Мотиви
към Решение по АНД № 779/2020
г.
на ШРС
От Районна
прокуратура - Шумен е внесено в Районен съд – Шумен постановление, с което се
прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С.С.В., ЕГН **********
- обвиняем по досъдебно производство № 955/2019 г. по описа на РУ – Шумен с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление чл. 354а, ал. 5 от НК, във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е
предвидено наказание „глоба“ до 1 000 лв., извършителят е неосъждан за
престъпление от общ характер, не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени щети и не са
налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия В. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК с приложение на ал. 5 от цитираната правна
норма.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв. С.Т. от ШАК. Обвиняемият
изразява съжаление за постъпката си, разкайвайки се за случилото, като дава
обяснения относно семейното си и материално състояние и моли съда да бъде
оправдан. Защитникът на обвиняемата моли съда за оправдателна присъда,
прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като излага подробно доводите си
за това.
От
приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 955/2019
г. по описа на РУ – Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
На 03.01.2019 г. обвиняемият С.С.В. и
приятелят му С. Н. И. си купили заедно марихуана от лице, с неустановена по
делото самоличност, на което следвало да заплатят сумата от 20 лева, с дадени
по 10 лева от всеки от тях. След като си взели марихуаната, двамата приятели я
скрили в един кашон, намиращ се в багажното отделение на лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № Н 79 19 ВА, ползвано от свидетеля С. И.. По – късно същата
вечер двамата излезли заедно с друг свой познат – свидетеля Р. А. А., за да се
срещнат с момичета. С посочения автомобил тримата се отправили към паркинга на
хотел „Орбита“ в гр. Шумен. Докато разговаряли с момичетата, които били с друг
автомобил и без да слизат от МПС, тримата приятели изпушили една цигара от
марихуана, свита от свидетеля Светлозар Иванов. Около 23.50 часа управляваният
от свидетеля С. И. автомобил се отправил към ул. „Георги Сава Раковски“ в гр.
Шумен. Тогава
патрулен екип на РУ – Шумен, включващ свидетелите К. Д. К. и С. С. С., спрял за
проверка МПС. В хода на извършената проверка полицейските служители К. и С.
усетили силна миризма на марихуана от вътрешността на МПС, поради което
извикали екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен с цел да бъде
тестван водача на автомобила - свидетеля С. И.. Пристигналите на место
автоконтрольори извършили проверка на водача и се установило, че последният
управлява МПС след употреба на наркотично вещество, тъй като направеният тест
отчел наличие на канабис. За случая полицаите докладвали на Оперативна дежурна
част към РУ – Шумен и на место бил изпратен полицейски екип за извършване на
претърсване на автомобила, управляван от И.. При извършване на това действие по
разследването, в един от кашоните, намиращ се в багажното отделение на МПС,
били намерени и иззети две полиетиленови пликчета – прозрачно и черно. В
прозрачното пликче имало суха, зелена, тревна маса, а в черното – сиво-зелена
маса с овална форма. За намерените високорисковите наркотични
вещества обвиняемият С.В. и свидетелят С. И. заявили, че е марихуана, като
обвиняемият първоначално посочил, че наркотичното вещество принадлежи на
тримата, които били в автомобила. Полицейските служители предприели действия по
задържането им в поделенията на МВР на основание чл.
72, ал. 1 от ЗМВР,
след което същите били отведени в сградата на РУ на МВР – Шумен. Впоследствие
след задържането им по ЗМВР, обвиняемият В. и свидетелят С. И. обяснили, че
приятелят им Р. А. нямал нищо общо с намерената марихуана, а тя принадлежала
само на тях двамата.
Спрямо
лицето С. Н. И. е реализирана наказателната му отговорност, с влезли в законна
сила съдебни актове за престъпления по чл. 354а,
ал. 5 от НК, във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК /досъдебно производство №
19/2019 г. по описа на РУ – Шумен, вх. № 28/2019 г. по описа на ШРП/ и по чл.
343б, ал. 1 от НК /по НОХД № 53/2019 г. по описа на ШРС/.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства и особено от
разпита на обвиняемият С.С.В. в хода на съдебното следствие. В хода на
съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в досъдебното
производство физикохимическа експертиза – Протокол за извършена експертиза № 456
от 16.07.2019 г., която дава заключение, че иззетите от обвиняемият В. обекти,
приобщени като веществено доказателство по делото и предоставена за изследване
суха растителна маса, представлява части от растението Херба Канабис Индика
Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/ и съдържа активен
компонент – тетрахидроканабинол. Растителната маса в първото самозалепващо се полиетиленово
пликче е с общо тегло 0.28 грама, като съдържанието на активен компонент –
тетрахидроканабинол в изследваната марихуана е 3.57 % на стойност 1.68 лв., а
във второто самозалепващо се полиетиленово пликче е с общо тегло 2.66 грама,
като съдържанието на активен компонент – тетрахидроканабинол в изследваната
марихуана е 7.62 % на стойност 15.96 лв. или на общо всичко с нетно тегло 2.94
грама и на обща стойност 17.64 лв.
