Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 30.03.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  граД.и съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Й.П. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 8691 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Делото е образувано повторно след постановяването на Решение № 701 от 11.04.2016г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, по т.д. № 4156/2015г., с което е било обезсилено частично Решение № 1285 от 05.08.2015г. по т.д. № 778/2014г. на Софийски граД.и съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, и делото е било върнато за ново произнасяне.

Ищецът „И.П.“ ЕООД твърди, че с ответника „Б.Д.“ ЕАД са сключили два договора за инвестиционни кредити от 05.03.2007г. и от 11.09.2007г., обезпечени, освен другото, с ипотеки  върху собствените на ищеца поземлен имот с идентификатор 37023.501.143, находящ се в гр. Китен, община Приморско, ул.“Люлин“ № 2, с площ от 752 кв.м., ведно с построената в имота сграда за „Хотел“ на етап „груб строеж“, с идентификатор 37023.501.143.1, със застроена площ от 395 кв.м. и разгърната застроена площ от 2 297. 77 кв.м., брой етажи четири.

На 20.12.2012г. е било извършено пълно изплащане на кредитите, като по сметка на нотариус Д.Т. са били отделени общо 1200 лева за заплащане на таксите за заличаване на договорните ипотеки по договорите за кредит към нотариуса и към Агенция по вписванията. Преведени са били и 50 лева за изготвяне на молба от банката за заличаването, съгласно тарифата на банката. Въпреки подадената от ищеца молба, банката не е вдигнала ипотеките  съответно на изискването на чл. 60, ал. 5 от ЗКИ и чл. 179, ал. 1 от ЗЗД.

Същевременно на 01.02.2013г. ищцовото дружество е сключило предварителен договор за продажба на имотите за обща цена в размер на 1 100 000 лева с „Т.С.“ ЕООД, но поради наличието на тежести върху продаваемите имоти в полза на „Б.Д.“ ЕАД  на 25.02.2013г. купувачът е прекратил предварителния договор (чл. 13, ал. 4 и чл. 14 от предварителния договор). Поискал е и връщане  в двоен размер на платеното капаро от 100 000 лева. Това е  било направено, но за осигуряване заплащането на сумата от 73 000 лева ищецът е сключил договор за заем от 08.03.2013г. със „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД за сума от 100 000 лева, по който са били платени и лихви за един месец от 708 лева.

Поради неизпълнението на банката на задължението й да заличи ипотеките при пълното заплащане на кредитите, ищецът е претендирал от ответника по делото заплащане на сумата от 1 250 лева, частично от 1 100 000 лева, обезщетение за пропусната полза  в следствие на неосъществената сделка по вина на ответника за продажба на поземлените имоти, 73 000 лева обезщетение за заплащането от ищеца  на неустойка/двойния размер на капарото по предварителния договор от 01.02.2013г. и 708 лева обезщетение за платената лихва за един месец по договора за заем от 08.03.2013г. Уточнение на претенциите е било съгласно молба вх. № 4762/07.05.2013г.

С допълнителната искова молба на ищеца по делото от 03.07.2013г. е било уточнено, че частичната сума от 1 250 лева се претендира като разлика между договорираната  цена на имотите съгласно предварителния договор и пазарната им оценка, а след изслушване на съдебно-оценителната експертиза при първоначалното разглеждане на делото ищецът е заявил, че пълният размер на иска е 328 603 лева, от които частично претендирани 1250 лева. В писмените бележки пред настоящата инстанция пълният размер отново е бил заявен на 1 100 000 лева, от които доказани 328 603 лева.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва исковете.

Основно възразява, че не са били налице предпоставките на чл. 60, ал. 5 от ЗКИ, в приложимата редакция, за заличаване на ипотеките – не е имало искане за заличаването, както и не са били платени  дължимите такси. Ищецът сам е декларирал неверни данни в предварителния договор и на това основание ответникът също не дължи обезщетение. От ищеца са били приети авансовите вноски по предварителния договор, внесени със закъснение. Още при сключване на предварителния договор ищецът не е възнамерявал да го изпълни. Имотът е трябвало да бъде внесен като апортна вноска в „Т.К.-****“ ЕООД, с ЕИК *********, което е било и направено. При сключване на договора за заем ищецът е договарял сам със себе си.    

 И двете страни претендират направените по делото  разноски.      

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            На 05.03.2007г. между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит. Кредитът е бил обезпечен, освен останалите обезпечения,  с първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот и право на строеж, собственост на ищеца  в гр. Китен, първа по реда договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, гр. Велико Търново – трети етаж от сграда на ул.“Иван Вазов“ № 1, гр. Велико Търново със съответните идеални части от общите части на сградата, от сутеренния етаж и от земята, както  и втора по реда договорна ипотека върху жилищен недвижим имот и гараж в гр. Велико Търново, собственост на физически лица.  „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е било и съдлъжник по договора за кредит.

            На 11.07.2007г. между страните е бил сключен нов договор за кредит, отново със съдлъжник „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД. Кредитът е бил обезпечен, освен другото, с първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД – първи приземен и втори административен етаж от триетажната административна сграда на ул.“Иван Вазов“ № 1, гр. Велико Търново, с гараж, общо ползвани части и със съответните идеални части от идеален теренен етаж и от дворното място, както и втора по ред договорна ипотека върху недвижимия имот и правото на строеж върху недвижимия имот, собственост на ищеца в гр. Китен.

            Договорите за ипотека върху имотите в гр. Китен са били извършени във формата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 176, том І, рег. № 851, дело № 162 от 2007г. на нотариус с район на действие Районен съд – гр. Царево, вписан в службата по вписванията вх. рег. № 501 от 06.03.2007г., акт № 63, том І, дело № 348/2007г., както и с нотариален акт от 13.09.2007г. В този смисъл е и представената справка от Службата по вписванията гр. Царево.      

            Към 20.12.2013г. задълженията по двата договора за кредит са били общо 882 262. 94 лева. За обстоятелството е представено електронно писмо от Инспектор „Проблемни кредити на бизнес клиенти“, отдел „Управление на съдебни кредити на бизнес клиенти“, Дирекция „Проблемни кредити“ с конкретно посочване на дължимите суми – главница, законна лихва, такси закъснение, заемни такси, съдебни разноски. За вземанията е имало образувани две изпълнителни дела по двата договора за кредит -  изп. дело № 1415/2012г. и изп.дело № 1125/2012г.

Задълженията по договорите за кредит са били погасени изцяло по банков път, съгласно платежно нареждане за кредитен превод от същата дата, чрез получената цена от продажбата на административната сграда на ул.“Иван Вазов“ № 1, гр. Велико Търново, собственост на солидарно отговорния длъжник „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД.

По делото не е спорно, че ипотеката върху продадения имот, собственост на  „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, е била изцяло заличена, със съгласието на банката. За това е имало искане от търговското дружество „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД по настояване на купувача по договора за продажба – Министерство на правосъдието. При продажбата е била заделена  сума от 1 200 лева за  заплащане на таксите за заличаване на договорните ипотеки по договорите за кредит към нотариуса и към Агенция по вписванията (така нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том 4, рег. № 4940, дело № 508 от 2012г. на нотариус Д.Т.).

Таксите,   за нотариална заверка от нотариус и за пред Агенция по вписванията, общо 1100. 48 лева, съгласно представените на стр. 36 и 37 от делото сметка и преводни нареждания, са били и платени. Били са платени и допълнително 50 лева, съответно по 25 лева, за заличаване на всяка от ипотеките с предмет административната сграда по двата договора за кредит.

По делото не е спорно също,  че сумата от 25 лева е била дължимата такса на банката за заличаването (даване на съгласие за заличаване) на ипотека по действащата към 2013г. тарифа.

            По отношение на договорните ипотеки, съответно първа по ред и втора по ред ипотека, на имотите в гр. Китен, не е спорно още, че  към 2013г., и след реализирания строеж, имотите са се идентифицирали като поземлен имот с идентификатор 37023.501.143, находящ се в гр. Китен, община Приморско, ул.“Люлин“ № 2, с площ от 752 кв.м., ведно с построената в имота сграда за „Хотел“ на етап „груб строеж“, с идентификатор 37023.501.143.1, със застроена площ от 395 кв.м. и разгърната застроена площ от 2 297. 77 кв.м., брой етажи четири.

            Не се установява към 01.02.2013г. ищецът да е искал изрично заличаването на тези ипотеки от банката, да е била платена дължимата такса за даване на съгласие за заличаването на ипотеките по тарифата на банката – общо 50 лева, както и да са били платени дължимите такси за нотариалното заверяване на съгласието и към Агенцията по вписванията след извършените плащания. По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства.

Напротив, установява се, че плащане на сума от 50 лева е имало към 25.02.2013г.,  съгласно преводен документ от 25.02.2013г. Документът е бил представен на банката с молба изх. № 13-127/25.02.2013г., получена по пощата на 27.02.2013г. Тогава е било поискано от ищеца и заличаване на ипотеките в три дневен срок. Действително в молбата не е било посочено конкретно за кои имоти е заличаването, но безспорно волята на ищеца следва да бъде тълкувана, че това е било относно собствените на дружеството имоти, за които то има интерес да иска заличаването.

