РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско
дело № 20243100500884 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 10614/07.02.2024 г. при ВРС,
уточнена с молба с вх.№ 20869/13.03.2024 г., подадена от „ЕКО СКРАП
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н Приморски, ул. „Ангел Главчев“ № 19, ет. 2, чрез адв. Д. Н.-ВАК,
срещу Решение № 20/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4144/2023 г. на
РС – Варна, 30-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено
да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, обл. Благоевград, общ. Разлог, с. Е.,
ул. „В.Б.“ ***, сумата в общ размер от 7789.24 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 21.02.2020 г. до 10.01.2021
г., на осн. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ; сумата в общ размер от 1955.95 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 31.03.2020 г. до
28.02.2023 г., начислена върху главницата от 7789.24 лева, на осн. чл. 86 от
ЗЗД; сумата в размер на 803.25 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ;
както и лихва за забава върху нея в размер на 183.32 лева, дължима за периода
от 11.01.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от депозиране на исковата молба в съда (31.03.2023 г.) до
окончателното изплащане на задълженията.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
първоинстанционния акт, като са наведени твърдения за липса на обсъждане в
пълнота на направените от страна на въззивника възражения в отговора на
исковата молба. Твърди се, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил
1
възражението за изтекла погасителна давност за част от претенциите за
заплащане на трудово възнаграждение за периода от февруари до април 2020
година. Неправилността на решението се обосновава и с недопускането от
страна на съда на поискА.те трима свидетелите за установяване фактите по
издаване на ведомости, начисляване на заплати, получаване на ежемесечни
трудови възнаграждения в брой, както и относно факта за съхранение на
трудовата документа в „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД, до която жалбоподателят не е
имал достъп. Въззивникът твърди, че от приетата по делото счетоводна
експертиза се установява, че дружеството е осчетоводило разходите за заплати
и осигуровки на ищеца и настоящ въззиваем, като видно от писмо на ТД на
НАП Варна към момента всички данъци и осигурителни вноски са заплатени
макар и чрез прихващане от страна на НАП. Излага, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, като не е допуснал свидетели за
установяване факта на плащане на трудовите възнаграждения, като счита, че в
случая е налице хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, доколкото няма вина за
липсата на ведомостите. Отправя искане пред въззивния съд за допускане на
трима свидетели, които да установят горните факти. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част, като претендира и разноски.
Становището на въззиваемата страна К. Г. С., изразено чрез
пълномощника адв. Л. К.-Л., е за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното решение. Твърди, че възражението за
погасителна давност, направено от въззивника с отговора на исковата молба, е
бланкетно, като счита, че същата е била прекъсната с подаване на молба за
обезпечение на бъдещия иск от 02.03.2023 г. пред РС – Разлог, по която е било
образувано ч.гр.д. № 247/2023 г. по описа на същия съд. Въззиваемият излага,
че първото трудово възнаграждение е следвало да бъде заплатено на
30.03.2020 г. по арг. на т. 6 от трудовия договор, а видно от пощенското клеймо
исковата молба е била изпратена по куриер на 30.03.2023 г., поради което
твърди, че възражението за изтекла давност е неоснователно. Счита за
недопустимо искането за допускане на свидетели предвид изричната забрана
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 КТ. Излага, че
първоинстанционният съд правилно не е допуснал искА.те свидетели,
доколкото чл. 165, ал. 1 ГПК предвижда изключение само в случай че се
установи, че документите са били изгубени или унищожени не по вина на
страната, която носи доказателствената тежест да докаже конкретния факт,
какъвто настоящият случай не е. Въззиваемият твърди, че с отговора на
исковата молба ответникът никога не е навеждал подобни твърдения, а
единствено, че няма достъп до документите, доколкото се намирали във
фургон на територията на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД. Излага, че от събрА.те по
делото доказателства – изходящо писмо от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД се установява,
че на територията на централата са били задържА. единствено техника и
машини, които са били върнати на „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД, но никъде
не се споменава за фургон и документация в него. Счита, че отправеното
уведомяване от страна на въззивника на оргА.те на НАП и МВР за липсата на
процесните ведомости едва след първото по делото заседА.е по настоящото
дело и след период по-голям от 2 години след прекратяване на трудовото
правоотношение, води до извод, че представените от дружеството документи
са съставени единствено за целите на процеса. Излага, че работодателят е
имал възможност да изиска по реда на чл. 192 ГПК представянето на
2
процесните ведомости от страна на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД, доколкото твърди, че
същите се намират там, но не го е сторил. Твърди, че въззивникът не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото
заплащането на данъци и осигуровки за служителите и работниците не е било
доброволно, а принудително след извършено от страна на НАП прихващане.
Счита, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал експертизата в
частта, с която е прието, че плащането на заплатите е било извършвано в брой,
доколкото вещото лице се е позовало единствено на документи, изходящи от
дружеството-работодател и отразяващи изгодни за него факти. Моли
решението да бъде потвърдено, като претендира разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа доводите си и моли за
решение в своя полза.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от К.
Г. С. срещу „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД с правно основание чл. 128 КТ и чл.
86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
• Сумата от 283.50 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за периода от 21.02.2020г. до 28.02.2020г., ведно със сумата от
83.87 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода на
забава от 31.03.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец март 2020г, ведно със сумата от 271.42 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.05.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец април 2020г. ведно със сумата от 263.29 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.06.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец май 2020г, ведно със сумата от 255.41 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.07.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец юни 2020г. ведно със сумата от 247.54 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
31.07.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
3
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец юли 2020г. ведно със сумата от 239.14 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.09.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец август 2020г, ведно със сумата от 231.26 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.10.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец септември 2020г, ведно със сумата от 223.39 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
31.10.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец октомври 2020г. ведно със сумата от 215.25 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
01.12.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец ноември 2020г, ведно със сумата от 207.37 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
31.12.2020 до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 945.00 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за месец декември 2020г, ведно със сумата от 198.71 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
02.02.2021 г. до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
• Сумата от 236.25 лв., представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2021 до 10.01.2021г. ведно със сумата от
47.84 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода на
забава от 02.03.2021г. до 28.02.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;
Отделно от горните искове е предявен и иск с правно основание чл.
224 КТ за заплащане на сумата от 803.25 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно с лихва за забава,
4
начислена върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 183.32 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода на забава от
11.01.2021 г. до 30.03.2023г.,.
В исковата молба ищецът твърди, че е постъпил на работа на 21.02.2020
г. при ответното дружество, като за периода от 21.02.2020 г. до 10.01.2021 г.,
работодателят не му е заплатил дължимото му се трудово възнаграждение,
което е следвало да бъде заплащано в срок до 30 число на следващия месец,
съгласно т.6 на трудовия договор. Ищецът е имал право на платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни годишно, като за 2020г. са останали
неизползване 17 работни дни, съгласно уведомление с изх. №6/2020г.,
издадено от работодателя. Сочи, че към настоящия момент не е получил
плащане за нито едно трудово възнаграждение, което му се дължи, като
ответното дружество е изпаднало в забава за заплащане на изискуеми парични
задължения в общ размер на 9969,75 лв., като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
начислена върху главницата за всяко неплатено трудово възнаграждение
поотделно, която сума изчислена към 28.02.2023г. възлиза на общо на
2484.49лв. Считано от 11.01.2021г., трудовото правоотношение с „ЕКО
СКРАП ВАРНА" ЕООД, било прекратено, като въпреки това на ищеца не бил
връчен екземпляр от заповедта за прекратяване и уведомлението от НАП.
Излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е
длъжен да заплати на работника обезщетение за неизползвА.я платен годишен
отпуск от работника на основание чл.224, ал.1 от КТ, но „ЕКО СКРАП
ВАРНА“ ЕООД не е сторило това. С оглед горното излага, че към настоящия
момент, ответното дружество има незаплатено парично задължение към
ищеца, представляващо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 803.25 лв. Поради изпадането в забава на ответното дружество за
заплащането на това обезщетение, то дължи на ищеца обезщетение в размер
на законната лихва за периода от 11.01.2021 г. - 30.03.2023г., а именно сумата в
размер на 183.32 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В депозирания отговор на исковата молба ответното дружество
потвърждава, че с ищеца са били в трудово правоотношение при твърдените
параметри. Твърди, че претендираните от ищеца като незаплатени трудови
възнаграждения са му заплатени в брой, за което са изготвяни ведомости,
които са били разписани от работника. В тази връзка били начислявани и
плащани дължимите осигуровки и данъци от „ЕКО СКРАП Варна“ ЕООД, в
качеството му на работодател. Работникът е бил назначен в дружеството, във
връзка с поета работа от възложителя „Пауър систем електрик“ ЕООД и
изпълнител „ЕКО СКРАП Варна“ ЕООД на територията на ТЕЦ-Варна, с.
Езерово. Ответното дружество използвало за съхранение на вещи, оборудване,
документи, трудовата документация, вкл. и за конкретния служител
преместваем обект тип Фургон, находящ се в ТЕЦ-Варна. След прекратяване
на взаимоотношенията на дружествата, поради незаплащане на дължими суми
от страна на „Пауър систем електрик“ ЕООД по свършена работа в ТЕЦ-
Варна, ответното дружество прекратило взаимоотношенията си и завело
търговско дело № 2318/2022г. пред Софийски градски съд. В момента на
прекратяване на дейността на „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД в ТЕЦ-Варна,
5
ответното дружество не било допуснато до територията на ТЕЦ-Варна, от
където да бъдат изнесени техника, оборудване и съхранявА. документи. В
тази връзка имало множество разговори с управата на ТЕЦ-Варна, като
впоследствие след нотариална покана и депозирана жалба в полицията, по
която било образувано ДП № 2300/2021г. по описа на 4 РУ-Варна, била
върната единствено част от оборудването, поради което ответното дружество
не разполага с документи по трудовото досие за работника. Прави възражение
за изтекла погасителна давност за част от твърдените за неизплатени заплати
за период от 01.2020г. до 4.2020г.
В съдебно заседание пред първата инстанция всяка от страните
поддържа доводите си и моли за решение в своя полза.
Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по
чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното
решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно
преценка законосъобразността на акта, съдът е огрА.чен от доводите,
развити в жалбата.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Относно правилността на същото съдът е ограничн от
оплакванията , посочени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, с която претенциите на ищеца
са частично отхвърлени /по исковете с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86
ЗЗД/, съдът не дължи произнасяне, доколкото не са предмет на въззивна
проверка и по отношение на тях решението е влязло в сила.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът К. Г. С. е заемал длъжността технически
ръководител строителство при ответното дружество „ЕКО СКРАП ВАРНА“
ЕООД по силата на трудов договор от 20.02.2020 г., представен на л. 7 по
делото на ВРС, както и че трудовото правоотношение е прекратено на
10.01.2021 г. Не е спорно между стрА.те, че през процесния период ищецът е
полагал труд при уговорено брутно месечно възнаграждение в размер на 945
лева. Спорни по делото се явяват обстоятелствата дали трудовото
възнаграждение за периода от 21.02.2020 г. до 10.01.2021 г. е заплатено от
работодателя на ищеца, както и дали последният е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск, респ. размера на дължимото му обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ.
По делото пред първата инстанция е представен, сключения между
страните трудов договор /л.7 по делото на ВРС/, съгласно който основното
месечно трудово възнаграждение на К. С. е в размер на 945 лева, като съгласно
чл. 6 от договора същото се изплаща месечно до 30-то число на следващия
месец, за който се отнася. Представена е и длъжностна характеристика на
работника, в която е отбелязано, че същият е постъпил на работа на 21.02.2020
г. /л. 9/. Видно от справка на НАП за актуално състояние на действащите
трудови договори на дружеството ответник „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД към
31.12.2020 г. ищецът К. С. е бил назначен на работа на длъжност технически
ръководител строителство. Представено е и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до
6
НАП за сключения трудов договор от 20.02.2020 г. Към доказателствения
материал пред първата инстанция е приобщено и уведомление до ищеца,
издадено от управителя на „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД от 20.02.2020 г., в
което е посочено, че размерът на полагащия се на К. С. платен годишен отпуск
за 2020 г. към датата на сключване на договора е в размер на 17 дни.
Представено е и съобщение от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД до „ЕКО СКРАП
ВАРНА“ ЕООД от 18.11.2022 г. /л. 40/, с което е предоставена възможност на
дружеството ответник да отиде на място в централата, за да изнесе
оборудване и техника, а именно 1 бр. мотокар марка „Cartepillar¨1,5 t. и 1 бр.
колесен багер маркa „Case“, по повод на която е възникнал спор за собственост
и е било образувано ДП 2300/2021 г. по описа на 4то РУ на МВР Варна.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по назначена ССЕ /л.
70/, според което на ищеца К. С. са били начислявани осигуровки и данъци, но
същите са заплатени извън законоустановения срок. Вещото лице е
установило, че разходите за заплати, както и за осигуровки са осчетоводени в
счетоводството на дружеството – ответник, като плащанията на трудовото
възнаграждение и на обезщетението за неизползван отпуск е осчетоводено
като платено в брой от касата на дружеството.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол, подписан
между „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД, управителя на дружеството „Вайс
Акаунт“ ЕООД и дружество „СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ ЕКСПЕРТ“ ООД, в
който е удостоверено, че счетоводството на ответника е предадено от
„СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ ЕКСПЕРТ“ ООД на ново дружество „Вайс
Акаунт“ ЕООД, като изрично е посочено, че при предаването на 01.01.2023 г.
не са предадени трудовите книжа на ищеца К. С., поради това, че същите са се
съхранявали в преместавем обект, находящ се на територията на „ТЕЦ
ВАРНА“ ЕАД, до които „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД няма достъп.
Приложен е и договор за счетоводни услуги от 01.07.2019 г., сключен между
„ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД и „СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ ЕКСПЕРТ“ ООД,
в който са уговорени правата и задълженията на стрА.те по повод поддържане
счетоводството на ответното дружество.
При така установените факти, настоящият състав намира следното
от правна страна:
Основният спорен момент пред въззивната инстанция се отнася до това
дали трудовото възнаграждение е заплатено на ищеца или не, като
твърденията на ответното дружество както в отговора на исковата молба, така
и във въззивната жалба са, че трудовото възнаграждение е заплащано в брой,
за което са издавани ведомости, надлежно разписани от ищеца К. Г. С..
По делото процесните ведомости не са представени, като ответното
дружество сочи, че няма достъп до същите поради това, че се съхраняват във
фургон на територията на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД, до който няма достъп. За
доказване твърденията си, че трудовите възнаграждения са изплатени
ответникът е поискал да му бъдат допуснати трима свидетели при режим на
водене, чрез показА.ята, на които да установи, че за процесния период на
ищеца е заплащано в брой. ПоискА.те свидетели не са допуснати от
7
първоинстанционния съд поради тяхната недопустимост с оглед забраната на
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 КТ, а именно със свидетели да се
установяват факти, за които законът изисква писмен акт. В открито съдебно
заседА.е, проведено на 21.09.2023 г. /л. 92 – гръб по делото на ВРС/
първоинстанционният съд изрично е указал на ответното дружество да
ангажира доказателства за изгубването на ведомостите за работни заплати с
оглед възможността по чл. 165, ал. 1 ГПК да ангажира гласни доказателствени
средства за установяване факта на плащане на заплатите в брой на ищеца. С
оглед на така предоставената възможност и дадените указА.я за доказване на
твърдението, че ведомостите се намират във фургон, до който не е осигурен
достъп, ответникът с молба от 04.10.2023 г. е представил Постановление от
15.05.2023 г. по пр.пр. № 4961/2021 г. по описа на ВРП, ДП № 2300/2021 г. по
описа на 4-то РУ при ОД на МВР-Варна /л. 122 по делото на ВРС/, от което се
установява, че досъдебното производство е било образувано на 01.09.2021 г. за
това, че на неустановена дата през месец януари 2021 г.-м. юли 2021 г. в с.
Езерово, обл. Варна, противозаконна са присвоени чужди движими вещи 1 бр.
мотокар марка „Caterpillar”, 1 бр. колесен багер марка „Case“,1 бр. моторен
ъглошлайф „Щил“, 2 бр. електрически ъглошлайф „Хитачи“, 7 бр. резачи за
рязане на метал, в комплект с маркуч, клапА. за газ и манометри, укрепване за
газова тръба, състоящо се от П-образен профил и рифелова ламарина, от
владението на И.М.П., собственост на „Еко скрап Варна“ ЕООД, без негово
съгласие с намерение незаконно да се присвоят. С цитираното постановление,
образуваното досъдебно производство е спряно. В цитираното постановление
не се съдържат данни досъдебното производство да е образувано и повод
задържане на друга вещ освен изброените, а именно въпросният фургон. С
последваща молба от 28.11.2023 г. /л. 128/ по регистратурата на ВРС
ответникът с оглед дадените указА.я да докаже факта на изгубване на
ведомостите е представил депозирана от него молба до ВРП от 15.11.202023 г.
по пр.пр. № 4961/2021 г. /л. 131 по делото на ВРС/, с която е уведомил ВРП, че
от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД е върната на дружеството липсваща техника, за която е
било образувано ДП, но се сочи, че са налице липси, в това число трудови
договори и ведомости за заплати, заявления за отпуск на работници, считано
от април 2019 г. до началото на 2021 г., сред които и ищецът по делото К. С..
Наред с уведомлението до ВРП, ответникът е представил и уведомление до
НАП от същата дата 15.11.2023 г., с което уведомява агенцията по
приходите, че документацията на работниците в дружеството, в това число
трудови договори и ведомости за заплати, заявления за отпуск на работници,
сред които и тази за ищеца К. Г. С., е изгубена по независещи от дружеството
причини, като е посочено, че същата се намира на територията на „ТЕЦ
ВАРНА“ ЕАД, до която дружеството няма достъп. В съдебно заседА.е,
проведено на 30.11.2023 г., първоинстанционният съд е приел като
доказателства по делото цитирА.те уведомления, но е приел, че същите са
създадени за целите на процеса, доколкото уведомленията са подадени на
15.11.2023 г. до ВРП и НАП, след изричните указА.я на съда от 21.09.2023 г.
до ответника, че не сочи доказателства за факта на изгубване на трудовите
ведомости. С оглед горните изводи, съдът е приел, че не са налице условията
8
по чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на гласни доказателствени средства за
установяване факта на плащане на заплатите на ръка, като искането за
допускане на свидетели на ответната страна е оставено без уважение.
