№ 13438
гр. С., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110101025 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., бул. „Ч. В.“ № 41, бл. 15-22, вх. Ж, ет. 3, ап. 101, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания
за имот, находящ се в гр. С., бул. „Ч. В.“ № 41, вх. Ж, ет. 3:
сумата от 3 444,58 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 498,51 лв. за периода 15.06.2020 г. - 01.09.2022г.;
сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 9,67 лв. за периода 01.10.2019 г. - 01.09.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя
писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на
трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК Е. Б. оспорва иска. Сочи нередовности на исковата
молба, както и че не е доставяна ТЕ с качество и параметри съгласно разпоредбите на
чл. 14 и чл. 15 от Общите условия на ищеца, незаконосъобразно отчитане на
подаваната ТЕ, липса на облигационна връзка между страните, незаконосъобразно
присъединяване на потребителите в процесния вход, невалидно избран топлинен
счетоводител, неправилно извършено дялово разпределение без приспадане на
задължителните технологични разходи, нарушения на ЗЗП. Прави възражение за
погасителна давност. Заявява оспорвания на верността и автентичността на съответни
1
доказателства, по които следва произнасяне с акта по същество на спора. Прави
доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
Неоснователен е доводът на ответника, че ищцовите претенции не били
индивидуализирани, тъй като била необходима конкретизация на отделните суми за
всеки месец, формиращи общите суми за главница за топлинна енергия и мораторна
лихва върху нея. Исковата молба е редовна при посочване на общите суми по периоди
за главници и лихви, като конкретизация на отделните суми по месеци дават
неоспорените от ответника заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, които са били допуснати именно и с оглед на горното оспорване от страна
на ответника.
По основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 23.04.1993 г., че ответникът, към същата дата с фамилно име П., но
със същото ЕГН като ЕГН, посочено в заявлението по чл. 410 ГПК, издадената заповед
за изпълнение, исковата молба и нейния отговор, е придобил правото на собственост
върху процесния апартамент 101 с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Д.“, бл. 15-22, ет.33,
идентичен с адреса по исковата молба – гр. С., бул. „Ч. В.“ № 41, вх. Ж, ет. 3, съгласно
Удостоверение №****/03.05.2019г. от „ГИС - С.“ ЕООД. Поради това ответникът в
качеството на собственик на процесния имот през процесния период е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, доставяна от ищеца въз основа на горепосоченото
облигационно отношение. Така се явява неоснователен доводът на ответника, че не бил
сключил договор с топлопреносното предприятие и не се подписал под заявление-
декларация за откриване на партида, видно от която ответникът не е положил подпис, а
партидата за процесния е удостоверено, че е открита служебно за процесния абонатен
№ ******.
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът цени като компетентни и обективно изготвени
(СТЕ/ССЕ).
Според заключението на СТЕ сградата, в която се намира процесният имот, е с
2
непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, през който ищецът ежемесечно
е извършвал отчети на общия топломер от търговски тип в абонатната станция,
преминавал периодично метрологичен контрол съгласно приложимата нормативна
уредба, като за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за абонатната
станция в размер съгласно приложимата методика. Вещото лице е посочило, че
извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на
потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба
за топлоснабдяване и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период,
които цени са посочени изрично за съответни периоди в т. 4 от констативната част на
заключението. Според същото заключение прогнозно начислените суми за топлинна
енергия по фактури на ищеца, които не включват просрочени суми от периоди преди
процесния период, са 3 308,29 лв., от които 1296,46 лв. за отопление на имот и сградна
инсталация и 2011,83 лв. за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната
сметка за целия процесен период е сума за доплащане от 63,52 лв. Така стойността на
реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период
възлиза на 3371,81 лв., което налага разглеждане на възражението за погасителна
давност на ответника.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая
общи условия (влезли в сила през м. 08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 15.09.2022 г.,
когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода м.05-
06.2019г. са погасени по давност към 15.09.2022 г., тъй като задължението за м.07.2018
г. е следвало да бъде изпълнено до 16.09.2019 г., след като 45-дневният срок е изтекъл
в неприсъствения 14.09.2019 г. (събота) по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗЗД, но изтичането
му на 16.09.2019 г. е прекъснато с подаването на процесното заявление на 15.09.2022 г.
Непогасени се явяват вземанията за периода м.07.2019-м.04.2021г., които по
прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури възлизат на 3194 лв. съгласно
заключението на СТЕ, към която следва да се прибави сума за доплащане от 63,52 лв.
съгласно изравнителните сметки за непогасения по давност период, при което
дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период е
3257,52 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
3
същото се присъжда върху признатата за основателна главнична претенция. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1). Според ал. 4 от общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на
топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай
потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях
сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се
приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за
реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е
издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на
изтичане на 45-дневния срок считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на
отоплителния период.
Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2020 г. за
периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. е 14.09.2020 г., поради което считано от следващия
ден - 15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура и
тригодишният давностен срок за заплащането на тази сума не е изтекъл към 15.09.2022
г., когато е подадено процесното заявление.
По исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за цена на извършена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
4
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора, сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е реално извършена.
Съгласно заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
документи – индивидуални справки за отопление и топла вода и годишни отчети
дялово разпределение за процесния имот е извършено през процесния период от
„Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с методиката, приложимата нормативна
уредба, наличната документация и данни от уреди за сградата и имота на стойност
45,68 лв. съгласно заключението на ССЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По делото липсват
доказателства за отправена покана от кредитора до длъжника за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция се явява
неоснователна.
5
Предвид изложеното, следва частично уважаване на иска за главница за
топлинна енергия за 3257,52 лв. за периода м.07.2019-м.04.2021г., цялостно уважаване
на исковете за мораторна лихва и за главница за дялово разпределение и отхвърляне на
иска за мораторна лихва върху същата главница.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете в исковото производство от 815,60
лв. за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, и
разноски в заповедното производство от 99,81 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лв., съответно на
25 лв. в двете горепосочени производства с оглед липсата на фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за адвокатско
възнаграждение от по 14,76 лв. за заповедното и исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ч.
В.“ № 41, бл. 15-22, вх. Ж, ет. 3, ап. 101, дължи следните суми за имот, находящ се в гр.
С., бул. „Ч. В.“ № 41, бл. 15-22, вх. Ж, ет. 3, ап. 101, абон. № ******:
3257,52 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.07.2019-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането;
498,51 лв. - мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. - 01.09.2022г.;
сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до
изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на
СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по:
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия - за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 3444,58 лв. и за периода м. 05-
06.2019 г. поради погасяване по давност;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 9,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.-01.09.2022г. като неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., бул. „Ч. В.“ № 41, бл. 15-22, вх. Ж, ет. 3, ап. 101, да заплати на „Топлофикация С.“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните
суми:
6
815,60 лв. - разноски в исковото производство;
99,81 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Е. Д. Б.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ч. В.“ № 41, бл. 15-22, вх. Ж, ет. 3, ап. 101, сумата
от 29,52 лв. – разноски за исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7