Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното
на пети април две хиляди двадесет и първа година публично съдебно
заседание,
в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на
секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 298/2020 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД
С искова молба ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС
срещу А.С.К. за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 90/2020 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище, представляващи претендирана продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. в размер на сумата 1051,27
лв., както и за установяване на законна лихва за забава върху главното парично
задължение в размер на сумата 28,91 лв., изтекла за периода от **.07.2016 г. до
**.05.2019 г., както и сумите за дялово разпределение в размер на 18,25 лв.-
главница за периода от м.05.2016г. до м.
04..2018 г. и 3,58 лв. – лихва за периода
от 30.06.2016г. до **.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на клиент за топлоснабден
имот находящ се в гр.София, ***за
процесния период на топлинна енергия за битови нужди по см. на параграф
190 от ДР от ЗЕ е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно ЗЕ са
обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, при неупражняване
правата по чл. **0, ал. 3 ЗЕ, какъвто е настоящия случай. Поддържа, че съгласно
тези общи условия ищецът е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото извлечения от
сметки/фактури на „Т.С.” ЕАД за абонатен № *****, като се излага, че между
ищеца и ответника е сключено споразумение за задълженията към ищеца, но поради
неизпълнението му от ответника. Твърди, че процесните парични задължения са
срочни, тъй като в чл. 31, ал. 1 от ОУ (2016 г.) е уговорено, че потребителят е
длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно –
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, като се начислява законна лихва за задълженията по изравнителните
сметки. Сочи се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия, без да е заплатил същата за процесния период, като не са заплатени и
дължимите суми за дялово разпределение. Моли се за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 02.07.2020
г., в законоустановения срок не е представил писмен отговор. В подадено
възражение по чл. 414 ГПК ответникът е направил възражения за погасяване на
процесните суми по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд –
Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените
искове са процесуално допустими,
тъй като са
предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал.
1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 4** ГПК са връчени на
заявителя – ищец на 28.05.2020
г., а исковата молба е подадена на 11.06.2020
г., като исковата молба е предявена от процесуално
легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 26.02.2013 г. на Нотариус Д.А.с рег. № 595 от НК и район на
действие СРС, в който е обективиран договор за дарение на недвижим имот по
силата на който ответникът е станал собственик на самостоятелен обект в сграда -
апартамент № **, находящ се в гр. София, ***.
По делото е представен протокол за разпределение на кубатурата на жилищна
сграда бл. 45, гр. София, от който е видно, че за ап. ** е предвидена кубатура
193,36.
Съдът счита, че
между страните е съществувало действително правоотношение по договор за
продажба на топлоенергия, като този договор за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. **0, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
основание открита партида при ответното търговско
дружество. Този факт не е спорен между страните по делото, освен
това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, от които се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Тук е мястото да се
посочи, че
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. **0, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. В този смисъл
правният спор по настоящото дело се концентрира върху правнорелевантния факт
дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло на
ответника.
По делото е допусната и приета без възражения на страните
съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че за
процесния периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е доставена общо топлинна енергия 934 454
кВтч, като за определяне на дяловото разпределение на топлинната енергия „Топлофикация
– София“ ЕАД е приложил „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради- етажна собственост“, тъй като не е бил осигурен достъп до показанията
на индивидуалните разпределители на топлинна енергия намиращи се в процесния
имот- 2 бр. водомери. Освен това е посочено, че в процесната сграда дяловото
разпределение се извършва съобразно констативен протокол № 1248 от 03.10.2008
г., тъй като е изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация. В
заключението е посочено, че общият топломер монтиран в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно
нормативните изисквания, като съобразно нормативните изисквания са начислени сумите
за топлинна енергия в имота на ответника. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е
обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори
на всички задачи поставени по делото.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че за процесния периода от м. май 2016 г.
до м. 09.2018 г. са издадени фактури в общ размер на 1051,27 лв., а за дялово
разпределение в размер на 18,25 лв. Вещото лице е посочило, че за погасяване на
задълженията по описаните фактури са направени плащания в общ размер на 1307,84
лв., които плащания са направени в периода от 24.09.2020 г. до 04.03.2021 г.
Посочено е, че законната лихва за периода от изпадане в просрочие до**.05.2019
г. върху сумата за топлинна енергия и за дялово разпределение е в размер на 32,49 лв. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
От Общите
условия, които са одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г., както и с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., общо достъпни на електронната страница на ищеца,
и които са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение,
арг. чл. **0, се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество
топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна
цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен
да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася – чл. 33, ал. 1 ОУ.
По делото е представено и прието като доказателство извънсъдебно споразумение
сключено между страните по делото, от което се установява, че между страните е
постигнато съгласие сумите предмет на настоящото производство да бъдат заплатени
на осем месечни вноски. Извънсъдебното изявление на ответника К. обективирано в
споразумението постигнато между страните представлява признание на неизгоден за
нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съгласно съдебната практика, изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност, така и в Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. №
1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай – фактическите
твърдения на двете страни съвпадат, като същите се подкрепят от всички събрани
по делото доказателства, поради което съдът следва да ги вземе предвид при
постановяване на решението.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК приема следното от правна страна:
Правното
действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй
като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия –
арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да
предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
пазарна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. **0, ал.
2 ЗЕ.
При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото
на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи
и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
Тези
обстоятелства бяха установени от приетата като компетентно извършена съдебно-техническа
експертиза, както и с оглед направеното от ответника извънсъдебни
признание.
От приетото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
се установява, че за процесния период е начислена сумата в общ размер на 1069,52 лв. (вкл. и сума за дялово разпределение), като размерът на лихвата
за забава е в общ размер на 32,49 лв.
Тук е мястото да се
посочи, че неоснователно се явява възражението на ответника, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно задължителните за съдилищата указания дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК, ВКС понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В конкретния случай съобразно характера на изпълнението на
задълженията на страните по договора за топлинна енергия следва да се приеме, че
те представляват периодични плащания, чийто давностен срок е 3 годишен.
С исковата молба се
претендира заплащане на абонаментите такси и услугите за периода от м.05.2016
г. до м.04.2018 г., като съобразно посоченото по-горе срокът за заплащането на задълженията
е 30 дни, т.е. изискуемостта на вземането, от която дата започва да тече и
погасителната давност настъпва м. юни 2016 г. Заявлението за издаване на
заповед по реда на чл. 410 ГПК е подадено на 28.05.2019 г., като от този момент
следва да се счита подадена исковата молба (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), преди да
е изминал тригодишния давностен срок, с който вземанията се погасяват. Ето защо
неоснователно се явява възражението на ответника, че вземанията предмет на
настоящото производство са погасени по давност.
Тъй като
ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца
вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1
от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Ето защо искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в размера на сумата от 32,49 лв.
периода от **.07.2016г. до
**.05.2019
г (крайния момент на исковата претенция), от които: 28,91 лв.
– лихва дължима за действително потребена топлинна енергия и сумата в размер на
3,58 лв. лихва дължима върху сумата за
дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на
процеса ответникът изцяло е изпълнил задължението си за заплащане на
претендираните суми. Видно от посоченото в приетата по делото ССчЕ ответникът е направил плащания в размер на 1307,48 лв., с която сума са
погасени както задълженията за лихви, така и дължимата главница, които са в общ
размер на 1102,01 лв. Решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните
състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска
следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване
на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да
стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска,
както го задължава разпоредбата начл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо предявените искове следва да се
отхвърлят, поради погасяването им чрез плащане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в разпоредбата
на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като
изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение.
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства
влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е
образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния
иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар предявените искове да се явяват неоснователени и като
такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 89 от 04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 90/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане
на разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора ( съдът е
намерил исковете за изцяло основателни, но са отхвърлени поради направени в
хода на процеса плащания, като ответникът е дал повод за завеждане на делото)
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв
разноски - юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Ето защо на
ищеца са дължими разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство. Както
бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът в хода на процеса е направил плащания в размер на 1307,48 лв. при
дължима сума от 1102,01 лв. Ето защо следва присъдените по делото разноски да
се намалят със сумата от 205,47 лв. – разликата между сумата дължима по договора
за топлинна енергия и лихвите по него и заплатеното от ответника. Предвид изложеното
в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за заповедното
производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изложеното по-горе,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв., както и в размер на 200 лв. възнаграждение за вещо лице
изготвило ССчЕ, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице
изготвило СТЕ и 175 лв. държавна такса или разноските в
настоящото производство са в общ размер на 675 лв., като от тях в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 544,53
лв. предвид направеното от ответника плащане в хода на процеса.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд- Панагюрище,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове предявени от
„Т.С.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***
срещу А.С.К. ЕГН: ********** с адрес: ***, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1051,27 лв.- представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. За имот находящ
се в гр. София, *****, аб. *****, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както сумата 28,91 лв., -законна лихва за забава
върху главното парично задължение за периода от **.07.2016 г. до **.05.2019 г.,
както и 18,25 лв.- главница за дялово разпределение за периода от м.05.2016г.
до м. 04..2018 г. и 3,58 лв. – лихва за периода от 30.06.2016г. до **.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 90/2020
г. по описа на Районен съд – Панагюрище, поради направени
плащания в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, А.С.К. ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на Т.С.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 544,53 лв. - разноски за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: