№ 799
гр. Б., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление в г.Б., ул.“О.“ №... чрез управителя О. Р. срещу наказателно постановление
№0056009/27.07.2020г издадено то директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Б., с
което за нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2, и т.3 вр. ал.2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4732,21 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че не е спазен 6 месечния срок за
издаване на НП, считано от съставянето на акта, като в тази връзка се счита, че НП е
антидатирано. В допълнение се посочва, че е изтекъл и тримесечният срок от откриването
на нарушителя, тъй като най-късно на 10.02.2020г органите по приходите са разполагали с
всички необходими документи, които да им позволят да направят извод за наличие или
отсъствие на нарушение и на неговия автор. Счита се, че АУАН и НП не съдържат всички
изискуеми от закона реквизити, както и че не е установено дали се касае за стандартен
софтуер или не. Застъпва се възражение, че не ставало ясно как е била изчислена
имуществената санкция, а в условията на евентуалност, че нарушението е маловажно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник адв. Н. АК-Б., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва,
че в конкретния случай ДЗЛ не е имало изобщо право на данъчен кредит, поради което и
санкционната норма на чл.180а ал.1 ЗДДС не е въобще приложима. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноските по представения списък.
В допълнителните писмени бележки пълномощникът още веднъж доразвива
1
съображенията си за незаконосъобразност, иска се отмяна на НП.
За административнонаказващият орган се явява юрисконсулт А., който оспорва
жалбата. Посочва, че извършеното нарушение е доказано, като твърденията за допуснати
процесуални нарушения са неоснователни. Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 14.04.2021г, а жалбата е депозирана на 21.04.2021г). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Въз основа на извършена проверка от НАП-София на свидетелката К.Д.–главен
данъчен инспектор в ТД на НАП –Б. била възложена ПУФО на дружеството „К. С.“ ЕООД с
ЕИК ... със седалище и адрес на управление в г.Б., ул.“О.“ №.... В хода на тази допълнителна
проверка свидетелката констатирала, че дружеството е получател на софтуерна услуга по
фактура № SG20190501/01.05.2019г на стойност 271428,00 щатски долара с левова
равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата 473226,58 лева
издадена от доставчик RRWAVEPTE LTD с VIN ********** (невалиден).
Приела, че доставката е облагаема по смисъла на чл.1 от ЗДДС, както и че мястото на
изпълнение на услугата съобразно чл.21 ал.2 от ЗДДС е мястото, където получателят е
установил независимата си икономическа дейност –т.е. в гр.Б.. Приела също, че щом
доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната и
доставката е с място на изпълнение на територията на страната е облагаема, данъкът е
изискуем от получателя при доставки на услуги, поради което и на основание чл.25 ал.6 от
ЗДДС на датата на възникване на данъчно събитие, данъкът става изискуем за облагаемите
доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие
за конкретната доставка на услугата е настъпила на датата, на която е извършена услугата, а
именно на датата на издаване на фактурата 01.05.2019г. Данъкът е изискуем от получателя
на услугата, който пък бил длъжен да го начисли като издаде протокол по чл.117 ал.1 т.1 от
ЗДДС и начисли данъчна ставка 20% в сроковете по чл.117 ал.3 от ЗДДС –не по-късно от 15
дни от датата, на която данъкът е станал изискуем като включи този протокол в справка-
декларацията и дневниците на продажбите при определяне на резултата за този период–
месец май 2019г. Свидетелката приела, че дружеството не е начислило ДДС по процесната
фактура и в предвидените в ЗДДС срокове, не е го е отразило в справката–декларация и
отчетните регистри при определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е
изискуем –месец май на 2019г .
С оглед горните факти свидетелката приела, че дружеството извършило нарушение на
чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 от ЗДДС, поради което и на 15.06.2020 г съставила срещу него
АУАН с бланков №0056009. Актът бил връчен на упълномощено лице, което го подписало
2
и получило екземпляр от него, без да прави възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
постъпили писмени възражения, в които се навеждали доводи за порочност, сходни с тези,
изложени в процесната жалба.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление
от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл.86 ал.1
т.1, т.2, и т.3 вр. ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер но 4732,21 лева. В НП всички
наведени възръжения са били разгледани и отхвърлени от АНО.
