Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 06.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2189 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявен
е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
Ищецът
„С.” OOД, ЕИК ********,
твърди, че на 12.05.2014 г. сключил с ответното д. „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********,
Застрахователен договор /полица/ № 00100100015457 по застраховка „Имущества на
юридически лица, еднолични търговци и организации“, с който били застраховани с
имуществена застраховка притежаваните от ищеца стоково-материални запаси (леки
автомобили, вкл. джипове и SUV), находящи се на
адрес: гр. София 1700, ********Сочи,
че сред покритите по сключената застраховка рискове бил и рискът „Градушка“,
включен в „Клауза Б“ от полицата, а застрахователната сума, уговорена в
полицата, била в размер на 4 421 651 лв. Поддържа, че срокът на
застрахователното покритие по полицата бил от 13.05.2014 г. до 12.05.2015 г.
Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения през периода на действие
на полицата ищецът предоставял на ответника Справки за притежаваните, към първо
число на съответния месец, автомобили, находящи се на
горепосочения адрес. Сочи, че съобразно две от тези справки (една за леки
автомобили и една за джипове), отразяващи наличните МПС към 01.07.2014 г.,
между страните бил сключен Анекс № 2 от 02.07.2014 г. към процесната
полица, като с Анекса ответникът потвърдил, че полицата осигурявала
застрахователно покритие и за изброените в горепосочените Справки автомобили.
Поддържа, че полицата осигурявала покритие и за новопридобитите
и получени на адреса на управление на ищеца автомобили след 01.07.2014 г.,
които били посочени в Справка за налични автомобили на паркинг „С.” след
01.07.2014 г. Твърди, че на 08.07.2014 г., на територията на гр. София се
разразила внезапна буря и заваляла силна градушка, в резултат на което били
увредени част от застрахованите автомобили, намиращи се на паркинга на адреса
на управление на ищеца. Поддържа, че ответникът бил своевременно уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, като негови представители извършили огледи
на увредените автомобили и описали констатираните вреди по автомобилите. Сочи,
че на ответника били предадени всички документи, необходими за установяване на
настъпилото застрахователно събитие и размера на причинените вреди. Твърди, че
ответникът му превел на части застрахователно обезщетение за увредените
автомобили в общ размер от 102 055,58 лв., като последното извършено плащане
във връзка със застрахователно събитие било на 30.09.2015 г. Сочи, че
заплатената сума не била достатъчна за пълно обезщетяване на причинените върху
застрахованите автомобили вреди, вследствие настъпилото застрахователно
събитие.
Счита,
че изплатеното му застрахователно обезщетение било силно занижено и не
съответствало на размера на нанесените вреди. Сочи, че в настоящия случай база
за определяне на дължимото застрахователно обезщетение представлявала средната
пазарна стойност на разходите за ремонта, необходим за възстановяване на
увредените автомобили в състоянието им отпреди настъпване на природното
бедствие. Счита, че общата средна пазарна стойност на ремонта на всички
увредени от настъпилата градушка автомобили, които били обект на застраховката,
била равна на сумата от 312 782,89 лв. Твърди, че процесната
застрахователна полица съдържала клауза „Самоучастия“,
съгласно която за щети от природни бедствия, каквото било процесната
градушка, размерът на самоучастието на застрахованото
лице се равнява на 5 % за всяка една щета, но не по - малко от 200 лв. за всеки
един автомобил, т.е. за правилното пресмятане на дължимото застрахователно
обезщетение, от горепосочената средна пазарна стойност на ремонта на увредените
автомобили следвало да бъде приспадната стойността на уговореното самоучастие за всеки един автомобил. Счита, че общият
размер на самоучастието за всички увредени автомобили
е в размер на 15 000 лв. и след приспадане на размера на уговореното в полицата
самоучастие, действително дължимото му се
застрахователно обезщетение за увредените 65 автомобила се равнявало на сумата
от 297 782,89 лв. Поддържа, че от размера на дължимото застрахователно
обезщетение (297 782,89 лв.) следвало да бъде приспадната извънсъдебно
платената сума в размер на 102 055,58 лв., т.е. че неизплатената част от
дължимото застрахователно обезщетение се равнявала на 195 727,31 лв.
Счита, че наред с дължимото застрахователно обезщетение ответникът му дължи и
обезщетение за забава, считано от 30.09.2015 г. (датата на последното извършено
плащане) до подаване на исковата молба (07.07.2017
г.), в размер на 35 246,90 лв.
Поради изложеното, ищецът
моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 195 727,31 лв., представляваща неизплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение, както и обезщетение за забава в
размер на 35 246,90 лв. - за периода от 30.09.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба (07.07.2017 г.), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените
искове за допустими, но по същество за неоснователни. Оспорва ги по основание и
по размер. Не оспорва, че страните сключили на 12.05.2014 г. полица №
00100100015457 по застраховка „Имущество на юридически лица, еднолични търговки
и организации”, като обект на застраховката били само автомобили, предназначени
за продажба, като срокът на застрахователно покритие по полицата бил 13.05.2014
г. до 12.05.2015 г. Твърди, че за обекта на застрахователния договор -
стоково-материални запаси, изразяващи се в леки автомобили (вкл. Джипове и
SUV), с и без регистрация в КАТ не бил извършен оглед по надлежния ред.
