Решение по дело №492/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 361
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Георги Драгoстинов
Дело: 20214100500492
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Велико Търново , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Жалбоподателят – Ф. В. А., едноличен търговец „Х.– Ф. А“, село В.,
Великотърновско – обжалва отказа на съдебния изпълнител Д. К. да прекрати
производството по изпълнително дело № 610 по описа за 2020 година. Позовава се на
недопустимост в рамките на производство, образувано за предаване обекта на особен залог
по чл. 35 от Закона за особените залози, да се събира обезпеченото вземане.
Взискателят – „В..С.И.“-ООД, село Ц, община К. – излага неоснователност на
жалбата.
Съдебният изпълнител намира жалбата за недопустима, а в отношение на
евентуалност – за неоснователна. Производството по делото е приключило по смисъла на
чл. 433, ал. 2 от ГПК и затова страната няма интерес да атакува постановление,
предхождащо приключването на изпълнителната процедура, с което е отказано
прекратяване на делото. Извършените процедурни действие по изпълнението били
законосъобразни.
Съдът обсъди доводите на страните и след преценка на относимите за спора
доказателства приема за установено от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело е образувано за принудително
1
предаване на обект на особен залог по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ - триста и шестдесет тона
царевица, бъдеща продукция от реколта 2020 година от имоти в землището на селата П., Д.
и В., Великотърновско. Съдебният изпълнител не е намерил цялото количество царевица,
щото да го предаде на взискателя, и по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК е пристъпил към
събиране равностойността на липсващото. По този повод с атакуваното постановление от
15.04.2020 година е отказал прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбата е неоснователна.
По фактите страните се спорят. Спорно е дали в процедура от вида на
процесната съдебният изпълнител има право да събере равностойността на липсващата вещ,
обект на особен залог, по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК или не. Положителният отговор на
въпроса се налага от вида на препращането на чл. 35, ал.1 от ЗОЗ към чл. 521 от ГПК. То е
пряко и е към всички разпоредби на текста, а не към отделни негови алинеи.
Доводите на жалбоподателката не са основателни.
Ако съдебният изпълнител не може да събира равностойността на липсващите
вещи, препращането към чл. 521 от ГПК би било излишно. Диспозициите на чл. 35, ал. 1 от
ЗОЗ и на чл. 521, ал. 1 от ГПК са едни и същи – отнемане на вещите и предаването им на
кредитора. Щом говори за съдебен изпълнител и за неговата намеса, очевидно чл. 35, ал. 1
от ЗОЗ има предвид принудително отнемане. Безсмислено и безцелно е едно действие,
задоволяващо един и същи интерес, да бъде регламентирано с два различни текста в два
закона.
Логиката на препращането е съдебният изпълнител да може да събира
равностойността на липсващото, защото подобно правомощие нарочна норма в ЗОЗ не
предвижда. Самото събиране на равностойността на заложените, но липсващи, вещи равни
и на правомощието на кредитора по чл. 71, предложение второ, от ЗЗД, което следва да се
счита за упражнено с искането по чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ.
Не обезпеченото вземане, а равностойността на липсващото количество зърно
е събрал съдебният изпълнител. Оплакването по жалбата в тази насока не може да бъде
съобразено.
Като е отказал прекратяване, съдебният изпълнител е постановил правилно
постановление, което следва да бъде потвърдено по реда на настоящото производство, а
жалбата – като неоснователна, да бъде отхвърлена на това основание.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
2
Отхвърля жалбата на Ф. В. А., едноличен търговец „Х. – Ф. А.“, село В., В., против
„В..С.И.“-ООД, село Ц., община К, с която по реда на чл. 437 от ГПК претендира отмяна на
постановлението от 15.04.2020 год. на съдебния изпълнител Д. К., отказващо прекратяване
на изпълнително дело № 610 по описа за 2020 година, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3