Така установената по несъмнен начини фактическа обстановка се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и не се оспорва от
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г
Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. Това е
така, доколкото в показанията на актосъставителя може да се направи извод , че процесната
фактура не е била представена при първоначалната проверка и поради това не е била
обхваната от нея. Съдът не намира причина да не се довери на заявеното от актосъставителя,
като също не намира приложената фактура да е била обсъдена на по-ранен момент. Самият
жалбоподател също не представи доказателства, от които да се установи, че е представил
фактурата на по-ранен етап (писмо с опис и т.н.), поради което съдът приема, че
нарушението и неговият автор са станали известни на контролните органи най-рано към
датата посочена в НП -21.05.2020г. Самият акт е съставен на 15.06.2020г–т.е. в рамките на
тримесечния срок от тази дата. НП е издадено на 27.07.2020г –в рамките на шестмесечния
срок от съставянето на акта. Няма доказателства в подкрепа на предположението на
жалбоподателя, че се касае за антидатиране.
Въпреки това съдът счита, че се налице съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на санкционния акт.
Нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението и крайният
срок (дата), в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни
задължението си по чл.86 ал.1 т1, т.2 и т.3 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на
нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в акта, така и в
НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия данък ДДС, като не го е отразило в
справката-декларация за месец май на 2019г, без обаче да посочи в какъв срок е следвало да
бъде начислен, а е посочен само междинния етап от фактическия състав на начисляването–
3
издаването на протокола по чл.117 ЗДДС (който в случая не е меродавен, тъй като се
установява, че такъв документ въобще не е бил издаван, поради което и датата на
довършване на деянието се определя не от данъчния период, през който е издаден
документа, а от данъчния период, през който данъкът е станал изискуем). Изпълнителното
деяние по чл.180а ал.1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който
регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав
на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните
от наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак
от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на
АУАН и НП, видно то чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вярна е, че съгласно чл.86 ал.2 от ЗДДС
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем, но тази законово разпоредба трябва да се изпълни с конкретно съдържание и
изрично да се посочи (като дата), кога в крайно сметка е трябвало най-късно задълженото
лице да начисли данъка, след като не е изпълнило задължението си до 08.05.2019 да издаде
документ по чл.117 ЗДДС.
Съдът счита, че в АУАН и НП липсва описание на елементите от обективна страна на
нарушението, а именна –посочване дали лицето има право на пълен данъчен крудит, което
обстоятелство да прави възможна квалификацията по законовата разпоредба на чл.180а ал.1
от ЗДДС –регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и
за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба за ФЛ,
или с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер на 5 на сто от неначисления данък, но не
по-малко от 50 лева, като в привилегирования състав на ал.3 на същата разпоредба се
предвижда имуществена санкция в размер на 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лева,
когато регистрираното лице е начислило данъкът в периода, следващ периода, през който
данъкът е следвало да бъде начислен. Очевидно, че за да бъде санкционирано лицето по тази
разпоредба, следва да се установи, че то има право на пълен данъчен кредит, като в АУАН и
в НП се сочат фактите, от които АНО прави този извод. В случая и в двата документа е
записано, че доставчикът е с невалиден VIN. В съдебно заседание свидетелката Д. уточни
изрично, че при това положение дружеството–жалбоподател не би имало право да получи
пълен данъчен кредит, а оттам и не попада в приложното поле на чл.180а ал.1 от ЗДДС.
Вярно е, че съгласно чл.73а от ЗДДС–при доставки, данъкът на които е изискуем от
получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на
стоката не е издал документ, който да отговаря на изискванията на чл.114, и/или
получателят не разполага с документ по чл.71 т.2,4 и 5 и/или получателят не е спазил
изискванията на чл.72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в
счетоводството на получателя, но по мнение на съда, за да се приеме, че при невалиден VIN
на доставчика, получателят все пак има право на пълен данъчен кредит –в АУАН и в НП
изрично следва да се посочи дали са налице изключенията на чл.73а ЗДДС или не.
В случая това не е сторено, което в комбинация с липсата на точна дата, на която да се
4
твърди, че е извършено нарушение, по мнение на съда води до извод за опорочаване на
производството до степен налагаща отмяната на НП.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото се
налични доказателства за реално платен адвокатски хонорар в размер на 660 лева с ДДС,
като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателя. С оглед чл.205 АПК разноските направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП отговаря Агенцията, а не териториалното поделение. С оглед горното съдът намира, че
следва да осъди НАП-София да заплита на сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 предложение трето и ал.3 от ЗАНН,
Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №0056009/27.07.2020г издадено то директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2, и т.3
вр. ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180а ал.1
от ЗДДС на „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в г.Б., ул.“О.“ №...
чрез управителя О. Р. е наложена имуществена санкция в размер на 4732,21 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите –София да заплата на „К. С.“ ЕООД с
ЕИК ... със седалище и адрес на управление в г.Б., ул.“О.“ №... чрез управителя О. Р.
съдебно –деловодни разноски в размерна 660 (шестстотин и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5