Присъда по дело №353/2015 на Районен съд - Девня

М О Т И В И

към присъдата по НОХД № 353/2015 г. по описа

на РС - Девня

    

 

Девненският районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Г.Г.Г., ЕГН ********** ***, А.А.А., ЕГН ********** ***, Р.В.Р., ЕГН ********** *** и М.И.В., ЕГ№ ********** ***, за това, че:

На 14/15.03.2011 г. в с. Метличина, Варненска област, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС - колесен трактор „Фенд 936" с рег.№ В03276, л.а.БМВ" с рег.№ В 8660 РК и л.а."Опел Корса" с рег.№ В 4758 СМ и технически средства - прави лопати и ножовки, отнели чужди движими вещи - телефонен кабел тип ТПП200х2х0,7 с обща дължина 916 м. на обща стойност 31 730,24 лв. и телефонен кабел ТЗБ 37x4x1,2 с обща дължина 181 м. на стойност 9 913,37 лв., всичко на обща стойност 41 643,61 лв. от владението на С.П.С., собственост на „БТК" АД, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс. Г.Г. при условията на опасен рецидив, не представлява маловажен случай и кражбата е в големи размери - престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК за подс. Горанов и по чл. 195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК за останалите подсъдими.

Представителят на ДРП поддържа възведените против подсъдимите  обвинения, като счита, че по отношение на подсъдимите А., Р. и В. същото следва да се преквалифицира по чл. 197 от НК, предвид установената от заключението на ССчЕ стойност на отнетото имущество, не съответстваща на критерия  „големи размери”. Намира обвинението за доказано с оглед обясненията на подсъдимите, показанията на свид. А. и наличните по делото писмени доказателства. Моли съда да признае подсъдимите за виновни като им наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане по отношение на неосъжданите подсъдими и с ефективно изтърпяване от подс. Г. предвид факта, че деянието му представлява опасен рецидив. Гражданския иск счита, че следва да се отхвърли. 

Подсъдимите участват в производството лично и с упълномощени защитници, а подс. А. – с назначен от съда защитник. Подсъдимите Г., Р. и В. дават обяснения, а подс. А. заявява, че се признава за виновен, не желае да дава обяснения, но се придържа към дадените в хода на досъдебното производство такива. Защитниците на подсъдимите Р. и В. намират обвинението за недоказано и молят за оправдаване на двамата подсъдими /защитникът на подс. Р. алтернативно – за минимално наказание/. Защитниците на останалите двама подсъдими заявяват, че според тях обвението е доказано и молят за минимални наказания за своите подзащитни.  

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В началото на 2011 г. подс. Горанов владеел л.а."Опел Корса" с рег.№ В 4748 СМ и л.а.БМВ" с рег.№ В 8660 РК. На неустановена дата в началото на м. март 2011 г. подс. Горанов помолил подс. А.А.А. *** да отидат до гр. Вълчи дол с един от автомобилите му. На връщане подс. Горанов накарал подс. А. да минат край с. Метличина, Варненска, тъй като знаел, че между селата Метличина и Караманите в земята е положен меден кабел от недействащо кабелно трасе, което искал да огледа. Действително на мястото бил положен кабел на около 1,2 метра под земята от вида ТЗБ 37x4x1,2 и ТПП 200 х.2х0,7, който бил собственост на „БТК" АД. Кабелът от години не бил в експлоатация и част от него се демонтирал от мястото и продавал за вторични суровини от дружеството – собственик чрез фирми – изпълнители. Друга част от кабела често ставала обект на кражби. Дори и в момента двамата подсъдими заварили хора, които копаят на място и вадят от този кабел. Тогава подс. Г. решил също да извърши кражба на положения кабел, който да продаде като меден отпадък. Не след дълго той се срещнал с подс. Радосалав Р. *** и му казал, че му трябват хора, които да изкопаят един кабел и подс. Р. обещал да му намери. След това се свързал с подс. М.И.В. ***, за когото знаел, че притежава колесен трактор и му обяснил, че му трябва трактор, с който да изтеглят един кабел от трасето край с. Метличина. Подс. В. и друг път бил вършел подобна „услуга”, знаел, че от това трасе се демонтират кабели – „къде редовно, къде нередовно” /по негови собствени думи/. Тъй като бил на работа през деня, двамата се договорили да се срещнат на 14.03.2011 г. след работно време. През това време подс. Р. се свързал със св. А.А.А. ***, който имал да му дава пари. Обяснил на св. Апиев, че няма да си търси парите, ако той му свърши една работа. Обяснил му също така, да намери още един човек, тъй като му трябват работници и двамата да чакат на 14.03.2011 г. в 18, 00 часа зад блока, в който живеел св. А., където ще бъдат взети с автомобил. Св. А. се свързал със свой познат от гр. Девня – лицето Ю.М. и на посочената дата и час двамата чакали на уговореното място, когато при тях пристигнал подс. Г. с л.а. „БВМ" с рег.№ В 8660 РК. Той отвел двамата свидетели до път в близост до гр. Вълчи дол, където тримата се прехвърлили в л.а."Опел корса" с рег.№ В4748СМ, управляван от подс. А.А.. Последният ги отвел в близост до мястото, където трябвало да бъде изваден кабела. На мястото вече бил подс. В. с колесен трактор „Фенд 936" с рег.№ В03276, като заедно с него бил и негов приятел - св. Ж.Ж., който бил незрящ и когото подс. В. взел за компания. На мястото бил и подс. Р., който обяснил на св. А. и  М., че трябва да изкопаят около 1,2 метра , докато достигнат кабел, за което им дали две прави лопати. Двамата свидетели започнали да копаят и когато достигнали кабелите, подс. Г. ги прерязалл с ножовка и закачил за колесния трактор, като подс. В. започнал да придвижва трактора, с цел кабелите да бъдат издърпани. През това време на свидетелите А. и М. било обяснено, че са свършили работата, за която били наети и подс. А. ги закарал с л.а. БМВ" обратно в гр. Девня. След като издърпали с колесния трактор от земята значително количество от двата вида кабел отново с помощта на трактора подсъдимите го отнесли до землището на с. Ветрино, между гр. Суворово и с. Ветрино на 1 км южно от шосето Суворово – Ветрино. След това подс. В. се прибрал, а останалите подсъдими нарязали кабела на парчета, укрили го в една дупка, като го покрили с храсти, за да не се вижда и се прибрали по омовете си, като смятали на следващият ден да го вземат от там, да го изгорят и след това да продадат медта. На следващият ден подсъдимите Г. и Р. отишли с горепосочените два леки автомобила до мястото, където оставили кабела , за да го приберат. Тъй като трябвали още хора за пренасянето на кабела, подс. Р. се обадил на св. А. и му казал, че ще изпрати някой да го вземе. Св. А. бил доведен на мястото от неустановено лице, като подс. Р. му казал да прибере л.а.БМВ", но се установило, че на този автомобил е свършил бензина. В този момент към мястото се приближил св. Б.Б. - полицейски служител при УП - Вълчи дол, който малко по - рано през деня бил уведомен от председателя на кооперацията в с. Метличина, че има извършена кражба на кабел с доста голяма дължина. Св. Б. тръгнал след дирите от пренасяния кабел и така стигнал до мястото, където той бил укрит. При вида на полицейския служител подсъдимите венага избягали, а св. А. останал на место. Веднага след това св. Б. уведомил дежурната част при УП - Вълчи дол за случилото се. На мястото, къето бил намерен кабела бил извършен оглед. Вблизост до него бил намерен и иззет л.а. „Опел корса”, който впослествие бил върнт на подс. Г.. Намерените парчета кабел били пренесени с помощта на микробус в ПУ – Вълчи дол, където били оставени на съхрнение в гаражните клетки на участъка.

На 18.03.2011г. бил проведен следствен експеримент със св. А.А.А., в землището на с. Метличина, Варненска област , както и оглед на мястото , посочено от св. А., намиращо се на 100 метра след края на с. Метличина в посока с. Караманите, където в дясно от асфалтовия път в ниски храсни на земята е намерена и иззета права лопата с дървена дръжка.

