№ 195
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. В. с ЕГН ********** с адрес
******, чрез пълномощник адв. С. Й. ВАК, срещу Решение №
3821/29.10.2024г., постановено по гр.д. № 3355/2024г. по описа на ВРС, 46 с-в,
изменено в частта за разноските на осн.чл. 248 от ГПК с Определение №
13867/09.12.2024г., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска на въззивника
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* за разликата над присъдения размер от
5000 лева до първоначално предявения размер от 9000 лева, представляващ
стойността на неимуществени вреди за преживени болки и страдания в
резултат на ПТП на 20.07.2023г., станало по вина на водача на лек автомобил
"Мерцедес В200“ с peг. ***********, застрахован за „Гражданска
отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № ***********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 01.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно,
необосновано и е постановено при съществено нарушение на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва начина на определяне размера на
обезщетяване на неимуществените вреди, като поддържа, че присъдената сума
не е адекватна на получените увреждания по брой, вид и характер. Оспорва се
извода на съда за бързо възстановяване, както и за липсата на настъпила
„протрахирана депресивна реакция“, като се позовава на заключението по
1
СПЕ. Оспорва се извода на съда за липсата на необходимост от обгрижване на
пострадалия ищец от трети лица, неговите родители, в първия месец след
ПТП. Счита че, решението е постановено без съдът да е анализирал всички
събрани факти относно физическото и психическо състояние на ищеца,
установяващи пониженото качество на живот след инцидента. Моли за
отмяна на решението в тази част, уважаване на иска изцяло и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК
********* депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Оспорва се твърдението, че размерът на обезщетението,
присъден с решението, не съответства на характера, степента и
продължителността на търпените болки и страдания. Като се позовава на
събраните по делото писмени доказателства, поддържа, че липсва доказано
наличие на сътресение на мозъка като резултат от ПТП, като се позовава и на
свидетелските показания на водача на автомобила, както и че не е надминат
обичайния оздравителен период за физическите увреждания в рамките на 3-4
седмици. Настоява се, че симптомите на тревожност, страх и подтиснато
настроение са преодолени към настоящия момент, което опровергава
твърденията на ищеца за висок интензитет на увреда на психиката му.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане
на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения. поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 3355/2024г. по молба на
В. В. В. ЕГН *********** срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК *********, с която в
условията на обективно кумулативно съединени искове са предявени : иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
емоционален стрес и негативни психически изживявания, както и сумата
2
349.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени
разходи за медицинско освидетелстване и лекарства, които вреди са настъпили
в резултат на реализирано на 20.07.2023 г. ПТП в гр. Варна, около 09:45 часа,
на кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Васил Чекаларов“, при което
ищецът като пешеходец на пешеходна пътека бил блъснат от движещия се с
несъобразена скорост лек автомобил „Мердецес В200”, с рег. ***********,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 01.08.2023 г. до окончателното им
изплащане.
С решение № 3821 от 29.10.2024г., постановено по гр.д. № 3355/2024г.
ВРС ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на В. В. В.,
ЕГН ***********следните суми: сумата 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, както и
сумата 349.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи за медицинско освидетелстване и лекарства, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на уведомяване
на застрахователя – 01.08.2023 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като отхвърля предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до претендираните 9000 лв.
Правната квалификация на предявените от ищеца искове е чл. 432, ал.1
от КЗ във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно
противоправно действие, извършено от водача на л.а. Мерцедес В 200 с
*********** – Х. Й., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и
психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените
вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да
обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният
елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно,
че последният е проявил поведение, което е допринесъл за произлезтеклите
вреди, нарушавайки императивните правила на чл.113, т.1 и чл.114 т.2 от
ЗДвП, доколкото е навлязъл внезапно на пътното платно без да се съобрази с
приближаващото ППС, както и неговата скорост на движение.
Не е било спорно между страните, че към момента на извършване на
деянието МПС лек автомобил „Мердецес В200” с рег. *********** има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в
полица № ***********
По делото е установено наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от Х. Й., чиято гражданска отговорност като водач на
ПТС е застрахована при ответното ЗАД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* гр.
София, по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От приетите по първоинстанционното дело писмени и гласни
3
доказателства (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 920 от
20.07.2023г., показанията на св. Х. Й.) и заключението на вещото лице по
приетата САТЕ се установява механизма на процесното ПТП, а именно, че на
20.07.2023 г. в гр. Варна, участник 1 – Х. Б. Й., водач на л. а. „Мерцедес В200“
с рег. *********** се движил по бул. „Сливница“ в посока към кръстовището
с бул. „Република“. Булевард „Сливница“ е ориентиран в посока изток-запад и
е една от основните пътни артерии в гр. Варна. На около 150 метра преди
кръстовището с бул. „Република“ има Т-образно кръстовище между бул.
„Сливница“ и ул. „Васил Чекаларов“, която улица е ориентирана в посока
север-юг. В района на това кръстовище бул. „Сливница“ е с две платна за
движение, едно платно в посока изток-запад и второ платно в посока запад-
изток. Участник 2 – В. В. В. /пешеходец/ е предприел пресичане на бул.
„Сливница“ от южния към северния тротоар на булеварда. Малко преди да
започне пресичането по лявата лента на пътното платно е преминал учебен
автомобил, който се е подготвял за маневра ляв завой към ул. „Васил
Чекаларов“. Участник 2 е забелязал автомобила на Участник 1, който е бил на
около 20-30 метра от пешеходната пътека. При приближаване към
пешеходната пътека Участник 1 предприема маневра за смяна на лентата за
движение от лява в дясна, с цел да заобиколи учебния автомобил, който е
изчаквал, за да направи ляв завой. При извършването на маневрата за смяна на
лентите, Участник 1 блъска Участник 2. По данни от Констативен протокол с
пострадали лица № 920/20.07.2023 г. ПТП е настъпило в лявата част на
дясната лента на дясното платно за движение на бул. „Сливница“ в посока към
бул. „Република“, на пешеходната пътека.
Не е предмет на спор в настоящото производство вината на водача Х. Б.
Й., управлявал лек автомобил „Мерцедес В200“, с рег. ***********, за
настъпване на процесното ПТП, който не е спрял преди процесната пешеходна
пътека, не е осигурил предимство на пресичащия на нея пешеходец – ищеца В.
В. В. и го е блъснал на пешеходната пътека, като по този начин е станал
причина за процесния инцидент. Не се оспорва извода на исковия съд за
недоказаност на въведеното възражение за съпричиняване настъпването на
вредите от страна на пострадалия, доколкото съгласно императивните
законови изисквания при приближаването на пешеходна пътека шофьорите
следва да повишат вниманието си и във всеки един момент да имат готовност
на спрат, а настоящия случай водачът даже е предприел непосредствено преди
пешеходната пътека неочаквана за пешеходеца маневра.
Спорен е бил въпроса относно размера на овъзмездяване на
претърпените болки и страдания от пострадалия при ПТП, който е пренесен и
пред настоящата инстанция.
Правилен и законосъобразен се явява извода съда, обоснован с
показанията на водените от ищеца свидетели, ценени при условията на чл. 172
от ГПК, както и представените медицински документи и заключенията на
вещите лица по СМЕ и СПЕ, за наличието на пряка причинна връзка между
инцидента 20.07.2023 г. и настъпилия вредоносен резултат – контузия на
главата с малка 5-6 мм рана в теменната област; контузия на двата лакътя в
задната част; контузия по вътрешната част на дясно бедро и коляно; мозъчно
сътресение.
По делото не са приети писмени доказателства относно трудовата
ангажираност на ищеца преди ПТП и след това, които да кореспондират със
свидетелските показания, че веднага след инцидента е взел отпуск по болест
4
за 3-4 дни, като скоро след това трудовият му договор бил прекратен, тъй като
бил разсеян, както и, че отново започнал работа. Доколкото същите не са
опровергани, то съдът приема, че ПТП е променило обичайния начин на
живот и трудова дейност на ищеца поради преживяваната емоционална
травма.
Медицинските документи сочат, че ищецът е проявил ангажираност към
психичното си здраве, което е спомогнало в рамките на около 3-4 месеца
(амбулаторни листи за прегледи през периода 02.08.2023г. – 10.11.2023г.) да
преодолее констатираната от вещото лице по СПЕ Остра стресова реакция
преминала в Разстройство в адаптацията с тревожно-страхов синдром
паралелно с физическото му възстановяване. Независимо, че ищецът е отказал
да приема медикаментите, изписани със зелена рецепта (данни от анамнеза по
амбулаторен лист от 10.11.2023г.), то категорично не може да се приеме
наличието на протрахирана депресивна реакция, доколкото на първо място по
делото липсват медицински данни за депресивно състояние, което да
продължило повече от 6 към 8 месеца от инцидента, напротив ищецът
съзнателно е предприел активно поведение като е започнал работа,
включително като е управлявал автомобил.