Поддържа, че по застрахователния договор страните договорили, че за всяко
отделно МПС застрахователният договор влиза в сила само след извършване на
оглед на това МПС в момента на постъпването му на адреса на застраховката
(параграф „Допълнителни споразумения” - т. 5 и т. 6), като огледът следвало да
бъде удостоверен с писмен протокол, както и с направата на снимков материал на
МПС - съгласно Указания, приложение №2, неразделна част от процесната
полица. Сочи, че видно от Указанията огледът и заснемането на застрахованото
МПС се извършвали от оторизиран служител на застрахования, за което се издавал
„Протокол за оглед”, и МПС се фотографирало от лицето, извършило и издало
„Протокол за оглед”, а съгласно т. 6 от параграф „Допълнителни споразумения” от
договора, при получаване на стоката - МПС, застрахованият трябвало да състави приемо-предавателен протокол за нейното състояние.
Поддържа, че протоколи и снимки на автомобилите, при сключване на полицата,
както и при пристигането на нови автомобили в автокъщата
не били съставяни. Твърди, че след изпълнение на тези задължения от
застрахования, застрахователният договор влизал в сила, относно МПС, за които
били изпълнени, като по този начин се индивидуализирало МПС, за което
застрахователят ще носи риск, както и се установявало неговото състояние.
Поддържа, че при неизпълнение на тези задължения полицата не може да влезе в
сила, а и обективно не може да се установи за какво имущество застрахователят
носел риск, както и какво е състоянието на това имущество към момента на
сключване на застраховката.
Оспорва твърденията, че
ищецът в изпълнение договорните си задължения през периода на действие на процесната полица предоставял на застрахователя, справки за
притежаваните към първо число на съответния месец автомобили, находящи се на адреса на застраховката, като съгласно тези
справки били сключвани Анекси към застраховката, с които застрахователят
потвърждавал, че било осигурено застрахователно покритие за изброените
автомобили. Твърди, че задължението на застрахования да изготвя справки за
наличните автомобили към първо число на месеца било само едно от задълженията
включени в графа „Допълнителни споразумения”, от изпълнението на които
задължения било обусловено влизането в сила на процесния
договор относно конкретно МПС. Сочи, че застрахованият предоставял справки в
табличен вид, от които били видни марката, моделът, кубатурата на двигателя,
датата на първата регистрация, регистрационният номер, както и рамата на МПС,
като освен тези справки, служител на ищеца трябвало да извърши заснемане и
оглед на всяко МПС, за което да състави „Протокол за оглед”-съгласно Указания, прил. № 2 към процесната полица.
Поддържа, че така следвало да бъде индивидуализирано всяко МПС, както и да бъде
определено състоянието, в което се намира, за да се осигури за него
застрахователно покритие и спрямо него полицата да влезе в сила. Твърди, че
значението на справките, които застрахованият подавал в табличен вид, било само
относно определяне размера на застрахователната премия. Поддържа, че страните
изрично уговорили, че влизането в сила на процесната
полица било след извършването на горепосочените действия от страна на
застрахования, както и че полицата не била влязла в сила.
В случай, че съдът
приеме, че процесната полица била влязла в сила,
твърди, че съгласно параграф „Допълнителни споразумения”, т. 8, 8.6 в покритието по процесната
полица не се включвали товарни автомобили и автомобили, които са ударени. Прави
възражение, че обект по процесната полица били
товарни автомобили, а не както се твърди от ищеца – леки автомобили, т.е. че
посочените от ищеца автомобили били товарни. Сочи, че изрично страните
изключили от покритието на застрахователната полица автомобили, които били
регистрирани като товарни.
Не оспорва, че заплатил
на ищеца сумата от 102 055,58 лв. Твърди, че същата била платена без основание,
с оглед липсата на влязла в сила застрахователна полица. Сочи, че сумата била
определена по експертна оценка.
Оспорва твърденията за
настъпилото застрахователно събитие на 08.07.2014 г. – градушка, както и че
вредите настъпили в резултат на градушката. Твърди, че ищецът не изпълнил
задълженията си за оглед и фотографиране на процесните
автомобили като по този начин застрахователят бил обективно възпрепятстван да
установи действителния размер на вредите. Прави възражение, че вредите по
посочените автомобили не били естествена последица от градушка.
Оспорва твърденията, че
през периода на действие на полицата ишецът му
предоставил справка за притежаваните към първо число на съответния месец
автомобили, находящи се на адреса на ищцовото дружество. Сочи, че ищецът не изпълнил
задължението си за подаване на справка, така както било уговорено в полицата.
Твърди, че ищецът следвало да предоставя справки за наличното имущество в
началото на всеки месец, както и че Анекс № 2 от 02.07.2014 г. неразделна част
от застрахователния договор, влизал в сила след предоставяне на „Протокол за
оглед” и снимков материал, изготвен от оторизиран служител на застрахования.
Възразява относно влизането в сила на Анекс № 2 от застрахователната полица.
Сочи, че единствено била предоставена справка във връзка с определяне на
застрахователната премия, която има чисто техническо предназначение, свързано с
изчисляване на премията.