Пред настоящата инстанция искА.те свидетели, с недопускането на
които се обосновава неправилността на първоинстанционното решение, също
не са допуснати, предвид факта, че във въззивната жалба се твърди точното
местонахождение на ведомостите, но не и че същите са изгубени или
унищожени, съгласно изискването на чл. 165, ал. 1 ГПК. Наред с това съдът е
констатирал, че ответникът е могъл да поиска от първата инстанция да
задължи трето, неучастващо в спора лице /в случая „ТЕЦ ВАРНА“ АД/ по
реда на чл. 192 ГПК да представи исканата документация, като същото не е
било сторено в дадения от първоинстанционния съд срок за ангажиране на
доказателства именно за този факт, с оглед на което и искА.те свидетели не са
допуснати и пред въззивната инстанция.
Поради изложеното настоящият състав намира, че недопускането на
искА.те от ответника свидетели от първата инстанция за установяване факта
на плащане на работните заплати на ръка не се явява процесуално нарушение,
което да доведе до извод за неправилност на постановеното решение. С оглед
горното факта на плащане на заплатите подлежи на установява посредством
останалия събран по делото доказателствен материал.
Относно факта на плащането съдът намира следното: Работодателят
твърди, че сумите са заплащА. в брой срещу подписА. ведомости, по делото
обаче въпросните ведомости не се представи, като останаха недоказА.
твърденията на ответника, че същият няма достъп до тях по независещи от
него причини. Видно от съобщение, изпратено от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД до
управителя на ответното дружество „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД с изх.№
368/18.11.2022 г. /л. 40 по делото на ВРС/ в същото се съдържат изявления по
повод предходно водена комуникация между стрА.те във връзка с възникнал
спор относно собствеността на техника, намираща се на територията на
централата, като в писмото до „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД е отправена
изрична покана да бъдат изпратени представители на ответника на място в
централата, които да изнесат въпросната техника, за която е бил възникнал
спор. Настоящият състав намира, че от цитираното писмо става ясно, че
достъп до територията на централата не е отказван, което опровергава
твърденията на ответника, че не е бил допускан до там, поради което и не е
могъл да се снабди с ведомостите за заплати на ищеца и на останалите
работници в дружеството. Следва да бъде отбелязано, че в кореспонденцията
между „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД и „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД никъде не се
споменава за фургон, както и за намираща се в него трудова документация.
Във всички представени по делото документи, свързА. с осъществена между
двете дружества комуникация, се говори единствено за техника, а именно 1
бр. мотокар марка „Cartepillar¨1,5 t. и 1 бр. колесен багер маркa „Case“, но не и
за задържан фургон с документи. За въпросния фургон не се съдържа
информация не само в разменените книжа между ТЕЦ ВАРНА и ответника, но
така също и в представеното постановление за спиране на ДП, в което също не
се споменава за фургон. За първи път данни за изгубване на ведомостите се
9
съдържат в писма, изпратени до НАП и РП-Варна от 15.11.2023 г., тоест 2
години и половина след процесния период, и то след изричните указА.я на
съда от 21.09.2023 г., че ответника не сочи доказателства за твърденията си, че
процесните ведомости са изгубени. Горното налага извод, че уведомленията
до НАП и РП-Варна са съставени единствено за целите на процеса и не могат
да служат като доказателство за установяване на твърдения, свързА. със
защитната теза на ответника, че е погасил задължението си. По делото не е
представен нито един документ, от който би могъл да се направи извод,
ответника някога е сигнализирал РП-Варна или „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД за
неправомерно задържане на процесните ведомости. В тази връзка съдът
намира за необосновано защо по делото нотариалната покана до „ТЕЦ
ВАРНА“ ЕАД, с която ответника сочи, че е покА.л управата на централата да
му осигури достъп до намиращата се там техника, вкл. фургон, не е
представена по делото. В случай че в действително във въпросната покана се
съдържаше информация и за процесния фургон логично би било ответника да
я представи, ако в нея в действителност е имало изявления за изгубена трудова
документация или задържана такава.
На следващо място съдът констатира, че от представеното
Постановление от 15.05.2023 г. по пр.пр. № 4961/2021 г. по описа на ВРП, ДП
№ 2300/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР-Варна /л. 122 по делото на
ВРС/, се установява, че досъдебното производство е било образувано на
01.09.2021 г. за това, че на неустановена дата през месец януари 2021 г.-м. юли
2021 г. в с. Езерово, обл. Варна са отнети чужди движими вещи, отново само
техника, като никъде в цитираното постановление не се касае за трудова
документация и фургон. Следва да се отбележи, че в съдебно заседА.е на
21.09.2023 г. съдът изрично е указал на ответника да представи „иницииращи
документи във връзка с образуваното ДП № 2300/2021 г. по описа на 4-то РУ
при ОД на МВР-Варна“ с оглед установяване предмета на същото, но такива
инцииращи документи не са представен. Изложеното е индиция за това, че
вероятно в жалбите за образуване на ДП не са се съдържали изявления за
открадната трудова документация, респ. фургон, в който тя се е намирала. За
първи път такава информация до оргА.те на прокуратурата, както и до НАП се
съдържа в изпратени от ответника уведомления от 15.11.2023 г.
