Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11980 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 334445/08.02.2018г. по гр.д.№ 59244 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 78-ми състав М.Г.Ц.,
ЕГН ********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** са осъдени
солидарно на основание на с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , чл.266 и чл. 86 от ЗЗД да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** сумата от 989,11лв.,
ведно със законната лихва от 29.08.2017г. до изплащането й, представляваща начислена
в периода май 2014-април 2016г. стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 23
в гр. София, ж.к. „*******; сумата от 199,61лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 989,11лв. за
периода от 15.09.2014г. до 17.08.2017г. ; сумата от 29,85лв., ведно със законната лихва от 29.08.2017г. до
изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 6,48лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 29,85лв. за периода от 15.09.2014г. до 17.08.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 660лв. съдебни разноски по делото.
С Определение № 417647/29.05.2019г. по гр.д.№ 59244 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 78-ми
състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК , съдържаща се във въззивната жалба
на М.Г.Ц., ЕГН ********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5032070/26.02.2018г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете – М.Г.Ц., ЕГН
********** и Б.Х.Ц., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочили са, че не било установено да са потребители на енергия в имота и че
има валидно облигационно правоотношение между страните, че са потребили количество
енергия на стойност, за която исковете са уважени, нямало качествени параметри
на услугата. Фактури за дялово разпределение и за топлинна енергия не били
издавани на тяхно име, нямало основание за приспадане на суми за връщане по
изравнителни сметки с начислени суми по фактури извън периода на съответната
изравнителна сметка, абонатна станция не била въведена в експлоатация, не било
установено общият топломер да е измервал коректно потреблението. Клаузата от
общите условия и на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяване били
неравноправни. Технологични разходи не били отчислявани. Претендирали са
разноски.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Т.”
ООД ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2019625/29.08.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу М.Г.Ц.,
ЕГН ********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на с чл. 149 и
сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 , чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 989,11лв., ведно със законната лихва
от 29.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ
апартамент № 23 в гр. София, ж.к. „******* по фактури, издавани в периода от
май 2014г. до април 2016г. както и сумата от 199,61лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 989,11лв. за периода от 15.09.2014г. до 17.08.2017г. ; сумата от 29,85лв., ведно със законната лихва
от 29.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 6,48лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата от 29,85лв. за периода от 15.09.2014г. до
17.08.2017г., както и разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са
съпрузи и собственици на имота, като такива са потребители на енергия в него,
потребители на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднал в забава на
плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължали и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
Ответниците М.Г.Ц., ЕГН ********** и Б.Х.Ц.,
ЕГН ********** са оспорили исковете.
Навели са твърдения, че не са потребители на енергия в имота, не са негови
ползватели, поради което и не са клиент на енергия в имота. М.Ц. не ползвала
имота, той бил предоставен по договор за заем за послужване на ІІІ-то лице.
Нямало облигационни правоотношения между страните за периода, не била доставяне
енергия в имота в количества, за които е предявен иск, енергията не отговаряла
на изискванията за качество. Клаузата от общите условия и по чл. 70, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяване били неравноправни, представените доказателства не
били годни да докажат основателността на иска, били съставени от ищеца.
Технологични загуби не били отчислявани коректно, неплащането на сметките
следвало да доведе до прекратяване топлоподаването. ОУ не били публикувани
съобразно изискванията, не били уведомени за задълженията. Начислени лихви били
в нарушение на правила и размери по ЗЗД.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.”ООД , ЕИК
*******не е изразило становище.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № 41/25.10.2001г., съставен от нотариус Кайтазка, рег. № 066 на нот.К., съгласно
който А.С.на 25.10.2001г. е продала на съпрузите Б.Х.Ц. и на М. Г.Ц. ***.
По делото е приета неоспорена от
страните молба-декларация, носеща подпис, положен за автора й, съгласно която
на 02.10.2002г. М.Ц. е поискала от ищеца да открие партида за процесния имот на
нейно име, който ще се ползва от 2-ма ползватели.
