Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 532 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 199614/22.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 78585/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, е П.Т.Н. е осъдена да
заплати на М.К.М. и К.А.М., на основание чл.48, ал.7 вр.
с ал.6 ЗУЕС сумата от 1 708, 89 лв., припадаща се част от разходи за
ремонт на покрив, извършен през м.09.2014 г. на жилищна сграда в гр. София, ул.
„********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 16.12.2015 г., до окончателното изплащане, както и да заплати, на основание
чл.78 ал.1 ГПК, съдебни разноски в размер на 287, 29 лв. С.П.С. и С.Г.С. са
осъдени да заплатят на ищците,на основание чл.48, ал.7 вр.
с ал.6 ЗУЕС, сумата от 2 062, 45 лв., припадаща се част от разходи за
ремонт на покрив, извършен през м.09.2014 г. на посочената жилищна сграда и да
заплатят, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 726 лв., като искът е
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
2 146, 83 лв. Отхвърлен е предявеният иск срещу В.М.Е. , с правно
основание чл.48, ал.7 вр. с ал.6 ЗУЕС, за сумата от
2 348, 27 лв., припадаща се част от
разходи за ремонт на покрив, извършен през м.09.2014 г. на
горепосочената жилищна сграда.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от П.Т.Н., в частта, с която е уважен спрямо
нея предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
постановено в нарушение на материалния закон – чл.48, ал.7 вр.
с ал.6 ЗУЕС и чл.50 ЗУЕС. Също така е необосновано, тъй като решаващият съд не
е обсъдил всички доводи на страните и представените в хода на делото писмени
доказателства. Позовава се на допуснати от решаващия съд процесуални нарушения
– СРС не е игнорирал от доказателствения материал по
делото оспорените от нея неистински документи, за които ищцата не е направила
изявление, че ще се ползва от тях. Интерпретирал е неточно някои от
констатациите на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, което е
довело до неправилни правни изводи. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли предявеният спрямо нея иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищците М.К.М. и К.А.М., с
който я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил възраженията на жалбоподателката и обосновано е приел, че в случая се касае
за спешен, неотложен ремонт на покрива във връзка с природно бедствие –
проливен дъжд, придружен с вятър и градушка. Същевременно жалбоподателката
не е ангажирала доказателства в подкрепа на възраженията си, както и не е
оспорила заключението на съдебно – техническата експертиза. Молят съда да
потвърди решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба
от С.П.С. и С.Г.С., чрез процесуалния им представител адв.
П.К.К., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която са уважени спрямо тях
предявените искове. Поддържа възражението си, направено с писмения отговор на
исковата молба, че представените с исковата молба писмени доказателства нямат
обвързваща или установителна сила за страните, както
и не носят подписите на ответниците. Решаващият съд
не е обсъдил това негово възражение. Счита, че по делото не е доказана нуждата
от ремонт. Не е налице надлежно взето решение на общото събрание на етажните
собственици за извършване ремонтна покрива. Не са заявени такива твърдения от ищцовото страна, както и не са ангажирани доказателства в
тази насока.с оглед на това счита, че предявеният иск е недопустим. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявеният спрямо тях
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба. В проведеното открито
съдебно заседание ищците оспорват въззивната жалба.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. По делото не се претендират сторени разноски във връзка с
взето решение на общото събрание на етажните собственици, а е налице позоваване
на твърдение за неотложност на извършения ремонт, извършването на който е бил
необходимост. Във връзка с необходимостта от извършването на ремонта са събрани
свидетелски показания и техническа експертиза.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Ищците твърдят, че с ответниците
са съсобственици на триетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. „********, построена през 1912 г. През пролетта на 2014 г.,
след пороен дъжд и силна градушка, покривът започнал усилено да тече, като
течовете стигнали до партера. Имало счупени и разместени керемиди, изгнили
дъски и греди. Налагало се извършване на спешен ремонт. С молба от 09.06.2014 г.,
залепена на входа на сградата, поканили В.Н., който считали за домоуправител,
да свика общо събрание за неотложен ремонт на покрива, но той отказал. Сключили
договор с И.К.С.за ремонт на покрива. Общата стойност на извършения ремонт
възлиза на 18 548, 77 лв. в исковата молба са посочени отделните
имуществени пера, които формират стойността на ремонта. С покана от м.05.2015
г. свикали общо събрание за одобряване на вложените средства за неотложния
ремонт. На това събрание К.А. М итов бил избран за домоуправител, но присъстващите не взели
конкретно решение за заплащане на направените от тях разходи за спешния ремонт.
Твърдят, че са съсобственици на 1/3 ид. ч. от общите
части на сградата, поради което дължат сумата от 6 182, 92 лв. В.Д.Д.притежава 18, 426 ид. ч. от
общите части и дължи 3 417, 79 лв., С. и С.С.,
притежават в режим на съпружеска имуществена общност 11, 547 % ид. ч. от общите части на сградата и дължат 2 146, 83
лв., В.М.Е. притежава 12, 66 % ид. ч. от общите части
на сградата и дължи 2 348, 27 лв., а П.Т. Н.притежава 10, 26 % ид. ч. от общите части на сградата, съгласно уточнителна молба от 22.01.2018 г. и дължи сумата от
1 708, 89 лв. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят горепосочените суми съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата П.Т.Н., чрез адв. Д.Д., оспорва предявеният
иск. Оспорва извършването на неотложен ремонт за сумата от 18 548, 77 лв.
твърди, че не е имало нужда от неотложен ремонт и не са извършени СМР, както и
не е платена исковата сума от ищците. Счита, че не е ясно кога през 2014 г. е
настъпило вредоносното събитие. Искането към домоуправителя не е било направено
по предвидения за това ред. Твърди, че В.Н. към 2014 г. не е бил домоуправител
в процесната етажна собственост. Не е давала съгласие
на ищците, нито ги е упълномощавала да сключват договор за извършване на СМР в
общите части на жилищната сграда. Не е уведомявана за нуждата от ремонт, както
и не е уведомявана за провеждане на общо събрание на етажните собственици във
връзка с извършването му. Не е потвърждавала действията на ищците по водене на
чужда работа без пълномощие. Не е имало покана за общо събрание през м.05.2015
г. изборът на К. М.за такъв е незаконосъобразен. Ищците не са направили
разноски за запазване на общата вещ. Няма взето решение от общото събрание за
възстановяване на сумите на ищците и прихващане от задължения за вноски по
чл.50 ЗУЕС. Оспорила е подписа в
представения договор, положен от изпълнителя, като твърди, че подписът не е
положен от лицето, посочено в договора като негов автор. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявеният спрямо нея иск.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците
С.П.С. и С.Г.С., чрез процесуалния му представител адв.
П.К., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорват предявения спрямо тях иск.
Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно правото им на
собственост на самостоятелни обекти в етажната собственост. Твърдят, че липсва
взето решение от общото събрание на етажните собственици за извършване на
ремонт на покрива. Не е ясно дали такъв е извършен. Въз основа на представените
по делото документи не може да се установи кой е платил разходите за закупуване
на материали. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
спрямо тях искове.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 27, том І, рег. № 18/2014 г. от 12.03.2014 г. В.Т.Я.,
И.И.Я.и Ц.Т.Я.са продали на ищците при квоти 58, 33 %
ид. ч. на М.К. Митева и 41, 67 % ид.
ч. на К.А.М. цялата си собствена общо на тримата 1/3 ид.
ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.102.7.1.5., находящ се в гр. София, по ККР,
одобрена със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес гр. София, ул. „********, втори етаж, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.102.7, с
предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент, с брой нива на
обекта – едно, с посочена в документа за собственост площ от 180 кв. м., с
посочени в нотариалния акт помещения и граници.
С решение № 161/05.05.2005 г., постановено по
гр. д. № 7656/2004 г. по описа на СРС, ГК, І ГО, 28 състав, е разпределено
ползването, на основание чл.32, ал.2 ЗС по иска на П.Т.Н. срещу В.Т.Н.на
следния съсобствен между страните имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, заемащ източната част
от първия етаж на сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
тоалетна с изолационно гардеробно антре, с посочени съседи, заедно с 20, 52 % ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 670 кв. м., съставляващо имот пл. № 11, кв.391 по плана на гр.
София, м. „Центъра“. Не се спори, че притежаваните от П.Т.Н. идеални части от
общите части на сградата са 10, 26 %.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 19, том І, рег. № 215, дело № 19 от 2009 г.,
съставен на 19.02.2009 г. А.С.Б.е продала на С.П.С. и С.Г.С. апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, вх.***, комплекс
„Центъра“, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 65, 95 кв. м., с посочени съседи, заедно с избено помещение с полезна
площ от 15, 30 кв. м., с посочени съседи, както и заедно с 11, 574 % ид. ч. от застроен неурегулиран поземлен имот, съставляващ
ПИ с пл. № 11, с площ от 663, 04 кв. м., с посочени съседи.
По делото е представена молба от К. А.М. до управителя на етажната
собственост, находяща се на ул. „********, от
09.06.2014 г., за свикване на общо събрание относно поправка на покрива, тъй
като при валеж са мокри таваните и тече вода на предното стълбище.
Представена е покана до собствениците на процесната
етажна собственост за свикване на общо събрание на 30.05.2015 г. от 12.00 ч. ,
като в т.2 от дневния ред е предвидено обсъждане на разходите за ремонт на
покрива от 2014 г.