Твърди, че претендираният размер бил прекомерно завишен и прави
възражение относно становището, че общият размер на самоучастието
за процесиите атомобили бил 15 000 лв. В
условията на евентуалност намира, че размерът на самоучастието
за процесните автомобили е 17 000 лв. и следвало
тази сума да бъде приспадната от застрахователното обезщетение. Моли за
отхвърляне на исковете.
Ищецът „С.” ООД е
депозирал допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в исковата молба.
Счита всички направени с отговора на исковата молба възражения и искания на
ответника за неоснователни. Прави пояснения и допълнения по предявения иск.
Твърди, че при постъпването в процесната автокъща извършил оглед и заснемане на всеки един от процесните автомобили, като за всеки от автомобилите бил
изготвен и съответният Протокол за оглед. Сочи, че дори да не бил извършил
огледи на застрахованите автомобили, то счита, че това действие няма никакво
отношение към задължението на ответника да осигурява застрахователно покритие
за същите, тъй като с Анекс № 2 от 02.07.2014 г. към процесната
полица декларирало, че осигурява застрахователно покритие за процесните автомобили. Твърди, че в Анекс № 2 страните не
предвидили каквито и да било допълнителни условия за осигуряване на
застрахователно покритие спрямо застрахованото имущество. Намира, че дори да се
приемело, че с процесната полица страните уговорили,
като допълнително условие за осигуряването на застрахователно покритие, извършването
на оглед и заснемане на всеки един застрахован автомобил, то с Анекс № 2,
страните ревизирали своите договорни отношения по отношение на процесните автомобили, като това условие отпаднало, респ.
било прието за изпълнено. Поддържа, че увредените автомобили били обхванати от
Анекс № 2 и същите били предмет на осигуряваното с полицата застрахователно
покритие. Твърди, че заплатил в полза на ответника всички 12 вноски от
дължимата застрахователна премия по процесната
полица, като в срока на действие на застрахователната полица ответникът не бил
отправял никакво предписание за извършване на оглед и заснемане на
застрахованите автомобили и приемал без възражения плащането на всяка премийна
вноски. Сочи, че ответникът не направил възражение и при предявяването на
извънсъдебна претенция от страна на ищеца за обезщетяване на нанесените вреди
върху процесните 65 автомобила, като образувал щета и
извършил оглед на уврежданията, а впоследствие заплатил застрахователно
обезщетение от 102 055,58 лв. Счита, че извънсъдебното поведение на ответника
показвало, че той счита процесната застрахователна
полица за влязла в сила. Поддържа, че действието по извършване на оглед и
заснемане на застрахованото имущество не би могло да бъде отлагателно условие
за влизане в сила на договор за имуществена застраховка, респ. за осигуряване
на застрахователно покритие по отношение на застрахованото имущество, а в
случая ищецът заплатил всички уговорени премийни вноски, които били приети от
ответника без възражения досежно валидността на полицата.
Поддържа, че автомобилите, за които претендира застрахователно обезщетение не
били товарни, както и че по силата на Анекс № 2 от 02.07.2014 г. ответникът
приел да осигурява застрахователно покритие за процесните
автомобили.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Сочи,
че ищецът не ангажирал доказателства за извършване на оглед и съставяне на
протокол за оглед за всеки от автомобилите. Твърди, че в полица №
00100100015457/12.05.2014г. на стр. 3 в графа „Допълнителни споразумения”, т.
3, 4 и 5 изрично се посочвали условията за влизане в сила на процесната полица, а в Анекс № 2 се осигурявало
застрахователно покритие за леки МПС и SUV, процесните
автомобили били товарни. Твърди, че при сключване на Анекс № 2 не били
предоставени доказателства, че автомобилите не били товарни и в този смисъл
пред застрахователя били декларирани неверни обстоятелства, което било
основание за отказ да изплати застрахователно обезщетение. Счита, че няма
задължения, след като било описано изрично какви са условията за сключване на
полица, да дава допълнителни предписания, като ищецът имал задължение да
предостави документи като доказателства за извършване на оглед и заснемане на процесиите
автомобили. Поддържа, че влизането в сила на застрахователната полица не било
обвързано с плащането на премията, тъй като обекта на застраховане -
автомобилите в автокъщата, били динамична съвкупност
от вещи, която се променяла всеки ден и поради това нямало как полицата да
влезе в сила преди това имущество да бъде определено, а имуществото не било
определено, поради неизпълнение на задълженията за оглед и съставяне на
протокол.
В условията на
евентуалност твърди, че за него възникнало право на отказ за плащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Сочи, че поради
неизпълнение на задължение за оглед и заснемане не можело да се установи какво
е било състоянието на автомобилите преди настъпване на събитието, а доколкото
те не били нови нямало как експлоатацията да не им се отрази.
В срока за отговор на
исковата молба „З.Д.Е.“ АД е предявило насрещен
осъдителен иск срещу ответника „С.” OOД. Твърди, че в срока на покритието „С.”
ООД завело над 60 претенции по застраховката, с твърдение, че на 08.07.2014 г.
на територията на гр. София завалява градушка, в резултат на което били
увредени автомобили, находящи се на паркинга на автокъщата. Сочи, че след настъпилото събитие към него били
предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за процесните автомобили, като ищецът изплатил сумата от 102
055,58 лв. Твърди, че към 08.07.2014 г. застрахователният договор не бил влязъл
в сила по отношение на увредените автомобили, тъй като след сключване на
полицата застрахованият бил задължен да предостави протокол за извършен оглед
на процесните автомобили, както и снимков материал.
Сочи, че задължението на застрахования, страните определили като условие за
влизане в сила на застрахователния договор по отношение на всеки един
автомобил, но за нито един от автомобилите не бил извършен оглед, за който да е
издаден протокол, както и не били направени снимки и поради неизпълнение на
задължението от застрахования, договорът не бил влязъл в сила.
В условията на
евентуалност твърди, че съгласно процесната полица -
т. 8, 8.6, изрично страните изключили от
застрахователното покритие товарни автомобили, като автомобилите, за които се
претендирало обезщетение, твърди, че били регистрирани като товарни, а такива
автомобили изрично били изключени от покритието по процесната
полица. Поддържа, че заплатил сумата от 102 055,58 лв. по експертна оценка на
вредите на автомобилите, но застрахованият нямал основание да получи
обезщетение по процесната полица, тъй като същата не
осигурявала застрахователно покритие за автомобилите. Сочи, че плащането
станало без основание, тъй като застрахователят имал задължение да удостовери
всяка заведена претенция. Поддържа, че ответникът се обогатил неоснователно за
сметка на ищеца.
Моли да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата в размер на 102 055,58 лв. – платена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
(04.09.2017 г.) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „С.” ООД е
депозирал отговор по насрещната искова молба. Оспорва предявения насрещен иск.
Поддържа, че процесната застрахователна полица
осигурявала застрахователно покритие по отношение на всички притежавани от „С.”
ООД и увредени 65 автомобила. Твърди, че извършените плащания за обезщетяване
на нанесените върху автомобилите вреди били осъществени на валидно договорно
основание – сключени застрахователна полица № 00100100015457, със срок на
действие от 13.05.2014 г. до 12.05.2014 г. и Анекс № 2 от 02.07.2014 г. Прави
възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца. Твърди, че основателността
на исковата претенция означавала, че заплатените 12 вноски от уговорената с
полицата застрахователна премия, също били преведени без основание. Сочи, че
вноските представлявали престацията, която ответникът получил срещу насрещното
му задължение да осигурява застрахователно покритие спрямо застрахованото с полицата
имущество. Твърди, че сборът на всички 12 вноски от застрахователната премия по
процесната полица възлизал на 34 189,36 лв., за
която сума прави възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на насрещния иск
като неоснователен, евентуално за уважаване на възражението му за прихващане.
Претендира разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Поддържа изразеното в насрещната искова молба, че в
действителност нямало валиден юридически факт за заплащане на изплатената от
него сума към ответника. Оспорва направеното възражение за прихващане. Не
оспорва заплащане на сумата от 34 189,36 лв. – застрахователни премии.
Поддържа, че застрахователят има право да задържи премията, когато при
сключване на полицата, застрахованият съзнателно е обявил неверни
обстоятелства.
При твърдение, че са
носители на спорното вземане, в хода на процеса
са встъпили главно „С.”ООД,
с ЕИК:********, „С.П.Л.”ООД с ЕИК:*******,
„Т.К.ООД,с ЕИК ********, С.”ООД с ЕИК*******. Излагайки,
че са собственици
на 19 бр. от автомобилите, като ищецът е действал
като мним представляващ, те са потвърдили действията
му. Предявяват положителни установителни искове срещу ищеца и осъдителни
за ответника за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Ищецът първоначално(молба от 21.12.2018 г.) заявява, че оспорва принадлежността на правото на
собственост на 19 –те автомобила, но в последствие е заявил, че не поддържа това свое възражение.Твърди, че те изрично са изразили воля той да
придобие вземанията, отразена в 4 бр. пълномощни,
приложени към исковата молба за главно встъпване от 19.10.2018 г., пораждащо
правото му на вземане.
Ответникът оспорва исковете с възражения идентични с тези срещу иска, като
прави евентуално възражение за погасителна
давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че
между ищецът „С.” OOД, ЕИК ********
и ответното д. „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, на 12.05.2014 г. е сключен Застрахователен договор /полица/ № 00100100015457 по застраховка „Имущества на юридически лица,
еднолични търговци и организации“, с който били застраховани с имуществена застраховка притежаваните от ищеца стоково-материални запаси (леки автомобили,
вкл. джипове и SUV), находящи се на
адрес: гр. София 1700, ********Сред покритите по сключената застраховка
рискове е и рискът „Градушка“, включен в „Клауза Б“ от полицата, а застрахователната сума уговорена в полицата е в размер на 4 421 651 лв. Срокът на застрахователното
покритие е от 13.05.2014 г. до
12.05.2015 г.
Застрахованото
имущество не е определено, а е определяемо – леки автомобили, вкл. джипове и SUV, с и без регистрация в КАТ,
които са предназначени за продажба, намиращи се на адреса на автокъщата.
