№ 268
гр. Пазарджик, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С***, бул. “Д*** Ц***” ***,
чрез пълномощника на изпълнителните директори: М. АТ. М. – юрисконсулт, със съдебен
адрес: клона на „Първа инвестиционна банка“ Ад в гр. П***, бул. „М***“ ***, против И.К.
В***, ЕГН **********, с адрес: гр. П***, бул. „Г*** Б***“ ***, ***, ***, с искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата в общ размер на 7888,82 лева, от които 5 000 лева непогасена главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 46РКО- А-1594/11.10.2007 г, ведно с Анекс от
23.09.2008 г.; 2842,60 лева непогасена договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до
07.07.2020 г. начислена, съгласно т. 7 от Договора; 22,22 лева законна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 08.07.2020 г. до 23.07.2020 г. вкл. и 24,00
лева разноски за връчена покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението в съда 24.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1767/2020 г. по описа на РС П***.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2007 г. между ответницата и ищцовото
дружество е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***-1594/11.10.2007 г., с
който договор банката предоставя на длъжника б*** кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 5 000 лева. Сочи, че съгласно т.3 от Договора, срокът за
погасяване на предоставения на титуляра б*** кредит овърдрафт се подновявал
1
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA.
Посочва, че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на
предоставената сума по разплащателна сметка с IBAN: BG08***, открита на името на
ответницата. Сочи по дни усвояването на сумите по посочената сметка, както и техния
размер. Посочва, че усвоеният овърдрафт е погасяван многократно частично по главница и
лихви по банкова сметка открита на името на ответницата в Банката. Сочи по дни
погасяването на сумите, както и техния размер.
Твърди, че съгласно процесния договор ответницата заплаща на ищцовото дружество
годишен лихвен процент в размери както следва: съгласно т.7 при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярят заплащал на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода,
лихва по дебитно салдо при годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16 %; б) за всички останали
трансакции - 18 %. Съгласно т.8 при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислявала наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Сочи, че в т.6 Договора страните са
уговорили за ползвания овърдрафт Титулярят да ползва гратисен период със срок до 45 дни.
В случай, че до датата на падежа Титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си
разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, Банката не
начислява лихва върху дебитното салдо. Посочва, че съгласно Раздел I от ОУ „отчетен
период включва отчетените (осчетоводени) по картовата сметка операции, считано от 20-о
число на предходния месец до 19-о число (включително) на текущия месец“, а съгласно
Раздел I от ОУ „падежът е датата, до която оправомощеният ползвател е длъжен да погаси
минималната погасителна вноска. Банката определяла за дата на падежа всяко 5-то число на
месеца, следващ отчетния период. Когато 5-о число е неработен ден, дата на падежа е
първият следващ работен ден.“
Твърди, че минималната погасителна вноска е сума, която титулярът е длъжен да
погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа и
представляваща 3 % /три процента/ от дебитното салдо по сметката /сумата за пълно
погасяване/ към последния ден от отчетния период.“, като клиентът бил длъжен да погаси
поне минималната си вноска в рамките на срока за погасяване. Това е достатъчно, за да бъде
считан той като редовен платец и картата да е редовно обслужвана.
Сочи, че процесният кредит бил в просрочие, считано от 19.04.2009 г. - общо 2845
дни към 23.07.2020 г. включително.
Ищецът посочва, че е обявил кредитът за предсрочно изискуем на основание Раздел
XIII, т.13.1. и т.13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка*'-АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, чрез
получена от ответницата на 08.07.2020 г. чрез ЧСИ Д*** Д***, с peг. № *** на 12.06.2020г.
покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че в противен случай и без да се
2
изпраща ново съобщение, Банката ще счита кредита /овръдрафта по картова разплащателна
сметка/ за изцяло и предсрочно изискуем, ако не бъдат извършени плащанията.
Посочва по размер задължението на ответницата към 23.07.2020 г., включително, - в
общ размер от 44579,48 лева.
Ищецът твърди, че предприело постъпки и по реда на чл.417 ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 1767/2020 г.
по описа на РС П*** и изпълнителен лист. Поради депозирано възражение на длъжника
срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия
иск за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че погасяването на задължението не е
осъществено, като не са му известни основания, поради които да е отпаднало.
В хода по същество ищецът не изпраща процесуален представител. Депозирал е
молба, с която моли съда да уважи предявената искова претенция. Депозира писмена зашита
извън определения от съда срок.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И.Б., чрез пълномощника си адвокат В.Ц. от АК
П***, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения и обстоятелства. Сочи, че не отговаряло на истината, че е
усвоявала и погасявала многократно посочения овърдрафт кредит в периода от 05.12.2007
г.-19.07.2015 г.. Тези факти противоречали на изложеното в исковата молба, че кредитът е в
просрочие, считано от 19.04.2009 г.. В този смисъл посочва, че след като кредитът е в
просрочие от април 2009 г., е невъзможно да е усвоявала суми от овърдрафта, нито да
ползва кредитната карта, която е блокирана от банката. Излага доводи касаещи
бездействието на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че срокът на
процесния договор е до 11.10.2009 г., а заявлението е депозирано едва на 24.07.2020 г..
Поради тази причина твърди, че процесните задължения за погасени по давност. На
следващо място счита, че след като кредитът е в просрочие от 19.04.2009 г. и оттогава
кредитната карта е блокирана, не е могла да усвоява никакви суми по кредита. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ответника адвокат
Ц. моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява от представените по делото писмени доказателства – договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***-1594/11.10.2007 г., че на същата дата в гр. П*** между „Първа
инвестиционна банка“ АД - кредитор и ИВ. К. Б. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, по силата
на който банката по искане на ответника е приела да издаде кредитна карта Visa Classic, като
3
му предостави банков кредит овърдрафт от картова разплащателна сметка в размер на 1000
лeвa, който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите издадени към
картовата разплащателна сметка на титуляра. Срокът за ползване на предоставения
овърдрафт е до 11.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по
реда, предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно чл. 36.1. от приложимите
към датата на сключване на договора за кредит Общите условия, приети с решение на
Управителния съвет на банката на 17.04.2007 г., изменени и допълнени на 24.07.2007 г.,
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респективно при условие, че банката не е
уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок. Картодържателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия. За предоставения овърдрафт
картодържателят ползвал гратисен период със срок от 45 дни, в случай, че до датата на
падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано
до края на последния отчетен период, не му се начисляват лихви. Уговорено е, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края
на последния отчетен период, Титулярят заплаща на Банката, след изтичане на първите 3
отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал - 16%; за всички останали трансакиии - 18%. При
неплашане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит
Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от
12%. На 11.10.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ИВ. К. Б. е сключен анекс
към договора за издаване на кредитна карта, съгласно който считано от 23.09.2008 г.
размерът на предоставения на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка се променя от 1000 лева на 5000 лева. Уговорено е, че всички
останали условия на договора остават непроменени.
На 12.06.2020 г. на ИВ. К. Б. е връчена покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит.
По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която е посочено, че
първата карта към договора е била валидна до м. 04.2009 г. и е получена лично от клиента.
Към договора имало издадена втора пластика през м. 04.2009 г., която да замени изтеклата.
Втората карта е била с валидност до м. 04.2012 г., но в Банката не била налична информация
подновената пластика получена ли е лично от ответника. Посочено е, че възможността
кредитна карта на ответницата да бъде преиздавана е преустановена на 26.08.2015г. с оглед
трайното просрочие на задължението. Също се посочва, че по сметката, обслужваща
кредитната карта е имало блокировка за периода от 21.07.2010 г. до 23.11.2020 г.
По делото е прието заключенията на съдебно-икономическа експертиза и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, от които се установяват датите на
4
усвояване на отпуснатия кредит и внесените суми за погасяване на задълженията. От
същите се установява, че размерът на задължението към 24.07.2020 г. е било 5000 лева
главница, 32917,18 лева договорна лихва, 6527,25 лева наказателна лихва или общо в
размера на 44444,43 лева. Размерът на задълженията само за периода от 24.07.2017 г. до
24.07.2020 г. е бил, както следва: непогасена главница 5000 лева; договорна лихва по т.7 от
договора за периода 24.07.2017 г. - 24.07.2020 г.- 2700 лева и законна лихва за периода
24.07.2017 г. - 24.07.2020 г. - 1 523,62 лева. Вещо лице посочва, че последното усвояване на
сума по кредита е извършено на 14.04.2009 г., а последното плащане е било извършено на
17.03.2010 г..
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 779/29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1767/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата
в размер на 5 000 лева непогасена главница; договорна лихва в размер на 2 842,60 лева,
дължима за периода от 07.07.2017 г. до 07.07.2020 г. вкл.; законна лихва в размер на 22,22
лева, дължима за периода от 08.07.2020 г. до 23.07.2020 г. вкл.; разноски за връчена покана
за предсрочна изискуемост в размер на 24,00 лева и законна лихва от датата на входиране
на заявлението в съда 24.07.2020г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на
157,78 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение по чл.414 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени
настоящите положителни установителни искове.
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.86, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД. искове за
установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, връчена на длъжника, който в
законоустановения срок е депозирал възражение, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит, по който банката е изпълнила задължението
си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпила
изискуемостта му.
Сключеният между страните по делото договор има характеристиките на договор за
банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, доколкото с него банката се е задължила да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Договорът е сключен в писмена форма, както изисква разпоредбата на чл.430, ал.3
5
ТЗ, подписан е от двете страни в правоотношението, съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за банков кредит и удостоверява надлежно възникнала
между страните по делото облигационна връзка по договор за банков кредит.
Съществуването на надлежно учредено между страните облигационно
правоотношение по договор за револвиращ кредит овърдрафт не е спорно по делото, а и се
установява от представения по делото договор от 11.10.2007 г. и анекс от 23.09.2008 г.,
съдържащи уговорки за всички съществени елементи на договора за банков кредит и
носещи подписите на страните по него, поради което съдът приема, че страните по делото са
валидно обвързани от сключения между тях договор за банков кредит овърдрафт.
Не е спорно също така обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора за кредит като е открил на името на титуляря картова
разплащателна сметка, издал е кредитна карта и е предоставил на титуляря правото да
ползва заемните средства. Усвояването на кредита от страна на ответника се установява и от
приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза и допълнителното
заключение, посочващи конкретните дати и размери на всяко ползване на кредитния ресурс.
Предоставянето на кредита е породило насрещното задължение на кредитополучателя да
върне ползвания кредитен лимит при уговорените условия и срокове.
На основание чл.111, б. „в“ ЗЗД ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. За да се прецени дали вземанията са погасени по давност, следва да бъде
определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. Предвид спецификата на
договора за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на задълженията
по него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски. При ползването
на овърдрафт е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника,
който се усвоява по избран от него начин и период, като кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит,
надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва при
необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма
определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната
част и за дните, през които тя е ползвана. За разлика от типичните договори за банков
кредит, при които е налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето
и изискуемостта му настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита,
тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени от
кредитополучателя. Поради това при овърдрафта липсва както предварително изготвен
погасителен план, така и предварително определен краен срок, до който кредитът трябва да
се върне. Поради това за изискуемостта на вземането по договор за овърдрафт е без значение
крайният срок на договора.
Съгласно чл.1, б. „з“ от приложимите към договора Общи условия „падеж“ е датата,
до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или
минималната погасителна вноска; за дата на падеж се счита всяко 5-то число от месеца, а
ако то е неработен ден, дата на падеж е първият следващ работен ден. Съгласно чл.14 от
Общите условия за ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен период от 45 дни. В
случай, че до датата на падежа титулярят погаси пълния размер на дебитното салдо по
сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва
върху ползваните и погасени до падежа суми. Съгласно чл. 14.1. от Общите условия при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за
последния отчетен период банката начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния
период, лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен
6
процент, уговорен в договора. Съгласно чл. 18 от Общите условия титулярят се задължава
всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да
внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по чл. 16.1. от
Общите условия.
От изложеното може да се направи извод, че падежът за всяка усвоена сума от
кредитния лимит настъпва на 5-то число от месеца, като след тази дата главницата става
изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. По отношение на лихвата изискуемостта
настъпва след изтичане на 45 дни от всяка отделна транзакция. Релевантно за началния
момент, от който започва да тече давността, е датата на последното осъществено усвояване
на средства по картовата разплащателна сметка, обслужваща овърдрафта, в случая
14.04.2009 съгласно приетата по делото експертиза, която съдът цени като компетентно,
обективно и обосновано изготвено. Посочената от експертното заключение дата на
последното усвояване на кредита и липсата на доказателства по делото за преиздаване на
кредитната карта (например приемо-предавателен протокол за предаване на кредитна карта
след месец април 2009 г.), както и заявеното от процесуалния представител на ищеца, че по
сметката, обслужваща кредитната карта е имало блокировка за периода от 2010 г. до 2020 г.,
водят до извода, че след изтичане на срока на валидност на кредитната карта през месец
април 2009 г., ответникът е преустановил ползването на предоставения овърдрафт.
