Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………10.2020 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І касационен състав,
в публично
заседание на десети септември през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова кас. НАХД № 1779
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.225 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.А.А., с ЕГН **********, срещу Решение
№ 815/15.06.2020г. по НАХД №503/2020 год. по описа на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
19-6252-001759/05.12.2019 г., издадено от Началник на група към ОД МВР гр.
Варна, отдел „Охранителна полиция“ /ОП/-Варна, в частта по т.2 и т.3 от НП, с
които на касатора Г. А. А. са наложени административни наказания за нарушения
на ЗДвП както следва: по т.2 "глоба" в размер на 20 лева на основание
чл. 185 от ЗДвП и по т.3. "глоба" в размер на 30 лева на основание
чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП. В останалата част (по т.1) районният съд е посочил, че НП е
влязло в сила. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон и несправедливост на наложените наказания, представляващи
касационни основания по чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК, във вр. с чл.63,ал.1
от ЗАНН. Сочи се, че първоинстанционното решение е неправилно, несправедливо,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, на
процесуалните правила и на съдебната практика. В тази връзка се оспорва
компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Оспорва
се констатацията на АНО, потвърдена и от въззивната инстанция, че на посоченото
в АУАН и НП време и място е имало поставен пътен знак В1 /“забранено влизането
на пътни превозни средства“/, с който касаторът не е съобразил поведението си и
го е нарушил като е навлязъл с автомобила си в забранената за движение посока. Касаторът твърди, че не е
осъществил състав на посоченото в НП нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и че
никога не е губил правоспособността си да управлява МПС от категорията на МПС,
което управлява, и не е лишаван от нея нито по административен, нито по съдебен
ред. Счита, че територията на МБАЛ „Света Марина“ и намиращите се на нея артерии
за движение на автомобили не са част от републиканската пътна мрежа, а са
паркинг на лечебното заведение, поради което за него са неприложими правилата
на ЗДвП. На изложените основания отправя искане до касационната инстанция да
отмени решението на ВРС ведно с потвърдените с него части на НП – т.2 и т.3.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.
Д. А., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – ОД на МВР, Сектор „Пътна
полиция“ не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли
решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
По
допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, и в срока по чл. 211,
ал.1 от АПК.
По
основателността на жалбата:
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред ВРС е НП № 19-6252-001759/05.12.2019 г., издадено от
Началник на група към ОД МВР гр. Варна, отдел „Охранителна полиция“ /ОП/-Варна,
в частта по т.2 и т.3 от НП, с които на касатора Г. А. А. са наложени
административни наказания за нарушения на ЗДвП както следва: по т.2-
"глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по т.3. - "глоба" в размер на 30
лева на основание чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП за извършване на нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение на глобата, наложена на Г. А. по т. 1 от НП,
същото е влязло в законна сила, тъй като не е било оспорено, съответно в тази
част НП не е било предмет на въззивното производство.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
на 08.11.2019 г. около 13:55 ч. свид. М.А., служител в отдел ОП при ОД на
МВР-Варна, бил изпратен да окаже съдействие на свои колеги, между които свид. С., които били
спрели движещия се в района на МБАЛ
„Св.Марина“ лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ рег. № ****. Движението
на това място било регулирано с пътни знаци, указващи еднопосочно движение,
респ. забрана за навлизане срещу него, места за паркиране и т.н. Преди това
свид. П.С., полицейски
служител, възприел този автомобил докато се движел в посока забранена с пътен
знак „В1“. При проверката било установено, че водачът на автомобила не носи в
себе си СУМПС, а от справката чрез ОДЧ е установено, че свидетелството му за
управление на МПС е с изтекъл срок на валидност. За констатираните нарушения свид. А. съставил на място акт за
установяване на административно нарушение № АА99613. Актът е предявен на
нарушителя за подпис, при което той вписал, че има възражения и депозирал
писмено такова. Въз основа на АУАН и след проверка на спорните обстоятелства е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Районен съд-Варна е установил от приложената към
доказателствата справка за водача/нарушителя, че на Г.А. първоначално е издадено СУМПС със срок
на валидност до 19.12.2017 г., последващо такова - с валидност до 29.07.2019
г., а на 13.11.2019 г. са подадени документи за подновяване на СУМПС, като такова
е издадено на 27.11.2019 г. с валидност
до 27.11.2029 г.
Въззивният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни орган и в кръга на изрично възложените им
правомощия; в хода на проведеното АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Приел е ,че Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, за които е санкциониран и материалният закон е приложен правилно.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на
решението Районен съд-Варна не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Събраните доказателства са анализирани задълбочено от съда, а направените въз
основа на тях правни изводи напълно се споделят от касационния състав, с оглед
на което и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение ІІ-ро от АПК, не се
налага да бъдат излагани подробно в мотивите към настоящото решение.
Правилни са изводите на Районен съд-Варна, че
актосъставителят е компетентен орган. Този извод на съда се подкрепя от
представената ведно с административната преписка Заповед № 8121з-515/
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите
/съобразно заеманата от тях длъжност в структурата на МВР/, които са
оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, както и да издават
фишове за глоби и да съставят АУАН - т.
1.4 от заповедта.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено
ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички
участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. В конкретния случай липсва
обозначение, че пътните артерии на територията на МБАЛ „Св. Марина“ не са
отворени за обществено ползване, а и на съда не е известно условията за
ползването им да са различни за различните участници в движението. Подобно
твърдение е и житейски нелогично с оглед наличието на лечебно заведение на
същата територия, където медицинската помощ е достъпна за всички. Правилно Районен
съд-Варна е приел за неоснователни твърденията на оспорващия, че мястото, на
което е извършено нарушението, не е част от пътната мрежа.
Неоснователни са наведените доводи за неправилност на
въззивното решение по отношение на административното наказание, наложено по т.2
от НП. Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна не намира за
необходимо да анализира подробно възраженията в тази насока, тъй като те касаят
нарушение на чл.150 от ЗДвП, каквото обвинение не е повдигнато срещу касатора А..
Неговата административнонаказателна отговорност по т. 2 от НП е ангажирана за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Текстът на тази законова новела
гласи, че, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От анализа на правната норма е
видно, че същата предвижда повече от една хипотеза на изпълнителното деяние.
Наличието на дори само една от тях е предпоставка и основание за ангажиране отговорността на
нарушителя. В случая не се спори, че към посочената в НП дата – 08.11.2019 г.,
издаденото на Г.А. А. СУМПС е било невалидно – срокът на валидност на
последното издадено му СУМПС е изтекъл на 29.07.2019 година и това не е било
спорно между страните във въззивното производство.
В заключение, касационната инстанция не споделя
аргументите на касатора за несправедливост на съдебното решение. Съгласно
чл.348, ал.5 от НПК, субсидиарно приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, наказанието
е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Правилно ВРС
е мотивирал решението си, като е посочил, че за установените административни
нарушения законодателят е предвидил същите да се санкционират с налагане на
„глоба“ като размерът на глобите и по двата текста – чл.185 от ЗДвП и чл.183,
ал.3, т.5, предл. 1 от същия закон са определени в абсолютни стойности,
съответно – 20 лв. и 30 лв. С оглед на това както за АНО, така и за съда е било
невъзможно да наложи санкция в друг размер.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 815/15.06.2020
г. постановено по НАХД №503/2020 год. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Г.А.А., с ЕГН ********** ***, да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80. /осемдесет/лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.