиране на присъдените в полза на
взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр.д.№
1710/2011 г. по описа на САС и изпълнителен лист от 30.09.2008 г., издаден по ч.гр.д. .
№ 20406/2008 г. по описа на СРС . Към молбата са представени изпълнителните
листове и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които
длъжникът е осъден да заплати на кредитора посочените в листовете суми.
На 26.11.2020 г. с молба на „П.“ ЕООД е поискано налагането на запор върху
притежаваните от СТ. В. ИЛ. дружествени дялове в капитала на „С.**“ ЕООД, запорът
2
върху последните в вписан с молба от 19.04.2021 г.
На 27.11.2020 г. е изготвено запорно съобщение до банката на длъжника за
налагане на запор на всички вземания на същия в „Уникредит Булбанк“ АД до размера
на дълга му по изпълнителните дела.
На 29.03.2021 г. е изготвено запорно съобщение до „Т.Ф.С.“ АД за налагане на
запор на всички вземания на същия в дружеството до размера на дълга му по
изпълнителното дело.
На 13.08.2021 г. „П.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Я., с която претендира,
позовавайки се на чл. 427, ал. 5 ГПК за прехвърляне на изп. дело № 428/2020 г. на ЧСИ
Н.П., с рег. № 847 в КЧСИ.
На 13.09.2021 г. е образувано на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп. дело №
176/2021 г. по описа на ЧСИ Н.П. като продължение на производството, развиващо се
по изп. дело № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я. /друг съдебен изпълнител в същия
район на действие/.
На 08.12.2021 г. е постъпила молба-искане от СТ. В. ИЛ. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е оставено без
уважение от ЧСИ с обжалвания отказ от 13.12.2021 г. инкорпориран в постановление,
получено от длъжника на същата дата 13.12.2021 г., чрез адв. П..
По съществото на жалбата съдът намира следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно новелата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /без значение от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
3
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от
ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да
проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и
удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, предвид
което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено
констативен характер.
С депозирането на молба от 26.11.2020 г. за образуване на изпълнително дело №
428/2020 г. /продължило в процесното изп. дело № 176/2021 г./ взискателят „П.“ ЕООД
е поискал налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от притежавания от длъжника недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „Кишинев“ № 6, като е възложил на ЧСИ
извършване на изпълнителни действия по делото, на основание чл. 18 ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното производство № 176/2021 г. взискателят е поискал
извършване на справки посредством молба с вх. № 02734/29.10.2021 г., претендирайки
извършване на справки досежно сметки на длъжника в банки и небанкови институции,
като изрично е посочено при наличие на незапорирани такива, да се наложи съответен
запор.
На 02.11.2021 г. е изготвено запорно съобщение до „А.“ АД за налагане на запор
на всички вземания на длъжника от банката на договорно и извъндоговорно основание,
в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на
4
дълга му по изпълнителното дело.
Настоящият състав намира, че не се установява за период повече от две години, в
релевантния времеви отрязък, съобразно сочения от длъжника период и по-точно от
26.11.2020 г. до 02.11.2021 г., взискателят да е проявил бездействие и да не искал
извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, поради което да е настъпила т. н.
„перемпция“ по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се
установява пасивно поведение на взискателя по изпълнителното дело, което да е
основание за прекратяването му по силата на закона срещу длъжника - жалбоподател
СТ. В. ИЛ.. Така формираният от съда извод отчита обстоятелството, че процесното
изпълнителното производство е единно такова, макар първоначално да е стартирало
като изп. дело № 428/2020 г., по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 съгласно регистъра,
воден от КЧСИ, а по-късно е продължило в като изп. дело № 176/2021 г., по описа на
ЧСИ Н.П., с рег. № 847 в КЧСИ, доколкото по силата на чл. 427, ал. 5 ГПК по искане
на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен
изпълнител в същия район на действие /така и в Решение № 179 от 20.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1224/2020 г., IV г. о./ В този случай извършените до момента действия
запазват силата си по силата на законовата норма.
С оглед изложеното съдът намира, че отказът за прекратяване на
изпълнителното дело от 13.12.2021 г., инкорпориран в постановление, получено на
горепосочената дата, постановен по изпълнително дело № 20218470400176, на ЧСИ
Н.П., с № 847 на КЧСИ по отношение на СТ. В. ИЛ. на основание по чл. 433, ал.1, т. 8
от ГПК, е законосъобразен и следва да се потвърди.
За пълнота на изложението настоящият състав на съда отбелязва, че доводите в
жалбата, че самото вземане на взискателя по изпълнителния лист е погасено с изтичане
на предвидената в закона погасителна давност, по същество са твърдения за липса
на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес. Това
възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на производство по
чл. 435 от ГПК, в което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност
на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното
производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е
насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С
решението по това производство, не се разрешава материалноправен спор между
длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Да
разрешава такъв спор между страните по принудителното изпълнение няма
правомощие и ЧСИ. Материалноправно възражение за погасяване на вземането по
изпълнителния лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на
състезателното исково производство, което да инициира по реда на чл. 439, ал. 1 от
ГПК, в което би се разрешил спорът за материално право.
5
Жалбата, инициираща настоящото производство, е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител, като се преценява законосъобразността на неговите действия.
Настоящият състав намира, че разноски по настоящото частно дело /контролно-
отменително/ не следва да се присъждат, доколкото се обжалват действия на органа по
изпълнението, без да се слага край на изпълнителното производство /така прието и в
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 875/2017 г. по описа на САС/.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат, а наред с това депозираната
частна жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ за прекратяване на изпълнителното дело, на основание
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на СТ. В. ИЛ., постановен на 13.12.2021 г.,
инкорпориран в постановление до него, получено на 13.12.2021 г. чрез адв. П., по изп.
дело № 20218470400176, на ЧСИ Н.П., с № 847 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6