            Междувременно на 01.02.2013г. между ищеца и „Т.-С.“ ЕООД е бил сключен предварителен договор за продажба на имотите в гр. Китен за цена от 1 100 000 лева. Уговореното капаро по сделката е било 100 000 лева  и то е било платено по банков  път.

            Съгласно клаузата на чл. 10 от предварителния договор, ищецът – продавач е декларирал, че  към момента на подписването на договора няма учредено право на ползване или преминаване, няма процедура на отчуждаване, не се води спор за имота, няма сключени договори за наем или продажба с други лица, имотът не е обременен с тежести и ипотеки.

При неизпълнение на някое от задълженията от договора или при деклариране на невярно обстоятелство, изправната страна е можела да прекрати договора с едностранно писмено волеизявление до другата страна (чл. 14, ал. 1 от предварителния договор). В случай, че някое от декларираните обстоятелства по чл. 10 се е окажело невярно, купувачът е имал право да развали едностранно предварителния договор, като в този случай продавачът е дължал неустойка в размер равен на двойния размер на получените от купувача по договора суми (чл. 14, ал. 2 от предварителния договор). В чл. 13, ал. 4 от предварителния договор също е било уговорено, че в случай, че сделката не се реализира по вина на продавача, той се е задължавал да възстанови на купувача всички платени суми в двоен размер.

На 25.01.2013г. от  „Т.-С.“ ЕООД е било изпратено писмо до ищеца, съгласно което дружеството е заявило, че се е установило, че са вписани два броя ипотеки върху имотите, предмет на предварителния договор, в полза на „Б.Д.“ ЕАД. Ищецът е декларирал невярно обстоятелство и на основание чл. 14 от подписания договор „Т.-С.“ ЕООД го прекратява по вина на ищеца, поради което и на основание чл. 13, ал. 4 от договора е било поискано връщане в двоен размер на платеното капаро. В писмото е било посочено още, че ако това не  бъде сторено в тридневен срок от получаване на писмото, „Т.-С.“ ЕООД  ще  се обърне незабавно към компетентния съд.

Получената сума по капарото е била върната, както са били платени и още 73 000 лева неустойка/капаро, за което ищецът е сключил договор за заем от 08.03.2013г със „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД. Установява се и заплащане на сумата от 708 лева, платени лихви на основание същия договор. В този смисъл е и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. 

Имотите в гр. Китен са били апортирани в „Т.К.-****“ ЕООД при стойност на апорта по оценка на вещо лице от 966 700 лева, съгласно вписване в търговския регистър от 11.04.2013г. На 22.04.2013г. ищцовото дружество е продало дружествените си дялове на другия съдружник – С.М.М., която е останала и едноличен собственик на капитала на „Т.К.-****“ ЕООД, като на 08.05.2013г. дружеството – ищец е било заличено като съдружник. 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 от ЗЗД, ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява ако то се погаси (чл. 150, ал. 1 от ЗЗД). Също съгласно общата разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Заличаването, което се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот, става по молба, към която се прилага актът на съгласието или препис от решението (чл. 179, ал. 2 от ЗЗД), като заличаването погасява ипотеката (чл. 179, ал. 3 от ЗЗД). В този смисъл са и разпоредбите на чл. 19 от Правилника за вписванията.

При договора за банков кредит, като банкова, съответно абсолютна търговска сделка извършвана по занятие, част от основната дейност на банките (чл. 430 и сл. от ТЗ, чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ чл. 2, ал. 1 от ЗКИ), обичайно се предоставят  обезпечения, включително чрез сключването на договор за ипотека.

Поради тези отношения между банките и техните клиенти в специалната разпоредба на чл. 60, ал. 6 от ЗКИ (предишна ал. 5, доп. ДВ бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), глава седма „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица“,   е предвидено задължение на банката при пълно погасяване на кредит да заличи, съответно освободи, предоставените обезпечения. Касае се за извършване на прави и фактически действия по заличаване. Условие за това е пълното погасяване на кредита, но и направено искане от клиента и заплащане на дължимите такси. За изпълнение на задължението е определен срок – 14 дни.

Таксите, с оглед установените правила във връзка със заличаването на ипотека, са тези, установени от банката по приложима в отношенията между страните тарифа за извършване на действието (услугата), таксата по Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност за извършване на удостоверяване подпис по молбата – съгласие на банката за заличаването и таксата за заличаване на вписването  по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по  вписванията.      