Първоначално
правната връзка е възникнала за МПС
включени в Справка към 07.05.2014 г. В последствие е подписан Анекс №2 въз
основа на справка от 02.07.2014 г. Тези
протоколи отразяват наличността към момента на възникване, съответно на
изменение на застрахователното правоотношение. Тъй като вида и броя на
конкретните застраховани автомобили е динамична величина – налице са новопридобити и продадени, страните са договорили механизъм
на тяхното установяване. Застрахованият е бил длъжен в началото на всеки месец
да подаде справки за новите автомобили придобити от застрахователя, както и за
продадените такива. Ако складовата наличност е по-голяма от застрахователната
сума, за разликата се доплаща пропорционална месечна премия. В този случай
застрахователят осигурява застраховтелно покритие и
за превозни средства непосочени в последната предствена
от застрахования справка за действителнато складова
наличност.
Постигнато е съгласие, че за всяко отделно МПС застрахователният договор влиза в сила само след: постъпването му на адреса, извършване на оглед, като
огледът следвало да бъде удостоверен
с писмен протокол, както и с направата на снимков материал
на МПС - съгласно Указания, приложение №2, неразделна част от процесната полица.
Видно от Указанията огледът и заснемането на застрахованото МПС се извършвали от оторизиран
служител на застрахования, за което се издавал „Протокол
за оглед”, и МПС се фотографирало от лицето, извършило
и издало „Протокол за оглед”, а съгласно
т. 6 от параграф „Допълнителни споразумения” от договора, при
получаване на стоката - МПС застрахованият трябвало да състави
приемо-предавателен протокол
за нейното състояние.
Ответникът не оспорва съставянето и предаването на ежемесечните справки.
По делото са представени приемо-предавателни протоколи, съставени от служители на ищеца. Съгласно
показанията на св.К.документите описващи състоянието на МПС са изготвяни при
постъпване на автомобилите в автокъщата.
Съгласно
депозираните 4 бр. пълномощни с молбата за главно встъпване, тези лица са упълномощили ищеца да ги
представлява пред застрахователя с права за извършване на всички необходими
действия свързани със заявяване на застрахователните претенции пред ответника,
за изброените собствени автомобили. Приобщени са и потвърждения от същите лица
за извършване на предпритетите действия по сключване
на застрахователния договор.
По
делото са изслушни показанията на св.К.относно съставянето на приемо-предавателните протоколи и настъпване на
застрахователното събитие, както и за датата на съставяне на пълномощните.
Съдът кредитириа показанията, тъй като кореспондират
с останалите доказателства по делото.
Съгласно
Удостоверение от 17.01.2018 г. на Национални институт по метрология, на
08.07.2014 г. между 16,30 чл. и 17, 20 ч. в района на кв. „Студентски град“ и
„Дианабад“, гр.София, е имало силна гръмотевична буря с проливе дъжд,
като е валял силен град за десет минути. Въз основа на този документ,
кореспондиращ и с показания на св.К., съдът приема за установено наличието на
градушка в гр.София в посочените от ищеца дата, част и място.
За
констатираните щети при ПТП са били съставени приложените по делото описи,
изготвени с участието на представители на ответника(стр.55 – 119), както и
платежни документи за извършеното от застрахователя плащане по щетата, за което
не се спори.
По делото
са приети заключения на САТЕ – основно и три допълнителни, относно стойността
на вредите по процесните автомобили, приложение №1
към настоящото решение, която съдът кредитира като обоснована във варианта с включена стойност на нови части.
Изслушана е
и съдебно счетоводна експертиза относно платените от ответника обезщетения,
дължимите за самоучастие суми и лихвите за забава.
Представени
са 32 документа инкорпориращи договори
за покупко-продажба на автомобили и свидетелства
за регистрация, придобити от ищеца и 19 от главно встъпилите лица.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на Чл. 208, ал.1 КЗ (отм.), при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
При иск от
застрахования за изпълнение на това парично
задължение, в негова тежест е да установи наличието на застрахователен
договор, настъпването на застрахователното събитие, както и наличието на вреда,
намираща се в причинно следствена връзка него.
По делото да не се спори относно съществуващото между страните застрахователно
правоотношение, но предвид определяемостта на застрахованото имущество се спори
относно автомобилите, които са в предмета на имущественото застраховане към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Между
страните не се спори, че описаните в исковата молба МПС са се намирали на
адреса на автокъщата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, били са предназначени за продажба, както и че са
били увредени от падналата градушка, установяващо се и от описите на огледаните
протоколи.
Възражението на ответника е относно влизане в сила на
застрахователния договор по отношение на всяко от тези МПС, тъй като не са били спазени
договорните изисквания: извършване на оглед,
като огледът следвало да бъде
удостоверен с писмен протокол, както и с направата на снимков
материал на МПС, съгласно Указания, приложение №2, неразделна част от процесната
полица, извършени от оторизиран служител
на застрахования.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Съгласно
полицата, в началото на всеки месец, застрахованият е длъжен до подава справка
за новите притежания на автомобилите, както и продадените автомобили, съдържащ
информация за рама, рег.№ и пр.
Ответникът не е оспорил
изготвянето и предаването на тези
справки.
