Р Е Ш Е Н И Е № 124
Гр. Разград, 26 септември 2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……..
разгледа докладваното от съдията дело № 79 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Е. С. К. от
гр.Р. против Заповед №355/08.04.2022 г. на кмета на Община Разград, с която на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е разпоредено да
премахне незаконен строеж - пристройка
към съществуваща сграда, находяща се в имот с идентификатор 61710.505.2242 по
КККР на гр. Разград, с административен адрес гр. Р., ул. *** № **, като извършен без изискващите се строителни книжа.
В жалбата и по същество се твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, като
издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на
материалния закон и преследваната от него цел. Излагат се доводи, че в случая е
извършен само ремонт на съществуваща пристройка, който не съставлява строеж по
смисъла на ЗУТ, като административният орган не е изследвал въпроса дали
процесната пристройка е допустима по смисъла на закона. С оглед на това се иска
от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендират
се и възстановяване на заплатените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да остави в сила оспорената заповед.
Разградският административен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява
неоснователна поради следните фактически и правни съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че с Нотариален акт за дарение № 178, том І, рег.
№ 2295, дело № 137 от 23.04.2014 г. Е. К. е придобила собствеността на жилищна
сграда със застроена площ от 51 кв. м., находяща се в имот с идентификатор
61710.505.2242 по КККР на гр. Разград. По повод постъпил сигнал от съсед на
имота за извършено незаконно строителство в него служители в дирекция УТККС при
Община Разград са извършили проверка в присъствието на жалбоподателката. При
нея са установили, че през 2016 г. тя е изградила пристройка към съществуващата
жилищна сграда в имота, която е с приблизителна площ от 34 кв. м., за която
няма необходимите строителни книжа - одобрен проект и издадено разрешение за
строеж. Тези факти и обстоятелства са отразени в приложения по делото Констативен акт №2 /29.03.2022 г. В срока по
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ оспорващата е подала възражение срещу него, което е
обсъдено и преценено по същество за неоснователно. Отразените в акта констатации
са изцяло възприети от административния орган и със Заповед №355/08.04.2022
г. на кмета на Община Разград е разпоредено да се премахне
установения незаконен строеж на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Тази заповед е
предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Тя се явява
валиден административен акт, който е издаден в надлежна форма от оправомощен
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. При
издаването му са спазени процесуалните правила и норми, визирани в специалния
закон (чл.225а и сл. от ЗУТ) и общия закон АПК). Налице са били фактическите и
правни предпоставки, обосноваващи приложеното правно основание на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ за премахване на строежа.
Събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства установяват по
категоричен и безспорен начин, че през 2016 г. жалбоподателката е извършила процесния
строеж без необходимите за това строителни книжа. Тези факти са отразени в
съставения констативен акт. По своя характер това доказателство съставлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК във вр. чл.144
от АПК, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по
установените форма и ред. По силата на закона той има материална
доказателствена сила относно отразените в него факти. Оспорващата не е
ангажирала доказателства, които да ги опровергаят.
Те се подкрепят
и от заключението по назначената Строително-техническа експертиза (СТЕ), което
съдът възприема изцяло, като компетентно и съответно на другите доказателства
по делото. В него е посочено, че пристройката е изградена на дворищната
регулационна линия с поземлен имот с идентификатор 61710.505.2241 по КККР на
града в североизточна посока, като са обособени входно антре, дневна с
кухненска ниша, обща баня с тоалетна и килер. Новите помещения са функционално
свързани със съществувалите преди ремонта и с извършените СМР е оформено
еднофамилно жилище.
От
представените доказателства се установява, че извършените през 2016 г. от
жалбоподателката строителни работи съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР ЗУТ. Според вида и характера на тези СМР процесният строеж е от V
категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. За изграждането му се изисква разрешение за строеж, в който смисъл
е разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Оспорващата не представя и не твърди, че
притежава издадено разрешение за строеж на този обект. Представеното Разрешение
за строеж № 101 от 27.04.1989 г. касае ремонт на покрива на съществуващата
жилищна сграда и вътрешен ремонт на същата, поради което е неотносимо към
настоящия спор. С оглед на това правилно и обосновано е прието от
административния орган, че процесният строеж се явява незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ.
Както вече
беше посочено той е осъществен през 2016
г., в който смисъл са дадените обяснения от жалбоподателката в хода на
проверката, както и показанията на свидетеля А. И., който заявява, че ремонт е
правен две-три години преди пандемията. В подкрепа на този извод са и
обстоятелствата, че според цитирания нотариален акт и приложенията към него,
към 2014 г. жилищната сграда е била с площ от 51 кв. м. и едва през 2020 г. са
предприети действия по изменение на КККР, като площта на същата е увеличена от
51 кв.м. на 85 кв. м. Предвид периода на изграждане процесният строеж не попада в нито една от хипотезите на закона,
които регламентират търпимост на незаконните строежи ( § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ), тъй като е извън
техния времеви обхват и подлежи на премахване.
С оглед на
това съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния
закон и преследваната от него цел да не се допуска извършването на незаконно
строителство и да се отстраняват установените незаконни строежи.
Въз основа
на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че предявената
жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката
следва да се присъдят претендираните от ответника разноски - дължимо
юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в
размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК и във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран така
Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. К.
от гр.Р. против Заповед №355/08.04.2022 г. на кмета на Община Разград,.
ОСЪЖДА Е.
С. К. от гр.Р. да заплати на Община
Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/