№ 1722
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502758 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 12444/02.11.2021г., подадена от М. В. Д. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу насочване на изпълнението върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. „Хан Тервел“ № 42, ет. 6, представляващо Ателие № 3 с ид. 10135.1.74, с площ от
22.40 кв.м. и избено помещение № 16, с площ от 2.40 кв.м. и ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, посредством налагане на възбрана върху имота и
насрочване на опис на същия, за което е узнала от ПДИ, връчена на 19.10.2021г.
В жалбата си М.Д. поддържа, че на 26.10.2021г. е уведомила ЧСИ, че този имот
представлява единственото й жилище, в което отглежда двете си ненавършили пълнолетие
деца. Като длъжник по делото и членовете на семейството й не притежават друго жилище.
ЧСИ отказал да отмени насроченият опис на възбранения имот, с което е нарушена
императивната разпоредба на чл. 444, ал. 7 от ГПК. Към момента на налагане на възбраната
жалбоподателката е собственик единствено на това жилище – Ателие № 3, което съгласно
техническа експертиза и декларация пред Община Варна представлява жилище и се ползва
като такова, отговаря на определението за „жилище“ по § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ. По
аргумент от § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ предназначението на обект /§ 5, т. 39 от ДР на ЗУТ/ е
функция от начина на ползване, закрепен в кодове, представляващи основни кадастрални
данни. По правната си същност определението, дадено в § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ е
номинално, а не реално. Определението посочва значението, с което думата се ползва в
1
съответния закон. Преди образуване на изп.д. взискателят е наложил обезпечителна мярка
„възбрана“ върху същия имот в обезпечение на бъдещите му искове по гр.д. № 2362/2018г.
по описа на ВОС с Определение от 16.10.2018г. Към този момент жалбоподателката е
притежавала в собственост жилище, представляващо, на ет. 4, вх. 3, в бл. 302 в ж.к.
„Владислав Варненчик“ на гр. Варна. Взрив на 13.01.2020г. в съседен апартамент унищожил
прилежащи площи и инсталации в сградата от ет. 3 нагоре в жилищната сграда. В резултат
на взрива са нанесени сериозни щети върху собствения й ап. № 20, като впоследствие е
забранен достъпа и ползването на сградата като опасна. Поради засягане на жилището й,
жалбоподателката се е преместила в жилището на ул. „Хан Тервел“ № 42, ет. 6 и решила да
продаде ап. 20 във взривения жилищен блок, поради невъзможност да посрещне разходите
по неговото възстановяване и привеждане в състояние за ползване по предназначение.
Продажбата е продиктувана от факта, че жилището е било негодно за ползване по
предназначение. Върху продадения апартамент не е имало наложена възбрана от взискателя,
поради което продажбата му е противопоставима. Разпореждане не е извършено с
възбранения имот Ателие № 3, за да се приеме, че несеквестируемостта е отпаднала. Към
момента на образуване на изп.д. и налагане на възбраната Ателие № 3 е единствено нейно
жилище, което съгласно правилото на чл. 444, т. 7 от ГПК е несеквестируемо и върху него
не може да се насочат действия по принудително изпълнение. Отправила искане с оглед
изложеното, обжалваните действия на ЧСИ да се отменят като незаконосъобразно
предприети.
В писмени възражения, депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят
Ч.М. оспорил доводите в жалбата. Посочил, че възбраната върху Ателие № 3 е наложена на
основание обезпечителна заповед от 16.10.2018г. по гр.д. № 2362/2018г. по описа на ВОС.
Длъжникът сам се е лишил от втори имот, разпореждайки се с жилище – ап. 20 в кв.
„Владислав Варненчик“, с цел притежавания от нея втори имот, вече възбранен, да остане
единствен. С разпореждането длъжникът сам признал, че не се нуждае от две жилища.
Следователно длъжникът сам се е лишил от първия си имот и то след налагане на
възбраната върху Ателие № 3, за удовлетворяване вземането на взискателя, поради което не
може да се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 от ГПК. Продажбата на следващо място е
извършена от длъжницата на двете й деца. Посочил също, че ателието, макар и
самостоятелен обект на правото на собственост, не съставлява „жилище“ по смисъла на
ЗУТ, съответно по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Промяна на предназначението на
ателието по надлежня ред не се твърди и не се доказва, поради което отправил искане
жалбата да се остави без уважение.
ЧСИ в изложени мотиви по обжалваните действия, сочи, че изпълнителното
производство е образувано надлежно, извършените в хода му действия – са
законосъобразни, а жалбата е неоснователна.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу актове
подлежащи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, а именно насочването на
2
изпълнението върху имущество /ателие/, което смята за несеквестируемо и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело № 20217190400672 е образувано на 13.09.2021г. по молба на Ч.
АС. М. въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2021г., удостоверяващи вземането му от
М. В. Д. за описаните в същия парични суми, представляващи платено от него задължение
на ответника по договор за кредит от 29.09.2008г., законна лихва от 30.10.2018г., както и
съдебни разноски.
В молбата си, като способ за събиране на вземането му, взискателят посочил опис,
оценка и продажба на Ателие № 3 в гр. Варна, ул. „Хан Тервел“ № 42, върху който е
наложена възбрана с Обезпечителна заповед от 16.10.2018г. и вписана в АВп на 22.10.2018г.
От Справка за вписвания издадена от СВп – Варна по персоналната партида на
длъжника М.Д. е видно, че ап. 20 в ж.к. „Владислав Варненчик е възложен в дял на М.Д. на
основание съдебно решение по гр.д. № 18208/2010г. на ВРС. С договор за покупко
продажба, вписан на 04.02.2021г. М.Д. продала ап. 20 на купувачите Велислава Чавдарова
М.а – 97% ид.ч. и на Андрей Николаев Мумджиев – 3% ид.ч.
Ателие № 3 в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна на ул. „Хан Тервел“ №
42, ет. 6 по предназначение е Ателие за творческа дейност съгласно Копие от КК с данни
КРНИ, приложено по изп.д.
Изпълнителната възбрана върху Ателие № 3 е вписана на 05.10.2021г.
ПДИ е връчена на длъжника на 19.10.2021г.
По искане на длъжника, ЧСИ в писмо от 29.10.2021г. постановил отказ да отмени
насрочен опис на възбранения имот – ателие № 3 с извод за секвестируемост на имота.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
На основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, действията на СИ, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо от
една страна, попадат под допустимия обхват на съдебен контрол.
Цялото имущество на длъжника е секвестируемо, като в чл. 444 и чл. 446 от ГПК са
въведени изключения, с които определени имуществени права на длъжника са обявени за
несеквестируеми. Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на
длъжници – физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК несеквестируемо е жилището на
длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
Установено е от доказателствата приложени в изпълнителното дело, че към датата
на образуване на изпълнителното дело длъжникът е собственик на ателие № 3, с площ от
22.40 кв.м., ведно с изба с площ от 2.40 кв.м. в гр. Варна, ул. „Тервел“ № 43а, придобито на
3
основание договор за покупко продажба от 20.09.2007г. Върху този обект е вписана
възбрана въз основа на определение по гр.д. № 2362/2018г. на 22.10.2018г. от кредитора Ч.
АС. М.. На основание съдебно решение, вписано на 01.02.2021г. на М.Д. е възложен в дял
самостоятелен обект в сграда, с площ от 56.720 кв.м., представляващ ап. 20 в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“. На 04.02.2021г. е вписан договор за покупко продажба, с който
М.Д. прехвърлила правото на собственост върху възложения й ап. 20 на купувачите, нейни
деца Велислава М.а и Андрей Мумджиев. Друг жилищен имот съгласно справката
длъжницата не притежава.
Както съдът посочи, съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали
длъжникът живее в него. Съгласно легалното определение за „жилище“ по § 5, т. 30 от ПЗР
на ЗУТ, жилището е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди. В чл. 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, е посочено какво трябва да има най-малко
в едно жилище, а именно – жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна
и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. С оглед на това, в случая,
за да се приеме, че обектът, върху който е насочено принудителното изпълнение е жилище
на длъжника, е необходимо да се провери дали ателие № 3 е в състояние да задоволява
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Съдът приема, че
съобразно твърденията в жалбата семейството на длъжника е тричленно и включващо освен
нея и двете й ненавършили пълнолетие деца. В съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от Наредбата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
определената норма за жилищните нужди на тричленно семейство, каквото съдът приема, че
е това на длъжника, е 55 кв.м. жилищна площ. Тази площ според правилото на § 1, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището,
предназначени за обитаване. При съобразяване на тези правила и данните по делото, съдът
приема, че не би могло да се приеме, че притежаваното от длъжника Ателие № 3, с оглед
помещенията, от които се състои и общата му застроена площ от 22.40 кв.м., е в състояние
да задоволява жилищните нужди на семейството й, така, както законът гарантира – че е
покрита определената жилищна норма по Наредбата.
От друга страна ателие за творческа дейност, каквото предназначение безспорно в
случая има обектът на собственост, предмет на принудително изпълнение по изп.д. не е
жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. В чл. 102, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е
посочено, че едно ателие трябва да има най-малко следните помещения, а именно:
самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/. А съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредбата
всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски
бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
4
Следователно, съгласно нормативната уредба ателието, макар и да представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, не съставлява "жилище" по смисъла на
ЗУТ, съответно и по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Без значение с оглед тази уредба е, че
ателието за творческа дейност е описано и декларирано пред местните власти по реда ЗМДТ
като жилище от длъжника, както и фактическото му ползване от него за задоволяване на
жилищни нужди. Това е така, доколкото с изменение на ЗУТ, Обн., ДВ, бр. 16 от
23.02.2021г. и създадения нов чл. 147а промяна на предназначението на сгради или на
самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се
извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект
на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или чл. 39, не се нарушават
правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от
съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с
нормативен акт за новото предназначение. Съгласно чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ разрешението за
промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица и се публикува в
Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Твърдения за промяна
на предназначението на обекта – ателие № 3 и доказателства в тази насока не са ангажирани
по делото, поради което съдът приема, че такава не е осъществена от длъжника към момента
на насочване на изпълнението върху този нежилищен обект.
Следователно, принудителното изпълнение в случая е насочено върху собствен на
длъжника недвижим имот – ателие за творческа дейност. Ателието не е жилищен имот и не
съставлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, поради което към момента на
възбраната и насрочения опис процесното ателие е секвестируемо имущество, а длъжникът
не може да се ползва от закрилата на несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 от ГПК. След като
към момента на вписването на възбраната върху ателие № 3 в гр. Варна, то е било
секвестируемо, хипотезата на чл. 444, т. 7 от ГПК не е налице. Изпълнението върху обекта
на собственост, който не е жилище е правомерно насочено от ЧСИ, като предприетите в
тази насока действия по налагане на възбрана и опис са законосъобразно извършени.
По доводите в писмените възражения, основани на вписаната обезпечителна
възбрана, съдът съобрази следното:
Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване
актове по начина, предвиден в ПВп. Възбраната, за разлика от ипотеката, не е вещно право,
даващо възможност за предпочтително удовлетворяване. Правното й действие е в насока да
обезпечи възможността на кредитора – взискател в изпълнението да удовлетвори правата си
от стойността на имота. По същество възбраната цели да създаде непротивопоставимост на
извършени разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на
възбранения недвижим имот в полза на трети лица, след нейното вписване.
Обезпечителната и изпълнителна възбрана произвеждат предвиденото в закона
действие – чл. 401 вр. чл. 452-453 от ГПК. Същите са пречка за разпоредителни действия с
вещта, но само в случаите, когато разпореждането изхожда от самия длъжник.
Обезпечителната възбрана не е пречка за провеждането на индивидуално принудително
5
изпълнение върху имота, а правата на обезпечения кредитор се трансформират в право на
присъединяване по право и право на участие в разпределението – чл. 459 от ГПК. При
налагането на възбраната СИ не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението и
когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната
задържа жилището в неговия патримониум /чл. 451 от ГПК/. Допустим е описът и на
несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ,
съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 от ГПК вр. с Наредба за жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, приета с ПМС № 31/2008г., а може и да провери с
кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.
Предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК обуславят и процесуалната законосъобразност на
следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги
установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият
той е длъжен да изиска и събере.
Извършеното отчуждаване от длъжника от друга страна, преди образуване на
изпълнителното дело на жилището му, представляващо апартамент № 20 в гр. Варна е също
без значение за секвестируемостта на процесното ателие. В случая изпълнението не е
насочено върху жилището на длъжника, а разпореждането с него предхожда образуването
на принудителното изпълнение, поради което не е налице хипотезата на чл. 444, т. 7 от ГПК.
По изложените съображения, съдебният състав приема, че предприетите действия, с
които принудителното изпълнение е насочено върху ателие № 3, находящо се в гр. Варна,
ул. „Хан Тервел“ № 42 не засягат несеквестируемостта. Жалбата като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК жалба с вх.
№ 12444/02.11.2021г., подадена от М. В. Д. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението –
срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Хан Тервел“ № 42, ет. 6,
представляващо Ателие № 3 с ид. 10135.1.74, с площ от 22.40 кв.м. и избено помещение №
16, с площ от 2.40 кв.м. и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
посредством налагане на възбрана върху имота и насрочване на опис на същия, за което е
узнала от ПДИ, връчена на 19.10.2021г. по изп. дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ
Станимира Янкова, с рег. № 719 и с район на действие, този на ВОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7