На следващо място съдът споделя изводите на първоинстанционния съд
относно представения по делото приемо-предавателен протокол между двете
дружества, осъществяващи счетоводното обслужване на ответника. В същия е
посочено, че при предаване на 01.01.2023 г. на счетоводната документация от
едното на другото дружество не се предават трудовите книжа на работника К.
С.. Представения документ има характер на частен такъв, като не обвързва
насрещната страна по спора. В него изрично е цитираната загубата на
документи, свързА. само ищеца, но не и на други работници при ответника,
въпреки изявленията на последния, че трудова документация и на други
работници е изгубена. Изложеното води до извод, че представения протокол
също е съставен за целите на процеса. Същият не съдържа дата, поради което
за достоверна следва да се приеме, датата на която е представен пред първата
инстанция, а именно в ОСЗ на 21.09.2023 г.
10
Видно от представения от ответника договор за счетоводни услуги,
задължение на счетоводното дружество е да пази и съхранява трудовата
документация на работниците до приключване на счетоводната година, като
след това е следвало да ги върне на възложителя с нарочен протокол. След
като според вещото лице в счетоводството на ответника плащА.ята за ищеца
са отразени, то следва извод, че счетоводното дружество е разполагало със
счетоводните документи за ищеца, като няма доказателства същите да се били
върнати обратно на възложителя, както изисква сключения помежду им
договор. Ако в действителност ведомости са съставяни и са се съхранявали в
процесния фургон, то би следвало счетоводното дружество, след като ги е
осчетоводило да ги е върнало на ответника, за което обаче няма нарочен
протокол.
По делото е прието заключение по назначена ССЕ, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано. Съгласно изводите на вещото лице
всички разходи за заплати и осигурителни вноски са отразени в
счетоводството на ответника, като всички плащА.я са отразени като платени в
брой от касата на ответника. В ОСЗ, проведено на 21.09.2023 г. вещото лице е
отговорило на въпрос на адв. Х., че е работило по ведомости, които са му
представени от ответника на PDF файл за целия процесен период, като е
уточнило, че същите не са били подписА..
Относно заплащането на данъци и осигуровки заключението по
назначената ССЕ констатира, че същите са заплатени от ответника извън
законоустановения срок, като в съдебно заседА.е вещото лице уточнява, че са
заплатени много след процесния период. Във връзка с установяване датите на
плащане на данъци и осигуровки е изискана справка от ТД на НАП Варна.
Видно от справката /л. 126 по делото на ВРС/ задълженията за данъци и
осигуровки на ищеца са заплащА. със закъснение, като същите са погасявА.
чрез прихващане от страна на НАП. За месеците февруари, март и април и май
2020 г. погасяването е извършвано с 4-5 месеца закъснение, а за месец юни
2020 г. задълженията за данъци и осигуровки са погасени чрез прихващане
едва две години по-късно през юни 2022 г. За месеците ноември и декември
2020 г. погасяване чрез прихващане в извършено едва април 2023 г.
Закъснялото погасяване на задълженията за осигуровки и данъци, както и
факта, че не е извършвано доброволно от работодателя, а принудително от
страна на НАП, съдът намира, че представлява индиция за това, че работни
заплати не са изплащА., доколкото задълженията за ДО и ОСВ следва да се
погасяват наред със заплащане на трудовото възнаграждение, в каквато насока
е и останалия събран доказателствен материал.
Факта на осчетоводяване на ведомостите в счетоводството на ответника
не доказва, че в действителност е имало извършено плащане от работодателя.
Отразяването в счетоводството на изгодни за страната факти не обвързва
насрещната страна и няма доказателствена стойност, още повече предвид
изявлението на вещото лице, че представените му ведомости са такива в PDF
формат, които не са подписА. от работника.
Горните факти налагат извода за недоказаност на твърденията на
11
ответника за погасяване на задължението за плащане на трудовите
възнаграждения на ищеца.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност за
вземА.ята за трудово възнаграждение за периода февруари – април 2020 г.
съдът намира следното:
На основА.е чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове, вкл.
иска за заплащане на трудово възнаграждение, се предявяват в 3-годишен
срок. Съгласно чл. 6 от трудовия договор възнагражденията за труд се
изплащат месечно на работника до 30 число на месеца, следващ този, за който
се отнасят. В случая вземането за месец февруари е следвало да се изплати на
30 март 2020 г., а за месец март на 30.04.2020 г. Съгласно чл. 358, ал. 2, т 2 КТ
давностните срокове започват да текат от деня, в който правото, предмет на
иска е станало изискуемо, като при парични вземА.я изискуемостта се смята
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред. Предвид горното изискуемостта за вземането за февруари е
настъпила на 30.03.2020 г., а за март на 30.04.2020 г., като 3-годишния
давностен срок е започнал да тече от тогава и е изтекъл на 30.03.2023 г. за
вземането за февруари, респ. на 30.04.2023 г. за вземА.ята за март 2020 г.
