Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС А.
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Елка Григорова и прокурора ……………….., като разгледа докладваното от съдия А. ВНЧХД № 2230/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от повереника на частния тъжител К.Д.Т. срещу присъда от 26.10.2017 г. по НЧХД № 17721/2015 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с която подс. С.Т.А. е признат за невиновен в това в това, на 27.03.2015 г., в сутрешния блок на „ТВ 7“ „Д.У.Б.“, с казаното от него „С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр.Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество“, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми“, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат“, „Всички ние плащаме данък от 0.30 лв. на мегават час, данък адвокат Т.“, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат“, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител К.Т., както и да е обидил същия публично и по друг начин - в телевизионното предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото с тъжбата на К.Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата присъда подс. С.А. е признат за невиновен и в това на 27.03.2015 г., в сутрешния блок на „ТВ 7“ „Д.У.Б.“, с казаното от него „С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр.Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество“, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми“, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат“, „Всички ние плащаме данък от 0.30 лв. на мегават час, данък адвокат Т.“, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат“, да е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител К.Т. и да му е приписал престъпления, както и да е наклеветил същия публично и по друг начин - в телевизионното предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото с тъжбата на К.Т. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подс. С.А. е извършил вменените му в тъжбата на К.Т. престъпни деяния и се оспорват изводите на първата инстанция, според които с инкриминираното интервю подсъдимият не е оклеветил и обидил тъжителя. Оспорва се присъдата на първата инстанция и в частта, с която са възложени на тъжителя разноски в прекомерен, според повереника му размер. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена присъда, с която подс. С.А. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивния съд повереникът на частния тъжител поддържа въззивната
си жалба по изложените в нея съображения. Счита, че мотивите към първоинстанционната присъда са необосновани и
некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото
е установена неистинонността на твърденията на
подсъдимия, разпространени в инкриминираното интервю, както и че тези твърдения
за засегнали доброто име и личното достойнство на тъжителя. Излага и
съображения, че явно подсъдимият не е целял да информира по добросъвестен начин
аудиторията на предаването, а съзнателно е оклеветил и обидил частния тъжител. Пледира
да бъде отменена присъдата на районния съд и вместо нея да бъде постановена
осъдителна присъда, като прави възражение и за прекомерност на възнаграждението,
което подсъдимият претендира като платено на ангажираните от него защитници.
Защитниците на подс. С.А. оспорват въззивната жалба. Излагат доводи, че първоинстанционната
присъда е постановена в съответствие с установените по делото факти, като
същата е обоснована и правилна. Считат, че подсъдимият е дал инкриминираното
интервю, като е споделил информация, която е считал за вярна и която е била
основана на документи, които към този момент са съществували. Пледират да бъде
потвърдена присъдата на първата инстанция, като бъдат присъдени и направените
от подсъдимия разноски за адвокатска защита.
ОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Към 2013 г. - 2015 г. подс. С.А. бил изпълнителен директор на „Е.П.“ - Варна. Срещу Дружеството се водили много дела във връзка със сметки на клиенти /потребители/, но тъй като „Е.П.“ - Варна отчитало загуби, значително надвишаващи задълженията му към клиентите, което било преценено като „източване“ на Дружеството, в посочения период било разпоредено на служителите му извършване на проверки относно посочените обстоятелства. Тези обстоятелства били известни и на юрисконсултите на дружеството И.В.и Д.Н., във връзка с работата им и изпълнение на служебните им задължения. Резултатите от горепосочените проверки регулярно, постоянно били докладвани на ръководството на дружеството, включително и на подс. С.А.. Именно така той бил информиран за следното:
