Р Е Ш Е Н И Е
№ 458 13.12.2021
г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Минка Петкова
Като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело
№487 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172 ал.5 от
Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на С.М.Ю. против принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква
„б“ от ЗДвП, приложена на 17.06.2021г. в 16.42ч. в град Казанлък от А.Г.,
главен експерт „Транспорт“, оправомощен със Заповед №1262/18.08.2020г. от Кмета
на община Казанлък /стр.5/. Принудителната административна мярка е приложена
спрямо МПС Мерцедес с рег. №***, спрямо водача С.Ю. съгласно фискален бон за
заплатена такса и приемо-предавателен протокол.
Мотивите за нейното прилагане: С
протокол 934/17.06.2021г. главен експерт „Транспорт“ е установил, че МПС е
паркирано на по-малко от пет метра до пешеходна пътека, в нарушение на
правилата за движение и създава опасност за другите участници в движението –
хипотези на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, съгласно квалификацията, дадена от
ответния административен орган. Местоположението на автомобила е на улица „Цар Иван Шишман“.
С жалбата се твърди, че фактите не са верни
и съответно не е налице съставът по
чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна
мярка. Автомобилът не бил ограничил видимостта на пешеходците, нито създавал
опасност за другите участници в движението. В закона нямало забрана за
паркиране на това място – след пешеходна пътека.
Ответникът Главен експерт „Транспорт“ при
Община Казанлък, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт в писмено
становище оспорва жалбата. Съгласно представения снимков материал, начинът по
който е паркирано МПС създава опасност за останалите участници в движението,
като е нарушена и забраната за престой и паркиране на пет метра от пешеходна
пътека, която сама по себе си не води до посочените в чл.171 т.5 буква „б“
хипотези от ЗДвП, но тяхното съществуване е доказано, защото автомобилът
ограничава видимостта на движещите се пешеходци. Иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата. По същество се обсъжда заключението на вещото лице, като се
твърди, че въпреки неговата констатация за не ограничаване видимостта на
останалите участници в движението, начинът и мястото на паркиране водят до значително
затруднение на движението на пешеходците.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес – водачът на МПС, спрямо което е приложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП и в срока за обжалване на
административния акт. Ето защо е допустимо съдебното оспорване. Разгледана по
същество се явява и основателна.
Фактите, на които се позовава
ответникът са следните: Паркирано моторно превозно средство на по-малко от 5
метра от пешеходната пътека, находяща се на ул. „Цар Иван Шишман“ в град
Казанлък. Тези факти обуславят фактическия и правен извод, че МПС е паркирано в нарушение на правилата за
движение и създава опасност за другите участници в движението. Текста на чл.171
т.5 буква „б“ от ЗДвП е следния и съдържа три алтернативни и самостоятелни
фактически състава, представляващи основание за прилагане на принудителната
мярка, а именно: паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Първият състав на мярката изисква паркиране на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, в нарушение на правилата за движение. Този състав
на мярката не се твърди от фактическа страна, доколкото в протокола не е
посочено, че мястото на паркиране е в обхвата на пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано моторно превозно средство. Освен
това с нормата на чл. 98, т.5 от ЗДвП се забранява паркирането на
пешеходна пътека и преди нея. А процесното МПС, видно от снимковия
материал, е паркирано след пешеходната
пътека. Остават другите две хипотези, които едновременно по обективни причини
не могат да бъдат осъществени с едно изпълнително деяние – създава опасност все
още не включва резултата, който е посочен в последната алтернативна хипотеза –
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От посочения
факт – паркиране на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека не следва нито
извода, че се създава опасност за другите участници в движението, нито извода,
че прави невъзможно тяхното преминаване. Втората и третата хипотеза на
принудителната мярка държат сметка за фактическото положение и следва да бъдат
посочени онези факти, които причиняват опасност, или правят невъзможно
преминаването на другите участници. Такива факти липсват, тъй като от
посоченото паркиране на по-малко от пет метра не следва извод за съществуване
на посочените правни основания. На по-малко от пет метра не сочи и на нарушение
на забраната за паркиране по чл.98 т.5 от ЗДвП. Безспорно паркиране в близост
по пешеходна пътека може да създаде
опасност. Вече се посочи, че състава на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП
предложение второ и трето не изискват задължително нарушение на правилата за
движение, а е достатъчно да се създава опасност или да се препятства
преминаването на другите участници в движението. Ето защо като факт, който да е
причина за опасност или за невъзможност на другите участници да преминат ще
следва да се преценява посоченото в протокола и снимковия материал
местоположение на МПС. Съдът не може да навежда факти, представляващи основание
за прилагане на принудителни мерки, които органът не е посочил, поради което
установяванията в хода на съдебното дирене са посочените от страните факти. В
случая, съгласно заключението на вещото лице, основано на представения снимков
материал, точното местоположение на МПС е следното: паркирано на ул. „Цар Иван
Шишман“ с посока изток най-вдясно на около 15-20 см от южния тротоар на улицата. Задните габарити
се намират на 2,1-2,2 метра източно от пешеходната пътека. Същата е на 3,9
метра източно от бордюр на източния тротоар на ул. „Тонзос“, която е
ориентирана север – изток и е затворена в тази си част поради наличието на саксии.
Задните габарите на автомобила са се намирали на 9,1 метра източно до началото
на кръстовището с ул. „Тонзос“ От представената схема към заключението, по
която се дадоха цитираните пояснения при изслушване на вещото лице, се налага
извода, че паркираният автомобил „ Мерцедес“ не ограничава видимостта на водачите
на МПС, движещи се в посока изток – запад, както и на пешеходците. В с.з.
вещото лице допълни, че дори при екстремна ситуация водачът на автомобила и пешеходецът
ще се възприемат. Според експерта паркиралият автомобил не създава опасност за
другите участници в движението и най-вече за пешеходците.
Настоящият състав намира, че с оглед
състава на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП предложение второ и трето, установеното
паркиране на по-малко от пет метра след пешеходна пътека не осъществява
посоченото в протокола основание за прилагане на принудителната мярка, тъй като
правно релевантна е опасността за другите участници или невъзможността им да
преминават. Невъзможност за преминаване не се установява по делото, не само с
оглед заключението на вещото лице, но и поради онагледения със снимков материал
начина на принудително преместване на паркираното МПС. Не е създадена и
опасност за останалите участници в движението от установеното паркиране на
по-малко от 5 метра след пешеходна пътека, тъй като вещото лице установи, че
видимостта на идващите посока изток запад автомобили не се ограничава. В
съставения протокол не е посочено, че паркираният автомобил създава опасност за пешеходците или прави невъзможно преминаването им. В
случая не са и приобщени доказателства в този аспект. В случая
административният орган нито е посочил, нито твърди в хода на делото, че
процесното така паркирано превозно средство води и до създаването на конкретна
опасност. Не е налице позоваване на такова обстоятелство. Въпреки, че съдът
извършва цялостен контрол за законосъобразност на оспорените пред него
административни актове, недопустимо е съдът да обосновава законосъобразността
на акт с фактически установявания, които не са посочени в акта и каквито
органът не е вменил на адресата на акта (по аргумент от чл.
170, ал. 1 от АПК, релевантни са само фактическите основания, посочени
в акта и доказателствена тежест да установи само тях носи административният
орган).
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка
по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена на 17.06.2021г. от главен експерт
„Транспорт“ при Община Казанлък, по жалба на С.М.Ю..
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчване на
страните.
.
СЪДИЯ: