№ 20
гр. Стара Загора, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000523 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е.П.П.“ АД, гр. В.
срещу решение № 879/20.10.2022г., постановено по гр.д №2989/2022г. на РС-
Стара Загора. Решението се обжалва изцяло, като се излагат подробни
съображения за неговата неправилност. Направено е искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените
искове. Направено е искане да бъде допусната комплексна съдебно-
счетоводна и техническа експертиза, която да отговори на формулирани в
жалбата въпроси. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, с който
се взема становище, че въззивната жалба и наведените в нея оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение са неправилни. Направено е
искане обжалваният акт да бъде потвърден. Противопоставя се на
доказателственото искане за назначаване на експертиза във въззивната
инстанция, тъй като същата няма да допринесе за изясняване на делото,
защото се иска счетоводно изследвяне на фактури, по които ответникът не е
страна. Няма искания за събиране на доказателства. Претендират се
разноските по делото.
1
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.
№1589/2022г. по описа на РС-Стара Загора, ищецът “Е.П.П.” АД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата от 350,64лв. - главница по фактури, 38,27лв. -
обезщетение за забавено плащане на главница за периода от падежа на всяко
от задълженията от главницата до 11.03.2022г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство.
Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, срещу която е подадено в
срок възражение по чл.414 ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви
установителен иск. В срока по чл.415, ал.1 ГПК “Е.П.П.” АД е предявило
настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Ищецът “Е.П.П.” АД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия - чл.98а ЗЕ, видно от представеното по делото копие
на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л-139-
11/13.08.2004г. на ДКЕВР. От месец октомври 2020г. ищецът действа в
качеството си на търговец, за какъвто е лицензиран с Лицензия за търговия с
електрическа енергия №Л-521-15/08.05.2020г. на КЕВР.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с
договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на:
фактура №**********/18.06.2021г.; фактура №**********/05.07.2021г.,
извлечение от сметка към 11.03.2022г., извлечение за фактури и плащания за
период към 15.06.2022г., справка за потребление към 17.06.2022г., за имот,
находящ се в гр.В., ул.***** е създадена партида с абонатен номер *****.
Титуляр на партидата е „С.“ ЕООД. На тази партида са начислявани суми за
„достъп до електроразпределителната мрежа“, тъй като за имота няма
2
отчетено потребление на ел.енергия. Тези суми за „достъп до
електроразпределителната мрежа“ се начислявали в зависимост от
предоставената мощност за обекта. За периода от 01.07.2020г. до 30.06.2021г.
били начислени суми по посочената партида в общ размер на 350,64лв., които
не били заплатени от титуляра на партидата.
Видно от представената Справка от служба по вписвания гр.В.,
ответникът придобил имота, находящ се в гр.В., ул.“***** през2014г. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.Видно от приетите като писмени
доказателства копия на системен бон от 15.04.2022г., Приложение към
разписка №0400016042686545 за фактура **********.**********, Разписка
№0400016265819377/29.07.2022г., за имота, находящ се в гр.В., ул.“***** има
открита партида с клиентски номер ***** с титуляр М.М.А. - предходен
собственик на апартамента. По тази партида има начислявано потребление на
ел.енергия от ищеца и съответно то е заплащано.
Същевременно ответникът представи и извлечение от Търговския
регистър, от което се установява, че „С.“ ЕООД - титуляр на партидата, за
която се претендират сумите за „достъп до електроразпределителната мрежа“,
начислени от ищеца, е заличено още през 2017г.
От страна на ищеца бяха представени копия на Протокол
№М1271236/11.09.2018г., Констативен протокол №6124913/27.04.2021г., от
които се установява, че на посочения адрес за партида с абонатен №***** с
титуляр „С.“ ЕООД е бил сменян два пъти електромерът. И в двата протокола
са отбелязани присъствали на демонтажа лица - М.Д. и И.Н., за които няма
данни да са били представители на ответника или живущи в апартамента. На
11.09.2018г. е бил монтиран нов електромер с №1114171463592400. На
27.04.2021г. е бил монтиран нов електромер с №1127031900444086.
Видно от представените от ответника документи за платени сметки за
потребление на ел.енергия на същия адрес, номерът на електромера, чрез
който се отчита потреблението на клиентски номер ***** с титуляр М.М.А. е
1114021162042744. Този номер на електромер не съвпада с нито един от
електромерите, с които се е отчитало потреблението на „С.“ ЕООД, макар да
са монтирани на един и същи адрес.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
3
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е основателен, в тежест на въззивника – ищец в
първоинстанционното производство е да установи съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест дължимостта и размера на
вземането, признато му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи
вземането обстоятелства.
По делото безспорно се установява, че ищцовото дружество "Е.П.П." е
краен снабдител с ел. Енергия, а ответникът К. -собственик на имот, находящ
се в град Б., ул. **** със стар идентификатор 07598.305.1071, номер по
предходен план 1071, кв. 137, парцел ХХV и нов идентификатор
07598.305.1106.
От представения по делото Протокол №М1271236/11.09.2018г.,
Констативен протокол №6124913/27.04.2021г., от които се установява, че на
посочения адрес за партида с абонатен №***** титуляр е „С.“ ЕООД.
С оглед на това би могъл да се направи извод, че ответника не е абонат
на ищеца по тази партида с абонатен №***** и не са налице данни за
съществуването на правоотношение с ответника М. М., а такива са налице със
„С.“ ЕООД по съответната партида.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установява чрез пълно и
главно доказване съществуването на правоотношение във връзка със
снабдяването с ел. енергия на имота, собственост на ищеца.
Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното
правоотношение, възникнало с неговия праводател по отношение на същия
имот, то ищцовото дружество не е доказало, че реално е доставяло ел.
Енергия, тъй като в процесните фактури, липсва количество доставена ел.
енергия, а е начислена само такса за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност.
Т. е следващият съществен въпрос по делото е дължи ли ответникът
заплащането на цена за мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа"
в претендирания размер, след като ел. енергия не му е била доставяна дори
според отчетите на ищцовото дружество.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата
4
се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от същите,
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а
съгласно чл. 29, ал. 1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В конкретния случай се
установи от заключението на вещото лице, както и от фактурите, издадени от
самия ищец, че в процесния обект за процесния период не е имало
консумация на ел. енергия. Предвид съдържанието на цитираната разпоредба,
става ясно, че заплащането на мрежовата услуга /включително за достъпът/ е
пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се изчислява с
оглед нейното количество. При това положение се налага изводът, че липсва
основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната
мрежа за процесния период, тъй като е липсвала реална консумация на ток.
Следва да се има предвид още, че принципно цената за достъп и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа е свързана и би следвало да
калкулира разходите на електроразпределителните дружества, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането и поддръжката им,
както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител
за тяхното настъпване. В случая, доколкото ответникът не е ползвал ел.
енергия, то поведението му изключва приноса му в разходите по управление
и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на
отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги, при липсата
на реална консумация и облигационно правоотношение между страните по
делото. Въпреки твърдението на ищеца, че ответникът е небитов абонат
поради което дължи процесната сума като цена за достъп, извод в тази насока
не може да бъде направен, поради липсата на представени по делото
5
доказателства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане
на "такса достъп на база предоставена мощност" в процесния обект.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Въззиваменият претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна
да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения /редакцията от
4.11.2022 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лева
– 400 лева, като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 400 лева.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат К. К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на въззиваемия е в размер на 400 лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 879/20.10.2022 г., постановено по гр.д №
2989/2022г. на РС - Стара Загора.
ОСЪЖДА “Е.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., район ******* да заплати на адв. К. М. К. – АК – Стара
Загора, ЛН на адвокат **********.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7