№ 15060
гр. ....., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110117620 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .... срещу Г. И. Т. искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответника да заплати следните суми: сума в размер от 2479.56 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. за
топлоснабден имот, находящ се в гр......, ......, ......, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 01.04.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 22.41 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 год. до 30.04.2020 год.; сума в общ размер от 670.14 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 22.02.2022г. и сума в общ размер
от 5.74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 22.02.2022г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на
периода за който се дължи. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който признава по основание и размер
предявените искове като същевременно твърди, че в срока за депозиране на отговор е
заплатил всички дължими суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ... не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен e иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ..... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения осъдителен иск, а именно – валидно
възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или
ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия и за
разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи
тежест за насрещно доказване по тези факти.
С изготвения по делото доклад /л. 72, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявения иск. В тази връзка следва да се разгледа
възражението на ответника, че е заплатил изцяло процесното вземане. Предвид
твърденията на ответника, съдът е допуснал ССчЕ /л. 102 и сл./, неоспорена от
страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява, че след извършените плащания ответникът дължи сумата от 2479.56 лева.
По отношение на представените от ответника платежни документи /л. 65-л. 70/ следва
да се посочи, че видно от ССчЕ, както и от основанията, посочени в самите платежни
документи същите касаят период, различен от
процесния.
С оглед изложеното предявеният иск за доставена топлинна енергия е
основателен и доказан изцяло.
Основателен е искът за присъждане на сумата от 22.41 лева – главница за
дялово разпределение, доколкото от изготвената ССчЕ /л. 111/ се установява, че
същият е основателен и доказан.
Основателно е и искането за осъждане на ответника да заплати законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното,
като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на
дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на
обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на
сумата от 669.14 лева. Предвид изложеното искът е основателен и доказан за сумата от
669.14 лева като за разликата над сумата от 669.14 лева до пълния предявен размер от
670.14 лева се явява неоснователен. По отношение на обезщетението за забава върху
главницата за дялово разпределение вземането възлиза на сумата от 5.74 лева, поради
2
което предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете сума в размер на 250.00 лева /сумата от 150.08 лева –
държавна такса и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. И.
Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ......, ...... да заплати на ........, с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. ....., ....... следните суми: сума в размер от 2479.56
лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020
год. за топлоснабден имот, находящ се в гр......, ......, ......, ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 01.04.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 22.41 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 год. до 30.04.2020 год.; сума в общ размер от 669.14 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 22.02.2022г. и сума в общ размер
от 5.74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 22.02.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 250.00 лева – разноски за производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 669.14
лева до пълния предявен размер от 670.14 лева
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3