№ 1568
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202490 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 618575-F633483/14.12.2021 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Меделин
Спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. Д. М., на основание чл. 180, ал. 2,вр. с ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на
3541,7 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. 102, ал.4 от
ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя законен представител и процесуалния
такъв моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с процесуални нарушения и
най-вече с института на маловажния случай.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива
аргументите като допълва, че с ревизионния акт е начислено ДДС в същия размер и
така санкцията се явява необосновано висока.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда аргументите за
законосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството Медилин Спорт ООД, било данъчнозадължен субект, установен на
територията на страната. Същото на 21.08.2021 г. достигнало оборот от 50 000 лв. за 12
месеца, като го надхвърлило – 51 218,05 лв., чрез покупко-продажби на тютюневи
изделия и хранителни стоки в обект, находящ се в ***, с фискално устройство с инд. №
1
*** с ФП № ***. Същото следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но
тъй като счетоводителката и тогавашна управителка С.М. била болна от ковид, а
другите управители нямали познанията да извършват счетоводни операции, тя
помолила своя близка – свид. Г. К. да подаде заявлението. Услугата била извършена и
след комуникация с ТД на НАП Пловдив, свид. К. подала по електронен път
заявлението за регистрация по ЗДДС на 07.09.2021 г.
При разглеждането на заявлението било установено забавянето и било
назначено ревизионно производство за установяване на задълженията по ЗДДС от
датата на дължимото заявление до датата на регистрацията, която е 21.09.2021 г.
На 09.11.2021 г. бил издаден АУАН като в него било посочено, че оборотът от
50 000 лв. бил надхвърлен за период 01.07.2021 г.-21.08.2021 г., като се сочи че
данъчнозадълженото лице е следвало да начислява данък за всеки данъчен период от
момента, в който е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС – 21.08.2021
г., до момента на фактическата му регистрация 20.09.2021 г., като е посочен
единствено данъчен период 08.2021 г. Същото е следвало да бъде подадено до
30.08.2021 г.
С ревизионен акт № Р-16001621005707-091-001/18.02.2022 г. и Ревизионен
доклад към него № Р-16001621005707-092-001/01.02.2022 г. било установено, че за този
период, а именно 21.8.2021 г. до 31.08.2021 г. дружеството е реализирало облагаеми
доставки в размер на 21 250,20, за които се дължи ДДС в размер на 3541,70 лв. За
периода 01.09.2021 г. до 20.09.2021 г. дружеството е реализирало оборот на обща
стойност 55 191,05 лв., с дължим данък в размер на 9 198,51 лв., а за периода от
21.09.2021 г. до 30.09.2022 г. е реализиран облагаем оборот от 9908,62 лв., за който се
дължи ДДС в размер на 1981,73 лв.
Нарушението било извършено на 14.09.2021 г. когато бил крайният срок за
подаване на справка декларация, а било установено на 03.11.2021 в хода на
ревизионното производство.
На 04.12.2021 г. било издадено атакуваното постановление, с което дружеството
било наказано за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 180, ал. 1 вр. с чл.86, ал. 1 и ал.2
и вр. с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и на същото основание му била наложена имуществена
санкция в размер на 3541,70 лв.
На 07.12.2021 г. от ТД на НАП Пловдив било съставено ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ №
616600-F631206 на същото юридическо лице, за същото нарушение, с която
нарушението било определено като маловажен случай и лицето е било предупредено
по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.
А. - ***, и свид. Г. К. както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, възражение, ведно с медицинска документация,
протокол № Р -16001621005707-П73-001/1.11.2021 г. , резолюция за извършване на
проверка, Заявление за регистрация по ЗДДС от 07.09.2021 г., Акт за Регистрация по
ЗДДС № 160422103008941/20.09.2021 г. и протокол към него удостоверени яза
връчване, протокол № 16000036363/30.09.2021 г. извадка от търговския регистър за
Меделин Спорт ООД, оборотни ведомости, банкови извлечения , декларации, справки
за издадени фактури и получени плащания съкратени отчети на фискално устройство,
договори за наем, справка от ТД ан НАП за задължени лице, представени документи по
опис във връзка с регистрация по ЗДДС, първични счетоводни документи и
свидетелства за регистрация на ФУ, фактури и фискални бонове, Ревизионен Акт и
Ревизионен Доклад към него, извадки от търговски регистър, преписка по Акт за
регистрация по ЗДДС № 160422002129993/24.06.2020 г., Протокол №
2
**********/24.06.2020 г., Протокол № **********/04.09.2020 г., фактури и
кореспонденция, оправомощителна заповед, Предупреждение по реда на чл. 28, б. „а“
ЗАНН № 616600-F631206 .
Разпитан в съдебно заседание ***ят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е
установила записаното в АУАН, както и че била наясно с причините, поради които не
било подадено навреме заявлението за регистрация. Съдът намира показанията за
обективни, логични, въпреки известните вътрешни противоречия те са в пълно
съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като
съставените протоколи, фактури, акт за регистрация по ЗДДС и др., поради което им
дава вяра. Същото се отнася и за показанията на свид. К., макар и в известни
отношения с жалбоподателя съдът не намира основание да счете показанията и за
пристрастни, същите се подкрепят от събраните писмени доказателства и медицинска
документация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква
той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес,
т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен
акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния
процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и
ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по
един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправния резултат).
3
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако
фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе
си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е
необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за
които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото както в АУАН, така и в НП е
посочен само правния извод на наказващия орган, че жалбоподателката е достигнала
облагаем оборот над 50 000 лева като периода остава абсолютно неясен дали е за един
,два или 12 месеца.
Липсва, каквото и да било изложение на конкретни факти, които да позволят
проверката на този правен извод.
Видно от текста на чл. 96, ал.1, изр.2, вр. ал.2 ЗДДС, за да е съставомерно
деянието по визирания административен състав следва кумулативно да са налице
следните съставомерни фактически обстоятелства:
- лицето да е установено на територията на страната;
- лицето да е достигнало облагаем оборот над 50 000;
- облагаемият оборот да е достигнат за период от последните 12
последователни месеца преди текущия месец или от последните 2 месеца;
- оборота да е формиран само от видовете доставки изброени в чл. 96, ал.2
ЗДДС;
От изложените елементи на фактическия състав следва, че за да отговарят на
императивните изисквания за реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН в АУАН и
НП следва да са описани следните фактически обстоятелства:
-твърдение, че лицето е установено на територията на страната, като такова в
АУАН и НП липсва;
-твърдение за достигнат облагаем оборот от 50 000. В тази насока в АУАН и НП
правомерно е посочено, че съставомерния оборот възлиза на 88 872,00 лв.;
- посочване на точния период, за който е достигнат облагаемия оборот. В
конкретния случай, както в АУАН и НП е посочен правния извод, че това е
станало за два последователни месеца и сроковете се изчисляват на база този
правен извод, а е посочено, че оборотът е достигнат за периода от 01.09.2020 г. до
31.08.2021 г., което е дванадесет последователни месеца, което променя датите на
възникване на задължението, тъй като се касае за края на данъчния период
08.2021 и на практика в този случай задължението за подаване на заявление за
регистрация е подадено в срок и изобщо не е извършено административно
нарушение;
- посочване на конкретните сделки, с които е достигнат облагаемия оборот, като
същите следва да са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. В
процесния случай в АУАН и НП липсва посочване на периода на сделките, които са
сформирали облагаемия оборот.
Липсата на надлежно посочване на тези съставомерни обстоятелства в АУАН и
НП, не само представлява формално нарушение на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН,
но и:
4
- нарушава правото на защита на нарушителя да разбере кои са
съставомерните факти, за които е ангажирана отговорността му;
- не позволяват на съда да извърши преценка дали деянието, така както е
описано в АУАН и НП е съставомерно или не, доколкото при липса на
индивидуализация на периода, за който е достигнат облагаемия оборот и доставките, с
които е достигнат не може да се провери:
o КАКЪВ е периода, визиран от контролните органи дванадесет месечен,
двумесечен,едномесечен или друг;
o дали твърдените доставки попадат в обхвата на 96, ал. 2 ЗДДС и дали
следва да бъдат съобразявани при формиране на облагаемия оборот;
o дали доставките действително са извършени в рамките на който и да е
период, приет за релевантен от контролния орган, а не преди и след него;
o дали стойността на приетите за релевантни от контролния орган доставки
действително надхвърля 50 000 лева.
Още повече, че както вече се спомена в АУАН и НП липсва изложение на
първото основно съставомерно обстоятелство, а именно, че нарушителят е установен
на територията на страната.
В конкретния случай пороците при описание на нарушението в АУАН и НП са
толкова съществени и толкова много, че жалбоподателя изобщо не се е ориентирал във
въпросните периоди, както впрочем и самият *** и процесуален представител на
въззиваемата страна.
Констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как
да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на
наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна
практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап
съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца
по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г.,
ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК
на ВС.
Съгласно трайната съдебна практика изменение на обвинението е недопустимо
пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл.
63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на
обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни
постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови
съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа
на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на
Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да
потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са
разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са
надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
5
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. №
1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237
/ 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се
наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е
наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и
накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно
индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63
ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия
орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на
НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и
до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на правните изводи на наказващия
орган, НП следва да се отмени.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че изобщо не може да се установи извършено ли е или не е извършено
твърдяното нарушение, тъй като както се посочи по-горе изобщо не става ясно коя от
двете алтернативи на нарушението визира административнонаказаващия орган, както и
не става ясно изобщо какво се твърди да е извършено (дали да е достигнат оборот от
над 50000 за 12 месеца, за 2 месеца, за 1 месец) и от там кога настъпва изискуемостта
на задължението за подаване на заявление, а именно края на данъчния период или
момента, в който е достигнат.
На следващо място буди недоумение поведението на ТД на НАП Пловдив, да се
издава наказателно постановление и Протокол за предупреждение за едно и също
нарушение (каквото и да е то) в рамките на 3 дни. Разнопосочното поведение на
административнонаказаващия орган е основание да се отмени наказателното
постановление, тъй като наистина създава правна несигурност, а аргументът че
критериите на различните дирекции на един и същ административнонаказващ орган за
едно и също нарушение били различни не може да породи какъвто и да е саниращ
ефект на действията му. Принципът ne bis in idem е категоричен, че не може да се
наказва едно и също лице за едни и същи факти, пък било то и от различни дирекции,
органи, лица и административно-наказателни производства. Съдът намира, че
настоящото наказателно постановление страда от толкова много и съществени пороци,
че не може дори да се стигне до обсъждане на възраженията на жалбоподателя за
6
наличие на маловажен случай, а същото следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, както и съставено при допуснати множество процесуални
нарушения.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН за жалбоподателя
възниква право на разноски, но същият не отправя такава претенция. По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 618575-F633483/14.12.2021 г. на
директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Меделин Спорт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.
Д. М., на основание чл. 180, ал. 2,вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 3541,7 лв. за нарушение
на чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. 102, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7