№ 531
гр. Велико Търново , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100212 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 11.07.2017г. е
сключил с ответника договор за продажба на различни видове автомобилни гуми, по
силата на който, последният като купувач се е задължил да заплаща цената на
доставената стока в срока определен във фактурата и приемо-предавателния
протокол/гаранционна карта, като при забава в плащането купувачът дължи на
продавача неустойка в размер на 0, 5 % от цената за всеки просрочен ден /чл. 9 от
договора/. Ищецът сочи, че в периода 13.01.2020г. – 20.03.2020г. е доставил на
ответника стоки по фактура № 36891/13.01.2020г. на стойност 1780 лв. с падеж
23.01.2020г., по фактура № 36929/24.01.2020г. на стойност 456 лв. с падеж 07.02.2020г.,
по фактура № 36936/29.01.2020г. на стойност 1896 лв. с падеж 12.02.2020г., по фактура
№ 36953/11.02.2020г. на стойност 3744 лв. с падеж 25.02.2020г., по фактура №
36954/11.02.2020г. на стойност 890 лв. с падеж 25.02.2020г., по фактура №
36955/11.02.2020г. на стойност 498 лв. с падеж 19.02.2020г., по фактура №
36965/17.02.2020г. на стойност 2776 лв. с падеж 02.03.2020г., по фактура №
36985/28.02.2020г. на стойност 1800 лв. с падеж 13.03.2020г., по фактура №
37024/10.03.2020г. на стойност 498 лв. с падеж 17.03.2020г., по фактура №
1
37037/17.03.2020г. на стойност 996 лв. с падеж 22.03.2020г. и по фактура №
37056/20.03.2020г. на стойност 1006 лв. с падеж 23.03.2020г. Ищецът твърди, че
купувачът е изпаднал в забава при плащане на цената на доставената му стока и че
поради допуснатото просрочие му дължи неустойка по чл. 9 от договора в размер на
489, 50 лв. по фактура № 71479/13.01.2020г., в размер на 91, 20 лв. по фактура №
36929/24.01.2020г., в размер на 331, 80 лв. по фактура № 36936/29.01.2020г., в размер
на 411, 84 лв. по фактура № 36953/11.02.2020г., в размер на 120, 15 лв. по фактура №
36954/11.02.2020г., в размер на 134, 46 лв. по фактура № 36955/11.02.2020г., в размер
на 1125, 46 лв. по фактура № 36965/17.02.2020г., в размер на 982, 50 лв. по фактура №
36985/28.02.2020г., в размер на 273, 90 лв. по фактура № 37024/10.03.2020г., в размер
на 522, 90 лв. по фактура № 37037/17.03.2020г. и в размер на 280, 80 лв. по фактура №
37056/20.03.2020г. или общо сумата от 4764, 51 лв. По изложените съображения
ищецът отправя до съда искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4764,
51 лв., представляваща общ размер на неустойката за забавено плащане по
горепосочените фактури. Претендира разноски за исковото и обезпечителното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност
на предявения иск. Признава, че на 11.07.2017г. между страните е сключен договор за
продажба на различни видове автомобилни гуми, но релевира възражение за
нищожност на неустоечната клауза по чл. 9 от него, поради накърняване на добрите
нрави. Смята, че същата е уговорена по начин, че да води до неоснователно
обогатяване на ищеца. В условията на евентуалност възразява за частична
неоснователност на иска, тъй като в противоречие с чл. 6 ЗМДВИП неустойка е
начислявана в периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. С тези доводи моли за отхвърляне на
иска с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
По искане на ищеца по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК е допуснато изменение на
размера на предявения иск, като същият е намален до сумата от 3524, 39 лв.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и от представения с исковата молба договор за
продажба от 11.07.2017г. се установява, че ищецът се е задължил да продава на
ответника различни видове автомобилни гуми, като конкретните количества,
асортимент, срокове за плащане и цени на стоката ще бъде определени в приемо –
предавателния протокол/гаранционна карта и във фактурата или проформа фактурата
/чл. 1 и чл. 2 от договора/. Съгласно чл. 3 от него същият се сключва за една година от
датата на подписване и се продължава автоматично за този срок, ако до изтичането му
никоя от страните не предяви претенции за прекратяването му. Ответникът е поел
2
задължение да заплаща цената на доставената стока в срока определен във фактурата и
приемо – предавателния протокол, като при забава в плащането дължи неустойка на
ищеца в размер на 0,5 на сто от цената за всеки просрочен ден.
От фактури № 36891/13.01.2020г., № 36929/24.01.2020г., № 36929/24.01.2020г.,
№ 36936/29.01.2020г., 36953/11.02.2020г., № 36954/11.02.2020г., № 36955/11.02.2020г.,
№ 36965/17.02.2020г., № 36985/28.02.2020г., № 37024/10.03.2020г., №
37037/17.03.2020г., № 37056/20.03.2020г., приемо-предавателни протоколи и
товарителници към тях се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът
е продал и доставил на ответника различни видове и количество автомобилни гуми на
обща стойност 16 340 лв. с ДДС.
От извлечение от банкова сметка № 54/20.03.2020г. се установява, че на
19.03.2020г. купувачът е превел по сметка на продавача сумата от 7906 лв. за
погасяване на задълженията си по фактура № 36891/13.01.2020г. на стойност 1780 лв. с
падеж 23.01.2020г., по фактура № 36929/24.01.2020г. на стойност 456 лв. с падеж
07.02.2020г., по фактура № 36936/29.01.2020г. на стойност 1896 лв. с падеж
12.02.2020г., по фактура № 36953/11.02.2020г. на стойност 3744 лв. с падеж
25.02.2020г., както и по фактура № 36769, която не е процесна.
От извлечение от банкова сметка № 57/25.03.2020г. се установява, че на
24.03.2020г. купувачът е превел по сметка на продавача сумата от 1356 лв., с която е
платил изцяло задължението си от 890 лв. по фактура № 36954/11.02.2020г. с падеж
25.02.2020г. и частично задължението си по фактура № 37056/20.03.2020г. на стойност
1006 лв. с падеж 23.03.2020г. до размера на 466 лв.
От извлечение от банкова сметка № 72/15.04.2020г. се установява, че на
14.04.2020г. купувачът е превел по сметка на продавача сумата от 1074 лв., с която е
погасил изцяло задължението си по фактура № 36955/11.02.2020г. на стойност 498 лв. с
падеж 19.02.2020г., а с остатъка от тази сума – 576 лв. е погасил частично стойността
на фактура № 36965/17.02.2020г., която възлиза на 2776 лв. с падеж 02.03.2020г.
Частично плащане в размер на 700 лв. по тази фактура е извършено на 20.05.2020г.,
видно от банково извлечение № 93/21.05.2020г., а окончателното изплащане на
задължението по нея е извършено с банков превод от 11.06.2020г. в размер на 1500 лв.
/извлечение № 108/12.06.2020г./.
Задължението по фактура № 36985/28.02.2020г. на стойност 1800 лв. с падеж
13.03.2020г. е погасено на два пъти от ответната страна на 29.06.2020г. с частично
плащане в размер на 500 лв. и на 02.07.2020г. с частично плащане в размер на 1300 лв.
/извлечения № 120/30.06.2020г. и № 123/03.07.2020г./. От извлечение №
125/07.07.2020г. се установява, че купувачът е внесъл сумата от 2034 лв., с която е
3
заплатил изцяло продажната цена на стоките по фактура № 37024/10.03.2020г. на
стойност 498 лв. с падеж 17.03.2020г. и по фактура № 37037/17.03.2020г. на стойност
996 лв. с падеж 22.03.2020г., както и остатъка от задължението си по фактура №
37056/20.03.2020г. в размер на 540 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото, че страните са обвързани от валиден договор
за продажба от 11.07.2017 на различни видове и количества автомобилни гуми, който
има характеристиките на рамков договор. През процесния период действието на
договора не е било прекратено, въпреки изтичане на първоначално уговорения
едногодишен срок, тъй като същият автоматично се е подновявал за още една година
на основание чл. 3 от него, доколкото не се твърди и не се доказа някоя от страните да
е направил изявление за прекратяването му.
Със сключването на този договор ответникът като купувач е поел задължение да
заплаща продажната цена на доставената му стока в посочените в съответните
счетоводни документи падежи. При неизпълнение на това му задължение страните са
уговорили отговорност за забавено плащане в размер на 0, 5 на сто от цена за всеки
ден просрочие. По същество се касае за уговорена между страните неустоечна клауза,
предвиждаща вземане на продавача за мораторна неустойка при забава на купувача да
изпълни задължението си да плати продажната цена. Противно на възраженията на
ответника тази неустоечна клауза е действителна и валидно обвързва страните по
договори. Извод за нейната нищожност не може да бъде направен, поради това, че е
уговорена без срок и без краен предел. Преди всичко неустойката за забава обезщетява
вредите на кредитора за периода на неизпълнение на длъжниковото задължение.