Прилагайки разпоредбата на чл. 1, б. „з“ от Общите условия, съдът приема, че падежът на
вземането за главница настъпва на 5-то число на месеца, следващ отчетния период, през
който е извършена последната транзакция по картовата сметка, а именно: 05.05.2009 г.,
работен ден. От тази дата с оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД е започнал да тече
давностният срок за погасяване по давност на вземането за главница, който съгласно чл.110
от ЗЗД е петгодишен - по отношение на давностния срок за погасяване на главницата по
договор за банков кредит виж Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС,
II т.о. Същият е изтекъл на 05.05.2014 г. понеже до тази дата не са се осъществили действия,
които биха прекъснали или спрели изтичането на давността. След 14.04.2009 г. от титуляря
са правени няколко погасявания на дълга (на 16.07.2009 г. – 15,11 лева, на 18.09.2009 г. –
0,01 лева, на 19.01.2010 г. - 110 лева,и на 17.03.2010 г. – 110 лева). Същите биха могат да се
приемат за признание на дълга, което по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва
давността, но следва да се има предвид, че всяко от плащанията прекъсва давността
частично - само за конкретно платената сума, а дори и в този случай считано от последното
погасяване (на 17.03.2010 г.) петгодишният давностен срок е изтекъл на 17.03.2015 г.
Заявлението за издаване на заповед за парично задължение е подадено едва на 27.07.2020 г.,
значително след изтичане на погасителната давност за главницата. Правноирелевантно за
изискуемостта на вземането е обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на
08.07.2020 г., тъй като това се е случило след настъпване на погасителната давност.
Съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това доколкото
вземането на ищеца за главница е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните
вземания за договорна лихва, лихва за забава и разноски, произтичащи от договора за кредит
овърдрафт.
За пълнота следва да се да се посочи и, че срокът за ползване на овърдрафта не е бил
продължен автоматично при условията на т.36. 1 от ОУ, поради факта, че от доказателствата
по делото не се установява, след изтичане на уговорения в договора срок, кредитодателят да
е издал нова карта на титуляра, каквото е изискването по т.36. 4 от ОУ, респ. ответникът да е
ползвал издадената му след 2009 г., когато според експертизата е последното теглене на
суми от АТМ от негова страна. Ищецът е посочил, че след 2009 г. е издал втора карта, която
е била с валидност до м. 04.2012 г., за която няма данни дали е получена от ответницата или
не. Дори да приемем, че същата е получена от ищеца, това води до автоматично
продължаване на процесния договор, но до м. 04.2012 г., тъй като няма никакви твърдения
7
след тази датата да е преиздавана нова карта на ответницата. Т.е. дори и да се счете, че
давността започва да тече, от момента когато е настъпил крайния срок на договора, в случай
м.04.2012 г. отново от прекратяване на договора са изминали повече от осем години, т.е.
всички вземания са погасени по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца вземания са
погасени по давност, поради което следва да бъде постановено решение, с което главният
иск и съединените с него акцесорни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК разноските по делото следва да се поемат от ищеца.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника. Възражението е неоснователно, тъй като размерът му от 750 лева е
под минималния размер, изчислен по правилата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния
интерес.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С***, бул. “Д*** Ц***” ***,
чрез пълномощника на Изпълнителните директори: М. АТ. М. – Юрисконсулт, със съдебен
адрес: клона на „Първа инвестиционна банка“ Ад в гр. П***, бул. „М***“ ***, против И.К.
В***, ЕГН **********, с адрес: гр. П***, бул. „Г*** Б***“ ***, ***, ***, искове с правно
основание чл.9 ЗПК, във връзка с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.86, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД за
съществуване на вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***-1594/11.10.2007,
изменен и допълнен с анекс от 23.09.2008 г., както следва: сумата в общ размер на 7888,82
лева, от които 5 000 лева непогасена главница; 2842,60 лева непогасена договорна лихва за
периода от 07.07.2017 г. до 07.07.2020 г. начислена, съгласно т.7 от Договора; 22,22 лева
законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 08.07.2020 г. до
23.07.2020 г. и 24,00 лева разноски за връчена покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда 24.07.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1767/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр. С***, бул. “Д*** Ц***” ***, чрез пълномощника на Изпълнителните
директори: М. АТ. М. – Юрисконсулт, със съдебен адрес: клона на „Първа инвестиционна
банка“ Ад в гр. П***, бул. „М***“ ***, да заплати на И.К. В***, ЕГН **********, с адрес:
гр. П***, бул. „Г*** Б***“ ***, ***, *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
750 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П*** съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8