На 28.06.2011 г. бил извършен оглед на веществени доказателства - иззетите парчета кабел, като било установено, че общата дължина на кабела тип ТПП 200 х.2х0,7 е 916 метра, а общата дължина на кабела тип ТЗБ 37x4x1,2 е 181 метра.

Цялото количество ел. кабел било върнато на представител на собственика срещу разписка.

В хода на досъдебното производство за определяне стойността отнетото имущество е била назначена съдебно - оценителна експертиза, чието заключение сочи общата пазарна цена на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието в размер на 41 643,61 лева.

Назначена и извършена в хода на досъдебното производство е и СОЕ със задача да оцени инкриминираното имущество като отпадък/скрап/, чието заключение сочи стойност в размер на 17 612, 24 лева.

В хода на съдебното производство по искане на защитниците и по преценка на съда е назначена ССчЕ, която след запознаване със счетоводната документация налична в дружеството – собственик да установи пазарната стойност на отнетите кабели към момента на извършване на деянието. Преизчислената от вещото лице стойност възлиза на 11 533, 50 лева.

Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимите Г. и А. и на обсненията на остналите двама подсъдими, които макар и да не се признават за виновни не отричат участието си в отнемането на кабела. Твърдят обаче, че не са знаели за какво става въпрос, че са мислели, че не вършат нищо нередно. Подс. Въчанов сам признава, че в крайна сметка е разбрал, че кабела не е съвсем „редовен”, след като бил изкопан на „дупки”. Въпреки това той не е прекратил участието си в кражбата, като именно с помощта на неговия трактор и активни действия от негова страна кабела е бил изровен от мястото му и извозен до мястото, където е бил укрит. Учстието на подс. Раев се установява от обясненията на останалите подсъдими, както и от показанията на св. А.. Той е бил на място във всеки един момент когато кабела се е изравял от мястото му, издърпвал се е с трактора, извозвал се е до землището на с. Ветрино, нарязвал се е и се е укривал. Всичко това се е случвло в тъмната част от денонощието, при което наивно и противоречащо на всякаква логика звучат твъренията му, че не е разбрал за какво става въпрос. Индиция за умишленото му участие в кражбата е и собственото му поведение при вида на полицейски служител. Участието на подс. А. пък се изразява в управлението на автомобилите, с които подсъдмите и свидетелите са се привижвали. Дори и първоначално действително да не е знаел какво ще се върши, след като се е озовал на мястото и е възприел лично действията на останалите подсъдими, той няма как вече да не е бил наясно, че става съучастник в извършването на кражба, от което участие не се е отказал. Макар и да не дава подробни обяснения за хронологията на събитията този подсъдим заявява, че съзнава вината си, признава се за виновен по възведеното обвинение и много съжалява за постъпката си.

Макар и оскъдни, наличните по делото доказателства безпорно сочат, преценени в своята съвкупност и логическа връзка, че четиримата подсъдими са извършили деянието по начина, описан в обвинителния акт. Тъй като никой от тях не споменава в обясненията си, че за това са се сговорили предврително, то съдът прие, че в тази му част обвинението не е доказно по безспорен и категоричен начин, поради което и ги оправда частично, за това, че деянието е извършео от тях след преварителен сговор. Членовете на съдебния състав си дават ясна сметка, че една пообна крупна кражба изисква сериозна предварителна подготовка и е повече от ясно, че между подсъдимите е съществувала преврителна уоворка, при която ролите им са били предварително разпределени. При липса на признания от който и да било от тях в тази насока това би било само преположение, а както е известно недопустимо е присъдата да почива на предположения.

