РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Р., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ.
Ищецът „Банка ДСК“ЕАД София, ЕИК121830616, представлявана
от старши юрисконсулт А. М., твърди, че на ********. банката сключила с
ответника Н. П. Е. договор за кредит за текущо потребление, съгласно който й
предоставила кредит в размер на *****лв., а тя се задължила да го върне при
условията на договора, ведно с уговорените лихви. Твърди, че средствата
били изцяло усвоени от кредитополучателката на ********., а съгласно
договора Е. се задължила да изплати кредита в срок от 120 месеца, с месечни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
приложение №1 към договора, с падежна дата 15-то число на месеца.
Кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка, с титуляр ответницата. За
усвоените суми, предмет на договора, кредитополучателката заплащала
променлив лихвен процент в размер на 6.25% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6 месечен Софибор /0.326%/, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка 5.924% при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж Плюс, описани в приложение №2 към договора. Лихвения
1
процент се променя с промяната на 6 месечен Софибор, при предпоставките,
реда и сроковете, предвидени в Общите условия /ОУ/. Съгласно т.17 от
договора кредитополучателят заплаща на банката такси и комисионни,
съгласно Тарифа. Съгласно т.13, т.2 от ОУ кредитополучателят има
задължение да погасява кредита при условията на договора. Съгласно т.18.1
от ОУ при забава на плащане на месечна вноска, от деня следващ падежната
дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 пункта. В т.18.2 от ОУ е
предвидено, че при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целия непогасен остатък от главница става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент с надбавка 10 процентни пункта.
Последиците от това настъпват автоматично, освен ако законът изисква
уведомяване на клиента. Към договора било подписано допълнително
споразумение от *********г., с което са променени условия по кредита.
Променен е срока за издължаване-крайна дата 25.09.2029г. и ползване на 3
месечен гратисен период с капитализиране на неплатени лихви, приет е
индивидуален погасителен план към допълнителното споразумение, както и
са променени лихвените проценти. Твърди, че ответницата е допуснала
нередовности на плащанията, забава от 435 дни, считано от м.януари 2020г.,
което довело до предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от
ОУ. За периода 15.01.2020г.-15.03.2021г. ответницата допуснала просрочие на
сумата ******, а банката уведомила ответницата чрез ЧСИ със съобщение,
връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК, че кредитът е предсрочно изискуем. За
вземането банката образувала заповедно производство-ч.гр.д.№1693/21г. по
описа на РРС, по което били издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. Тъй като заповедта е връчена на ответницата по реда на
чл.47, ал.7, вр.ал.5 ГПК, районният съд указал, че следва да предяви иск за
установяване на вземането, което обосновава правния интерес от предявяване
на исковете.
Претендира съдът да признае за установено съществуването на
вземане на банката срещу ответницата Н. П. Е. към 26.03.2021г., произтичащо
от процесния договор за кредит от ********. и допълнително споразумение
към него, за следните суми: 27788.89лв.-главница, със законна лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 2243.41лв.-
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.01.2020г.-25.03.2021г.,
2
149.30лв.-обезщетение за забава за периода 15.01.2020г.-25.03.2020г., 120лв.-
разходи при изискуем кредит. Претендира сумите за разноски в заповедното
производство-606.03лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски по делото.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на
ответницата Н. Е., чрез назначен особен представител адвокат И. Д.. В
указания двуседмичен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба,
с който се заявява, че искът е недопустим, тъй като между същите страни, за
същия спор е налице влязло в сила съдебно решение, не са налице
предпоставките на чл.422, вр. чл.415 ГПК и иска производството по делото да
бъде прекратено. Отделно от това заявява, че ако съдът не приеме това
становище, оспорва иска по основание и размер.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба, не е взел
становище по възражението за недопустимост на исковете.