Бавно, но успешно, ищецът се е справял със симптомите на физическите
и психическите увреди, които макар и леки, в своята съвкупност са внесли
неочаквана промяна в обичайния му ритъм на живот. Съгласно пояснението на
вещото лице в открито съдебно заседание вероятно личностните качества на
ищеца, характерни за всеки индивид, са оказали специфично влияние относно
продължителността и отделните етапи в процеса на възстановяване, въпреки
подкрепата, която е получил от своите родители, непосредствено след ПТП,
както и изписаните адекватни лекарства. Съгласно заключението на вещото
лице по СПЕ към момента на освидетелстването е настъпило възстановяване
на ищеца, но все още са налице единични остатъчни симптоми като
специфична фобия, свързана със страх при шофиране и ситуации, напомнящи
ПТП-то.
Така анализираните писмени и гласни доказателства установяват степен
и продължителност на понесената от ищеца травма, при която свързаните с
нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 7 000 лева.
Исковият съд е уважил претенцията до размер на сумата от 5 000 лева
при първоначално предявен размер от 9 000 лева, което налага отмяна на
решението в отхвърлителната част с присъждане допълнително на 2 000 лева.
По разноските : На осн.чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
разноски му се присъждат съразмерно на уважената част от иска.
С оглед резултата по делото пред въззивната инстанция въззиваемото
дружество следва да заплати на въззивника сторените съдебно-деловодни
разноски пред исковия съд в размер на 797 лева за възнаграждение за вещи
лица по експертизите и внесена държавна такса за образуване и водене на
делото, както и 40 лева за държавна такса за въззивно обжалване.
Въззиваемото дружество следва да заплати в полза на адв. Св. Й.
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 348 лева и за
въззивната инстанция – в размер на 350 лева.
На осн. чл. 78, ал.2 от ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в
5
размер на 428.40 лева, от които възнаграждение за вещи лица по експертизите
и адвокатско възнаграждение, както и адвокатско възнаграждение в размер на
420 лева с ДДС пред въззивната инстанция.
Липсва основание за намаляване на договореното и платено адвокатско
възнаграждение на въззиваемия, т.к. същото е към минимума по Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3821/29.10.2024г., постановено по гр.д. №
3355/2024г. по описа на ВРС, 46 с-в, изменено в частта за разноските на
осн.чл. 248 от ГПК с Определение № 13867/09.12.2024г., в частта, в която е
ОТХВЪРЛЕН иска на В. В. В. с ЕГН ********** с адрес ****** срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ ЕИК ********* за разликата над присъдения размер от 5000
лева до първоначално предявения размер от 7 000 лева, представляващ
стойността на неимуществени вреди за преживени болки и страдания в
резултат на ПТП на 20.07.2023г., станало по вина на водача на лек автомобил
"Мерцедес В200“ с peг. ***********, застрахован за „Гражданска
отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № ***********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 01.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* да заплати на В. В. В. с ЕГН
********** допълнително сумата от 2000 лева, представляваща стойността на
неимуществени вреди за преживени болки и страдания, в резултат на ПТП на
20.07.2023г., станало по вина на водача на лек автомобил "Мерцедес В200“ с
peг. ***********, застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД
по полица № ***********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.08.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до първоначално
претендирания размер от 9 000 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* да заплати на В. В. В. с ЕГН
********** сторените съдебно-деловодни разноски пред исковия съд в размер
на 797 лева за възнаграждение за вещи лица по експертизите и внесена
държавна такса за образуване и водене на делото, както и 40 лева за държавна
такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК ********* да заплати на адв. С. Й. ВАК
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 348 лева и за
въззивната инстанция – в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК
********* сторените съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в
размер на 428.40 лева, от които възнаграждение за вещи лица по експертизите
и адвокатско възнаграждение, както и адвокатско възнаграждение в размер на
6
420 лева с ДДС пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7