№ 68
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900648 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от "Първа Инвестиционна Банка" АД
срещу М. К. Ц. с искане да се установи по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: (1) 40 195,89 лева – главница на основание Договор № 014LD-R-
009723/19.12.2018 г. зa банков кредит; (2) 392,48 лева договорна лихва за периода
15.05.2021г. - 11.07.2021 г. на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит; (3) 7.04 лева –
наказателна лихва за периода 29.06.2021г. - 11.07.2021г. на основание т. 14 от договора за
кредит; (4) 1 820,87 лева – непогасена разсрочена лихва на основание т. 3 от Анекс № 2 към
договора за кредит; (5) 111,66 лева – законна лихва за периода 12.07.2021 г. - 21.07.2021 г.;
(6) 45.42 лева – разноски за връчване на нотариални покани; (7) законната лихва върху
главницата, считано от 22.07.2021г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Отправено е и искане за присъждане в полза на ищеца „Първа
инвестиционна банка" АД направените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 851,47 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева,
както и сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че между "Първа инвестиционна банка" АД и М. К. Ц.
бил сключен Договор № 014LD-R-009723/19.12.2018г. за банков кредит, по силата на който
ищецът предоставил на ответника банков кредит в размер на 45 000,00 лева за текущи
нужди. Кредитът бил изцяло усвоен на 19.12.2018 г. Уговорена била фиксирана годишна
лихва в размер на 6.3 % за периода до 15.12.2019 г., а за остатъчния срок – годишна лихва в
размер на лихвения процент, базиран на спестяванията /СЛП/, прилаган от ПИБ АД за лева,
увеличен с надбавка oт 6.0157 пункта. Издължаването на кредита следвало да се извърши на
месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план с краен срок 15.12.2028 г. С Анекс
№ 1 oт 23.06.2020 г. вноските по главница и лихва били разсрочени с нов погасителен план
и крайния срок за погасяване на кредита бил удължен до 15.06.2029 г. С Анекс № 2 от
30.12.2020 г. страните отново разсрочили вноските по главница и лихва за още три месеца с
нов погасителен план и удължили крайния срок за погасяване на кредита до 15.09.2029 г. За
неплатените в срок суми било уговорено, че се олихвяват с договорения лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Твърди се, че кредитът е в
1
просрочие, считано от 15.03.2021 г. – общо 129 дни към датата на подаване на заявление по
чл. 417, т.2 от ГПК – 22.07.2021г. Били просрочени четири вноски за главница, съгласно
погасителен план от Анекс № 2 към Договора за кредит, с падежи и в размери, както следва:
15.03.2021 – 312,85; 15.04.2021 – 294,11; 15.05.2021 – 302,76; 15.06.2021 – 297,92 лева, и две
вноски за лихва с падежи и в размери, както следва: 15.05.2021 – 5,.04 и 15.06.2021 – 207,91
лева. Поради наплащане в срок на задълженията по договора за кредит банката чрез ЧСИ С.
Я. връчила на кредитополучателя покана за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита с предоставен седемдневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Поканата
била връчена лично на ответника М. К. Ц. на 02.07.2021г. Твърди се, че банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 12.07.2021 г. Общият размер на
задължението за главница към датата на предсрочната изискуемост – 12.07.2021 г. бил 40
195,89 лева, а за договорна лихва – 392,48 лева. При тези обстоятелства банката подала на
основание чл.418 от ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. № 10699/2021г. по описа на PC – Варна
и били издадени Заповед № 3600 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 1738/23.07.2021г. за претендираните с
настоящата искова молба суми.
На 30.08.2021г. ищецът получил разпореждане № 14 693/26.08.2021г. по ч.гр.д. № 10
699/2021г. по описа на PC - Варна, с което били дадени указания за предявяване на иск за
съществуване на вземанията по издадените по делото заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника М. К. Ц. в едномесечен срок от връчване на
съобщението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който заявява,
че възразява по повод заведеното срещу него дело № 20213100900648 и изказва
несъгласието си по повод дълга му към „ПИБ“ АД и за действията и методите на банката
спрямо задълженията му, съгласно договор за банков заем № 014LD-R-009723/2018 г.
Заявява, че ползвания от него потребителски кредит, получен съгласно договор за банков
заем № 014LD-R-009723/2018 г. е обслужван коректно и в срок. Не са направени конкретни
възражения по основанието и размера на исковата претенция. Излага се, че от ответника
през март и юли 2021 г. са подадени молби до банката с предложения за реструктуриране на
кредита като бил посочен и размер на вноските, които кредитополучателят бил в състояние
да погасява с оглед на влошено финансово състояние поради липса на приходи в резултат на
безработица и влошена пазарна конюнктура. Вместо да отговори на постъпилите
предложения ищецът предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и принудително събиране. Посочва се, че две други банки са отговорили положително на
такива искания и са сключили съответни споразумения с ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове.