Съгласно протокол от 30.05.2015 г. от общото събрание на етажните
собственици по т.2 от дневния ред е прието за разходите за ремонт на покрив да
се разговаря със собствениците и ще се търси компромис.
На 01.09.2014 г. е сключен договор за ремонт на покрив на къща, находяща се в гр. София, ул. „********, сключен от М.К.М. и
К.А.М. – възложител и И.К.С.– изпълнител. По силата на договора изпълнителят се
е задължил за изпълни ремонт на покрив с обща площ от 265 кв. м., като са
описани отделните ремонтни дейности и тяхната стойност. Общата стойност за труд
е уговорена на 9 000 лв., а за материали – 7 048, 77 лв. Към договора
е приложен списък на материалите на посочената стойност, както и списък на
разходите за почистване на обща стойност от
1600 лв., както и разходите за тенекеджийска работа на обща стойност от
900 лв. представени са касови бележки за закупени материали във връзка с
ремонта.
От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М.по изслушаната пред СРС съдебно
– техническа експертиза, изготвено след извършен оглед на място, се установява,
че жилищната сграда е триетажна. Над третия етаж е изградено подпокривно пространство, достъпът до което се осъществява
пред отвор в тавана на стълбището, което е с вход от двора. Вещото лице е
установило, че покривът на сградата е четирискатен,
изпълнен с дървена конструкция върху надзид, като
част от вертикалните носещи елементи – попове, са подменени с нови. Подменена е
и дъсчената обшивка на подпокривните скатове,
положена е хидроизолационна мушама, монтирани са нови
табакери, както и са подменени улуците на покрива. Отвън покривът е покрит със
здрави, но стари, глинени керемиди. Вещото лице е извършило подробни измервания
на място на сградата и на подпокривното пространство,
на височините на скатовете. Същото е остойностило
извършените видове СМР по пера по средните пазарни цени за м.09.2014 г., като
количествата са определени след изчисления, въз основа на извършените на място
измервания. Вещото лице е определило общата стойност на извършените СМР на
18 652, 25 лв., като са посочени отделните имущуствени
пера, които формират тази стойност. Вещото лице приема, че представените по
делото касови бележки в по – голямата си част са съответстват по вид и
количество на вложените материали в извършения ремонт на покрива на процесната жилищна сграда. Съдът възприема заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните. Същото е компетентно дадено,
обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е извършило оглед на място,
както и е направило замервания в жилищната сграда и покрива. Вещото лице е
съобразило и ангажираните по делото писмени доказателства. Не са събрани
доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещото лице.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Р.С.Б.се установява, че
познава К.М. от много години, от ученическите години, били приятели. Знае, че
той притежавал имот на ул. „********. Ходил е в имота многократно. Жилищната
сграда представлявала триетажна голяма къща с два отделни входа от двете
страни, която не била в добро състояние. Покривът и останалата част от къщата
били в лошо състояние до момента, в който К.М. организирал ремонта на покрива.
Апартаментът на К.М. бил на последния етаж. Виждало се, ме тече вода. Той
поръчал и организирал ремонта на покрива. К.М. ходил да проверява, организира и
да контролира непосредствено извършването на СМР от наетите работници. Ремонтът
се осъществил и покривът бил подменен изцяло. Свидетелят е виждал, че К.М. е
общувал с работниците и той им плащал. Не знае дали той е купувал материалите
или работниците. Не знае да има оплаквания, че извършена работа не е платена.
Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като са логични и
последователни. Свидетелят е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел.
Показанията му изцяло кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна,
като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
По делото се установи, че страните са собственици на самостоятелни обекти
в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, като притежават
идеални части от общите части за П.Т.Н. възлизат на 10, 26 %, а за С.П.С. и С.Г.С.
са 11, 574 % ид. ч.
В нормата на чл.41 ЗС е регламентирано, че всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването
на които е взето решение от общото събрание.
В случая ищците поддържат, че претендираните от
тях суми са във връзка с необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната
сграда. Последният е обща част по силата на закона, съгласно нормата на чл.38
ЗС. От ангажираните пред СРС гласни доказателства се установи, че покривът на процесната жилищна сграда е бил повреден, имало е течове.
Жалбоподателката П.Н. се позовава на допуснати от СРС процесуални
нарушения, тъй като не е развито производство по оспорване на представения по
делото договор за ремонт на покрив на къща, находящ
се в гр. София, ул. „********, сключен на 01.09.2014 г.
Действително по делото не е развито производство по оспорване
автентичността на представения договор от 01.09.2014 г. Правно релевантно обаче
е обстоятелството, че изводите на решаващия съд относно извършване на ремонта
през 2014 г. не се основават единствено на оспорения договор. По делото е
разпитан свидетеля Б., който установява наличието на необходимост от извършване
на ремонт на покрива поради установен теч, както и организиране на ремонта от
ищеца К.М.. Същият е контролирал извършената работата, заплащал е дължимото
възнаграждение за труд и материали. Следва да се отбележи също така, че договорът
за изработка е неформален, поради което за валидността и действието му не е
необходимо спазването на определена форма. Извършването на ремонта на покрива
на процесната жилищна сграда се установява и от
експертното заключение на вещото лице Д.М..
По делото се установи, че ремонтът на покрива на сградата е извършен без
взето решение на общото събрание на етажните собственици. Това обаче не
освобождава останалите етажни собственици от задължението им да участват в
необходимите разноски за общите части на сградата. В исковата молба ищците се
позовават на това, че сторените от тях разноски са необходими, предвид
състоянието на покрива. Необходимостта на ремонта произтича от това, че трябва
да се извърши за запазване на целостта и структурата му, както и за да може
покривът да изпълнява предназначението си. В тази насока са показанията на
разпитания пред СРС свидетел Б., както и заключението на вещото лице инж. Д.М.
по изслушаната съдебно – техническа експертиза. Ето защо възраженията на
жалбоподателите С. и С. Спасови, че по делото не е установена необходимостта от
извършване на ремонта са неоснователни.
По въпроса са разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда
етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. №
1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. №
1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. №
2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. С тях е
разяснено, че необходимите разноски са за сметка на собствениците на сградата,
като принципът на участието на всеки собственик на обект в етажната собственост
относно разноски да е съобразено с дела му в общите части. Ролята на решението
на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга
задължението на всеки собственик на обект в етажна собственост да поеме
съответната на дела му част от задължението. Претенцията за разпределяне на
разходите между отделните собственици на обекти в етажна собственост, касае
хипотеза на управление на чужда работа, когато гесторът
е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако
подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание –
предварително или последващо, на основание чл.61,
ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите
собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от
направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата е
извършена уместно.
В разглеждания случай страните не спорят, че не е налице взето решение по
реда на чл.48, ал.1 ЗУЕС за извършване на ремонт, както и такова по реда на
чл.48, ал.6 ЗУЕС, с което разходите за извършване на ремонта на общи части на
сградата без решение на общото събрание, да се възстановят или се прихванат от
дължимите от него вноски след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. Ето защо отношенията между страните следва да се регулират от
нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД, поради което ответниците
дължат на ищеца съответната част от сторените от ищеца разходи, но до размера
на обогатяването. Квалифицирането на иска от решаващия съд с правно основание
чл.48, ал.7 вр. ал.6 ЗУЕС вр.
с чл.41 ЗС няма отношение към допустимостта на обжалваното съдебно решение, тъй
като съдът е разгледал
заявените от ищците фактически твърдения и е формирал изводите по отношение на
тях.
Ищецът е възложил ремонта на трети за процеса лица, като същият е
извършен надлежно. Според пазарните условия към момента на извършване на
ремонта, същият е на стойност от 18 652, 25 лв., съгласно заключението на
вещото лице инж. Д.М..
По изложените съображения и доколкото притежаваните от П.Н. ид. ч. от общите части възлизат на 10, 26 %, същото дължи
на ищеца сумата от 1 913, 72 лв., а притежаваните от С. и С. Спасови ид. ч. възлизат на 11, 574 % те дължат на ищците сумата от
2 158, 81 лв. С обжалваното решение
в тежест на ответниците С. и С. Спасови е възложена
сума в по – нисък размер: 2 062, 45
лв. На основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и доколкото решението не е обжалвано от ищците, положението на жалбоподателя не може
да бъде влошено с новото решение.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката М.К.М. следва да се присъдят сторените по
делото разноски. Техният размер възлиза на 900 лв., включително заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199614 от 22.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 78585/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която П.Т.Н., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на М.К.М., ЕГН ********** и К.А.М., ЕГН **********, на основание чл.61,
ал.2 ЗЗД – вярна правна квалификация, сумата от 1 708, 89 (хиляда седемстотин и осем лева и осемдесет и девет
стотинки) лв., припадаща се част от разходи за ремонт на покрив, извършен през
м.09.2014 г. на жилищна сграда в гр. София, ул. „********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2015 г., до
окончателното изплащане, както и С.П.С., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на М.К.М., ЕГН ********** и К.А.М., ЕГН **********,
чл.61, ал.2 ЗЗД – вярна правна квалификация, сумата от 2 062, 45 (две хиляди шестдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки) лв., припадаща се част от разходи за ремонт на покрив, извършен през
м.09.2014 г. жилищна сграда в гр. София, ул. „********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2015 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П.Т.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, стая 28 – адв.
Д.Д.Д., С.П.С., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес *** – адв. П.К.К., да заплатят на М.К.М., ЕГН ********** и К.А.М., ЕГН **********
и двамата с адрес ***, сумата от 900
(деветстотин) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.