В случая ищецът твърди, че след погасяването на задълженията по сключени между страните два договора за кредит, ответната Б.не е изпълнила задължението си да заличи две от ипотеките, учредени за обезпечение на вземанията по договорите, съответно с предмет поземлен  имот и сграда в „груб строеж“ в гр. Китен, от което ищецът е претърпял вреди и за което са дължими обезщетения по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Твърдението е недоказано.

Претендираните вреди са във връзка с изявлението на купувача по предварителния договор от 01.02.2013г. „Т.-С.“ ЕООД за разваляне на договора и претендирането от дружеството на неустойка след развалянето  в размер равен на двойния размер на получените от купувача по договора суми (100 000 лева), на основание клаузата на чл. 14, ал. 2 от предварителния договор, поради декларирането от ищеца на невярно обстоятелство по чл. 10 от договора -  че  към момента на подписването на договора имотът (поземлен  имот и сграда в „груб строеж“ в гр. Китен)  не е обременен с тежести и ипотеки.

Нито към 01.02.2013г., когато е бил сключен предварителния договор, нито към 25.02.2013г., когато е направено изявлението на купувача по предварителния договор,  за ответната Б.е съществувало  задължение за извърши действия по заличаване на ипотеките по чл. 60, ал. 5 от ЗКИ, съгласно действащата редакция на разпоредбата. Съгласно възприетото от фактическа страна, самото искане за това заличаване е било направено от ищеца на 25.02.2013г., съответно получено от банката на 27.02.2013г. и срокът по чл. 60, ал. 5 от ЗКИ за заличаването е  изтичал след 13.03.2013г. Към 25.02.2013г. от ищеца е бил представен и единствено документ за внесена такса съгласно тарифата на банката за заличаването на двете ипотеки – 50 лева, но не и дължимите такси по  Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и  по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по  вписванията, при което банката е можела да извърши правните и фактически действия по заличаването. Съгласно специалната разпоредба на чл. 60, ал. 5 от ЗКИ, в приложимата редакция, на която се позовава и ищецът, се касае не само за даване на съгласие за заличаването, но и за извършване от страна на банката на всички действия по заличаването. В този смисъл е била и искането на ищеца от 25.02.2013г. По делото не е спорно, че уговорките на страните по договорите за кредит и договорите за ипотека относно заличаване на ипотеките са били съответни на ЗКИ и ЗЗД.

Или не е било налице договорно неизпълнение от страна на банката, поради което предварителният договор от 01.02.2013г. да е бил развален с дължимост на неустойка, и от което за ищцовото дружество да са настъпили вреди. Възражението на ответника в този смисъл е основателно.

Неоснователни са съображенията на ищеца за това как се извършва заличаване на ипотеки от банките в практиката. Исковете по делото са за обезщетение поради неизпълнение на задължение  на ответника по чл. 60, ал. 5 от ЗКИ,  както е установено задължението на банката по тази разпоредба, в приложимата по делото редакция.

Същевременно не се установява да са били налице и предпоставките за развалянето, съответно заплащането от  ищеца на неустойка по предварителния договор.

Не се установява, по правилата на ЗЗД за тълкуване на договорите, че от  клаузата на чл. 10 от предварителния договор  следва, че към момента на подписването на договора ипотеките върху продаваните имоти в гр. Китен е трябвало да бъдат заличени.

Напротив, следва, че уговорката е била свързана с изискването да не е било налице ипотечно задължение при непогасено задължение, което ипотека върху имотите обезпечава.

Такива обстоятелства не е имало и не е имало невярно деклариране от страна на ищеца по предварителния договор - че имотите не са обременени с тежести и ипотеки. Задълженията на ищеца и по двата договора за кредит към 01.02.2013г. са били погасени чрез плащане и погасени са били и ипотеките (чл. 150, ал. 1 от ЗЗД). Липсвало е ипотечно право, обременяващо имотите. Ипотеката е акцесорно право, което се прекратява с прекратяването на главния дълг. Т.е. уговорката на страните по предварителния договор е била да не е имало непогасени ипотеки, което е от значение за прехвърляното право на собственост.

Дори да се приеме, че декларираните обстоятелства са касаели и липсата на вписана ипотека върху имотите (т.е. ипотеките е трябвало да бъдат и заличени, освен погасени), то неизпълнената част от задължението на ищеца е била незначителна по смисъла на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, от която разпоредба страните по предварителния договор не са се отклонили.  При погасените ипотечни задължения и дължимото единствено заличаване като техническо действие, купувачът сам е можел да предприеме действия по заличаването като заинтересовано лице. Не се установява, че за това не би получил съдействие от ответната банка като кредитор. Задължението за заличаването на ипотеката има вторичен характер и забавянето му не рефлектира по никакъв начин върху същинското задължение на продавача за прехвърляне на собствеността (така мотивите към Решение от 21.01.2013г. по т.д. № 995/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Не е бил даден и срок за изпълнение преди развалянето на предварителния договор.  Даденият от „Т.-С.“ ЕООД срок за изпълнение от три дни е бил за плащане на претендираната неустойка.