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10699/2021 г. на Районен Съд – Варна, на
22.07.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение. Видно от писмо изх. № 13624/17.08.2021 г. от ЧСИ С. Я., заповедта
за изпълнение е връчена лично на длъжника на 17.08.2021 г. На 25.08.2021 г. е подадено
възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, поради което заповедният съд е дал
указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен на
30.08.2021 г. Искова молба е подадена на 15.09.2021 г., т.е. в преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на страните съответства на
изложеното в исковата молба. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки. Ето
защо, съдът намира исковете за допустими.
2
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Договор № U14LD-R[1]009723/19.12.2018г. за банков
кредит, се установява, че "Първа инвестиционна банка" АД се е задължила да предостави на
ответника М. К. Ц. банков кредит в размер на 45 000,00 лева за текущи нужди. Съгласно т. 4
от договора е уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 6.3 % до 15.12.2019 г., а за
остатъчния срок – годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията
/СЛП/, прилаган от „ПИБ“ АД за лева, увеличен с надбавка oт 6.0157 пункта. Уговорено е
кредитът да бъде издължен на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план с
краен срок 15.12.2028 г. Съгласно т. 14 от договора за кредит, неплатените в срок суми се
олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва. Видно от приложения Анекс № 1 oт 23.06.2020 г. страните са уговорили вноските по
главница и лихва да бъдат разсрочени с нов погасителен план и краен срок за погасяване
15.06.2029 г. От представения с ИМ Анекс № 2 от 30.12.2020 г. е видно, че страните отново
са разсрочили вноските по главница и лихва за още три месеца с нов погасителен план и са
удължили крайния срок за погасяване на кредита до 15.09.2029 г. Договорът е сключен при
Общи условия на „Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица в
редакция към 10.08.2018 г., надлежно приети и подписани от кредитополучателя. Същите
предвиждат право на банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
предизвестие в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора
повече от пет работни дни след настъпване на падежа (т. 10.1.2 (а) от ОУ).
Видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните
книги на „Първа инвестиционна банка" АД, банката е отчела кредита като предсрочно
изискуем на 12.07.2021 г.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещото лице Д.П. по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира
като обосновано, изчерпателно и безпристрастно. Според експертизата, процесният кредит е
усвоен на 19.12.2018 г. чрез захранване на разплащателната сметка на кредитополучателя
еднократно и изцяло в размер на 45 000 лв. За периода от 01.12.2020 г. до 29.06.2021 г. са
извършени погасявания от кредитополучателя на главница в размер на 4 804,11 лв., лихва –
4 4**67 лв., разсрочена лихва – 88,40 лв., лихва просрочена главница – 15,29 лв., разноски и
такси – 14,58 лв. След 29.06.2021 г. от страна на ответника не са извършвани плащания по
кредита. Размерът на задълженията на ответника по пера: главница, лихви и разноски към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 22.07.2021 г. е
както следва: дължима главница – 40 195,89 лв.; договорни лихви за периода 15.05.2021 г. –
датата на първата просрочена вноска за лихва, до 12.07.2021 г. – датата на обявяване на
предсрочна изискумост – 392,48 лева; наказателни лихви за периода 29.06.2021 г. -
12.07.2021 г. – 7,04 лв.; дължими на основание т.3 от Анекс № 2 към Договора за кредит
разсрочени лихви – 1 821,29 лв.; законна лихва за периода 12.07.2021 г. – датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, до 22.07.2021 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 111,66 лв. Вещото лице подробно е
обяснило начина на изчисляване на дължимите суми в т.ч. базата, лихвения процент и
периода на начисляване. Видно е, че лихвеният процент не е увеличаван над размера на
първоначално договорения фиксиран лихвен процент. Установено е от вещото лице, че на
24.06.2021 год. с платежно нареждане от страна на банката са преведени на ЧСИ С. Я. 60 лв
за връчване на нотариална покана като на 29.06.2021 г. кредитополучателят е погасил 14,58
лв. и останало задължение в размер на 45.42 лв.
По делото е приета като доказателство представената и в заповедното производство
3
покана вх. № 6411/21.06.2021 г. на ЧСИ С. Я., с която кредиторът „Първа инвестиционна
банка" АД е поканил длъжника М. К. Ц. да погаси изискуемите просрочени вноски за
главница и лихва по кредита, като го е предупредил, че при неиздължаване в предоставения
срок банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено
лично на ответника чрез ЧСИ С. Я. на 02.07.2021 г. не се твърди и не са представени
доказателства за погасяване на просрочените задължения в предоставения срок.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед
за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по твърдяния договор за кредит; предоставянето на
кредита на ответника в качеството му на кредитополучател и размера на усвоената сума;
уговорените срокове за погасяване на задължението (погасителен план); наличието на
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост – изпадане на длъжника в
просрочие за определен релевантен период; надлежното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК; основанието и размера
на вземанията по отделни пера.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява сключването
на договора за кредит и усвояването на главницата по кредита, както и непогасената част от
главницата. Задълженията за договорни и наказателни лихви са установени по основание и
размер посредством приетото по делото заключение на вещото лице. Не се претендират
договорни лихви след датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно
разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2017 г., ОСГТК, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната
лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго. В случая банката претендира законната лихва за периода от 12.07.2021 г.
до 21.07.2021 г., поради което претенцията в тази част също е основателна.
Правото на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се упражнява с
едностранно волеизявление на неговия носител, доколкото не е нелице правна норма, която
да предвижда осъществяването му с държавен акт (напр. съдебно решение).
Волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да бъде отправено към
лицето, в отношенията с което се цели настъпването на исканата правна промяна, в случая
ответника. Актът, чрез който се извършва упражнението на преобразуващото субективно
право, е нов юридически факт. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. (така ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Съдът приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви
кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в
договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва повече от 5
работни дни съгласно т. 10.1.2 (а) от Общите условия, като в случая забавата за плащане на
главницата е четири месечни вноски – от март до юни 2021 г. вкл. Получаването на
изявлението предхожда инициираното на 22.07.2021 г. заповедно производство.
Претенцията за разноски в размер на 45,42 лева е основателна, доколкото същите са
установени с надлежни разходооправдателни документи и са надлежно осчетоводени.
4
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от датата на предявяване на
иска – 22.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Възраженията на ответника срещу действията на банката насочени към принудително
събиране на дълга не се отнасят до основанието и размера на исковата претенция.
Обстоятелството, че през март и юли 2021 г. ответникът е направил предложения до банката
за реструктуриране на кредита с посочване на размер на вноските, които бил в състояние да
погасява с оглед на влошено си финансово състояние, не го освобождава от задължението
да извършва текущите плащания по договора за кредит съгласно погасителния план. Видно
е от заключението на вещото лице, че след уговореното с анекса от 30.12.2020 г. отсрочване
на плащанията за главница и лихва с още три месеца, ответникът не е погасявал
задълженията си за главница и лихва от м. март 2021 г., а направената през м. май 2021 г.
вноска е недостатъчна за погасяване дори на просрочените лихви. След м. май 2021 г.
ответникът изцяло е спрял да обслужва кредита, вкл. не е внасял и сумите, за които в
изявленията си до банката е посочил, че е в състояние да плаща. Действията на банката не са
противоправни и съответстват на договореното между страните, докато ответникът е
неизправна страна по договора.
ІІІ. Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л.
187) и представените по делото доказателства, ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 851,47 лева и съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева като
съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева или общо
дължимите от ответника разноски са в размер на 1 401,47 лева.
Ответникът следва да заплати и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски за държавна такса в размер на 851,47 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева (т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „****" ** вх.Г, ап.85 и настоящ адрес:
гр.Варна, ул. „****" № 9, ет.1, ап.1, ДЪЛЖИ на "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков" № 37,
следните суми: (1) 40 195,89 лева – главница на основание Договор № 014LD-R-
009723/19.12.2018 г. зa банков кредит; (2) 392,48 лева – договорна лихва за периода
15.05.2021г. - 11.07.2021 г. на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит; (3) 7.04 лева –
наказателна лихва за периода 29.06.2021г. - 11.07.2021г. на основание т. 14 от договора за
кредит; (4) 1 820,87 лева – непогасена разсрочена лихва на основание т. 3 от Анекс № 2
към договора за кредит; (5) 111,66 лева – законна лихва за периода 12.07.2021 г. -
21.07.2021 г.; (6) 45.42 лева – разноски за връчване на нотариални покани; (7) законната
лихва върху главницата , считано от 22.07.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното й изплащане, на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. № 10699/2021 г. по описа на Районен съд
– гр. Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на
банката.
5
ОСЪЖДА М. К. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „****" **
вх.Г, ап.85 и настоящ адрес: гр.Варна, ул. „****" № 9, ет.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на "Първа
Инвестиционна Банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Драган Цанков" № 37, сумата 1 401,47 лева, представляваща сторени пред
Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 901,47 лева, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 10699/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6