№ 253
гр. София, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600265 по описа за 2023 година
Производството пред САС е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата на осъдения В. П. Й. срещу определение на СГС
от 22.02. по нчд№638/2023г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, депозирана от лишения от свобода В. П. Й.,
ЕГН: **********, за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ по Присъда №3 от 11.01.2011 год. по НОХД №1773/2010
год. по описа на СГС, влязла в сила на 13.07.2012 год. САС като съобрази доводите в
жалбата и доказателствата по делото намира следното:
Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдения В. П. Й. за предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД№1773/2010 год. по
описа на СГС, влязла в сила на 13.07.2012 год. .
За да намери молбата на осъдения за предсрочно освобождаване, за неоснователна
съдът от първа инстанция приел следното:
В конкретния случай по отношение на лишения от свобода Й. е налице първата от
кумулативно дадените предпоставки, а именно, че същия е изтърпял повече от !/3 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което търпи в пенитенциарно заведение на
територията на Република България. Видно от приложената към затворническото досие на
лишения от свобода Й. Присъда №3 от 11.01.2011 год. по НОХД №1773/2010 год. по описа
на СГС, влязла в сила на 13.07.2012 год., последният е признат за виновен за извършено от
него престъпление по чл.116, ал.1, т.4 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) години при
първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване. На основание чл.24 от НК наказанието е
1
било увеличено с 2 години и му е било определено едно общо наказание по воденото
производство и по НОХД № 12182/2004 год. по описа на Софийски районен съд в размер на
18 (осемнадесет) години. Видно е също така, че лишеният от свобода Й. е бил фактически
задържан по това наказателно производство считано от 24.02.2008 год. до 27.02.2008 год.
год., а в затвора гр. София е постъпил (съгласно данните от затворническото му досие) на
20.03.2015 год. При това положение и съобразявайки представената в днешното съдебно
заседание справка от началника на затвора гр. София е видно, че към дата 21.02.2023 год.
остатъкът, който следва да изтърпи от общо наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 20 години лишеният от свобода Й. е 7 година, 08 месеца и 11 дни, с
което е изпълнена първата, заложена от законодателят в чл. 70, ал. 1 НК предпоставка.
Същият, към 21.02.2023 год. е изтърпял фактически 11 години, 0 месеца и 8 дни и от работа -
1 години, 3 месеца и 11 дни, като режима на изтърпяване не е бил заменян от „строг“ на
„общ“ или „лек“.
За да бъде изпълнен, обаче целия фактически състав на института на условно
предсрочно освобождаване, то е необходимо да е налице и втората от кумулативно дадените
предпоставки, а именно - лишеният от свобода Й. да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне по време на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ в пенитенциарното заведение, както и да е дал доказателства, че има честно
отношение към труда.
В конкретния случай данни в тази насока, настоящият съдебен състав черпи от
представените със затворническото досие писмени документи, събрани за лишения от
свобода Й. по време на пребиваването му в пенитенциарното заведение. Това следва от
обстоятелството, че именно затворническата администрация е органът, който има най -
пълна, най - точна, най - ясна и най - обективна представа за поведението на лишения от
свобода Й. по време на изтърпяване на наложеното му наказание. В тази насока, СЪДЪТ
намира, че не са изпълнени в цялост всички, заложени от законодателя предпоставки и
основания визирани в разпоредбата на чл. 439 а, ал. 2 вр. ал. 1 НПК по отношение на
лишения от свобода Й., за да се постанови и неговото условно предсрочно освобождаване.
Настоящият съдебен състав прави горният извод изхождайки от приложените към
затворническото досие писмени документи. До настоящия момент действително, осъденият
не е бил наказван. Награждаван е със заповед №440/12.09.2022 год. на основание чл.98, ал.1,
т. 1 от ЗИНЗС и със заповед №20/12.01.2023 год. на основание чл.98, ал.1, т.З от ЗИНЗС.