  По отношение на количеството кабел, съдът приема за установено същото въз основа на протокола за оглед на веществени доказателства от 28.06.2011 г., находящ се на л. 119 от том. II от досъдебното производство. Съдът не кредитира по никакъв начин протокола за оглед на местопроишествие от 15.03.2011 г. най – малкото защото и двете поемни лица заявиха, че не са участвали в подобно процесуално – следствено действие. При разпитите им се установява, че такъв кабел действително е бил намерен укрит на мястото и по начина посочен от подс. Г., натоварен е бил на микробус и след това пренесен до полицейския участък. И двамата заявяват, че кабела не е бил измерен или поне те не са участвали в подобно действие, при което за съда е очевидно, че отразеното в протокола количество от по 440 м. от двата вида кабел е посочено произволно, „на око”. Съдът няма основание да счита, че спрямо веществените доказателства по делото са извършвни каквито и да било манипулации. Въпреки липсата на протокол, с който те са предадени за съхрнение и въпреки, че огледа им е извършен месеци по – късно, съдът приема, че те с съхранявани по начина, изискващ това и установеното при огледа им количество съответства напълно на иззетто от мястото, къето те са били укрити от извършителите. Самите подсъдими не оспорват посоченото в обвинителния акт количество от двата вида кабел, като двама от тях заявяват, че „горе – долу” то съответства на отнетото от тях.

Що се касе до стойността на така установеното количество и вид на инкриминираните кабели, съдът кредитира изцяло заключението на назначената в хода на съдебното произвоство ССчЕ и не кредитира заключението на СОЕ, извършена в хода на досъдебното произвоство. Вещото лице по ССчЕ даде логично, обосновано и компетентно становище за отчетения от него процент амортизация, различаващ се съществено от този по СОЕ, който очевино не съответства нито на „възрастта” на икриминираните вещи, нито на тяхната дългогодишна експлоатация. Затова и съдът приема, че стойността на процесните кабели възлиза на 11 533, 50 лева, което е значително под тяхната стойност като вторична суровина /скрап/. Цялото количество демонтиран кабел е бил върнат на дружеството – собственик, при което то е имало реалната възможност да го реализира като отпаъчен материал. С олед на това и съдът прие, че щети за собственика не са настъпили в резултат на извършеното от подсъдимите деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подсъдимите А.А.А., Р.В.Р. и М.И.В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т.4 пр.1 и пр.2 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати на техния собственик, поради което и преквалифицира деянието им в по – леко наказаумено престъпление, а именно това по чл. 197 от НК. Разпоредбата е неприложима по отношение на подс. Г.Г., предвид квалификацията на деянието му като извършено при условията на опасен рецидив, поради което и съдът го призна за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като, както и останалите подсъдими оправда по първоначално възведеното обвинение за извършена кражба в големи размери и след предварителен сговор.

Предвид установената от ССчЕ пазарна стойност на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието в размер на 11 533, 50 лева   съдът приема, че кражбата не е в големи размери, поради което и ги оправда по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 2 от НК /към момента на извършване на деянието на критерия „големи размери” е съответствала сумата от 16 800 лева/.

С оглед кредитираното заключението на ССчЕ, съпоставено с оценката на инкриминираните вещи като отпаъчен материл, съдът приема, че всички отнети вещи са били върнати в патримониума на техния собственик още във фазата на досъдебното производство.

Предвид липсата на доказателства за предварително сговаряне между подсъдимите съдът ги оправда и по този пункт от обвинението, като прие, че деянието им е извършено при обикновена форма на съучастие, като всеки един от тях е съзнавал дейността на останалите подсъдими в осъществяване на деянието.

Квалификацията на извършеното деяние по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че обвиняемите са се придвижвали до местопроизшествието и са пренасяли техническите средства с леки автомобили „БМВ" с рег.№ В8660РК и „Опел Корса" с рег.№ В4758СМ, а с помощта на колесния трактор „Фенд 936" с рег.№ В03276 са издърпали процесиите кабели от мястото, където същите са били положени и са ги придвижили до мястото, където са ги укрили.

Квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че за отравянето на кабелите, тяхното отрязване и укриване подсъдимите посредством други лица са използвали технически средства - прави лопати и ножовка.

Квалификацията на деянието по чл. 196 ал.1 т.2 от НК за подс. Г.Г. се обуславя от предходните му осъждания за престъпления от общ характер на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване.

Деянието е осъществено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като всеки един от тях е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. 

Причините за извършеното престъпление съдът намира в стремежа на подсъдимите да се сдобият с финансови средства по лесен и нетрудов начин, в  незачитане от тяхна страна на неприкосновеността на собствеността, в утвърдените престъпни навици на подс. Г..

При определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието предвид факта, че се касае за крупна кражба на голямо количество кабел, осъществена чрез използване на МПС и технически средства от група лица. От друга страна съдът взе предвид факта, че от извършване на деянието до настоящия момент е изминал един значителен период от време – повече от пет години, през който по делото няма данни подсъдимите А., Р. и В. да са извършвали други противообществени прояви. Изминалия дълъг период от време е свого рода изпитателен срок за тримата подсъдими, през който те са доказали, че това е било една инцидентна проява в техния живот, че са осъзнали вината си и са коригирали поведението си.    

Данните за личността на тези трима подсъдими ги характеризират като личности с невисока степен на обществена опасност – подсъдимите Р. и В. не са осъждани до и след извършване на деянието, а подс. А. е със заличено предходно осъждане, поради което и следва също да се счита за неосъждан. Отчитайки тези обстоятелства и най – вече изминалия дълъг период от време, съдът прецени, че едно наказание лишаване от свобода, макар и наложено за минимален размер и отложено с минимален изпитателен срок би се оказало несъразмерно тежко за тях. Нито подсъдимите, нито обществото имат нужда от една подобна закъсняла репресия. Вярно е, че наказанието трябва да е адекватно на тежестта на престъплението, но преди всичко то следва да е насочено към постигане на положителен възпитателен и предупредителен ефект върху личността на дееца, така и спрямо останалите членове на обществото. Затова и съдът прецени, че по отношение на тези трима подсъдими са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК, поради което и замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с пробация. Съдът счете, че целите на наказанието биха били постигнати по отношение на тези подсъдими макар и с най – леките пробационни мерки за минималния предвиден в закона срок, отново отчитайки най – вече личностните им данни, искреното разкаяние на подс. А. и изминалия дълъг период от време от момента на извършване на деянието до настоящия момент.

Предвид квалификацията на деянието на подс. Г. единственото възможно наказание по отношение на него е лишаване от свобода. Определяйки размера му съдът отчете самопризнанията му като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като този подсъдим безспорно съдейства за разкриване на обективната истина по делото. Като смекчаващо обстоятелство за този подсъдими съдът прие и пълното възстановяване на причинените от деянието щети. От друга страна съдът взе предвид многобройните му осъждания, характеризиращи го като личност с висока степен на обществена опасност. Отчитайки и тук изминалия дълъг период от време, съдът определи наказанието му в размер на една година, като предвид предходните му осъждания постанови ефективно му изтърпяване при строг затворнически режим.

Съдът счете, че така определените наказания съответстват както на тежестта на извършеното деяние, така и на обществената опасност на дейците и биха били  един справедлив, макар и твърде закъснял отговор за извършеното от тях престъпление.  

Предвид преквалификацията на деянието, осъществено от подсъдимите по чл. 197 от НК и с оглед доказателствата по делото, сочещи, че на дружеството – собственик не са причинени имуществени вреди съдът отхвърли предявения граждански иск срещу подсъдимите като неоснователен и недоказан. Цялото количество кабел е било върнато на собственика срещу разписка. Същите, оценени като отпадъчен материал, предназначен за вторични суровини възлиза на 17 612, 24 лева съгласно заключението на СОЕ, назначена в хода на досъдебното производство. Същата дори превишава стойността на инкриминираните вещи, установена от вещото лице по назначената от съда ССчЕ.

Съобразно разпоредбата на чл. 112 ал. 1 от НПК съдът разпореди да се съхраняват в едногодишен срок предметите, иззети като веществени доказателства по делото, за които в хода на досъдебното производство не е установено на кого принадлежат. В случай, че същите не бъдат потърсени в рамките на този срок, следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: