РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Тутракан, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
551/10.02.2022, уточнена с молба вх.№ 833/28.02.2022, на М. М. С. с ЕГН
**********, който действа чрез упълномощен процесуален представител –
неговата майка С. М. Х. с ЕГН **********. Иска от съда да осъди ответника
С. Т. М. с ЕГН ********** да му плати парична сума, изчислена като
неполучена рента за три години назад (стопански 2019/2020, 2020/2021,
2021/2022) по 100 лева на декар, за 9,515 дка земя.
Ищецът М. С. твърди, че с ответника са наследници на земеделски
земи в *** – две ниви общо 76,126 дка, като делът на С. е 1/8 ид.ч. (9,515 дка).
Заявява, че М. е сключил договори за аренда на двете ниви – едната, в
местността Курдомана, имот к.н. 78238.2.47, а другата, в местността Юперски
път, имот к.н. 78238.11.36., и изцяло той е получавал арендните плащания за
тях в последните повече от три години от завеждане на исковата молба. Моли
ответникът да бъде осъден да му плати по 100 лева на декар за трите години
назад за дела на ищеца – 1/8 ид.ч. от 76,126 дка, което прави 2854,50 лева
(9,515 дка х 3 г. х 100 лв/дка), заедно със законната лихва от завеждане на
исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът С. М. се представлява от особен представител адвокат,
който счита иска за неоснователен. Оспорва ответникът М. да е получавал
рента за посочените в исковата молба две ниви и в посочения период от три
години назад. Евентуално, ако се докаже, че все пак е получавал рента, то в
нея не се включва делът на ищеца. Оспорва арендното плащане да е било по
1
100 лева на декар.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на закона съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 от Закона
за собствеността и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Според
тези нормативни текстове всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. Ползите може да се изразяват в
гражданските плодове, наемните плащания, които съсобствениците получават
при даването на имущество под наем. Участието в ползите означава, че ако
един измежду съсобствениците е получил изцяло гражданските плодове от
наема на съсобствената вещ, той дължи на другите съсобственици
припадащата им се част. При неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като в случая тя е поставена с предявяването на исковата молба.
Ищецът е съсобственик по наследство на 1/8 ид.ч. от двете ниви в
землището на ***, едната, в местността „К.“, имот с кадастрален №
78238.2.47 – 54,119 дка, и, другата, в местността „Ю. п.“, имот с кад.№
78238.11.36 – 22,007 дка, а ответникът е собственик на 4/8 ид.ч., като за този
си извод съдът се позовава на Решение № ЦС24 на ОСЗ гр. Тутракан от
13.09.1993 г., с което на наследниците на Т. Й. М. е възстановено правото на
собственост върху двете ниви с тогавашни номера по стария план № 002047 и
№ 011036; двете скици от СГКК-гр. Силистра № 15-1366574 и № 15-1366559
от 17.12.2021 г.; и от удостоверенията за наследници на Т. Й. М. с изх.№ 1-
7068/17.11.2021 изд. от Община Русе, на Анка Т.а С.а с изх.№ АО-08-
1135/23.11.2021 изд. от Община Тутракан и на М. В. С. с изх.№ АО-08-
1134/23.11.2021 изд. от Община Тутракан. От удостоверенията става ясно, че
Т. М. е починал на 02.02.1996 г. като разведен и е оставил за наследници своя
син С. Т. М., който е ответникът по делото, и по право на заместване
наследниците на своята дъщеря А.а Т.а С.а, тъй като тя е починала на
14.06.1988 г. А. С.а е оставила двама сина за наследници: Р. В. С. и М. В. С.,
поч. 08.03.2006 г. като неженен. Последният е оставил за наследници по закон
двамата си сина И. М. В. и М. М. С..
От справките на Общинска служба „Земеделие“ – Тутракан, от
приложените договори за наем и от представените писмени доказателства от
третите лица, които са наематели на нивите, съдът установява, че:
1. За нива с кадастрален № 78238.2.47 – 54,119 дка, ответникът е сключвал
договори за наем за всяка стопанска година 2019/2020, 2020/2021 и
2021/2022 с наемателя ЕТ „Ф.-А. Ф.“, но предмет на договора са били
само 38 дка, а не цялата нива от 54,119 дка. За останалите малко над 16
дка друг наследник, а именно Р. В. С. е сключвал договори за наем с друг
наемател. В представените пред ОСЗ-Тутракан договори между
ответника и ЕТ „Ф.-А. Ф.“ не е посочена наемната цена, което е
обичайно срещана практика, порочно толерирана от общинските служби
по земеделие, приемащи преписи на договорите. Обичайно в
екземплярите на договорите, които остават за страните, се съдържа цена.
2
Независимо от пропуска на ОЗС-Тутракан, от приетите по делото касови
ордери става ясно, че наемът е бил по 70 лева на декар през всяка от
трите години.
2. За нива с кадастрален № 78238.11.36 – 22,007 дка, ответникът е сключил
на 01.07.2019 г. договор за наем с И. Л. Л. за стоп.година 2019/2020.
Същото е направил и на 10.03.2020 г. за стопанската 2020/2021, но И. Л.
на свой ред с договор за пренаемане я е отдал под наем на „А. р.“ ООД.
Дружеството по същия ред я е преотдал на трето лице. За стопанската
2021/2022 ответникът направо е сключил договор за наем с „А. р.“ ООД,
впоследствие е преотдало нивата отново на същото трето лице. Наемната
цена и по трите договора за наем, сключени от С. М. с И. Л. и „А. р.“
ООД, е по 70 лева на декар.
Съгласно чл. 4а, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, договор за наем на земеделска земя със срок над една
година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя,
притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот; в тези
случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3
от Закона за собствеността. С. М. притежава половината идеални части от
двете ниви и от аргумент за по силното основание, щом може самостоятелно
да сключи договори за наем над една година, то процесните, които са за по
една стопанска година, се явяват освен валидно сключени, но и
противопоставими на останалите съсобственици, в т.ч. и на ищеца.
Щом за нивата с кадастрален № 78238.2.47 ответникът е получил за 38
дка, през 3-те стопански години, по 70 лева/дка, общо 7980 лева, ищецът има
право на 1/8 от тази сума, тъй като толкова е ползата, която му се припада,
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Или, това прави 997,50 лева.
Макар да няма доказателства каква сума е получил ответникът като
наемно плащане за другата нива с кадастрален № 78238.11.36, съдът приема,
че е получил пълната сума за 22-та декара, по 70 лева/дка, за трите стопански
години, или общо 4620 лева, от които 1/8 са 577,50 лева. Няма значение за
спора между страните написаното в справката от „А. р.“ ООД вх.№
4053/10.10.2022 и приложеното доказателство, че някаква сума, неизвестно
колко и за кой имот, е платена на друг наследник – И. В. Текстът на чл. 4а, ал.
2, изр. второ от ЗСПЗЗ е категоричен, че отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, като това
препращане намира приложение само при условие, че договорът е
противопоставим на съсобствениците, които не са участвали в сдЕ.та. Целта
на разпоредбата е да освободи от ангажимент наемателя да издирва всеки
съсобственик поотделно, за да плати припадащата му се част от наемната
цена. Респективно, да не служи за отпадане на отговорността при
неизпълнение твърдението, че не може да издири съсобствениците.
Договорът за наем е облигационен и поражда права и задължение за страните
по него, което означава, че наемателят дължи наемната цена на наемодателя –
чл. 228 от ЗЗД, независимо дали последният е собственик на вещта или не.