Прието е постановление от 2015г.
на ЧСИ Халаджова за налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от процесния
имот, собствен на М.Ц. за дълг към Софийска вода”АД.
Приети са протокол от
10.09.2002г., договор от 01.10.2002г., съгласно които етажната собственост на
сграда в гр.София, ж.к. „*******, вх. 4,5,6 е избрало и възложило на Т.”ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в списъка за живущи М.Ц. е положила подпис срещу желание за монтиране
на измервателни уреди на 3 бр. радиатори
в ап. 23.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на за периода в размер на сумите, за които е предявен
иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г.
Приети са неоспорени от страните
констативни протоколи, носещи подпис за служител на Т.”ООД и на представител на
Етажната собственост в бл. *******”, София, съгласно който за процесният апартамнет
№ 23 не е осигурен достъп за отчет на уреди през 2014г., 2015г. , 2016г.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че за процесния период от май 2013г. до април 2016г. в сградата, в която е
процесния имот, се потребява енергия за отопление, енергията е отчитана
ежемесечно по общия топломер, приспадани са технологични разходи за сметка на
ищеца. Посочило е, че през целия период не е бил осигуряван достъп до имота за
отчитане на уредите, начислена енергия е за отопление с един радиатор и една
щранг-лира, не е начислена енергия за горещо битово водоснабдяване, сградна
инсталация е начислена съобразно обем на
имота бил 97 куб.м., за периода реално потребена енергия в имота е 989,73лв. Разпределената енергия била
съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване и ЗЕ, абонатната станция
била приета през 2011г., общият топломер преминавал регулярно през проверки и
отчети, технологични загуби били отчислявани коректно.
По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице е посочило, че
ищецът е начислявал суми по прогнозни стойности, след края на отчетния период и изготвяне на
изравнителни сметки са въвеждани суми за доплащане/връщане, по записвания на ищеца
неплатени задължения били суми в размер на тези, за които е предявен иска.
Посочила е, че нямало данни сумите да са платени.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на
същото.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Следва да се установи извършване
на услугата дялово разпределение и че ищецът е носител на вземане за плащането
й, изпадане в забава.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че
ответниците са съпрузи и са клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153
от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от
ЗЕ(отм) в процесния имот. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Приетият по делото нотариален акт от 2001г.
установява, че ответниците са придобили собствеността върху имота. Установено е
към този момент от нотариуса и че ответниците са съпрузи. Не е установено след
този момент ответниците да са загубили собствеността върху имота, да е
прекратена съпружеска имуществена общност, че трето лице е придобило вещното
право на ползване върху същия, или че ІІІ-то лице е сключило облигационен
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Приетата
молба-декларация от 2002г. носеща подпис за ответника М.Ц. установява, че тя е
декларирала пред ищеца, че ще ползва имота заедно със семейството си, състоящо
се от общо 2 члена. При така събраните писмени доказателства съдът приема, че
по делото е установено , че за процесния период страните са били обвързани от
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия и отговорността на
ответниците към ищеца за заплащане стойността на същата може да се ангажира.
Съдът приема, че договора между страните съдържа
качествени параметри, които са въведени от законодателя. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на
подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той
отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че по делото е установено, че за
процесния период ответниците са потребили в имота топлинна енергия в количества
и на стойност, за които е уважен иска от СРС. Приетите по делото констативни
протоколи установяват, че за отчети на уреди в имота не е осигурен достъп. Вещото лице по
техническата експертиза е установило, че дяловото разпределение е направено
съобразно нормативните правила при съобразяване обем на имот и мощност на
отоплителни уреди в имота – едни радиатор и една щранг-лира , че общият
топломер е преминавал през проверки, че абонатна станция е била въведена в
експлоатация, че технологични загуби са отчислявани коректно. Съдът изцяло
кредитира заключението като неопровергано от другите събрани по делото
доказателства. Не е установено погасяване на това задължение и правилно
районният съд е уважил иска до размера, за който е предявен от 989,11лв.
