№ 12731
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110160983 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д. В. И. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1498,75 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г.
до окончателното плащане на вземането, сумата от 754,73 лева, представляваща договорна
лихва, сумата от 1055,28 лева, представляваща лихва и разноските по делото в размер от
411,99 лева които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по
гр. дело № 78166/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, въз основа на
който е образувано и висящо изпълнително дело № 20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ
С.Я., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за
принудителното им събиране.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано и висящо изпълнително дело №
20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., започнало по молба на ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от 28.06.2016 г. за събиране на следните вземания: 1498,75 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г.
до окончателното плащане на вземането, 754,73 лева, представляваща договорна лихва,
1055,28 лева, представляваща лихва и разноските по делото в размер от 411,99 лева,
удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 35-ти състав. Посочва се, че изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че в
хода на изпълнителното производство и конкретно на 07.10.2016 г. е наложена възбрана, а на
27.06.2016 г. от страна на взискателя е подадена молба за опис, останал ненасрочен и
неизвършен. Сочи се, че в периода от 27.06.2019 г. – датата на последното изпълнително
действие до 27.06.2024 г., а и към момента на разглеждане на делото в о.с.з., от съдебния
изпълнител не са извършвани изпълнителни действия и такива не са били поискани от
взискателя. Ищецът оспорва дължимостта на вземанията по процесния изпълнителен лист
1
поради погасяване по давност, започнала да тече от 27.06.2019 г. и изтекла към 27.06.2024 г.
с изтичане на приложимият 5-годишен давностен срок. Поддържа се, че наред с това по
изпълнителното дело е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, конкретно
на 27.06.2021 г., което обуславя прекратяване на последното. Погасяването по давност на
главното вземане обуславя погасяване и на акцесорните такива за лихви и разноски на
основание чл. 119 ЗЗД. С тези съображения ищецът Д. И. обосновава правния си интерес от
предявяване на процесните искове с искане за признаване за установено недължимостта на
вземанията по изпълнителния лист на соченото основание, настъпило след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг.
чл. 439, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Ц., с който предявените искове се
оспорват като недопустими с довод, че ответникът не е носител на материалното право,
доколкото е прехвърлил вземанията по процесния изпълнителен лист на трето за спора лице
– „С.Г.Груп“ ООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.03.2019 г. Счита, е
ищецът следва да се счита за уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от
настоящия отговор. Намира, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иска си срещу
актуалния кредитор на вземанията – „С.Г.Груп“ ЕАД (правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД.
Предвид изложеното се отправя искане за прекратяване на производството по делото, а при
условията на евентуалност за привличане на „С.Г.Груп“ ЕАД, като подпомагаща страна на
основание чл. 219 ГПК и за замяна на основание чл. 222 ГПК на ответната страна по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил и втори писмен отговор (с пощ. кл.
от 03.01.2025 г.) от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника си адв.
М., с който исковете се признават с довод, че процесните вземания са погасени по давност.
Счита, че при разпределяне на отговорността за разноски между страните, приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите да бъдат възложени в тежест на
ищеца, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на
делото. В тази връзка се посочва, че действително от 2019 г. до настоящия момент по
изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Я., не са поискани и не са извършвани
изпълнителни действия. Ищецът не се е позовал извънсъдебно пред кредитора на давността,
като едва с депозиране на исковата молба се създава правен спор, иницииран от ищцовата
страна. С тези доводи се отправя искане за постановяване на решение при признание на
иска, като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не бъде осъждано за заплащане на разноски,
каквито от своя страна ответното дружество не претендира в процеса.
С депозирана по делото писмена молба от 06.03.2025 г. и връзка с дадените указания от
съда с определението от 17.02.2025 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника
си юрк. Ц., уточнява, че поддържа втория писмен отговор, обективиращ признание на
исковете.
Предвид това, в проведеното на 14.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът е приел,
че именно този отговор следва да бъде зачетен при решаване на спора по същество, като с
протоколно определение от 14.04.2025 г. проектът за доклад по делото е обявен за
окончателен с уточнението, направено от ответната страна с молбата от 06.03.2025 г.
относно конкретния отговор на исковата молба, който се поддържа от дружеството.
В съдебното заседание, ищецът, чрез пълномощника си, отправя искане за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед становището на ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение
съобразно признанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
2
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може
да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен
установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано
в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
С оглед изложеното, при предявена отрицателна установителна искова претенция,
основана на твърдението, че вземането е недължимо като погасено по давност, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова
защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните вземания по вид и размер, активната си процесуална легитимация в процеса –
качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, пасивната
процесуална легитимация на ответника – качеството на кредитор на вземанията, както и
периода – начален и краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок, в случай, че твърди това.
Както вече беше изяснено, с депозирания по делото и поддържан втори писмен
отговор на исковата молба ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД признава
предявените искове на посоченото правно основание, поради което и с оглед направеното от
ищеца изрично искане, с протоколно определение на съда от 14.04.2025 г. съдебното дирене
е прекратено и в тази връзка по делото не са събирани други доказателства, извън вече
представените, в частност от ищеца.
По своята правна същност направеното признание на исковите претенции
представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, в случая, че процесното вземане е недължимо поради
погасяването му по давност. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни,
респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен
процесуален представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
исковата претенция на това основание.
Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното
признание на исковете от ответната страна, съдът намира, че същите следва да бъдат
уважени изцяло.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
3
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По делото не се спори, че процесните вземания, както следва: в размер на сумата от
1498,75 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от м.04.2008 г.,
прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното плащане на вземането, в
размер на сумата от 754,73 лева, представляваща договорна лихва за периода 30.04.2008 г. –
29.01.2010 г., в размер на сумата от 1055,28 лева, представляваща лихва за периода
01.05.2008 г. – 20.11.2015 г. и разноски в размер от 411,99 лева, са удостоверени в
изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 35-ти състав в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и срещу
длъжника Д. В. И., на основание чл. 416 ГПК – влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Посочените обстоятелства следват и от приетия като писмено доказателство по делото
заверен препис от изпълнителен лист от 29.02.2016 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав.
По делото се изясни, че процесните, оспорени от ищеца вземания, са удостоверени в
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително
действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата
вземания, от влизането й в сила, става приложим петгодишният давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, започнал да тече от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Представените от ищеца и приети като писмени доказателства по делото справка за
образувани изпълнителни дела № 34fztslacu от 19.06.2024 г. от Регистъра на длъжниците към
4
КЧСИ, както и молба с вх. № 031879/28.06.2016 г. сочат, че за събиране на вземанията по
изпълнителния лист и по молба на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е образувано
и висящо изпълнително дело № 20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844
на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд с длъжник Д. В. И. – ищецът по
настоящото дело. Изяснява се, с молбата дружеството-взискател е поискало извършване на
справка относно наличието на трудови правоотношения, банкови сметки и вземания от
трети лица и при налични такива, да бъдат наложени съответните запори; извършване на
пълно имуществено проучване на длъжника и при откриване на недвижимо имущество,
негова собственост, същото да бъде възбранено; налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника, открити в „Обединена българска банка“ АД, както и възлагане на действията
по чл. 18 ЗЧСИ. В исковата молба ищецът излага твърдения и за наложена на 07.10.2016 г.
възбрана.
По делото не се твърди, а и от ответника не са ангажирани доказателства след този
момент да са предприети/поискани от него конкретни изпълнителни действия, които да са
довели до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ГПК.
Изложеното подкрепя съвпадащите твърдения на двете страни в процеса за изтичане
на приложимият към вземанията петгодишен давностен срок.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
вземанията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите претенции право на разноски има
само ищецът.
Съдът приема, че в случая не намира приложение изключението, регламентирано в
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на което се позовава ответната страна, предвиждащо
присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато същият признае иска
и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете предпоставки, визирани от законодателя,
в условията на кумулативност – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане
на делото и да признае иска. В случая, съдът счита, че е налице единствено втората
предпоставка – признание на исковете, основани на твърдения за недължимост на
вземанията поради погасяването им по давност, но не и първата такава, поради което
отговорността между страните за направените разноски следва да се разпредели съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
За преценка на това обстоятелство при предявен иск по чл. 439, вр. чл. 124 ГПК от
значение е извънпроцесуалното поведение на ответника, като кредитор на процесните
вземания и конкретно дали същият е предприел действия, насочени към упражняване на
правото на принудително изпълнение на вземанията, след погасяването им по давност. По
делото се изясни, че именно по молба на кредитора и ответник по делото „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от 28.06.2016 г. и за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист от 29.02.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2145/22016 г. по
описа на ЧСИ С.Я., за което не се установява да е прекратено, а съгласно справката за
образувани изпълнителни дела, приета по делото, е със статут: „висящо“. Наличието в полза
на ответника на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано и
висящо изпълнително производство за събиране на процесните вземания не само обуславя
правния интерес от предявените искове, но и изключва разпределяне на отговорността
между страните за направените по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, независимо
от направеното признание на исковете. Снабдяването с изпълнителен лист и поддържаната
от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда
при преценка при разпределяне на разноските, доколкото засвидетелстват активност на
5
взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по
негово искане – в този смисъл Определение № 50413 от 5.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2100/2022 г., I т. о., ТК. В Определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
759/2024 г., IV г. о., ГК е прието, че освен извънсъдебното поведение на кредитора и
признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен
титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, поради което
освобождаването на ответника от отговорност за разноски в разглеждания случай не е
оправдано.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 153,63 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна
такса и такса за издаване на преписи от изпълнителното дело, съгласно представената
фактура № **********/28.03.2025 г. и квитанция към ПКО № ********** (л. 80 – л. 81 от
делото).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв) в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. М. П. следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищеца по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗАдв
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като осъжда другата страна да го заплати.
В случая, съдът съобрази отразеното в представения договор от 01.10.2024 г. (л. 79 от
делото) представителство на ищеца безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – като
на материално затруднено лице, поради което на процесуалния му представител се следват
разноски за безплатно оказаните от него правна помощ и съдействие по делото, което
обстоятелство не е оспорено от насрещната страна. При определяне на конкретния
подлежащ на присъждане размер съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност
на делото, обусловена от неговия предмет, определящ и предмета на доказване по делото,
приключване на делото в рамките на едно о.с.з., липсата на ангажирани разнородни
доказателства, предвид и прекратяване на съдебното дирене поради признанието на
исковете, както и извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и представителство в
проведеното о.с.з. и положените усилия, като съдът намира така определения размер за
справедлив и обоснован. В тази връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно
което при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа), като възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, и действително
извършената работа. С оглед изхода на делото в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. В. И., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/ срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7 отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. В. И. не дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 1498,75 лева, представляваща главница, ведно със
6
законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 754,73 лева, представляваща договорна лихва, сумата от 1055,28 лева,
представляваща лихва и разноските по делото в размер от 411,99 лева, които вземания са
удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, въз основа на който е образувано и висящо
изпълнително дело № 20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7 да заплати на Д. В. И., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 153,63 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6-7 да заплати на адв. М. И. П. от
Софийска адвокатска колегия, с личен № ********** и със служебен адрес: град София, ул.
„Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска защита по делото в полза на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7