Исковата молба е депозирана пред ВРС на 31.03.2023 г. или след изтичане на
давностния срок за вземането за месец февруари. По делото липсват данни
исковата молба да е изпратена чрез пощенски оператор, респ. не е налично
пощенско клеймо с дата 30.03.2023 г., каквито са твърденията на ищеца и
настоящ въззиваем. Поради изложеното възражението за изтекла давност се
явява основателно единствено за вземането за трудово възнаграждение за
месец февруари 2020 г., но не е основателно за вземА.ята за месец март и
април. Настоящият състав не споделя изложеното от въззиваемия, че
давността е била прекъсната с подаване на молба за обезпечение на бъдещия
иск, доколкото съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск за вземането, а не и с молба за допускане на обезпечение
на бъдещ иск, който хипотетично може и да не бъде предявен.
Предвид горното решението в частта за сумата от 219,99 лева
представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за периода
от 21.02.2020 г. до 28.02.2020г. следва да се отмени, доколкото вземането е
погасен по давност. С оглед извода за недължимост на главното вземане,
неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва. С
първоинстанционното решение съдът е приел, че дължимата лихва върху
вземането от 219,99 лева е в размер на 65.60 лева, поради което решението в
тази част също подлежи на отмЯ..
В останалата част относно исковете за заплащане на трудово
възнаграждение за периода от март 2020 до 10.01.2021 г. настоящият състав
намира, че са доказА. както по основА.е, така и по размер, доколкото не е
спорно, че договореното възнаграждение е било в размер на 945 лева, видно и
от трудовия договор.
Предвид изводите на съда за доказаност на претенцията за заплащане на
трудово възнаграждение за месеците от март 2020 г. до 10.01.2021 г., то
12
основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва за забава в
размер на 1890.35 лева /след приспадане на лихвата върху трудовото
възнаграждение за месец февруари в размер на 65.60 лева/, дължима за
периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2023 г., върху всички трудови
възнаграждения в общ размер на от 7789.24 лева.
По иска за заплащане на сумата от 803.25 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., на осн. чл. 224,
ал. 1 от КТ съдът намира следното:
Настоящият състав намира, че в случая претенцията за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. се явява
доказана единствено за 17 дни, доколкото видно от уведомление на стр. 14 по
делото на ВРС при постъпване на работа ищецът е подписал, че към
20.02.2020 г. има да ползва 17 дни платен отпуск. Въпреки указА.ята на
първоинстанционния съд до ответника да представи доказателства, че ищецът
е поискал разрешение да ползва полагащия му се отпуск, такива не са
представени, поради което не може да се приеме за доказан фактът, че ищецът
е използвал полагащия му се отпуск. Според заключението на вещото лице
обезщетението, което се дължи на ден на осн. чл. 224 КТ е в размер на 47.25
лева /л. 119 – гръб ВРС/ или за 17 дни по 47.25 лева се следва обезщетение в
размер на 803.25 лева, колкото е присъдил и първоинстанционния съд, като в
тази част решението следва да се потвърди.
Относно претенцията за мораторна лихва върху вземането от 803.25
лева в размер на 183.32 лева, дължима за периода от 11.01.2021 г. до
30.03.2023 г., съдът намира, че същото се явява неоснователно, доколкото за
изпадането на работодателя в забава по отношение на вземането за
обезщетение по чл. 224 КТ работникът следва да е отправил покана, каквато
по делото не е представена. Поради изложеното се дължи лихва единствено от
датата на исковата молба - 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, доколкото именно с исковата молба ищецът е отправил покана
до работодателя за заплащане на обезщетение. По тези съображения
решението в тази част също подлежи на отмЯ..
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват и на двете стрА.. Доколкото
решението се обжалва частично и жалбата е частично основателна, това
налага изменение на решението в частта за разноските изцяло, като се
съобрази пропорционално уважената и отхвърлената част от иска. Пред
първата инстанция ищецът е претендирал заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лева за процесуално представителство по
делото, като с оглед изхода на спора ВРС е присъдил адв. възнаграждение в
размер на 1462,00 лв. Доколкото в договора за правна помощ не е посочено по
кой от исковете каква е договорената сума, то следва, че възнаграждението от
1700 лева е договорено общо върху цената на всички искове или върху целия
материален интерес по делото, възлизащ на 13 440.81 лева. При така
посоченото пропорционално изчислено съотношението между договорено
адв. възнаграждение и материален интерес по делото се равнява на 0.12648. С
решението на първата инстанция са уважени исковете на ищеца в общ размер
13
на 10 731.76 лева, на колкото се равнява и обжалваемия интерес пред
настоящата инстанция. Доколкото настоящият състав приема, че от целия
обжалваем интерес въззивната жалба се явява основателна за сумите в общ
размер на 468.91 лева /сбора от 183.32+219.99+65.60/, то следва, че уважената
част от иска на ищеца е в общ размер на 10 262.85 лева. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца пред първата инстанция се следват разноски съразмерно на
уважената част от иска или общо сума в размер на 1298.05 лева.