По делото
са представени приемо-предавателни протоколи, съставени от служители на ищеца. Съгласно
показанията на св.К., документите описващи състоянието на МПС са изготвяни при
постъпване на автомобилите в автокъщата. Те отразяват
тяхната окомплектованост
и техническа изправност. Не са представени снимки, изискващи се от указанията
към застрахователната полица. Следователно липсва точно изпълнение на
задължението в неговата цялост. Във връзка с това при установената индивидуализация на МПС
посредством представяне на справките се налага извършване на преценка дали неизпълнената част се явява правопрепятстващ факт за влизането в сила на договора за
тези автомобили.
С оглед определението на застрахователния договор в чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.) и посочения от законодателя момент на влизането
му в сила – след плащане на
цялата дължима премия или на
първата вноска от нея при
разсрочено плащане, договореното между страните отлагане действието на същия
до изпълнение на конкретни задължения
на застрахования, свързани с установяване техническото състояние на автомобила към
момента на сключване на договора,
няма правната характеристика на отлагателно условие по смисъла на
чл. 25 ЗЗД – едно бъдещо несигурно събитие, от сбъдването
на което да зависи дали този
договор ще породи действието си между страните. Поради това, независимо, че неизпълнението на тези задължения на застрахования евентуално би могло
да е относимо към обема на
застрахователната отговорност,
то е правно ирелевантно за момента на влизане
в сила на застрахователния договор и за неговото действие. Неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне
на автомобила за оглед и заснемане,
само по себе
си, не се
отразява на влизането в сила на застрахователния договор, щом цялата
дължима премия или първата вноска
от нея, при
разсрочено плащане, са надлежно престирани
и приети от застрахователя; Съдържанието и видът на сочените
задължения изключват те да са
и от категорията, считащи се за
съществени, с оглед интереса на застрахователя
по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) от момента
на въвеждането им от съконтрахентите,
освен ако застрахователят докаже наличие на причинна
връзка между неизпълнението на тези конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие, по повод
на което се претендира обезщетението, респ. обема на
вредите или възможността за тяхното установяване (решение № 147 от 06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015г. на ВКС ,ІІ ТО; Р№ № 30/28.04.2017 г., по
т. д. № 2334/2015 г. на ВКС ІІ ТО ). Следователно установеното неточно изпълнение не
възпрепятства влизането в сила на договора, ако са налице останалите условия за
това.
В огледните
протоколи, съставените от служители на ответника, са били отразени
констатираните щети от градушка. Налице са и показанията на свидетелката относно увреждането. Това мотивира съда да
приеме, че автомобилите са били увредени именно в следствие на градушката,
явяваща са твърдяното застрахователното
събитие.
Ответникът
е оспорил, че увредените МПС са от
категорията леки автомобили, вкл. джипове и SUV, предмет на застраховане. Във връзка с
оспорването е допуснато изслущване на САТЕ, като е
дала заключение, че един автомобил ( поз. 22) е от
категория N1 - превозни средства от категория
N с технически допустима максимална маса не повече от
3,5 t. За 13 липсва информация, а останалите са от
категория М1 и МG1 - превозни средства
от категория М с не повече от
8 места за сядане по см. на чл.149 ЗДв.П и моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория
M или N и с повишена проходимост.
По отношение на поз. 22 „Мазда 6 комби“, автомобилът не
попада в приложното поле на застрахователната полици и за него не се дължи
обезщетение.
По
отношение на 13 бр. автомобили съдът намери следното: Страните са уговорили, че
необходимите документи за индивидуализация на МПС са ежемесечните справки за новопридобитите и подадени автомобили, приемо-предавателните
протоколи при постъпване на МПС на адреса, съдържащи констатация на огледа, със
съдържание дадено в указанията, и снимките. Съгласно основното заключение на експертизата(от
01.10.2018 г.), тези документи не се достатъчни за установяване на категорията на автомобила. Тя не може да бъде
определена по снимки и външен оглед, а единствено въз основа на първичните
документи – с които автомобилът е доставен, или с протоколи за последваща хомологизация, или
свидетелство за регистрация в КАТ. Те обаче не са част от приетата от страните
документация за индивидуализация на МПС. След като страните са постигнали
съгласие за необходимите документи за индивидуализация, застрахователят ги е
приел, приел е и
извършените плащания, не е упражни контрол по време на действие на договора, извършил
е оглед на МПС за установяване на щетите
без да констатира несъответствие, това е достатъчно да се приеме, че автомобилите са били от посочената в договора
категория, като този извод не е опроверган от събраните доказателства,
включително експертизата.
Между
старите съществува спора относно начина на формиране на обезщетението – дали следва да се прилага корекционен
коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части. Съдът намира, че такъв
коефициент не следва да се прилага, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна полица(Р № 79/02.07.2009 г. по т.д.№156/2009 г.; Р№6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г., ІІ ТО на ВКС ).
Съобразно
заключението на САТЕ и съдебно счетоводната екпертиза,
в приетия от съда вариант, общия размер
на обезщетението е 183 006,20 лв. (с ДДС), като от сумата следва да се приспадне обезщетението за
товарния автомобил – поз. 22, който не е в предмета
на застрахователния договор.
При
установеното наличие на щета и нейния размер, следва да се установи активната
материално правна легитимация за това вземане, във връзка със заявеното
оспорване от страна на ответника.
Ищецът твърди,
че е страна по договора за имуществената застраховка, сключен от него в
качеството му на собственик на част от
автомобилите. По отношение на 19 –те МПС, предмет на иска на главно встъпилите лица, признава в
хода на процеса, че не е собственик. Твърди обаче наличие на изявления на тези лица, създаващи му собствено
право. То го легитимира да получи обезщетението за себе си, като изявленията са
материализирани в представените с молбата за главно встъпване документи –
пълномощни(протокол от о.с.з но 01.03.2019 г., стр.755). Следва да се отбележи,
че процесуалната легитимация следва от
фактическите твърдения на ищеца и тя е налице.
Главно
встъпилите твърдят, че са собственици на 19 от автомобилите, предмет на главния иск.
Оспорват да са правили изявления в твърдения от ищеца смисъл, а сочените от него документи материализират
изявление единствено за упълномощаване за предприемане действия по щетите.
Във връзка с така
възникналия спор по тълкуване на потвържденията, следва да се установи действителната воля на
авторите на изявленията. Съдът намира, че тя е ясно изразена – упълномощаване
за предприема на действия свързани със заявяване и уреждане на
застрахователните претенции.
Съгласно нормата на чл. 201, ал.2 и 3 КЗ (отм.), договорът за застраховка на чуждо имущество е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество. Ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато
е направено след настъпването на застрахователното събитие. При наличието на изявлението за одобряване на правната връзка от главно
встъпилите дружества, собственици на 19 от автомобилите, следва да се направи
извода, че договорът е породил правното си действие по отношение на тези МПС.
Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение
при настъпване на събитието принадлежи
само на собственика
на имуществото, освен ако застрахователната
полица е сключена в полза на трето
лице, или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено
на трето лице – мнимо представляващия
го( Решение №.136/ 30.08.2013
г. по т.д. № 1015/2010 г, ІІ ТО, ВКС).
В случая волята на главно
встъпилите не е вземането да бъде получено от ищеца, в контекста на цитирана
практика. Следователно той не се носител на вземане по застрахователния договор
по отношение на обезщетението за 19-те процесни автомобила, налагащо извода за неоснователност на
иска в тази част.
Въз основа на
представените договори ищецът се легитимира
като собственик на автомобилите под № 2; 4, 6, 7,8,10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 20, 22, 25, 27, 29, 30, 35, 37,
41, 42, 43, 46, 51, 57, 58, 59, 60, 62, 64, 65. Следователно има право да получи
обезщетение, след приспадане на самоучастието и
платените от ответника обезщетение, като обезщетението е в общ размер на 54 310.58
лева, изчислено въз основа на табличните данни от ССЕ.
При наличие
на законово определен срок за изпълнение по чл.208, ал.1 КЗ(отм.), ищецът е
изпаднал в забава след неговото изтичане. Следователно за исковия период 30.09.2015
г. – 06.07.2017 г. е налице забава, като лихвата по чл.86 ЗЗД
върху главницата е в размер на 9751.29 лева.
Главно встъпилите са претендирали обезщетение за над сумите платени от ответника на ищеца, до
пълния размер на щетата, като са
установили собствеността върху следите автомобили:
„С.А..Л.”ООД:
|
1/19. Ауди Q7 WAUZZZ4L97D020995 |
|
2/21.BMW 525xd
WBAPY51030CX14803 |
|
3/24. АудиА8
WAUZZZ4HXAN004950 |
|
4/33. BMW 750
WBAKC61030CC98961 |
|
5/38.Seat Toledo
VSSZZZ5PZ7R027819 |
|
6/39.Merzedes
B200 WDDFH33X26J080374 |
|
7/44Nisan Murano
JNITANZ50U0016666 |
|
8/49 Audi A8
WAUZZZ4E84N019456 |
Като общия размер на неплатената сума от обезщетението е 816 883,14 лв.
„С.П.Л.”ООД:
1/52 Mercedes
Benz 350 S
2/63 Porsche
Cayenne
Като общия размер на
неплатената сума от обезщетението е 5 738,13 лв.
„Т.К.ООД
1/3 MerzedesBENZ ML500
2/9.BMW 330 D
3/14. Mercedes
MLBENZ420
4 /26. Subaru Tribeka
|
5/28. BMWX5/E
70/ |
|
6/45. Merzedes BENZ S 500 |
|
7/47 Porsche
Cayenne |
|
8./55
MerzedesS500, |
като
общия размер на неплатената сума от обезщетението
е 13 323,59лв.
С. ООД
1/34 Volkswagen Tuareg,
като размера на неплатената сума от обезщетението е 3 290,21 лв.
При
наличието на тези установени вземания, следва да се разгледа евентуалното
възражение за прихващане направено от ответника срещу главно встъпилите лица.
Съгласно нормата на чл. 197КЗ(отм.), правата по застрахователния
договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното
събитие е настъпило на 08.07.2014 г. Срокът е изтекъл на 08.07.2017 г. Молбата за главно встъпване е депозирана в
съдебно заседание на 19.10.2018 г., т.е. след изтичане на давностния срок.
Главно
встъпилите лица твърдят, че давността е била прекъсната с предяваването на иска от ищеца, тъй като е налице пълно
съвпадение на претендираните обезщетения. Възражението си основават на
факта, че институтът на погасителната давност следва конкретното вземане, а не
страна по делото.
Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 116, б.“б“ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение или на искане за
почване на помирително производство; ако искът или
възражението или искането за почване
на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Прекъсването на давността при условията
на чл. 116, б.
"б" е налице само
между страните и не се отнася
до трето неучастващо в съдебното производство.( РЕШЕНИЕ № 754 ОТ 08.12.2010 Г. ПО ГР. Д. №
925/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС). Следователно по отношение на
главно встъпилия, претендиращ собствени правава върху не върху правото предмет на на спора, а върху обекта предмет на
това право, давността тече до момента на неговото встъпване, посредством
предявяване на исковете си срещу страните. Ищецът по първоначалния иск е предявил, съобразно твърденията му, собствено
материално право, а не е действал като процесуален субституент
на главно встъпилите лица. Едва при встъпване
в процеса на последните е налице прекъсване на давността.
Горното налага извода да
неоснователност на предявените искове, тъй като вземанията са погасени по
давност.
Съборазно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. Следователно и
исковете за мораторна лихва за забава са
неоснователни.
По насрещния иск:
Ищецът по
насрещния иск претендира връщане на платеното по щетата застрахователно
обезщетение в размер на 102 055,58 лв., като плащането не е спорно между
страните.
По отношение на обезщетението
платено за автомобилите под № 2; 4, 6, 7,8,10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 20, 22, 25, 27,
29, 30, 35, 37, 41, 42, 43, 46, 51, 57, 58, 59, 60, 62, 64, 65 искът е
неоснователен. Налице е валидно правно основание на престацията – платени са
дължими застрахователни обезщетения по процесната
полица на застрахования собственик.
Тъй като не се установи ищецът да е ползавщо се от застраховката лице, той не е носител на парични вземания за застрахователно обезщетение за останалите автомобили. Това налага да се приеме, че сумата е дадена без основание и подлежи на връщане. Нейният общ размер е 36 227,24 лв., явяващ се сбора от платените суми за всяка от позициите по ССЕ, без посочените по-горе.
С отговора
на насрещната искова молба ищецът е направил възражение за прихващане на негови
вземания различни от процесните – за платени без
основание застрахователни вноски. Съдът намира, че възражението не може да се
разгледа в хода на настоящото производство. Възражението за прихващане или
насрещния иск, явяващо се допустимо разширяване на предмета на делото, е защитно средство на ответника срещу иска, във
връзка с възможността за извършване на прихващане. ГПК не предвижда такъв
способ за защита на ищеца. Следователно той не разполага с друга възможност( освен
чл.210) да въвежда в хода на процеса притезания
изходящи от други правоотношения, като защита срещу възражения или насрещни
искове на ответника.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, *** да заплати
на „С.” OOД, ЕИК ********, гр.София,
бул.“*******, чрез. адв.Д.Н.,***, сумата 54 310.58
лева представляваща застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ(отм.)
за посочените в мотивите автомобили, по
Застрахователен договор /полица/ № 00100100015457, както и 9751.29 лева лихва за
забава за периода 30.09.2015 г. – 06.07.2017 г., ведно със законна лихва от 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля исковете над уважения размер.
ОСЪЖДА „С.” OOД, ЕИК ********, гр.София, бул.“*******, чрез. адв.Д.Н.,*** да заплати на „З.Д.Е.“ АД, *** сумата 36 227,24
лв. на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, платени без основание като обезщетение чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) за посочените в мотивите автомобили, ведно със законна лихва от 07.07.2017 г., като отхвърля иска за главница над уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „С.”ООД, с ЕИК:********,
„С.П.Л.”ООД с ЕИК:*******, „Т.К.ООД,с ЕИК ********, С.”ООД
с ЕИК******* чрез процесуалния
представител Б.О.М., адвокат
от САК със служебен адрес гр. София 1000 ул. *******искове по чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) за
посочените в мотивите автомобили, по Застрахователен договор /полица/ №
00100100015457, за съответно: 35 603,97 лв.; 10 500,59 лв.;
29 881,61 лв. и 5 032, 95 лв., както и за лихви за забава върху
главниците за периода 30.09.2015 г. до 07.07.2017 г.,
съответно: 11 040,88 лв.; 3 256,26 лв.; 9 266,35 лв. и
1 560,74 лв.
Отхвърля предявените от „С.”ООД, с ЕИК:********, „С.П.Л.”ООД с ЕИК:*******, „Т.К.ООД,с ЕИК ********, С.”ООД с ЕИК******* чрез процесуалния
представител Б.О.М., адвокат от САК със служебен адрес гр. София 1000 ул. *******,
срещу „С.” OOД, ЕИК ********, гр.София, бул.“*******, чрез. адв.Д.Н.,***, искове
с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че са
титуляри на вземане от „З.Д.Е.“ АД,
*** за посочените в мотивите автомобили, по Застрахователен договор /полица/ №
00100100015457, за съответно: 35 603,97 лв.; 10 500,59 лв.;
29 881,61 лв. и 5 032, 95 лв., както и за лихви за забава върху
главниците за периода 30.09.2015 г. до 07.07.2017 г.,
съответно: 11 040,88 лв.; 3 256,26 лв.; 9 266,35 лв. и
1 560,74 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: