Решение по дело №1128/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 577
Дата: 29 август 2022 г.
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20224520201128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Русе, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
в присъствието на прокурора В. П. Г.
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201128 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. Д. М. роден на 25.02.1987г. в гр. Русе, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи,
ЕГН:**********, за

ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2022 г., в с. Николово, обл. Русе, отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон „iPhone 6“ с IMEI: 353027096445784
и калъф /кейс/, на обща стойност 90.00 лв., от владението на В.И.Й. от
гр.Русе, без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои,
като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.78а, ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК го

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му

НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1100.00
1
/хиляда и сто/ лв.

ОСЪЖДА обвиняемият М. Д. М., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата - ОД на МВР-Русе сумата от 42.60лв., за
разноски на досъдебното производство.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред Русенския Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура-Русе обвинила М.Д.М., ЕГН-**********, от с.
Николово, обл. Русе, в това, че на 22.04.2022 г., в с. Николово, обл. Русе,
отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „iPhone 6“ с IMEI:
353027096445784 и калъф /кейс/, на обща стойност 90.00 лв., от владението
на В.И.Й. от гр.Русе, без негово съгласие, с намерението противозаконно да
го присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК.

Делото е внесено в РРС с постановление на Районна прокуратура
гр.Русе, с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на
М.М. и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият М.М., редовно призован, се явява лично. Признава
изложеното в постановлението на прокурора и моли Съда за снизхождение
при определяне на наказанието.
Районна прокуратура Русе, редовно призовани, изпращат представител,
който моли Съда да признае обвиняемия за виновен в извършването на
престъплението, да го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.

Съдът, след преценка на събраните доказателст‐
ва, приема за установено от фактическа страна сле‐
дното:

Обв. М.Д.М. е роден на 25.02.1987 г. в гр. Русе, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, не работи,с
ЕГН:**********.

На 22.04.2022 г., около 09.45 ч. свид. В.Й., спрял управляваният от него
товарен автомобил, с който разнасял хляб, пред магазин „Валери“ в с.
Николово, обл. Русе, ул. „Липник“ № 139. Й. слязъл от буса, без да го
заключи, за да остави хляб в магазина, като оставил собственият си мобилен
телефон „iPhone 6“, с поставен на него кейс, на съседната седалка. В близост
до буса свид. Й. видял обв. М.М., когото познавал отпреди. Докато Й. бил в
магазина, обвиняемият се приближил до буса, отворил дясната вратата, взел
телефона на Й. и се отдалечил с него. По-късно обв.М. се срещнал със свой
познат - свид. М.М. и му предложил да му продаде мобилния телефон на Й..
М.М. отказал да го закупи, при което обвиняемият го помолил поне да го
съхранява временно. М.М. се съгласил, обвиняемият извадил телефона от
кейса и му го дал, след което се разделили.
1
Междувременно, В.Й. се качил в буса, като му направило впечатление,
че на дисплея му свети сигнализация за отворена дясна врата и това го
озадачило, тъй като той не бил ползвал вратата. След това се огледал и
установил липсата на телефона си. Върнал се до магазина и прегледал
камерите за видеонаблюдение, на които видял обв. М.М. да доближава буса
му до дясната врата, след което бързо да се отдалечава. За случилото Й.
подал сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали свид. П.М. и колегата му
С.Д. – полицейски служители от Второ РУ при ОДМВР Русе. Свид. Й.
разказал какво се е случило и, че се съмнява, че извършител на кражбата е
обв. М.М.. На свид. М. било служебно известно, че обв. М. често пребивава в
ж.к.„Здравец“, поради което полицейските служители предприели обход в
този квартал. В близост до бл. “Иглика“ обв. М. бил установен и задържан от
полицейските служители. Обвиняемият доброволно признал стореното от
него, като обяснил на полицейските служители, че мобилния телефон се
намира в неговия приятел свид. М.М., а с протокол за доброволно предаване
предал син на цвят кейс за този телефон. Впоследствие свид. М.М. предал на
свид. М. с протокол за доброволно предаване мобилният телефон „iPhone“,
който му бил оставен по-рано от обв. М.М..
В хода на разследването, вещите били върнати с разписка на свид. Й..

По досъдебното производство била назначена ценова икономическа
експертиза, от заключението, на която става ясно, че стойността на
процесните вещи – мобилен телефонен марка „iPhone 6“, с IMEI:
353027096445784, с поставен на него кейс тип „калъф“ възлизала на 90,00 лв.
Авторството на обвиняемия в извършването на деянието и начина му на
извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признанието на обв. М., подкрепено и от показанията на свидетелите В.Й.,
П.М. и М.М., както от и приобщените писмените доказателства и
доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване, разписка,
протокол за оглед на веществени доказателства, заключението на
икономическата експертиза, наказателни постановления по чл.218б от НК,
биографична справка, декларация, справка за съдимост.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът намира, че обв. М.Д.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 22.04.2022 г., в с. Николово, обл. Русе,
отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „iPhone 6“ с IMEI:
353027096445784 и калъф /кейс/, на обща стойност 90.00лв., от владението на
В.И.Й. от гр.Русе, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен.
Безспорно е установено, че отнетите движими вещи били чужди за обв.
М.. Те били собственост на свид.В.Й. и в негово владение, съхранявани в
2
управлявания от Й. автомобил.
Установява се, че обв. М. се приближил до товарния автомобил и
възползвайки се от отсъствието на Й. отворил дясната врата и взел оставения
на седалката мобилен телефон на пострадалия. Така обвиняемият прекъснал
владението на пострадалото лице, а с бързото си отдалечаване от мястото,
обв.М. установил и своя установил трайна фактическа власт над вещите,
осигурявайки си по този начин възможност да се разпорежда с тях, в свой
интерес.
От субективна страна е налице пряк умисъл у обвиняемия М.М.. Той
действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Изложеното дотук налага извода, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.194,
ал.1 от НК.
Това деяние обаче, по мнение на Съда, покрива критериите на
маловажно такова, очертани в нормата на чл.93, т.9 от НК, съобразно която
"Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Съдът намира, че настоящият случай се явява маловажен, предвид
обстоятелството на първо място, че вредните последици за пострадалото лице
са напълно компенсирани, тъй като вещта била върната почти незабавно след
отнемането й. На второ място, стойността на предмета на престъплението е
относително ниска, около седем пъти под минималната работна заплата за
страната и трето, поради липсата на квалифициращи обстоятелства,
предварителна подготовка, набавяне на средства и създаване на подходящи
условия за осъществяването на деянието.
Изложеното дава основание престъплението да бъде квалифицирано
като такова по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С оглед на това са налице предпоставките на чл.78а от НК по
отношение на обвиняемия М.М.. За деянието се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година, пробация или глоба, като същото е
умишлено. Обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този раздел. Причинените
имуществени вреди от престъплението са възстановени. Поради това, и на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК обвиняемия следва да бъде освободен от
3
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието за обвиняемия М., Съда отчита
като отегчаващи отговорността обстоятелства наказването му, с наказателни
постановления по реда на чл.218б от НК, за две предходни деяния, покриващи
състава на престъплението по чл.194 от НК. Смекчаващи отговорността
обстоятелствата са признаването на вината още в хода на предварителната
полицейска проверка, оказаното съдействие за разкриване обективната истина
по делото и особено за възстановяване причинените имуществени вреди,
изразеното критично отношение към извършеното, ниската степен на
обществена опасност на престъплението, съпоставена с други престъпления
от този тип.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказанието между минимума и
средата на предвиденото в чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на
1100.00 лв.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На обв. М. следва да бъдат възложени и разноските направени в хода на
досъдебното производство.

Мотивиран така Съдът постанови решението си.
4