Същевременно декларацията по чл. 10 от предварителния договор е била направена от самия ищец, който е знаел,  че ипотеките не са заличени, още повече, че сам не е изпълнил условията, при които ипотеките  се заличават служебно от банката. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. В случая от ищеца не е била положена такава грижа, той сам е декларирал обстоятелствата, обосновали развалянето на предварителния договор, съответно претендирането на неустойка след развалянето.  Длъжникът трябва да вземе надлежни мерки за защита на интересите си, а така и за ограничаване на вредите. В този смисъл са и постановените по приложението на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД Решение № 15 от 08.09.2010г. по т.д. № 395/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение І 630 от 04.11.2010г. по гр.д. № 461/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,  Решение № 465 от 28.12.2012г. по гр.д. № 1157/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. Възражението на ответника в този смисъл също е основателно.

            Претендираната вреда от заплатените лихви от 708 лева по допълнително сключения договор за заем от 08.03.2013г. не са и в пряка причинна връзка с твърдяното договорно неизпълнение на ответника. Причина за сключването на договора за заем е липсата на парични средства при ищеца (чл. 82 от ЗЗД). В този смисъл е без значение възражението на ответника, че при сключване на договора за заем ищецът е договарял сам със себе си.

Без значение и дали при сключване на предварителния договор ищецът  е възнамерявал да го изпълни.

Действително за ищеца е имало пропусната полза от несключването на окончателен договор за имотите – при последващото разпореждане с имотите при апортирането им през месец април 2013г. имотите са били оценени на по-ниска стойност от уговореното по предварителния договор. При изложеното по-горе обаче тази разлика не може да бъде компенсирана от ответника.

            Или претенциите на ищеца по делото следва да бъдат отхвърлени изцяло.

            Не е дължима сумата 1 250 лева, частично претендирана като обезщетение за разликата между договорираната  цена на имотите съгласно предварителния договор от  01.02.2013г. и пазарната им оценка, 73 000 лева обезщетение за заплащането от ищеца  на неустойка/двойния размер на капарото по предварителния договор от 01.02.2013г. и 708 лева обезщетение за платената лихва за един месец по договора за заем от 08.03.2013г.

            Обстоятелствата по водения иск за обезщетение от разликата в цената на продаваните имоти са били променени с допълнителната искова молба на ищеца и това изменение е било допустимо по правилата на чл. 214, вр. чл. 372, ал. 2, изр. 2 от ГПК (така Определение № 362 от 30.04.2010г. по ч.т.д. № 156/2010г. на ВКС, ТК, V т.о. и Определение № 112 от 19.02.2014г. по ч.т.д. № 3791/2013г. на ВКС ТК, ІІ т.о.). Същевременно не е била  променяна цената на иска – 1 250 лева. При предявяването на частичен иск   е без значение какъв пълен размер на иска заявява ищецът. Този размер, при воденето на иск за  пълния размер на вземането, може да бъде и променян. Предмет на делото по частичния иск е заявеният като частичен размер на вземането. В този смисъл е и разрешението по т. 7, б.“б“ от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК – когато иск е предявен като частичен, определението, с което се отказва увеличение на размера на иска не подлежи на обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото.     

            По разноските

            С оглед изхода на делото разноски на ищците по чл. 78, ал. 1 от ГПК не се дължат.

На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт – 2 778. 74  лева и 500 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза, общо 3 278. 74 лева.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимите към датата на приключване на устните състезания по делото редакции на разпоредбите. По това приложение на закона ищецът принципно не е възразил. Единствено в писмените бележки по делото се възразява по конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение,  който да бъде съобразен с цената на исковете след връщане на делото за ново разглеждане и решаване от Апелативен съд – гр. София.  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.П.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу  „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД  за заплащане на сума от 1 250 лева, частично претендирано обезщетение за разликата между договорираната  цена на имотите по предварителния договор от  01.02.2013г. и пазарната им оценка, 73 000 лева обезщетение за заплащането  на неустойка/двоен размер на капарото по предварителния договор от 01.02.2013г. и 708 лева обезщетение за платената лихва за един месец по договор за заем от 08.03.2013г.

ОСЪЖДА „И.П.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  3 278. 74 лева (три хиляди двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: