РЕШЕНИЕ
№ 260056
гр. Хасково 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ:
Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря:
Петя Делчева и в присъствието на прокурора: като разгледа докладваното от чл.
съдията Ф. ВНАХД № 43 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 260057/11.12.2020г. постановено по НАХД
№ 536/2020г., Районен съд Димитровград, признал обвиняемия П.Ф.Ф. с ЕГН **********
*** за виновен в това, че на 15.06.2019г. в гр.Д.
обл.Х., при управление на МПС - л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег. № *******, нарушил правилата за движение по чл.38
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на П.
Н. Д. с ЕГН **********,
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на 4 и 5 междинни кости на
дясната длан, довело до трайно затрудняване
движението на дясната му ръка, поради което и на осн. чл.343 ал.1 б. б“
предл.2, вр. чл. 342 ал.1 и чл.78а ал.1 от НК, го освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
С решението, съдът на осн. чл. 343г вр.чл. 78 а ал.4 от НК наложил на
обвиняемия и административно наказание „ Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 4 месеца и го осъдил да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от
решението останал защитникът на обвиняемия, който го обжалва в срок с неконкретизирани
в жалбата оплаквания за неправилност и несправедливост на наказанието, като
иска оправдаване на обвиняемия.
Протест против
решението не е подаван.
Окръжна
Прокуратура - Хасково пред настоящата инстанция, не изпраща представител.
Пред въззивната
инстанция обвиняемият се явява лично и със защитникът си, който в пледоарията
си излага съображения за несъставомерност на деянието от страна на обвиняемия
като посочва, че не била установена причината връзка между вмененото му нарушение
по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат, който бил причинен от допуснато от
пострадалия нарушение по чл.20 ал.2 от ЗдвП.
Оспорва се правилността на автотехническата експертиза. Иска се отмяна
на решението и оправдаване на обвиняемия, алтернативно отмяна на наложеното му кумулативно
наказание. Обвиняемият в личната си защита и последна дума, иска справедливост.
Пред настоящата
инстанция бяха допуснати като доказателства Експертно решение на ТЕЛК отнасящо
се за лицето И. Ф., бе изискана и
информация от ОД МВР Хасково и установено, че по съставеният против обвиняемия
АУАН, не е издавано наказателно постановление.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:
Съдебното
производство пред районният съд, е образувано по постановление на Районна Прокуратура
Димитровград с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл.78 а от НК, за престъплението за което е признат за виновен
и освободен по цитираният ред с обжалваното решение. След внасянето на
постановлението, е образувано първоначално НАХД № 510 / 2019г. на РС –
Димитровград по което с Решение № 124/11.08.2020г. обвиняемия е признат за невинен
и оправдан по повдигнатото му обвинение, като е прието че деянието е
административно нарушение по чл.179 ал.1 т.5 вр. чл. 38 ал.2 от ЗдВП за което е
наказан с глоба. По протест на прокурора с искане за признаването му за виновен
и налагане на наказание по реда на 78 а от НК, посоченото решение е отменено от
ОС – Хасково с решение по ВАНД № 486/20г. като е прието допуснато от първата
инстанция съществено процесуално нарушение по чл.378 ал.3 изр.2 от НПК и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на районният съд. След връщането е
образувано съдебното производство по което е постановено решението, предмет на
настоящата проверка.
При новото
разглеждане делото е решено в рамките на фактическите положения изложени в
постановлението на прокурора за внасяне по реда на чл.78 а от НК,
доказателствените искания са оставени без уважение. От събраните доказателства
е установено, че обвиняемия от 1980г. бил правоспособен водач на МПС за
категории „В, АМ“. На 15.06.2019г. през деня, обвиняемия с управляваният от
него лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********,
се движел по бул. „Г. С. Р.“ в гр. Д. в посока от бензиностанция „ОМВ“, към църквата. На автобусната
спирка пред бл. 49 обвиняемия спрял за да слезе синът му и след това с
автомобила и при наличието на маркировка „М1“ разделяща двете срещуположни
платна на булеварда, предприел маневра „обратен завой“, като в двете крайни
ленти за движение от двете страни на булеварда, имало паркирани автомобили. В
същото време в насрещната лента за движение на булеварда, се движел мотоциклет
„Сузуки“ с рег. № ****** управляван от пострадалия П.
Н. Д. който нямал
съответната категория за управление на мотоциклета. При движението си,
пострадалия видял управлявания от обвиняемия лек автомобил, който след като
спрял на автобусната спирка, предприел обратния завой и навлязъл в насрещната
лента в която се движел с мотоциклета, пострадалия. Последния за да избегне
удара, се опитал да премине с мотоциклета между предницата на автомобила на
обвиняемия и паркираните отдясно в платното си автомобили, но не успял, като се
опитал да се отклони в ляво и мине зад автомобила на обвиняемия, при което обаче
се ударил с дясната ръкохватка на кормилото на мотоциклета респективно с
дясната си ръка и крак, в задния ляв стоп и капак на автомобила управляван от
обвиняемия. След удара пострадалия успял да запази равновесие, продължил
движението с мотоциклета, ударил се в бордюра и се качил на отсрещния тротоар
на булеварда, след което спрял и видял, че предната гума на мотоциклета е
спукана от удара в бордюра. Обвиняемия също спрял автомобилът си и тръгнал към
пострадалия но се върнал и преместил автомобила до мотициклета в странична
улица до блок № ** за да не пречи
на движението . След това отишъл до пострадалия който имал кръв на дясната си
ръка, извинил му се и го попитал дали има нужда от помощ но пострадалия отказал
и отишъл в бензиностанция „ОМВ“ за да измие кръвта си. В бензиностанцията бил
видян от работещата там св. К. която го
познавала, видяла че е изплашен като пострадалият й разказал случилото се,
включително че управлявал мотоциклета със скорост от около 40-50 км./ч. Свидетелката
се обадила на тел. 112 и докато чакали, промила раните на пострадалия. На место
пристигнали полицейските служители – свидетелите К.
и Н., които изпробвали пострадалия и обвиняемия за
алкохол, но не установили такъв. Против двамата били съставени АУАН – на пострадалия
№ 299753 за управление на мотоциклета без да е правоспособен, а на обвиняемия №
299752 за нарушение по чл.38 ал.3 и чл. 6 ал.1 от ЗДВП. След случилото се, пострадалия
бил откаран в болницата. Бил извършен оглед на местопроизшествие, което според
протокола било нарушено, огледали се пътното платно и двете МПС. От
заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни е установено, че в резултат на ПТП пострадалият Д.
получил счупване на 4 и 5 междинни кости
на дясната длан с което му било причинено трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на дясната ръка - т.е средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК. Според заключението по назначената на досъдебното
производство автотехническа експертиза, мястото на удара е определено на около
0.5-0.7м. в лентата за движение на мотоциклета / насрещната на автомобила/. Скоростта
на движение на автомобила управляван от обвиняемия към момента на удара е
определена на 14,4 км /ч., а на мотоциклета по гласните доказателства на 50
км/ч. като опасната му зона за спиране била 27.4 м. и по- голяма от 15.5 м. –мястото
от което отстоял от автомобила. В
заключението е посочено, че водачът на автомобила имал техническа възможност да
следи конкретната пътна обстановка и предотврати ПТП като не предприема
маневрата обратен завой. За водачът на мотоциклета е отразено, че нямал възможност
да спре и предотврати ПТП понеже автомобила попадал в опасната му зона. Основната
техническа причина за настъпване на ПТП според заключението, била предприета от
обвиняемия маневра „обратен завой“ на пътен участък в който не била позволена и
при която не се съобразил с местоположението и скоростта на другия участник в
движението. При така приетите факти изложени и в постановлението на прокурора и
установени от събраните на досъдебното производство доказателства, е
постановено обжалваното решение с което е прието, че обвиняемият осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“
предл. 2, вр. чл.342 ал.1 от НК за което е обвинен. Настоящата инстанция
споделя тези изводи като за субективната страна правилно е прието, че
престъплението е извършено от обвиняемия по непредпазливост, при условията на
небрежност. Първоинстанционният съд правилно приел, че дадените пред него
обяснения на обвиняемия в които отрекъл деятелността си като посочил, че когато
предприел маневрата обратен завой и в момента когато автомобилът му бил на
половината на пътното платно , видял на 100 м. управлявания от пострадалия
мотоциклет, не кореспондира с останалите кредитирани доказателства. Този извод
е правилен но не защото противоречи на показанията на пострадалия, дадени пред
предходния състав. След като последните не са събрани от съда разглеждащ
повторно делото, не могат да се ползват от него като доказателства. Изводът е
правилен защото тези обяснения не кореспондират със заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза изготвено основно по гласните доказателства
доколкото освен, че местопроизшествието не е запазено, но не са установени и спирачни следи. Според
заключението мотоциклета отстоял на 15.5 м. от мястото на удара и на това
отстояние което е по- малко от опасната му зона за спиране, е възникнала за
пострадалия като водач опасността, по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП и за него
произшествието е било непредотвратимо. От събраните доказателства категорично е
установено, че ударът е в лентата за движение на мотоциклета, която е насрещна
за движението на лекия автомобил управляван от обвиняемия. Единствената причина
за ПТП, стояща в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат е
предприетата от обвиняемия неправилна маневра „завой в обратна посока“, в нарушение на разпоредбата на чл. 38 ал.2 от ЗДвП, вменяваща му в задължение да пропусне насрещно движещите се ППС – в
случая мотоциклета управляван от пострадалия. Обстоятелството, че последния
нямал съответната категория за управление на мотоциклета, също не е причина за
ПТП. В случая са налице абсолютните основания за приложението на чл.78 а от НК -
обвиняемият не е осъждан, за престъплението
което е непредпазливо, най - тежкото предвидено наказание е до 3 години „
лишаване от свобода“ и от него не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на административното наказание, същото правилно е наложено
в размер на 1000 лв. което е минимума на глобата по чл.78 а ал.1 от НК. Този
размер на наказанието е съобразен със степента на обществена опасност на
допуснатото нарушение, тази на дееца и имущественото му състояние. При
определяне кумулативното наказание по
чл. 343 г от НК обаче не са отчетени достатъчно това, че обвиняемият след
случилото се, се извинил на пострадалият и поискал да му окаже помощ която
последния отказал и най – вече обстоятелството, че обвиняемият е водач на МПС
от 1980г. - т.е около 40 години и през този период не е наказван за нарушения
по ЗДвП, а единственото допуснато от него такова, е настоящото. При това
положение налагането и на кумулативното наказание по чл.343 г от НК, чрез лишаването
му от право по чл. 37 ал.1 т.7 от НК, да управлява МПС за срок от 4 месеца е
несправедливо и несъответно на целите по чл.12 от ЗАНН, като единствено в тази
част оплакването е основателно. Предвид изложеното следва да намери приложение
специалната разпоредба на чл.78 а ал.4 от НК, която предвижда възможност а не
императив и наложеното на обвиняемия кумулативно наказание се отмени, като в
тази част решението се измени. Доколкото не се установи при разглеждане на
делото да са допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, в
останалата като правилно и законосъобразно, решението следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 337 ал.1
т.1, вр. чл. 378 ал. 5 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 260057/11.12.2020г. постановено по НАХД №
536 /2020г., по описа на Районен съд – Димитровград, като ОТМЕНЯ наложеното на
осн. чл. 343г. вр. чл.78а ал.4 от НК на обвиняемия П.Ф.Ф.
с ЕГН ********** ***, административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 4 /четири/ месеца.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.