Kогато е съсобственик на земеделската земя, сключеният договорът, както е в
случая, е противопоставим на останалите съсобственици и последните не
3
могат да претендират от наемателя да им плати направо на тях припадащата
им се част, защото е възможно последният да не знае какви са вътрешните
отношения между съсобствениците. Като цяло разпоредбата на чл. 4а, ал. 2,
изр. 2 от ЗСПЗЗ е в интерес на наемателите, защото положението в страната е
такова, че много земеделски земи са все още съсобствени между множество
наследници и за да не се затрудни земеползването, законодателят е преценил,
че е по-добре отношенията на съсобственост да не могат да оказват влияние
на наемното правоотношение. Затова е необходимо да се направи ясно
разграничение кой е кредитор и кой е длъжник в отделните правоотношения.
По договора за наем кредитор за наемната цена е наемодателят – ответникът
С. М., а не ищецът. В отношенията между съсобствениците по чл. 30, ал. 3 от
ЗС относно ползите от вещта кредитор се явява ищецът, а ответникът М. е
длъжникът, защото вторият е сключил противопоставимия на всички
съсобственици договор. Вярно е, че кредиторът наемодател може да посочи
на наемателя лице, комуто да бъде изпълнено надлежно задължението за
плащане на наема, т.нар. „упълномощен (овластен) кредитор“ – чл. 75, ал. 1,
изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, при което М. можеше да се освободи от задължението си
към ищеца по чл. 30, ал. 3 от ЗС, само ако беше доказал, че М. С. е получил
своята част от наемната цена за двете ниви директно от наемателите, тъй като
тогава претенцията му по чл. 30, ал. 3 от ЗС би противоречала на забраната за
неоснователно обогатяване, но в случая няма доказателства, нито наведени
твърдения, че ищецът е получил някакви пари за нивата в местността „Ю. п.“.
Напротив, справката от третото задължено лице съдържа доказателство, че
пари на М. С. не са изплащани, а и третото лице не заявява такива намерения,
след като е получило молбата по чл. 192 от ГПК с данните на ищеца.
Последното обстоятелство доказва твърдението на ищеца в исковата молба,
че многократно майка му е правила безуспешни опити по доброволен път да
разбере кой сключва договорите за нивата в „Ю. п.“ и с молба да плащат на
сина и наемната цена.
̀
Нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и препращането към нея с чл. 4а, ал. 2,
изр. 2 от ЗСПЗЗ, е в пълна хармония с чл. 60 от ЗЗД, защото съсобственикът,
сключвайки договор за наем на съсобствената вещ самостоятелно, без
натоварване от другите съсобственици, е наясно, че предприема управлението
на работа, която за него чужда по отношение на идеалните части, които не му
принадлежат. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЗД той е длъжен да се грижи за
работата, както ако би бил упълномощен; т.е. съблюдавайки интереса на
упълномощителя. Следователно ответникът като съсобственик, но и
управител на чуждата работа, не може да указва на наемателя да плати
някому от кредиторите част от наема, без същевременно да осигури
възможност на длъжника да изпълни, като даден данните на овластения
кредитор, защото така оставя възможност на наемателя да се освободи от
отговорността за забава, позовавайки се на чл. 95, пр. последно от ЗЗД.
Впрочем, това че наемодателят като кредитор за наемната цена е посочил
друг съсобственик на вещта като овластено лице да получи парите, не създава
задължение за наемателя да се съобрази, което означава, че няма пречка да
плати на съсобственика наемодател – отв. М.. Изобщо, двете правоотношения
4
са чисто облигационни и без фактически и правни усложнения: ответникът е
сключил договор за наем, който е противопоставим на ищеца, и тъкмо заради
това, понеже е възможно съсобственикът наемодател да злоупотреби спрямо
останалите съсобственици посредством съпътстващи договорености между
него и наемателя, кой, как, кому и т.н. да плати, тези уговорки не могат да
засегнат правоотношението между съсобствениците по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
разпределяне на ползите. Съсобственикът, който сам е сключил договора за
наем отговаря пред останалите съсобственици за избора си на наемател, вкл.
за събирането на наемната цена. Това е смисълът от препращането по чл. 4а,
ал. 2, изр. 2 от ЗСПЗЗ към чл. 30, ал 3 от ЗС.
Без значение за делото е, че ищецът признава в исковата молба за
вътрешни договорености кой съсобственик от коя нива ще получава
наем/рента, тъй като очевидно същите не са спазени от ответника, след като
самостоятелно е сключвал договори за двете ниви. Вярно е, че за по-голямата
нива сключените договори са за 38 декара, колкото са половината от двете
ниви взети заедно, но тогава остава въпросът защо е давал под наем от свое
име и другата нива, по-малката. Ако е решил да върши услуги на останалите
съсобственици, нито твърди, нито личи от събраните доказателства по
някакъв начин да е осигурил интересът им при събирането на вземането за
наемната цена. Напротив, оказва се, че наемателят „Агри рая“ ООД не знае
как да изпълни задължението си, което, предвид изложеното по-горе кой е
кредитор по договорите за наем, се явява неоснователно извинение и говори
по-скоро за някаква съгласуваност между ответника и наемателя да се избегне
плащане на припадащата се на ищеца наемна цена.
Правната конструкция, при която съсобственик сключва договор за
наем на такова количество от съсобствената вещ, което съответства на
квотата му в съсобствеността, с намерението да задържи гражданския плод
само за себе си, е неоснователна. Всяка една реално определена част от
съсобствената вещ, независимо колко малка е тя, принадлежи общо на всички
съсобственици, докато цялата вещ не бъде поделена по доброволен или
съдебен ред, откъдето следва, че всеки от съсобствениците продължава да
участва съразмерно с квотата си в ползите и тежестите, които генерира цялата
вещ или отделните нейни части. По тази причина е неоснователно
възражението на особения представител, че ответникът е сключвал договори
и е получавал наемни плащания само за полагащата му се част и не дължи на
осн. чл. 30, ал. 2 от ЗС плащане към ищеца.
Не води до неоснователност на иска фактът, че претенцията е за рента, а
се оказва от доказателствата по делото, че възмездните договори са били за
наем. Квалификацията на правото я дава съдът и затова същият е посочил в
доклада по делото, че се касае за иск по чл. 30, ал. 3 от ЗЗД срещу
съсобственик за припадащите се на ищеца граждански плодове;
квалификацията не е за наемни или арендни плащания срещу
наемател/арендатор.
Не се доказа по делото наемните плащания да са били за по 100 лева на
декар в исковия период, нито че ответникът следва да отговаря пред ищеца за
отдаването под наем на голямата нива в пълния и размер.
̀
5
Искът се явява доказан и следва да се уважи за сумата от 1575 лева
(997,50 + 577,50 лева) и неоснователен, респ. следва да се отхвърли за
разликата до 2854,50 лева. Основателно е искането по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва от завеждане на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за държавна такса 114,18 лева и 430 лева за
особен представител на ответника, или общо 544,18 лева, съразмерно с
уважената част от иска, което прави 300,26 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С. Т. М. с ЕГН ********** да плати на ищеца М.
М. С. с ЕГН ********** сумата в размер 1575 лева (хиляда петстотин
седемдесет и пет лева), представляваща припадащата му се полза, съобразно
притежаваната от М. М. С. 1/8 ид.ч. от собствеността на двете ниви в
землището на ***, едната, в местността „К.“, имот с кадастрален №
78238.2.47 – цялата 54,119 дка, и, другата, в местността „Ю. п.", имот с кад.№
78238.11.36 – цялата 22,007 дка, която полза е получена от ответника при
отдаването под наем на 38 дка от първата и на 22 дка от втората нива, за
стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., при наемна цена 70 лева на
декар за всяка от трите години; и законна лихва върху присъдената сума от
10.02.2022 г. до изплащане на задължението; и
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 2854,50 лева,
обоснован с претенцията към ответника за отдаването под наем на двете ниви
в пълния им размер от 76,126 дка, за трите стопански години, при наемна
цена от 100 лв/дка.
ОСЪЖДА С. Т. М. с ЕГН ********** да плати 300,26 лева на М. М. С. с
ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 66/2022 г. на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6