РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Тутракан, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100045 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба вх.№
318/19.01.2024 г. на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против А. И. Х. с ЕГН **********
за осъждането да заплати заявените по ч.гр.д. № 660/2023 г. на Районен съд
Тутракан суми, за които с Разпореждане № 1174/08.12.2023 г. е отказано
издаването на заповед за изпълнение.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 653,16 лева, и от настоящия адрес на потребителя в гр.
Главиница, който е служебно известен на съда от ч.гр.д.№ 660/2023 г. на
ТнРС – чл. 113 ГПК.
Доплатена е дължимата държавна такса. Исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от връчването на
разпореждането по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – 18.12.2023 г. ИМ е изпратена по
електронен път – чрез ССЕВ, на 18.01.2024 г.
С нея се иска осъждането на ответницата за сумите, претендирани по
ч.гр.д.№ 660/2023 г.: главница 12,97 лева, представляваща непогасени суми
по предоставени електронни съобщителни услуги; неустойки 240 лева;
мораторна лихва 73,61 лева за периода от първия ден на забавата на всеки
документ (фактура) за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд Силистра –
13.11.2023 г.; законна лихва върху главницата от 14.11.2023 г. до изплащане
1
на задължението.
Ищецът „А. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане, основано както
на рамков договор от 24.04.2019 г. между него и ответницата, така и на
редица приложения, описани в исковата молба, която е връчена на г-жа Х.
Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми, които
формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на услугите и
др. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответницата А. Х. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба с вх.
№ 2492/29.05.2024, с която заявява, че не поддържа иска за 252,97 лева, тъй
като сумата е платена след завеждане на делото. Липсва оттеглянето му в тази
част. Поддържа претенцията си за мораторна лихва от 73,61 лева, както и за
направените разноски.
Ответницата се явява лично. Представя документ за платени 857,57 лева
след завеждане на иска. Моли за отхвърляне на иска.
След преценка на доказателствата съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на
потребителите, тъй като не е спорно, че процесното правоотношение е по
потребителски договор.
За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно.
Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали
клаузите на процесния потребителски договор и неговите приложения-анекси
са неравноправни, такива становища не постъпиха.
Ищецът не доказа валидното сключване на договора и анексите към
него.
Т.нар. „Договор № *********“ от 24.04.2019 г. не съдържа нищо
конкретно, а само най-общо, че предметът му е за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, като страните са именувани „Абонат“ и
„Оператор“. Има препращане към „съответното приложение“.
В „съответното приложение“, в случая № 1 към договора, съдържащо
условията за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел сърф А1
сърф, основните параметри на договора са представени в таблица с
реквизити, като съдът успява да се ориентира, че Тарифният план е „А1 Сърф
L Юли 2017 КиС 2г с Любим номер“, но в ценовите пакети са посочени шест
различни от XS до 2XL, и нито един с посоченото буквено изпискване, някои
от тях са с „Промоционална МАТ**“, което означавало че услугата МАТ?! е
валидна в промоционалния срок от 2 години, след което се прилага
стандартната МАТ. Дотук става въпрос за пример, взет от първа страница на
приложението с № 1 от датата на сключване на договора, но подобно е
съдържанието на всичките му три страници, както и на следващото
2
приложение, което отново е с № 1 от същата дата, отнасящо се за „А1 Xplore
TV” – т.е. пакет за ползване на телевизия, макар че в исковата молба изобщо
не става въпрос за телевизионни услуги, които да не са платени. Следващото
приложение с познатия вече № 1, но от друга дата – 16.08.2019 г., е като че ли
за интернет, с описани в него много-много нива, екстри и различни пакети, но
кои точно са договорените, не става ясно. Следва поредното Приложение № 1
от същата дата 16.08.2019 г. за допълнителен интернет, с различни пакети, с
ценови стойности със и без ДДС. Сред приложенията към исковата молба са
Приемо-предавателен протокол за някакво устройство; Фактури за различни
номера, без посочени периоди, но за „Мобилна услуга (1 бр)“; Сметки за
„Неустойка устройство“, количество, единична цена и т.н.
Съдът приема, че договорът и редицата му Приложения № 1 към него са
подписани от ответницата, но същият не изпълнява изискванията на чл. 147,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изискващ клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, което от своя страна води до неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни. В
случая нищожността се простира върху целия договор, тъй като не е ясно
какво конкретно е договорено и каква е насрещната престация.
Неустоечните клаузи са нищожни на самостоятелно основание – те не
дават никаква представа на потребителя за размера на дължимата от него
неустойка, ако бе неизправен, в случай че договорът не беше нищожен.
Сумата от 12,97 лева не се доказа на какво основание се дължи. Ищецът
претендира, че е за предоставена услуга, но каква, в какъв период, с какъв
обем, по кое от четирите Приложения № 1 и т.н. – не става ясно, и няма как да
стане, при положение че не е ясно какво е договорено с тези приложения № 1.
Нещо друго, прави впечатление, че към молбата за неподдържане на
иска за главницата е приложена справка с погасените суми, три от които
правят общо 252,97-те лева, а от платежния документ, представен от
ответницата, е видно, че останалите суми също са били начислени от ищеца
като дължими, но той не е поискал да бъдат включени в исковата молба.
Според съда, с „раздробяването“ на дълга и претендирането по съдебен ред
само на една част от него, което е допустимо, ищецът е целял да натовари
допълнително потребителя със съдебни разноски, което е недопустимо,
защото е опит за злоупотреба с процесуални права. Иначе няма логично
обяснение защо само въпросните три от общо 19 фактури са включени в
исковата молба.
Тъй като искът за главницата, формирана от 240 лева неустойка и 12,97
лева – предоставени услуги, не е оттеглен изрично, макар да не се поддържа,
съдът следва да чете отхвърлителен диспозитив за него, а основанието –
недължимост поради невъзникване на дълга, основан на нищожен договор, и
3
недоказаност на размера.
При отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния за
лихвите.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против А. И. Х. с ЕГН
********** за осъждането да заплати заявените по ч.гр.д. № 660/2023 г. на
Районен съд Тутракан суми, за които с Разпореждане № 1174/08.12.2023 г. е
отказано издаването на заповед за изпълнение, а именно 12,97 лева цена за
предоставени електронни съобщителни услуги, 240 лева неустойки за
невърнато оборудване, мораторна лихва върху тези суми в размер на
мораторна лихва 73,61 лева за периода от първия ден на забавата на всеки
документ (фактура) за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд Силистра –
13.11.2023 г.; законна лихва върху главницата от 14.11.2023 г. до изплащане
на задължението, претендирани като дължими по договор
№*********/24.04.2019 партида № М6026970 и редица приложения № 1 към
него.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4