Р Е Ш Е Н И Е
№ 260583
гр. Перник, 23.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IV-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00350 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез процесуалния му представител адв. В. Г. срещу И.Г.Н.,
ЕГН: ********** Адрес: *** с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: ***
че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумите в размер на 383.07лв
(триста осемдесет и три лева и 07ст.), от които както следва: 151.06лева (сто
петдесет и един лева и 06 ст.) - представяваща потребени и незаплатени мобилни
услуги по Договори за мобилни услуги с абонатен номер №0***. потребени в
периода от 01.03.2018г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата с абонатен номер №0*** и 232.01лева
(двеста тридесет и два лева и 01ст.) - представяваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги услуги с абонатен номер №0***.
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет. Ищеца предявава и осъдителен иск срещу ответника както следва: Да бъде
осъден ответника И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: *** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 102.69лв.
(сто и два лева и 69ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 01.03.2018г.
с абонатен номер №0***, дължими за мобилно устройство HUAWEI
модел Y6 2017 Grey за
периода от м.06/2018г. до м.02/2020г. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали със сключването на договор за мобилни услуги от
дата 01.03.2008г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът И.Г.Н., ЕГН: ********** е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №0*** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** по
програма GLOBUL Total 24,99лв, с действие до 01.03.2020г.. При възползване от преференциални услови на Оператора, абоантът е сключил
и Договор за лизинг от същата дата 01.03.2018г., по силата на който е взел
мобилно устройство марка HUAWEI модел Y6 2017 Grey на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на
посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №0***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. ".
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 01,03.2018г. до 04.06.2018г. Теленор е издал: Фактура №**********/05.03.2018г. за отчетения
период на потребление 01/03/2018г.- 04/03/2018г. с дължима за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 33.10лв. /с ДДС/, от които:
23.51лв./без ДДС/ за абонаментен план Тотал 24.99лв., 4.89лв. за 1-ва лизингова
вноска. Дължимата сума е платима в срок 20.03.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.И Фактура
№**********/05.04.2018г. за отчетения период на потребление 05/03/2018г.-
04/04/2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 120.57лв. /с ДДС/, от които: 20.82лв./без ДДС/ за абонаментен план
Тотал 24.99лв., 4.89лв. за 2-ра лизингова вноска, както и потребление
разходвано извън месечния пакет в размер на 74.83лв./без ДДС/, от които:
62.50лв. за Други услуги с добавена стойност, 0.19лв. за Кратки текстови
съобщения (SMS), 14лв. за Разговори към „Грижа за клиента“, и
12.00лв. за Услуги с добавена стойност (гласови). Дължимата сума е платима в
срок 20.04.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 153.67лв., фактурирани за предходните отчетни
месеци. Към фактурата има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползваните номер.
С Кредитно известие №**********/05.05.2018г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7.50лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е месечната лизингова вноска в размер на 4.89лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 153.67лв., за предходния отчетен период, при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 151.06лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 151.06лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника И.Г.Н. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №0***
на дата 05.06.2018г. крайна фактура №**********/05.06.2018г.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 232.01лв.;
фактурирана е цената, дължима се за оставащите не заплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 102.69лв., включена е сумата
за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на
151.06лв., при което дължимата сума по крайната фактура възлиза в размер на 485.76лв.
Датата на деактивация на процесния
абонамент е 31.05.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. за
мобилен номер *** до 01.03.2020г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 01.03.2018г.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД на 22.10.2019г. е депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Перник, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 6245/2019 г. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 4415/23.10.2019г.за следните
суми:
сумата 253,75 лв. /двеста петдесет и
три лева и 87 ст./ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата
01.03.2018 г., потребени в периода от 01.03.2018 г. до 04.06.2018 г., за които
Операторът е издал крайна фактура №
**********/05.06.2018 г., платими в срок до 20.06.2018 г.; сумата 232,01 лв.
/двеста тридесет и два лева и 01 ст./ - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.; сумата 32,65
лв. /тридесет и два лева и 65 ст./ -
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.06.2018 г. до 26.09.2019
г., начислена върху вземането ведно със законна
лихва върху главницата 253,75 лв.,
считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и сумите: 25,00 лв. /двадесет и пет лева / - държавна такса и 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ адвокатски хонорар - разноски по делото.;
сумата 114,28 лв. /сто и
четиринадесет лева и 28 ст./, представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.07.2017 г.; Допълнително
споразумение № 01421589 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.08.2017
г., за които са издадени фактури с № **********/05.09.2017 г. и №
**********/05.10.2017 г. и законната
лихва върху главницата 114,28 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса, както и сумата 360.00 лв.
/триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва:
Чл.1.1. б. „а” Неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения СРОК, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора.”
Чл. 1.1.6. ”б” .,В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на УСТРОЙСТВОТО (В брой, без
абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обша лизингова цена по договора за лизинг!, каквато съответства на оставатпия
СРОК на договора.”
Ищецът претендира неустойка съгласно уговорените
правила с комисията за защита на потребителите, а именно:
Приложени са уговорените правила за начисляване на
неустойката като за номер *** е начислена неустойка по договор за мобилни
услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 62.46лв.,
както и неустойка за устойство в размер от 169.55лв.
Освен това, поради прекратяване на договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство марка HUAWEI модел Y6 2017 Grey са обявени
за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер ***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 06/2018г., когато е издадена крайната фактура №7273722594/05.06.2018г., съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство HUAWEI модел Y6 2017 Grey, взето във
връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на на 102.69лв. след месец 06/2018г. до м.02/2020г.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД И.Г.Н. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на И.Г.Н. „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за под дръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител
адв. Н.Б. ПАК е депозирал писмен отговор с който счита предявеният
иск за допустим, но неоснователен. Оспорва предявените искови претенции по
основание и размер.
След като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
За сумата по предявения установителен
положителен иск е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 4415 от 23.10.2019г. по ч. гр. д. № 06245 по описа за 2019г. на
Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , като съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си , при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях. Съдът намира за
допустим и предявения осъдителен иск (доколкото ищецът е установил наличието на
правен интерес), поради което следва да се произнесе и по него.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителен иск от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ.
За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника;
изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния
оператор и техния размер.
По делото е приет Договор за
мобилни услуги от
01.03.2008г.. за мобилен номер ***с
предпочетена абонаментна програма Тотал 24.99лв., със срок на действие 24 месеца до дата 01.03.2020г. сключен между
страните по делото. По силата на договореното между
страните, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги за предпочетен
мобилен номер, като размера на уговорените абонаментните такси за тази услуга възлиза
на 24,99 лв. всяка като
при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил Договор за лизинг от същата дата и взел мобилно устройство HUAWEI модел Y6 2017 Grey на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №0***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
От доказателствения
материал по делото се установява, че към договора е приложено и приложение –
ценова листа за абонаменти планове за частни лица от 01.03.2018г. В него е посочена
цената на минута към мобилни и фиксирани номера от всички национални мрежи след
изчерпването на включените минути за съответните абонаментни планове и същия е
подписан от ответника.
За стойността на
представените услуги, ищцовото дружество е издало два броя фактури за
предоставените услуги
за периода от 01,03.2018г. до 04.06.2018г. Теленор е издал: Фактура №**********/05.03.2018г. за отчетения
период на потребление 01/03/2018г.- 04/03/2018г. с дължима за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 33.10лв. /с ДДС/, от които:
23.51лв./без ДДС/ за абонаментен план Тотал 24.99лв., 4.89лв. за 1-ва лизингова
вноска. Дължимата сума е платима в срок 20.03.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.И Фактура
№**********/05.04.2018г. за отчетения период на потребление 05/03/2018г.-
04/04/2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 120.57лв. /с ДДС/, от които: 20.82лв./без ДДС/ за абонаментен план
Тотал 24.99лв., 4.89лв. за 2-ра лизингова вноска, както и потребление
разходвано извън месечния пакет в размер на 74.83лв./без ДДС/, от които:
62.50лв. за Други услуги с добавена стойност, 0.19лв. за Кратки текстови
съобщения (SMS), 14лв. за Разговори към „Грижа за клиента“, и
12.00лв. за Услуги с добавена стойност (гласови). Дължимата сума е платима в
срок 20.04.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 153.67лв., фактурирани за предходните отчетни
месеци. Към фактурата има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползваните номер.
С Кредитно известие №**********/05.05.2018г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7.50лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е месечната лизингова вноска в размер на 4.89лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 153.67лв., за предходния отчетен период, при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 151.06лв.
Предвид горното съдът намира, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил
на абоната мобилни услуги, посредством предоставянето на телефонен номер, при
съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договора се
съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договора откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи
условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и
по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр
от същите.
За да
обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже
исковете си и по размер.
Изслушаната
и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, от своя
страна, установява размера на задълженията на ответника, възникнали във връзка
с ползването на предоставените му мобилни услуги. От обсъжданата експертиза се
установява, че неплатената сума за мобилни услуги за процесния период възлиза
на 136,39лева, от които: 45,70 лева за месечните абонаменти и 90,69 лева – стойност
на потребление, извън включеното в абонамента. С оглед това обстоятелство,
съдът намира, че ищецът е доказал иска си до размера от 136,39 лева, респ. до
този размер следва да бъде уважен. За останалия размер, над доказания, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Съдът кредира заключенията на експерта, намирайки го за
непротиворечиви, компетентно дадени и намиращи опора в писмените доказателства
по делото.
На основание чл.
86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2019г. до
окончателното й плащане.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че в настоящото
производство ищецът е предявил частично установителна претенция по издадената
заповед за изпълнение- само за сумата от 368,40 лева, представляваща цената на
далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер от 485,76
лева не се предявява установителен, а осъдителен иск. В тази връзка, доколкото
не е предявен установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част
от него, която не е предмет на настоящия процес, исковият съд следва да
обезсили издадената заповед за изпълнение, по аргумент от мотивната част на т.
13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания
процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването
на тази част от вземането на заявителя по заповедта.
От ангажираните от страна на
ищеца писмени доказателства се установява, че на 01.03.2018г. между страните е сключен
Договор за лизинг от същата дата. Съгласно договореностите в същия, ответникът
е получил мобилно устройство HUAWEI модел Y6 2017 Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 4.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
За да обоснове основателност на исковете си, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за лизинг,
както и да се установи предоставянето за ползване на мобилното устройство и
размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане
на претендираните вземания.
Съдът намира, че с договора за лизинг от 01.03.2018г., ищецът е предоставил на ответника мобилно
устройство - HUAWEI модел Y6 2017 Grey. С договора вещта е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени
лизингови вноски по описаните в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Тук, вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по
договора, а именно: че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството.
Доказателства, обаче, в тази насока не са представени, поради което, след като
не е установил пълно погасяване на задължението, ответника следва да бъде
осъден да заплати претендираната цена на устройството. Отделно от това,
ответникът не доказа, че е върнал мобилното устройство, поради което следва да
се приеме, че е останал държател на същото, без да ги плати. Именно предвид
неизпълнение на задълженето си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2
от ОУ към договора за лизинг месечните вноски за изплащане на устройството са
станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 17.01.2020г. до окончателното й
плащане.
По отговорността
за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски в размер на 810,00 лева, от които: 360.00
лв. – адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 50,00 лв.
– държавна такса в исковото и заповедно производства, 200,00 лв. – възнаграждение
за особен представител и 200,00лв-депозит за вещо лице. Съобразно с уважената
част от исковите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 639,90лв.
Предвид горното, Пернишкият районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
искове, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6
срещу И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: ***, че И.Г. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 139,69/сто тридесет и шест лева и 96ст./лв.
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №0*** за периода от 01.03.2018
г. до 04.06.2018г. и 232,01/двеста тридесет и два лева и 01ст./лв. неустойка за
предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 01.03.2018г.
предсрочно прекратен на дата 12.01.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 22.10.2019г.
до окончателното плащане на сумата, за която сума по ч. гр. дело № 06245/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от
102,69 /сто и два лева и 69ст./лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.06/2018г. до м.02/2020г. по Договор за лизинг от 01.03.2018г.
За устройство HUAWEI модел Y6 2017 Grey, взето във връзка с мобилен номер *** с
абонатен номер №0*** ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 17.01.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 639,90 лева, предсталвяваща направени по делото и по ч. гр. д. № 06245/2019г. по
описа на ПРС, разноски.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4415/23.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр.
дело № 06245/2019г. на ПРС в полза на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против И.Г.Н., ЕГН: ********** Адрес: ***
в частта й, досежно сумата от 102,69лева, представляваща
разликата до уважената установителна претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 06245 по описа
за 2019г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.