В съдебно заседание на 25.10.2022г. особения представил на
ответницата заявява, че възражението му за недопустимост на иска е
бланкетно и е направено поради това, че няма връзка с ответницата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от
********., сключен между ищеца „Банка ДСК”ЕАД София и ответницата Н.
П. Е., по силата на който на втората-кредитополучател е отпуснат кредит за
текущо потребление в размер на *****лева, със срок за издължаване 120
месеца, считано от усвояването му. В чл.5 от договора е уговорено, че
кредита се погасява чрез разплащателната сметка, с титуляр Н. Е., с месечни
вноски, съгласно погасителен план /приложение №1/, като падежната дата е
15-то число на месеца /чл.7/. Според чл.8 кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 6.25% годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен Софибор 0.326%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка 5.924% при
изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, описани в
Приложение №2 към договора /Условията/. Посочено е, че при нарушаване на
условията кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите,
изцяло или частично и приложимия лихвен % се увеличава, чрез увеличаване
3
на надбавката, съгласно Условията. Максималния размер, който може да
достигне лихвения % при неизпълнение на условията е променливия лихвен
%, приложим за стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечения
Софибор и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124%. В чл.8.1 е
уговорено, че лихвения % се променя с промяната на 6-месечния Софибор,
при предпоставките, по реда и условията, посочени в ОУ, но не може да бъде
по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на
фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на
изпълнение на Условията. Годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ е
7.59%. Кредитът е обезпечен със залог на вземания /чл.10/, неразделна част от
него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента
/Приложение №3/, които кредитополучателя е получил и приема с подписване
на договора /чл.18/. Според чл.17 кредитополучателя заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършвани услуги на клиенти /Тарифата/. Договорът е подписан от страните
и не е оспорен. Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, Такси по кредити за текущо потребление /Приложение
№3/, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“/Приложение №2/,
погасителен план, договор за залог върху вземания, всички подписани от
ответницата Н. П. Е.. Представено е допълнително споразумение към
договора от *********г., сключено между страните, в което е посочено, че
остатъкът от дълга е 27403лв., променен е срока за издължаване на кредита- с
крайна дата 25.09.2029г. Уговорено е, че остатъкът ще се издължава с равни
месечни вноски /по главница и лихва/, отразени в погасителен план. Като
обезпечение е приет залог на вземане по сметка на Банка ДСК /чл.9/.
Приложени са погасителен план и договор за залог на вземане по сметка на
Банка ДСК от *********г., както и ОУ, неразделна част от допълнителното
споразумение, както и Такси по кредити за текущо потребление. С писмо от
10.03.2020г. /л.33/ ищецът е уведомил ответницата, че поради забава в
погасяване на задълженията по договора за кредит, обявява кредита за
предсрочно изискуем, както и че ще пристъпи към събиране на вземането по
съдебен ред. Писмото е връчено чрез ЧСИ, кредитополучателката е търсена
на адрес гр.Р., ул.О. вх.*, ет.* /настоящ адрес/ на 15.05.2020г., 01.06.2020г. и
4
на 03.06.2020г., отразено е, че по данни на съседи, тя е непозната на адреса,
залепено е уведомление на вратата на входа. Писмото е връчено и на адрес Р.,
бул. Л. №*** /постоянен адрес/, на 15.05.2020г., 01.06.2020г. и на 04.06.2020г.,
като връчителя е констатирал, че на адреса няма жилищни или стопански
сгради, а терена е незастроен. Залепено е уведомление на електрически стълб
в района на терена.
По делото е прието заключение на икономическа експертиза, по което
страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано. Установява се от заключението, че сумата
*****лв. е усвоена по сметка с титуляр Н. П. Е. на ********. и основание
„УСВ КТП“. Последното плащане по процесния договор е извършено на
*********г., като е погасена частично дължимата просрочена в периода
15.08.2019г.-15.09.2019г., включително и начислената към *********г.
договорна лихва. На същата дата-*********г. е подписано допълнително
споразумение, а след подписването му няма извършени плащания. Кредитът е
осчетоводен като предсрочно изискуем на 26.03.2021г. Към датата на
подаване на заявлението-26.03.2021г., има просрочени задължения по
договора, плащания са спрени от 15.08.2019г., платената сума по договора е
9973.01лв. Към датата на подаване на заявлението, по договора и
допълнителното споразумение са непогасени: главница-27788.90лв.,
договорна лихва-2243.43лв., за периода 15.12.2019г.-25.03.2021г., лихвена
надбавка за забава-149.55лв. за периода 16.01.2020г.-25.03.2021г. и такса
разходи за изискуем кредит-120лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са установителни, по реда на чл.422, ал. ГПК,
вр. чл.430-432 ТЗ. Предявени са от заявител, в законния едномесечен срок от
уведомяването му от съда, че съобщението е връчено на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете са допустими.
При разглеждането на положителния установителен иск по чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които
го погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищецът твърди, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит и
5
допълнителното споразумение към него, в резултат на което последният бил
обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.03.2021г. Безспорно е
установено, че между страните е сключен процесния договор за кредит за
текущо потребление от ********., при приложени Общи условия и
погасителен план, като те са обвързани от договорната връзка. Безспорно
между тях е сключено и допълнително споразумение към договора, от
*********г. Сумата *****лв. е преведена от банката и усвоена по посочена
от кредитополучателката в договора банкова сметка на ********. Установено
е, че кредитополучателката е преустановила плащанията по договора на
15.08.2019г. Според чл.18.2 от ОУ, банката има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, като непогасения остатък от главницата се олихвява с
договорения лихвен процент и надбавка 10 пункта. От заключението на
икономическата експертиза е установено, че последното плащане по кредита е
направено на *********г., като е погасена частично дължимата просрочена
лихва за периода 15.08.2019г.-15.09.2019г. и текущо начислената към
*********г. договорна лихва. Следователно, към 10.03.2020г. /датата на
съставяне на покана изх.№*********** на банката/, са били налице
предпоставките на чл.18.2 от ОУ за обявяване предсрочна изискуемост на
вземането по кредитния договор, тъй като е налице неплащане на главница и
лихви за период над 90 дни. Предсрочната изискумост на кредита е обявена
на ответницата Н. Е., тъй като съобщението и е връчено чрез ЧСИ, по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, надлежно. От заключението на икономическата експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано, е установено, както бе посочено по-горе, че
последното плащане по кредита е направено на *********г. След обявяване
на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, дължимата главница е в
размер на 27788.90лв., дължимата договорна лихва е в размер на 2243.43лв. за
периода 15.01.2020г.-25.03.2021г. вкл., лихвена надбавка за забава 149.55лв.
за периода 06.01.2020г.-25.03.2021г. вкл. и такса „Разходи по изискуем
кредит“-120лв. По ч.гр.д.№1693/2021г. по описа на РРС на банката е издадена
заповед за изпълнение на парична задължение по чл.417 ГПК за следните
суми: главница 27788.89лв., 2243.41лв.-договорна лихва за периода
15.01.2020г.-25.03.2021г., 149.30лв. -лихвена надбавка за забава върху
просрочена главница за периода 15.01.2020г.-25.03.2021г., 120лв.-разходи при
6
изискуем кредит. С оглед гореизложеното и предвид заключението на
експерта, исковете се явяват основателни и доказани за претендираната
главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава и такса разходи по
изискуем кредит изцяло, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 606.03лв. държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата общо 2484.27лв. разноски
/695.27лв. държавна такса, 1439лв. възнаграждение за особен представител,
350лв. депозит за вещо лице за експертиза/ и възнаграждение за
юрисконсулт-100лв. за настоящата инстанция.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. П. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес и настоящ адрес гр.Р., ул.Л.п. №*, вх.*, ет.*, ап.*,
съществуването на вземане на „БАНКА ДСК” ЕАД гр.София,
ЕИК121830616, за сумите: 27788.89лв.-главница по договор за текущо
потребление от ********. и допълнително споразумение от *********г.,
2243.41лв. –договорна лихва за периода 15.01.2020г.-25.03.2021г.,
обезщетение за забава-149.30лв. за периода 15.01.2020г.-25.03.2021г.,
120лв.-такса разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1693/2021г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Н. П. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес гр.Р., ул.Л.п. №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „БАНКА ДСК”
ЕАД гр.София, ЕИК121830616, сумата 606.03лв. държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.
№1693/2021г. по описа на РРС, както и сумата 2484.27лв. деловодни разноски
и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
7
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8