По делото не е установено ищецът да е публикувал
фактурите, издавани през периода май 2014г. – април 2016г. в интернет-сайта си,
ответниците изрично са оспорили обстоятелство, че са им съобщавани задълженията
и че такива фактури са издавани на тяхно име, поради което и като съобрази
разпоредбата на чл. 33 от ОУ от 2014г. съдът приема, че иск за плащане на
обезщетение за забава на главница за топлинна енергия е неоснователен и
решението на СРС в частта, в която е уважил иска за 199,61лв. следва да се отмени.
По делото не е установено ищецът да е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота.
Установено е, че тази услуга е извършвана от ІІІ-то лице помагач, сключило
договор с етажните собственици в сградата, в която е имотът, поради което и за това
възнаграждение съдът приема, че вземане към
ответниците има третото лице-помагач. Не
е установено ищецът да е придобил това вземане или да се е суброгирал в правата
на ІІІ-то лице помагач срещу ответниците, поради което иск за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забава на
плащането му е неоснователен. В тази част решението на районният съд следва да
се отмени и исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се разпределят
съобразно изхода на делото.
Решението на СРС в частта, в
която е осъдил ответниците да платят на ищеца съдебни разноски от 127,12лв.
следва да се отмени. На всеки ответник следва да се присъдят разноски за
адвокат пред СРС в размер на по 57,78лв.
На двамата ответници при
условията на солидарност на кредиторите следва да се присъди
сумата от 19,26лв. разноски за
държавна такса в производството пред СГС.
На въззиваемия не се следват
разноски за производство пред СГС, защото такива не е направил, а и в срок не е
претендирал.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 334445/08.02.2018г. по гр.д.№ 59244 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 78-ми
състав в частта, с която М.Г.Ц., ЕГН
********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** са осъдени
солидарно да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:*** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 149 и сл. от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , чл.266 и чл. 86 от ЗЗД и
чл. 32 от СК от 199,61лв.,
представляващи лихва за забава за периода от
15.09.2014г. до 17.08.2017г. за
плащането на главница за топлинна енергия от 989,11лв., която главница е начислена
в периода май 2014-април 2016г. за апартамент № 23 в гр. София, ж.к. „*******;
сумата от 29,85лв., ведно със
законната лихва от 29.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в апартамент № 23 в гр.
София, ж.к. „*******, за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 6,48лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 29,85лв. за периода от 15.09.2014г. до 17.08.2017г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 127,12лв. съдебни разноски по
делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх. № 2019625/29.08.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу М.Г.Ц.,
ЕГН ********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на с чл. 149 и
сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 , чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 32 от СК да осъди ответниците солидарно да му
заплатят сумата от 199,61лв.,
представляващи лихва за забава за периода от
15.09.2014г. до 17.08.2017г. за
плащането на главница за топлинна енергия от 989,11лв., начислена в периода май
2014-април 2016г. за апартамент № 23 в гр. София, ж.к. „*******; сумата от 29,85лв., ведно със законната лихва
от 29.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. „*******,
за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г.; сумата от 6,48лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 29,85лв. за
периода от 15.09.2014г. до 17.08.2017г.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:***
да заплати на солидарните кредитори М.Г.Ц., ЕГН ********** и Б.Х.Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от общо 19,26лв.,
(деветнадесет лева и 0,26лв), представляващи съдебни разноски за държавна такса
в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:***
да заплати на М.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 57,78лв., (петдесет и седем лева и 0,78лв.), представляващи съдебни разноски за
възнаграждение за адвокат в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:***
да заплати на Б.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 57,78лв., (петдесет и седем лева и
0,78лв.), представляващи съдебни
разноски за възнаграждение за адвокат в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 334445/08.02.2018г. по гр.д.№ 59244 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 78-ми състав в
останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца
–„Т.” ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.