Съобразно актуалният доклад от 24.01.2023 год. на ИСДВР П.Ч.,
при направената оценка на риска са констатирани средни към високи стойности от 75 т.,
които са били редуцирани на 70т досежно зоната „Отношение към правонарушението и
умения за мислене“ Рискът от сериозни вреди за обществото е дефиниран като висок. По
отношение на Й. е водена корекционна дейност в посока на констатираните дефицитни
зони: отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с
наркотични вещества; умения за мислене. Въпреки това, през текущата година
констатирания среден риск от 75 т. е редуциран едва на 63 т. , като са установени промени в
2
зоните: отношение към правонарушението, трудова заетост, злоупотреба с наркотични
вещества. Въпреки редукцията на рискът от рецидив, по отношение на Й. продължават да са
налице ясно изразени дефицити в зоните на нуждите: начин на живот и
обкръжение;злоупотреба с наркотици и риск от сериозни вреди. По отношение на Й. е
установено и продължава да е налице силно влияние на криминалното обкръжение,
обичайните му дейности го подтикват към извършване на правонарушение, безразсъдно и
рисково поведение; същият е употребявал кокаин и марихуана. Рискът за обществото
продължава да е висок, констатират се ниски стойности на риска единствено към персонала
на затвора, него самия и други лишени от свобода. Според приложения по делото доклад,
промяната у осъдения, касаеща рискът за вреди за обществото не е достатъчна в
положителна степен и продължава да е във високи стойности. Именно по тези съображения
и Й. не е работил на външни обекти и не е получавал награда домашен отпуск. Осъденият
все още се сочи, че не е преминал етапите на „прогресивна система“ - не е преместен в
затворническо заведение от открит тип, на общ или лек режим, не е пребивавал на работа
извън МЛС без охрана. Според доклада на ИСДВР П.Ч., все още не са налице убедителни
доказателства за поправянето на осъдения и същият не може да се определи , че има добро
поведение, с което да е демонстрирал своето желание за поправяне.
Имайки предвид горното, Съдът е на мнение, че действително се установяват
известни положителни промени, които са посочени и в^ приложената към делото експертна
оценка от инспектор - психолог В.С. досежно Й..Същият е съдействал за изследването,
демонстрирал е уважителност, имал е спокойно държание, проявява словоохотливост,
заявил е желание за избягване на конфликти и проблеми и предпазливост в поведението;
отчетени са добри налични умения в социално- комуникативната сфера и изпълнителност на
поставени задачи. Заявил е емоционална ангажираност за важните за осъдения неща, би
желал да намери отзивчивост и би искал да има успехи, опитва да има поведение ,
ориентирано към постигане на признание, уважение и приемане. Според експертната оценка
Й. се опитва да сдържа проявата на емоция във физически или вербален аспект.
Според приложеното към делото становище на Началника на затвора гр.София, не са
налице достатъчно данни за поправянето на лицето в рамките на пенитенциарното
заведение и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени към момента. Налице
са все още проблемни зони, по които работата следва да продължи, тъй като рискът от вреди
е намален само с 12 т. за последните осем години.
В насока на горното Съдът намира, че Й. все още не е осъзнал напълно причинената вреда
от извършеното от него планирано престъпление и с особена жестокост.
Настоящият състав намира, че лишения от свобода не осъзнава в пълна степен факторите,
допринесли за криминалното му поведение и в този смисъл доброто поведение в затвора и
полагането на труд, не могат да доведат до промяна на извода, че е налице незавършено
поправяне на лишения от свобода. В този смисъл независимо от становището на молителя и
защитата, Съдът приема, че е налице само едната от законово изискуемите предпоставки и
че Й. само формално споделя своята нагласа за промяна и наказанието не е постигнало
3
целите и задачите визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, визиращи специалната и
генералната превенция, или особено специалната, които следва да бъдат постигнати в хода
на изтърпяване на едно наложено наказание „Лишаване от свобода“ от лицето, което следва
именно в условията на местата за лишаване от свобода да се поправи и да преосмисли
своето поведение, начин на живот и по този начин след неговото освобождаване успешно да
може да се социализира, интегрира в обществото.
Съдебният състав на настоящия етап, съгласно всички приложени писмени доказателства,
приема, че все още не са изпълнени предпоставките и основанията по смисъла на чл. 437 и
следващите от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК за постановяване на съдебен акт за условно
предсрочно освобождаване на лишеният от свобода Й. от остатъка от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Размерът от остатъка от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ не е част от предпоставките, визирани от законодателя в
разпоредбата на чл. 439 а НПК и настоящият съд в никакъв случай не цени този остатък в
тежест на лишения от свобода Й..
Цитираното дотук се споделя изцяло от въззивния съд, както относно
установените факти, така и относно правната им оценка. То дава отговор и на доводите и
възраженията на защитата във въззивната жалба, които не са нови, а преповтарят вече
направените пред първата инстанция.
Дори да бъде отчетен допълнително фактът, че осъденият е работил и учил по време на
изтърпяването на наказанието , това според САС няма да доведе до промяна в крайния
правен извод, а именно че корекционният процес при него не завършен, а следва да
продължи и то при условията на продължаващо изтърпяване на наказанието Лишаване от
свобода.
Други конкретни допълнителни доводи въззивната жалба не съдържа. А декларативното
оспорване на правните изводи на СГС, както вече бе посочено не може да бъде споделено от
въззивният съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 22.02. по нчд№638/2023г
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4