№ 7864
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Ц. М. Г.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110139522 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР. Т. С.
срещу /ФИРМА/ в която твърди, че сумите, предмет на изпълнителен лист,
издаден на 01.04.2015г. по ч.гр. дело 20974/2013г. по описа на СРС, 113
състав, както следва: 3767,20 лева - главница за ТЕ за периода от м.07.2011г.
до м.04.2013г., сумата от 443,65 лева – мораторна лихва за периода от
01.09.2011г. до 26.11.2013г. са недължими поради погасяването им по
давност, поради което е отпаднало правото на принудително изпълнение на
процесното вземане и ответникът дължи връщане на ищеца сумата от
7 365,65 лева, принудително събрана в производството по изпълнително дело
№ 20188630403086 по описа на ЧСИ С. Х.. Поддържа, че уважаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността.
Отделно навежда, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 01.04.2015 г. е влязла в законна сила най – късно на
01.04.2015 г., когато е издаден изпълнителния лист, тъй като не е депозирано
възражение, поради което вземането на ответника като периодично е погасено
с изтичането на тригодишна давност. Поддържа, че към момента на
образуване на изпълнително производство № 20188630403086 по описа на
ЧСИ С. Х., а именно 26.11.2018 г., задълженията на ответното дружество са
погасени по давност. Моли за осъждане на ответника да му заплати
неоснователно събраната сума в размер на 7356,65 лева, представляващи
принудително събрани от ищеца суми по посоченото изпълнително дело.
1
Претендира разноски.
Ответникът /ФИРМА/ в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените
искове, като счита изложеното в исковата молба за неоснователно. Поддържа,
че давността за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, се
погасяват с общата петгодишна давност. Твърди, че давността е прекъсната с
образуване на изпълнителното производство, а впоследствие и с други
изпълнителни действия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в настоящето производство, че срещу ищеца в
полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен лист на 01.04.2015г. по гр. дело №
20974/2013г. по описа на СРС, 113 състав, въз основа на който срещу него е
образувано изп. д. № 20188630403086 по описа на ЧСИ С. Х., по който
ответното дружество е взискател.
От представения по делото препис от ч.гр.д.№ 20974/2013г. по описа на
СРС, 113 състав се установява, че същото е образувано въз основа на
Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.12.2013г.,
депозирано от /ФИРМА/ срещу КР. Т. С.. На 17.12.2013г. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, редовно връчена на
длъжника на 07.01.2014г., който в срока по 414 ГПК е депозирал възражение.
В тази връзка с Разпореждане от 22.01.2014г. на ищеца са дадени указания по
чл.415 ГПК, който съобразно горните указания на 26.02.2014г. е предявил иск
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед. С Решение от
22.01.2015г., влязло в законна сила на 13.02.2015г, постановено по гр.д.№
10026/2014г. по описа на СРС, 74-ти състав е признато за установено, че КР.
Т. С. дължи на /ФИРМА/ сумите за главница и законна лихва по издадената
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.12.2013г. по ч.гр.д.№
20974/2013г. по описа на СРС 113 състав. След влизане в сила на Решението
на 01.04.2015г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца КР. Т. С..
По делото е представено Удостоверение с изх.№ 20197/14.06.2021г. от
ЧСИ С. Х. по изп.дело № 20188630403086 , от което се установява, че в
периода 22.03.2021г. до 29.03.2021г. са постъпили суми в общ размер на
8 611,05 лева, с подробно описано разпределение.
Ищецът претендира вземане поради неоснователно обогатяване и по-
специално – даване и получаване на парична сума без основание. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако
такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или
да е отпаднало с обратна сила. Т.е. елемента от фактическия състав, от който
2
произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е
основанието. Последното представлява валидно правоотношение между
лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на
получено без основание не предпоставят вина на получателя. В конкретния
случай, ищецът цели връщане на получена от ответницата парична сума в
размер на 7 356,65 лева при изложени в молбата твърдения, че след
погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист въз основа, на
който е образувано изпълнително дело № 20188630403086 е събрано по
принудителен ред – подлежи на възстановяване. Доказва се по делото, че
срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
решение, въз основа на който е образувано изпълнително дело с взискател –
ответникът, проведено е принудително изпълнение и по делото е събрана
сума.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу която е депозирано възражение и вземането по заповедта е установено
с влязло в сила решение. Същевременно вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по
реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б. Б., Б. И. и Д.Д., съгласно което
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл
са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд
Перник, Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен
съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК. По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
Към 26.11.2018г., когато е депозирана молба от взискателя
(понастоящем ответник) за образуване на изпълнителното дело №
20188630403086 по описа на С. Х. давността не е изтекла, тъй като не са
изминали пет години от датата на издаване на изпълнителния лист от
3
01.04.2015г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за
заплащане на сумата от 7 365,65 лева, принудително събрана в
производството по изпълнително дело № 20188630403086 по описа на ЧСИ С.
Х. е неоснователен, тъй като към момента на принудителното изпълнение
сумите не са били погасени по давност.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
сторените по делото разноски в размер на 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. Т. С. с ЕГН **********, с адрес:
/АДРЕС/, иск с пр.осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД срещу /ФИРМА/ ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ за заплащане на сумата от 7 365,65
лева, принудително събрана в производството по изпълнително дело №
20188630403086 по описа на ЧСИ С. Х., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК КР. Т. С. с ЕГН ********** да
заплати на /ФИРМА/ ЕИК ********* сумата от 150,00 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4