Голяма част от всички дела за корекции на сметки срещу „Е.П.“ - Варна се водили от адвокат К.Т. и при спечелване на делото от клиента присъдените му суми веднага били прехвърляни като вземане - първоначално - на едно и също физическо лице - Й.Н., като уведомленията до „Е.П.“ - Варна за така цедираните вземания ставали чрез пълномощник адв. Т. за Й.Н.. Й.Н. впоследствие прехвърляла тези суми, обикновено раздробени на много малки стойности, на различни юридически лица, които имали едни и същи седалище и адрес на управление, а после всяко от тези юридически лица образувало отделно изпълнително дело, което натоварвало с още разноски „Е.П.“ Варна, които разноски в доста от случаите многократно надвишавали размера на задължението по изпълнителния лист, по образувани изпълнителни дела при едни и същи ЧСИ, нямащи местна компетентност за тях. През март 2014 г. „Е.П.“ - Варна, в опит да спре образуването на множеството такива изпълнителни дела, предприело действия по доброволно изплащане на присъдените със съдебни решения суми, като ги изпращало на клиентите си с пощенски записи, поради липса на информация за банковите им сметки. На служителите на Дружеството направило впечатление, че лицата, на които били изпращани тези пощенски записи, не се явявали в пощенските станции, за да си получат тези суми, като за много от тези случаи в последствие за същите суми били завеждани срещу Дружеството изпълнителни дела. През лятото на 2014 г. в тези отношения се появили „КНМ Г.” ЕООД и „И.” ЕООД и сумите по спечелени от адв. К.Т. дела били събирани вече от едно от тези две дружества, на които клиентите на „Е.П.“ - Варна, с пълномощник адв. К.Т., прехвърляли своите вземания по фактурите за корекции на сметки, и за тях „КНМ Г.” ЕООД започнало да образува изпълнителни дела, по които като пълномощници на „КНМ Г.” ЕООД се явявали двама юрисконсулти - Г.и Д., за които имало пълномощно от адв. К.Т.. На 26.10.2014 г. в „Е.П.“ Варна се получило уведомление, подадено от пълномощник адв. К.Т., че всички тези вземания /стотици вземания/ се прехвърлят от „КНМ Г.” ЕООД към „И.” ЕООД, като в средата на месец март 2015 г. „КНМ Г.” ЕООД уведомило „Е.П.“ Варна, че се оттеглят горепосочените уведомления за цесии, по силата на които „КНМ Г.” ЕООД прехвърля своите вземания в полза на „И.” ЕООД, по причина, че адв. К.Т. не е разполагал с представителна власт да сключи договори за цесии от името на „КНМ Г.” ЕООД, въпреки което към края на месец март 2015 г. „Е.П.“ Варна получило от „И.” ЕООД, чрез пълномощник адв. К.Т., покана за доброволно плащане на него цедираните вземания.
„Е.П.“ Варна установило, че за образуваните изпълнителни дела, след водените от адв. Т. граждански дела, в периода март 2013 г. - март 2015 г., е заплатило около 2 000 000 лева, включващи освен дължимото от дружеството към клиентите му по корекциите на сметките, и разноски за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения, и такси за изпълнителните дела. „Е.П.“ Варна установило и че информация за неговите клиенти с корекционни фактури, във вид на разпечатки, са предоставяни от служител на дружеството на сътрудници на адв. Т., както и че има договори за цесия, за които клиентите не знаят. За тези свои констатации „Е.П.“ Варна сезирало с жалби съответно компетентните органи - прокуратура, Дисциплинарен съд на Варненска адвокатска колегия, Висш адвокатски съвет, Камара на ЧСИ и др.
На 25.03.2015 г. Дисциплинарният съд при АК-Варна по образувани дисциплинарни дела /едното от които по жалба на „Е.П.“ Варна, а другото - по жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“/, във връзка с пълномощни за адв. Т. от различни лица, в т.ч. и от починали такива /П.Ж., Н.Н./, наложил на адв. Т. наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“ за съответно определен срок, като Висшият дисциплинарен съд в последствие отменил наказанието по делото по жалба на „Е.П.“ Варна и намалил срока на наказанието по делото по жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“.
На 22.10.2014 г. „Е.П.“ Варна получило постановление от 16.10.2014 г. от РП - Варна за прекратяване на прокурорска преписка №8664/2014 г. и отказ за образуване на досъдебно производство, с оглед преценката, че извършеното от адв. Т. деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, е с явно незначителна обществена опасност, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.
Поради подчертан обществен и медиен интерес за „източване“ на енергодружествата в България, както и предвид участие преди това на адв. Т. в телевизионно предаване на М.Ц.по такива въпроси, „Е.П.“ Варна преценило, че следва да приеме поканата за такова участие, което да бъде осъществено от С.А., който се съгласил и приел да участва на 27.03.2015 г. в сутрешния блок на „ТВ 7” в предаването „Д.У.Б.”.