Тетрахидроканабинолът представлява
вещество под контрол по смисъла на чл. 3
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, тъй като
е включено в Списък І - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съгласно чл. 7
от ЗКНВП производството, преработването, пренасянето и
превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на
наркотични вещества следва да се осъществява само въз основа на лицензия,
каквато обвиняемият не притежавал.
От заключението
на протокола за оценка на наркотични вещества става ясно, че приобщената като
веществени доказателства - растителната маса - марихуана с общо тегло 2.94 грама
и е на обща стойност 17.64 лв.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема, че с горното деяние обвиняемият С.С.В. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 354а, ал. 5 от НК, във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК,
във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Субект на престъплението e пълнолетно,
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е високорисково наркотично вещество, а именно: растителна маса от растението Херба Канабис
Индика Сатива /марихуана/ с общо тегло 2.94
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 17.13 %, на
стойност 17.64 лв.
Изпълнителното деяние се изразява в държане на посоченото високорисково
наркотично вещество – марихуана без надлежно разрешително. Тъй като се касае за
формално, на просто извършване, престъпление, за неговото довършване е
необходимо установяване на фактическа власт върху инкриминирания предмет на
престъплението без правно основание /без надлежно разрешително/, като липсва
изискване за настъпване на някакъв престъпен резултат, тъй като деянието е
единствената съставомерна последица, мотивирала неговото криминализиране от
законодателя.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че държи
високорисково наркотично вещество и че не притежава разрешително за това, но е
целял настъпването на тези противообоществени последици.
При определяне
на квалификацията на деянието съдът съобрази вида на държаното наркотично
вещество. Видно от заключението на изготвената в досъдебното производство
физико-химическа експертиза намереното у В. вещество – суха растителна маса от растението Херба Канабис
Индика Сатива, известно като Марихуана /индийски коноп, канабис/ е с общо тегло 2.94 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол в изследваната
марихуана 17.13 % и е на обща стойност 17.64 лв. Посоченото вещество
тетрахидроканабинол е посочен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Ето
защо съдът намира, че квалификацията на деянието следва да бъде по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК.
Едно деяние представлява „маловажен
случай“ по смисъла на разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради
липсата или незначителност на вредните последици или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката в конкретния случай, настоящият съдебен
състав направи на базата на фактическите данни, отнасящи се до вида и
стойността на предмета на престъплението, на вредните му последици, данните за
личността на дееца. При
определяне квалификацията на деянието съдът взе в предвид сравнително ниската
степен на обществената опасност на това деяние в сравнение с обикновените
случаи на престъпленията от този вид, поради незначителността на вредните
последици. При преценка на конкретния казус съдът съобрази сравнително ниската
стойност на държаното от обвиняемият високорисково наркотично вещество,
обстоятелството, че същото е било държано за лична употреба, а не с цел
разпространение, степента на обществена опасност на дееца, която съдът
преценява като невисока, имайки в предвид чистото му съдебно минало, липсата на
други висящи производства срещу лицето, добрите характеристични данни,
младежката му възраст. В случая, предметът на престъплението е марихуана, която
въпреки, че е високорисково наркотично вещество, спада към т. нар. ”мека
дрога”. Количеството е малко и на незначителна стойност. Всичко изложено дава
основание деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК. Ето защо съдът намира, че квалификацията следва да бъде по чл.
354а, ал. 5 от НК, във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Квалификацията
по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение обвиняемия, тъй като деянието е
извършено от
две лица, които са се сговорили предварително за осъществяването
му, са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т. е. всеки един
от двамата се явява съизвършител по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Като причина за извършване на деянието
следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в
закона правила за производството, преработването,
пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и
съхраняването на наркотични вещества, визирани в
чл. 7 от ЗКНВП, от страна на обвиняемият.
Съдът намира, че
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемият от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, доколкото за
престъплението по посочената квалификация /чл. 354а, ал. 5 от НК, във вр. чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК/ законът предвижда наказание “глоба” до 1 000 /хиляда/
лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и видно от
свидетелството му за съдимост не е бил освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК, а от престъплението не са настъпили имуществени
вреди и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да
бъдат постигнати по отношение на обвиняемият С.С.В., като наказанието бъде
определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността обстоятелства,
така и на отегчаващите.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като ниска, имайки в предвид, малкото количество наркотично
вещество, ниската му стойност и обстоятелството, че самото деяние е
квалифицирано като маловажен случай, за което законът предвижда налагане на
наказание “глоба”. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на
обществена опасност на самия обвиняем която също преценява като невисока,
имайки в предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало и младежката му
възраст. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени и направеното от В.