На ответника също се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Пред първата инстанция е
претендирано адв. възнаграждение в размер на 2000 лева, за което е
представен договор за правна помощ, както и 150 лева – депозит за вещо лице.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете /3177.96 лева – съобразявайки
резултата от настоящата инстанция/ на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 508.34 лева за производството пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора, решението, в частта, с която ответникът е
осъден да заплати в полза на ВРС сумата от 576.67 лева разноски по делото за
държавни такси и депозит за вещо лице на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК също следва
да се отмени. По иска за заплащане на трудово възнаграждение и предвид че
същият е уважен само за сумата от 7569.25 лева, то дължимата от ответника
държавна такса се явява в размер на 302.77 лева. По исковете с правно осн. чл.
86 ЗЗД за мораторна лихва, дължима върху главницата за тр. Възнгараяждение
и предвид че същите са уважени в размер на 1890.35 лева, дължимата
държавна такса възлиза на 75.61 лева. По иска за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск държавната такса е в размер на 50 лева, а
доколкото иска за заплащане на лихва върху него е отхвърлен изцяло по него
ответникът не дължи държавна такса. С оглед горното общо дължимият
размер на държавите такси от ответника съразмерно с уважената част от
исковете е в размер на 428.38 лева. Ответното дружество следва да заплати в
полза на ВРС и платения за сметка на съда депозит за вещо лице в размер на
150 лева, от които съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи
114.53 лева или общо на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК дължи сумата от 542.91 лева.
Пред въззивната инстанция разноски се претендират единствено от
въззиваемият К. Г. С. в размер на 900 лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, за което е представено доказателство – договор за
правна помощ, в който е посочено, че сумата е заплатена. Предвид изхода на
спора на въззиваемия се следват разноски в размер на 860.67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20/03.01.2024 г., постановено по гр.д. №
4144/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която
дружеството е осъдено да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, обл.
Благоевград, общ. Разлог, с. Е., ул. „В.Б.“ ***, следните суми:
Сумата от 219.99 лв. /двеста и деветнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща незаплатена главница за трудово
възнаграждение за периода от 21.02.2020г. до 28.02.2020г., ведно със
14
законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата
молба – 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн.
чл. 128 КТ;
Сумата от 65.60 лв., /шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/
представляваща законната лихва за периода на забава от 31.03.2020 до
28.02.2023г. върху незаплатена главница за трудово възнаграждение за
периода от 21.02.2020г. до 28.02.2020г., на осн. чл. 86 ЗЗД;
Сумата от 183.32 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата от 803.25 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г., за периода на забава от 11.01.2021 г. до 30.03.2023г., на осн. чл.86
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/03.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4144/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Решение № 20/03.01.2024 г., постановено по гр.д. №
4144/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен, В ЧАСТТА за разноските изцяло,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ЕКО СКРАП ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Приморски", ул. „Ангел
Главчев" №19, ет. 2, представлявано от управителя И.М.П. ДА ЗАПЛАТИ на
К. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Разлог,
с. Е., ул. „В.Б." №103 сумата от 1298.05 лева /хиляда двеста деветдесет и осем
лева и пет стотинки/, представляваща направени в производството пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕКО СКРАП ВАРНА" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Приморски", ул. „Ангел
Главчев" №19, ет. 2, представлявано от управителя И.М.П. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Варна
сумата от 542.91 лева /петстотин четиридесет и два лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща държавна такса дължима за разглеждане на
исковите претенции, както и депозит за вещо лице, на основА.е чл.78, ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл.
Благоевград, общ. Разлог, с. Е., ул. „В.Б." №103 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО
СКРАП ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н „Приморски", ул. „Ангел Главчев" №19, ет. 2, представлявано от
управителя И.М.П. сумата от 508.34 лева /петстотин и осем лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща, направени от ответника съдебно-
деловодни разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕКО СКРАП ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Приморски", ул. „Ангел
Главчев" №19, ет. 2, представлявано от управителя И.М.П. ДА ЗАПЛАТИ на
К. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Разлог,
с. Е., ул. „В.Б." №103 сумата от 860.67 лева /осемстотин и шестдесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени в производството
15
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението, в частта, с която са разгледА. исковете за заплащане на
трудово възнаграждение в общ размер на 7789.24 лева, за периода от
21.02.2020 г. до 10.01.2021 г., подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на стрА.те на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16