Времето, през което ще се начислява неустойката е поставено в пряка зависимост от
неизправността на самия длъжник. Забавеното изпълнение предпоставя определяне на
неустойката за период и до размер, който биха могли да се ограничат единствено от
погасяването по давност на претенцията, предвид разпоредбата на чл. 111 б. „б” ЗЗД. В
тази връзка непосочването в договора на краен срок, до който ще се дължи неустойката
не нарушава общоприетите принципи за добросъвестност в гражданските и
търговските отношения, а по – скоро стимулира длъжника за точно изпълнение на
задълженията му по договора. Ето защо липсата на уговорка в договора за краен
предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава не накърнява добрите
нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД. Уговорения размер на неустойка 0, 5 на
сто от цената за всеки ден просрочие не е необосновано завишен спрямо реално
очакваните вреди на кредитора от забавеното изпълнение на главното задължение. Не
може да се приеме, че още при сключването на договора така уговорена неустойката
4
създава условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване и че
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
тези съображения съдът намира, че процесната неустоечна клауза представлява
валиден източник на вземане за кредитора, щом са осъществени елементите от
фактическия състав, който го поражда.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че длъжникът е
изпаднал в забава при изпълнение на задължението си да заплати следващата се
продажна цена на доставените му стоки по процесните фактури. При съобразяване на
падежа на всяко от задължението и датите на извършените от ответника плащания,
съдът намира, че предявения иск по чл. 92 ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен. Изчислено
по реда на чл. 162 ГПК, при отчитане периода от време, през който по силата на закона
/чл. 6 ЗМДВИП ред. преди 09.04.2020г./, лихва за забава не се дължи, вземането за
неустойка по фактурата от 13.01.2020г. за 48 дни просрочие е в размер на 427, 20 лв.,
по фактурата от 24.01.2020г. за 33 дни просрочие е 75, 24 лв., по фактурата от
29.01.2020г. за 28 дни просрочие е 265, 44 лв., по фактурата от 11.02.2020г. за 15 дни
просрочие е 280, 80 лв., по втората фактура от 11.02.2020г. също за 15 дни просрочие е
66, 75 лв. и 62,25 лв. по третата фактура от 11.02.2020г. за общо 25 дни забава. По
фактурата от 17.02.2020г. вземането за неустойка за общо 70 дни просрочие е 722, 42
лв., по фактурата от 28.02.2020г. е в размер на 739, 50 лв. за 83 дни забава, по
фактурата от 10.03.2020г. за забава от 87 дни неустойката е в размер на 216, 63 лв. и в
размер на 433, 26 лв. също за 87 дни просрочие по фактурата от 17.03.2020г. По
последната процесна фактура от 20.03.2020г. забавата на длъжника е отново 87 дни и
дължимата неустойка възлиза на 234, 90 лв.
Предвид на това предявения иск по чл. 92 ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло до
намаления си размер от 3524, 39 лв. Длъжникът, чиято е тежестта да докаже
изпълнение на това задължение нито твърди, нито ангажира доказателства в тази
насока.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
за разноски се явява напълно основателно. В полза на същият следва да се присъдят
разноските за настоящото производство за платена държавна такса, както и разноските
за обезпечение на иска в размер на 145 лв., съгласно с представените доказателства за
извършването им /арг. ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЛЕНКОМ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
5
управление гр. Нова Загора, ул. „Лубор Байер” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на „МОТОТОП”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул.
„Възрожденска” № 2А, на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 3524, 39 лв. /три
хиляди петстотин двадесет и четири лева и 39 стотинки/, представляваща общ размер
на неустойката по чл. 9 от договор за продажба от 11.07.2017г. за забавено плащане на
цената на доставени стоки по фактури № 36891/13.01.2020г., № 36929/24.01.2020г., №
36929/24.01.2020г., № 36936/29.01.2020г., 36953/11.02.2020г., № 36954/11.02.2020г., №
36955/11.02.2020г., № 36965/17.02.2020г., № 36985/28.02.2020г., № 37024/10.03.2020г.,
№ 37037/17.03.2020г., № 37056/20.03.2020г.
ОСЪЖДА „ГЛЕНКОМ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нова Загора, ул. „Лубор Байер” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на „МОТОТОП”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул.
„Възрожденска” № 2А СУМАТА от 196, 38 лв. /сто деветдесет и шест лева и 38
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в настоящото производство и
СУМАТА от 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/ - разноски за обезпечение на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6