самопризнание, дава обяснения в разпита си пред съда, признавайки вината си и
обяснява начина, по който се е сдобил с посоченото наркотично вещество и
целите, за които го е придобил. За да определи наказанието, съдът отчете и
изказаното от негова страна искрено разкаяние и съжаление за извършеното, което
става ясно от обясненията, дадени в хода
на съдебно производство, вследствие на което наложената санкция следва да е с
размер, съобразен и с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Същевременно
доколкото за престъпното посегателство по чл. 354а, ал. 5 от НК законодателят е
предвидил наказание “глоба” в размер до 1 000 лв., съобразно разпоредбата на
чл. 78а, ал. 5 от НК административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба. Ето защо съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемият.
На основание чл.
59, ал. 2 от НК, във вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК следва да се приспадне времето,
през което обвиняемият С.С.В. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР със Заповед за задържане
на лице № УРИ № 1729з-3/04.01.2019 г.
С това наказание съдът намира, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК и същото ще въздейства предупредително върху обвиняемият
и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
Съдът не споделя мнението на
защитника на обвиняемият, че в настоящия случай деянието следва да бъде
квалифицирано като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Не
може да има спор, че доколкото цитираната норма е такава на общата част на
наказателния кодекс, тя е относима към всяко престъпно деяние, намиращо се в
особената част на същия. Освен това, приложението на тази разпоредба е въпрос
на конкретна преценка по всеки отделен казус, в съобразие с характеристиките на
престъпното деяние или с него самото и с характеристиките на дееца. Както вече
бе споменато, конкретиката на всеки процесен казус е тази, която формулира
становището за приложение или не на нормата за малозначителност. В тази насока
е константната практика на ВКС, а именно: Решение № 79 от 19.02.2010г. на ВКС
по н. д. № 719/2009г., II н. о., Решение № 20 от 27.01.2010г. на ВКС по н. д. №
655/2009г., III н. о., Решение № 88 от 16.03.2009г. на ВКС по н. д. №
689/2008г., II н. о.,
Решение
№ 114 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 40/2011 г., I н. о., НК, Решение № 119
от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., III н. о. и др. Същевременно обаче следва да се има предвид, че за да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и да се квалифицира процесната
деятелност на лицето като малозначителна съобразно правната теория и
константната съдебна практика е необходимо да бъде констатирано рязко отчетливо
снижаване на типичната степен на обществената опасност на деянието, която е
имал предвид законодателя при очертаването на даден престъпен състав.
Следователно случаят трябва да е изключителен, което означава осезаемо да се
отклонява от обичайното развитие и вредоносност на обществените отношения на
съответния вид престъпление. При преценката дали за дадено деяние е приложима
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се има предвид самото деяние и
неговата обществена опасност, но не и личността на дееца, за разлика от
преценката на чл. 93, т. 9 от НК. При това положение младежката възраст и
чистото съдебно минало на дееца не следва да се отчитат като предпоставки за прилагането
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Настоящото общоопасно престъпление не
представлява случай, за който да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Този извод се базира на количеството и стойността на държаното от обвиняемия
наркотично вещество, които не са пренебрежимо малки, веществото не е и
еднократна доза, а същевременно процесната марихуаната е и със сравнително
високо процентно съдържание на активен компонент. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били скрити, което
показва ясното съзнанието у обвиняемото лице за това, че върши нещо нередно,
държейки наркотични вещества без надлежно разрешително. Също така е необходимо
да се отбележи, че от тази марихуана е била направена цигара, от която са
пушили не само обвиняемия и свидетеля С. И., но те са предоставили за пушене
наркотичното вещество и на друго лице – свидетелят Р. А.. Още повече,
употребата е била и на публично място, демонстративно – пред момичетата, с
които момчетата са имали среща. От друга страна, макар и да се
приема наличието на младежка възраст на дееца като смегчаващо вината
обстоятелство, то следва да се държи сметка и че се касае за лице, което е
навършило пълнолетие близо три години преди датата на извършване на процесното
деяние. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че самия факт на държане на
инкриминираното наркотично вещество вече уврежда защитаваните обществени
отношения и то в достатъчна степен, поради което и в случая е неприложима
предпоставката липса или незначителност на обществената опасност на деянието.
По гореизложените съображения тя не се явява и явно незначителна. Ето защо
настоящия съдебен състав счита, че по отношение на процесното деяние е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
счита, че следва да се възложат на обвиняемият направените деловодни разноски в
общ размер на 47.41 лева /четиридесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки/, които да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Шумен.
На основание чл.
53, ал. 1, б. “А“ от НК съдът отнема в полза на държавата вещественото
доказателство, представляващо растителна
маса от растението Херба Канабис Индика Сатива /марихуана/, с общо тегло 2.66 гр. /след ФХЕ/, намиращо се на съхранение в Централно
митническо управление – гр. София, отдел „МРР - НОП“, като постанови същото
след влизане в сила на решението да бъде унищожено по надлежния ред.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: