Решение по дело №248/2014 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 24
Дата: 6 април 2015 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20143430100248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

24

 

гр. Тутракан, 06.04.2015 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и трети февруари хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 248/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. С Определение № 538/27.06.2014 г. са отделени за разглеждане в самостоятелно производство исковете, предявени от Г.Т.А., Д.И.М., Е. Д.  И., Е. Д. И., Х.М.О., В.А.Х. и Г.Х.А. за допускане на делбата на правото на собственост върху имот № 013003, № 014002 и № 012019 по плана на землището на с. Звенимир, оставени в наследство от Т. и Ю. С.. В резултат на това като предмет на настоящото дело са останали долупосочените искове.

2. Предявени са субективно и обективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС от ищеца Д.И.М., Е. Д.  И., Е. Д. И., Х.М.О., В.А.Х., Г.Х.А. чрез пълномощника си Г.Т.А. и Г.Т.А. (л. 31), упълномощил съгласно представени към исковата молба пълномощни, адв. И.И. от  АКС (л. 36), преупълномощил адв. Д.А. от същата колегия (л. 52), за допускането до делбата на правото на собственост върху следните недвижим имот, придобити в резултат на наследяване по чл. 5 – 10 от

2.1. И. Х. Н., а именно: Нива, с площ от 30,003 дка, трета категория, в местността „СЪРТ ЕКЕНЛИК", съставляваща имот № 003016 по плана на землището на с. Зарица, общ. Главиница, при граници (съседи): полски път № 001011, нива № 003001, нива № 003002, нива № 003015 и полски път № 001017;

2.2. С. О. (И.)[1] Н.а, а именно: Нива, с площ от 14,998 дка, трета категория, в местността „ДАРАЛЪК 13", съставляваща имот № 013002 по плана на землището на с. Звенимир, общ. Главиница, при граници (съседи): нива № 013001, полски път № 050041, нива № 013003 и полски път № 050031;

2.3. Твърди се, че имотите били възстановени на наследниците на И. Х. Н. с решение № ЗА 01/19.04.1994 г. на ОСЗ - гр. Главиница и решение № ЗВ 01/17.06.1994 г. на ОСЗ - гр. Главиница

3. Ответникът З.Т.Ч. е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК (видно от клеймото на ПС – гр. Силистра) чрез процесуалният си представител адв. Ж. А. от Адвокатска колегия – гр. В. (л. 86). В последствие ответника е упълномощила като процесуален представител и адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 64). Същата оспорва иска само по отношение на имот № 003016.

3.1. Направено е правоизключващо възражение за придобиване на имота въз основа на осъществено давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС в периода 1994 г. – 2004 г.

4. Ответникът Р.Б.Т. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТРС от 04.07.2014 г. исковата молба е връчена лично на 17.07.2014 г.

5. Ответникът А.Б.М. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТРС от 04.07.2014 г. исковата молба му е връчена лично на 17.07.2014 г.

6. Ответникът В. Б. Т. (В. Б.Т. – видно от изготвената Справка от НБДН – л. 50) не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТРС от 17.09.2014 г. исковата молба му е връчена на назначеният му с Определение № 722/16.09.2014 г. особен представител адв. Н.Д. - Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра на 18.09.2014 г.

7. Ответникът А.Б.Т. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТРС от 04.07.2014 г. исковата молба му е връчена лично на 17.07.2014 г.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

8. На 19.04.1994 г. е постановено Решение № ЗА01/19.04.1994 г. на ОСЗ – гр. Главиница  от 19.04.1994 г. (л. 8), с които на наследниците на И. Х. Н. е възстановена собствеността върху имот № 003016 по плана за земеразделяне на с. Зарица, като към решението е издадена скица на имота, видно от приложената актуализирана такава (л. 9).

9. На 17.06.1994 г. е постановено Решение № ЗВ01/17.04.1994 г. на ОСЗ – гр. Главиница  от 19.04.1994 г. (л. 10), с която на наследниците на С. О. Н. е възстановена собствеността върху имот № 013002 по плана за земеразделяне на с. Звенимир, като към решението е издадена скица на имота, видно от приложената актуализирана такава (л. 15).

10. На 01.10.2003 г. между ответника З.Ч. и Земеделска кооперация „*****”, с. Звенимир е сключен Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно ползване (л. 81), който обхваща четири имота, измежду които и процесния такъв с № 003016.

11. По делото са разпитани свидетелите Г.Г. и Ю. К. (л. 106), К.М. (л. 118).

11.1. Показанията на свид. К. не позволяват да се индивидуализира имота, предмет на релевираното от ответника Ч. владение.

11.2. Свид. Г. индивидуализира имот № 003016 по скица, твърди, че същият се е обработвал от съпругът на отв. З.Ч. до 2002 г. (началният момент остава неизяснен), когато е отдаден под наем на кооперацията. В последната част показанията свид. Г. кореспондират с тези на свид. М., който твърди, че представляваната от него кооперация обработва имот № 003016 от 10 години.

11.3. Свид. М. споделя освен това: Имам сключен договор със З., само с нея имам сключен договор. Нямам пълномощно, но според закона на земеделските кооперации, само един от наследниците има право да сключва договор, но нямам пълномощно. Идва Г., Д. и починалата, другата дъщеря, искаха за по 7,500 дка да сключат договор и да получат рента за тази земя. Казах им, че имам сключен договор със З. и след като разговарям с нея, ще им отговоря. З. каза, че родителите им, докато били живи са й дали думата земята да остане за нея и няма какво да се оправят. Казах им да си търсят правата чрез съда. Това стана преди може би не повече от десет години. Откакто нивите са при мен, З. ги ползва с договор и рентата взема

12.  Останалите представени по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

13. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

II. Относно придобиването на имотите от страните

 

14. Гореупоменатите решения на ОСЗ, придружени с издадените скици на имотите, на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират наследниците на И. Х. Н. и С. О. Н., като собственици на същите.

15. Собственическите права на И. Х. Н., починал на ******** г. и С. О. Н., починала на ******* г., върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени с Удостоверения за наследници: изх. № 53 и № 54/05.06.2014 г., изд. от Община Главиница (л. 20 до 23), от:

15.1. Ю. И. С. (дъщеря), починала на 26.11.2001 г., като дялът й – 1/2 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

15.1.1. С. Т.М. (внучка), починала на 17.08.2008 г., като дялът й – 1/8 ид. ч. получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

15.1.1.1.  Д.И.М. (съпруг на внучка) – 1/24  ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

15.1.1.2.  Е. Д.  И. (правнук) – 1/24 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.1.3. Е. Д.  И. (правнук) – 1/24 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.2. Н. Т.О. (внучка), починала на 24.12.2009 г., като дялът й – 1/8 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

15.1.2.1.   Х.М.О. (съпруг на внучка) – 1/24 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

15.1.2.2.  В.А.Х. (правнучка) – 1/24 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.2.3.  Г.Х.А. (правнук) – 1/24 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.3. З.Т.Ч.  (внучка) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.1.4. Г.Т.А.  (внучка) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

15.2. С. И. М. (дъщеря), починала на 01.12.2004 г., като дялът й – 1/2 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

15.2.1. Б. Т. М. (зет), починал на 01.02.2014 г., като дялът му, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, е наследен от децата му, които са деца и на съпругата му (видно от представеното удостоверение за наследници - л. 35):

15.2.2. Р.Б.Т. (внук) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.2.3. А.Б.М.(внучка) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.2.4. В.Б.Т. /В. Б.Т. (внук) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

15.2.5. А.Б.Т. (внук) -  1/8 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

III. Относно завладяването на имот № 003016 от З.Ч.

 

16. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

17. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

18. В конкретният случай по делото не са приведени убедителни доказателства за демонстрирането от страна на отв. З.Ч. на намерението й да завладее притежаваните от останалите съсобственици идеални части от собствеността върху имота.

19. Ползването на имота от единият от съсобствениците респ. предоставянето на имота за възмездно ползване на трето лице е законово регламентирана възможност в чл. 31, ал. 1 от ЗС и чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Следователно ползването само по себе си не може да се тълкува като отричане на правата на останалите съсобственици.

20. При разпита на свид. М. са установени обстоятелства, които могат да послужат за индиции на спор между отв. Ч. от една страна и ищците Г.Т.А., Д.И.М. и покойната Н. Т.О. („…починалата, другата дъщеря…”), от друга страна, но не и като доказателство за явното и недвусмислено демонстриране на владението от страна на отв. З.Ч..

20.1. Свидетелят аргументира, че се е позовал на закона, позволяващ му да сключи договор за целият имот само с единият от наследниците, в случая с отв. Ч..

20.2. В последствие Г.А., Д.М. и Н. О. поискали да сключат договор с него, като той им съобщил, че вече има сключен договор с отв. З.Ч. и следва да се допита до нея. В тази връзка съдът приема, че разговорът е проведен след 01.10.2003 г. – датата на сключване на Договора за внасяне на земя в кооперацията за съвместно ползване (вж. т. 10).  

20.3. След като свид. М. известил отв. З.Ч. относно претенциите на Г.А., Д.М. и Н. О., отв. Ч. заявила, че имотът ще „…остане за нея и няма какво да се оправят.”.    

20.4. От разпита не става обаче ясно дали именно това волеизявление е предадено от свидетеля на Г.А., Д.М. и Н. О.. В показанията свидетеля обобщава: „Казах им да си търсят правата чрез съда”.  Това изявление би могло да се тълкува многозначно в зависимост от контекста, в който е използван израза:

20.5. Ако свид. М. е предал само противопоставянето на отв. Ч. останалите съсобственици да получават възнаграждение за ползването на имота, то действията на ответника биха могли да се тълкуват като позоваване на сключеният с кооперацията договор, а не непременно като оспорване на собственическите права на останалите наследници. В този случай правата на съсобствениците биха могли да бъдат защитени с иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, без да се налага установяването на правото на собственост, тъй като последното не се оспорва.

20.6.  Единствено ако свид. М. е предал в пълнота думите на отв. Ч., може да се приеме, че е налице манифестиране на намерението на отв. Ч. да отблъсне владението на останалите съсобственици, което би наложило предявяването на иск за собственост. Както вече бе отбелязано, категоричен извод за такова манифестиране не би могъл да бъде направен от изявлението:  Казах им да си търсят правата чрез съда”.   

20.7. Нещо повече, дори да се приеме, че свид. М. е предал дословно изявлението на отв. Ч. на Г.А., Д.М. и Н. О., то не може да се установи с категоричност 10 - годишно бездействие от страна на невладеещите съсобственици, за да може владеещият отв. Ч. да завладее техните идеални части по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Свид. М. твърди, че разговорът се е провел „преди може би не повече от десет години.”. Разпитът на свидетеля е проведен в открито съдебно заседание на 23.02.2015 г. Следователно разговорът между свидетеля М. и  Г.А., Д.М. и Н. О. може да се е провел най – рано на 23.02.2005 г. Исковата молба е подадена на 20.06.2014 г., към който момент давността все още не е изтекла.

20.8. Поради тази причина съдът приема, че отв. Ч. не е завладяла притежаваните от Г.А., Д.М. и Н. О..

21. По отношение на завладяването на идеалните части на останалите съсобственици - Е. Д. И., Е. Д. И., Р.Б.Т., А.Б.М., В.Б.Т. (В. Б.Т.) и А.Б.Т. фактическата обстановка по делото не навежда дори на индиции за манифестиране на намерение за завладяване от страна на отв. Ч.. 

22. В обобщение на гореизложеното съдът приема, че отв. Ч. не е придобила в индивидуална собственост имот № 003016, поради което делбата следва да бъде допусната при квотите посочени в т. 15.  

23. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните имоти:

                        I. Нива, с площ от 30,003 дка, трета категория, в местността „СЪРТ ЕКЕНЛИК", съставляваща имот № 003016 (три хиляди и шестнадесет) по плана на землището на с. Зарица, общ. Главиница, при граници (съседи): полски път № 001011, нива № 003001, нива № 003002, нива № 003015 и полски път № 001017 (съгласно Скица Ф00201/05.12.2006 г., изд. от ОСЗ – гр. Главиница);

                     II. Нива, с площ от 14,998 дка, трета категория, в местността „ДАРАЛЪК 13", съставляваща имот № 013002 (тринадесет хиляди и две) по плана на землището на с. Звенимир, общ. Главиница, при граници (съседи): нива № 013001, полски път № 050041, нива № 013003 и полски път № 050031 (съгласно Скица К01179/06.06.2014 г., изд. от ОСЗ – гр. Главиница);

между изброените лица, придобили всички собствеността върху имота по наследство от И. Х. Н., роден на *** г. и С. О. (И.)  Н., родена на *** г., до размера на следните идеални части:

1.    Д.И.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** -  1/24 (една двадесета и четвърта); 

2.    Е. Д.  И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/24 (една двадесета и четвърта); 

3.    Е. Д.  И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***/24 (една двадесета и четвърта); 

4.     Х.М.О., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/24 (една двадесета и четвърта); 

5.     В.А.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/24 (една двадесета и четвърта); 

6.     Г.Х.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 1/24 (една двадесета и четвърта); 

7.     З.Т.Ч. , с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти); 

8.    Г.Т.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти); 

9.    Р.Б.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти); 

10.    А.Б.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти); 

11.    В. Б. Т. (В. Б.Т.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти); 

12.    А.Б.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** - 3/24 (три двадесет и четвърти).

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизането в сила на решението за продължаването на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбеното производство.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



[1] съгл. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 110/28.11.2014 г., изд. от Кметство Звенимир, общ. Главиница  л. 112