№ 81402
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20251110125182 по описа за 2025 година
Производството по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 150451/29.04.2025 г., подадено от **** срещу Г. А.
Г. за издаване на заповед за изпълнение за вземания, дължими на основание договор за
паричен заем № 5955722 от 28.08.2023 г., които вземания са прехвърлени на заявителя по
силата на договор за цесия.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза
или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за
изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не
отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност.
Със заявлението се претендира издаването на заповед за изпълнение за следните
вземания: сумата 757,39 лева, представляваща дължима главница, сумата 182,01 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 21.10.2024 г. и сумата 49,98
лева, представляваща законна лихва за периода от 22.10.2024 г. до 25.04.2025 г.
Съдът намира, че в случая въз основа на твърденията на заявителя и представените към
настоящия момент доказателства може да се приеме, че е налице вероятност да е налице
основание за недействителност на договора. Видно от съдържанието на договора, в него е
предвидено задължение за кредитополучателя да предостави в 3-дневен срок обезпечение,
като при неизпълнение се дължи неустойка, платима разсрочено - към всяка от уговорените
вноски. Такъв вид неустойка принципно може да се приеме за част от общия разход по
кредита на потребителя, респективно е възможно да се стигне до извод, че макар формално
в договора да е посочен ГПР, то при включване при изчислението и на посочената
1
неустойка, да се получи различен размер, включително и същият да надхвърли нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Предвид изложеното и с оглед едностранността на настоящото производство съдът
намира, че следва да бъде отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните вземания и съгласно чл. 23 ЗПК да бъде издадена заповед за изпълнение за
чистата сума по кредита - претендираната главница, като съответно за останалите вземания
заявителят има възможността да предяви осъдителен иск.
Предвид това, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 150451/29.04.2025 г., подадено от **** срещу Г. А. Г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, В ЧАСТТА, касаеща вземания за сумата
182,01 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 21.10.2024 г. и
сумата 49,98 лева, представляваща законна лихва за периода от 22.10.2024 г. до 25.04.2025 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2