В посоченото предаване подс. С.А. говорил за горепосочените фактически обстоятелства, установени от служители на дружеството, като използвал и думите: ”С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр. Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество”, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми”, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат”, „Всички ние плащаме данък от 0,30 лева на мегават час, данък адвокат Т.”, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат”.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства: обясненията на подс. С.А.; показанията на свидетелите И.В., Д.Н., И.Г.; заключенията на назначените в хода на производството техническа експертиза и лицево-идентификационна експертиза; писмени доказателства, между които справка за съдимост на подс. С.А., пълномощни за адв. К.Т. и от него за други лица, уведомления за цедиране на вземания, жалби до Варненска АК, сигнали до Висшия адвокатски съвет и до РП-Варна, постановление на РП-Варна, решения по дисциплинарни дела.
Въззивният съдебен състав намира, че районният съд е събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал фактически изводи, които настоящата инстанция напълно споделя.
Обосновано, с оглед на повдигнатото срещу подсъдимия от тъжителя обвинение за извършено престъпление по 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, районният съд е обсъдил доказателствата, които установяват извършените правни действия по коментираните от подсъдимия в инкриминираното интервю изпълнителни и други производства срещу “Е.П.“ Варна. В този смисъл и първата инстанция е отдала необходимото внимание на приложените по делото пълномощни за адв. К.Т., включително и от Н.А.Н.и от адв.К.Т. за други лица - Ц.С.Д. и И.П.Е., уведомления за цедиране на вземания, жалби до Варненска АК, сигнали до Висшия адвокатски съвет и до РП-Варна, постановление на РП-Варна, решения по дисциплинарни дела от 25.03.2015 г„ писмо от Инспектората на МП от 25.04.2014 г„ Удостоверение за наследници на Николай Ангелов Николов. Първата инстанция обосновано е посочила, че тези писмени доказателства по еднопосочен начин установяват обстоятелствата, които са възпроизведени и в показанията на И.В.и Д.Н. относно установените от тях в хода на възложената им проверка и докладвани на ръководството на „Е.П.“ Варна факти.
Първата инстанция обосновано е кредитирала и обясненията на подс. С.А. за обстоятелствата, които е знаел в качеството му на изпълнителен директор на „Е.П.“ Варна относно водените срещу дружеството изпълнителни и съдебни производства, за начина, по който тази информация му е станала достояние и за мотивите му да даде инкриминираното интервю, в което да сподели това, което е знаел по темата към момента на интервюирането му.
Първоинстанционният съд е обсъдил надлежно и показанията на свид. И.Г.относно известните му обстоятелства от работата в кантората на частния тъжител К.Т., съответно като стажант, пълномощник в определени производства и юрисконсулт, като обосновано първата инстанция е отбелязала схематичността и фрагментарния и декларативен характер на показанията му за определени обстоятелства, свързани с цедирането на вземания по издадени изпълнителни титули срещу „Е.П.“.
При така установената чрез обоснован и съответстващ на доказателствата по делото анализ фактическа обстановка, правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият С.А. не е извършил престъпленията, за които е обвинен от частния тъжител, а именно престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Правилно и в съответствие с установените по делото обстоятелства районният съд е посочил, че инкриминираните в тъжбата словесни изрази следва да бъдат разгледани в контекста на цялото интервю, както във взаимовръзка помежду си, така и с останалата съобщена от подсъдимия в същото интервю информация. В този смисъл и обосновано първата инстанция е посочила, че изложените от подс. А. твърдения в телевизионното интервю са били основани на увереността му, че в обективната действителност са се случили обстоятелствата по използване на неистински и такива с невярно съдържание документи за източване на управляваното от него дружество, че това е ставало по разработена схема, чрез използване на адвокатски пълномощни и цесии за прехвърляне на вземания, че подсъдимият е бил идеолог на тази схема, като активен участник в нея и такъв, който е имал достъп до базата данни с клиенти на дружеството.
Както е посочил първоинстанционният съд, по делото не е установено подсъдимият и тъжителят да са имали лични отношения и в този смисъл инкримиинраните части от интервюто да сочат изразяване от страна на подс. А. на отрицателна оценка или мнение за личното достойнство и честта на частния тъжител, за да се приеме, че от обективна или субективна страна го е обидил.
Първоинстанционният съд правилно е посочил и че казаното от подсъдимия в интервюто не може да се квалифицира и като оклеветяващо тъжителя, чрез разпространяване на позорящи го обстоятелства или приписване на престъпление.
Обосновано районният съд е откроил тези от инкриминираните изрази, които изначално са несъставомерни нито като обидни, нито като клеветнически, а именно: „източването на информация продължава пак по някакъв начин“ и „базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира в този адвокат“.
Първата инстанция е посочила и тези от инкриминираните изрази, чиято истинност е установена от събраните по делото доказателства: тези, в които се твърди за пълномощни, дадени на тъжителя Т. от „мъртъвци“, относно някои неистински договори за цесия.
По делото е установено и че подсъдимият, в качеството си на член на ръководството на „Е.П.“ Варна е бил информиран за обстоятелства, установени при проверка на обстоятелствата относно водените срещу дружеството изпълнителни дела и предприетите изпълнителни действия по повод извършени цесии, разделяне на вземания, начисляване на адвокатски разноски по предявени вземания. На подсъдимия е била предоставена и конкретна информация за участието на тъжителя, като адвокат, в някои от преупълномощаванията и цедирането на вземания срещу дружеството, включително и за сезирането на Дисциплинарния съвет на Варненската адвокатска колегия и прокуратурата за тези обстоятелства. Както е отбелязал първоинстанционният съд, към момента на участието на подсъдимия в интервюто, е било постановено и решение на Дисциплинарния съвет на Варненската адвокатска колегия, съобразно което действията на частния тъжител именно в отношенията, предмет на интервюто, са били извършени в нарушение на адвокатските задължения на тъжителя. В този смисъл и у подсъдимия е съществувала субективна увереност за истинността на твърденията, които е изложил в същото интервю.
Както е посочил първоинстанционният съд, част от инкриминираните използвани от подсъдимия в интервюто словесни изрази, а именно, че в резултат на действията на тъжителя, ще трябва всички да плащат „данък адв. Т.“ и „адв. К.Т. е идеолог на Г.ата“ източила 2 милиона от дружеството“, представляват условно-образно изразяване на лично мнение и оценка, което не може да бъде криминализирано.
Нямат отношение към правилността на
формираните от районния съд решаващи правни изводи оплакванията на повереника
на частния тъжител за несъответствие на възприетата от първата инстанция
фактическа обстановка с действителните отношения между упълномощители
и клиенти на тъжителя в адвокатската му практика. Конкретните вътрешни
отношения между соченото от повереника дружество „КНМ
Г.“ ЕООД и тъжителя, в качеството на адвокат, не са коментирани конкретно от
подсъдимия в инкриминираните части от телевизионното интервю. В същото интервю
и подсъдимият не е твърдял за наличието на конкретно субективно знание у
тъжителя за това, че част от използваните при предявяването на цедирани вземания срещу „Е.П.“ пълномощни са били издадени
от името на мъртви лица. Подсъдимият е твърдял, че има мъртъвци, от името на
които са изготвени пълномощни, с които е упълномощен „същият адвокат“, както
той се е изразил за подсъдимия.
С
оглед на всичко изложено, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатите му обвинения.
При цялостната въззивна проверка на обжалваната
присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната
отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед на изхода на производството във въззивната инстанция, следва, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителят К.Т. да бъде осъден да заплати на подсъдимия С.А. направените от него разноски за заплащане на възнаграждение на защитници във въззивното производство. Тези разходи, видно от представените в хода на производството пред СГС доказателства, възлизат на 3 600 лв. Това възнаграждение въззивният съд не намира за прекомерно, с оглед на характера на повдигнатото срещу подсъдимия от частния тъжител обвинение и предвидените наказания за престъпленията, в които подъсдимият е бил обвинен и срещу които обвинения е имал право да се защитава.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.10.2017 г. по НЧХД № 17721/2015
г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният
тъжител К.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия С.Т.А. сумата от 3 600 лв., представляваща
разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.