Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021
гр.Кюстендил, 18.01.2021
год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд , гражданска колегия , в открито съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ адм.дело № 989/2020 г.КРС,за да се произнесе,взе в
предвид следното:
Производството по делото е след
отмяната с решение № 131/18.06.2020 год. на КАС по кадм.д.№ 117/2020 год. на
решение № 1018/02.12.2019 год. по адм.д.№ 1404/2019 год.КРС,поправено с решение
№ 2/03.01.2020 год. по същото.
Ж.Б.М.,ЕГН **********
*** обжалва Решение № 1-Р/26.01.2000 год. на Поземлена
комисия-гр.Кюстендил,постановено по заявление вх.№ 81819/12.04.1996 год.,в
частта му по която по точка 2 е възстановено
правото на собственост в съществуващи/стари/реални граници на наследниците
на Боян Ангелов Иванов,в землището на гр.Кюстендил,на полска култура от 1.604
дка/ един декар и шестотин и четири кв.м./,шеста категория,местността
КАНДИЛО,имот № 050189 по картата на землището, като моли съдът да обяви
нищожността му,или да го отмени в посочената част.развиват се подробни
съображения за нищожността на решението.
Ответният по
жалбата АО,чрез процесуалният си представител,оспорва жалбата,моли за
отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение.
КРС,след
като обсъди събраните доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
Жалбоподателката,видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 119/29.01.2018 год./ л.10-11 от адм.д.№
1404/19 г.КРС/е низходяща от първи ред-дъщеря на Б. А. И.,б.ж.на гр.София,починал на
07.11.1984 год.С решение на КРС от 18.02.1996 год. по гр.д.№ 1547/1995 год.КРС /л.31 от адм.д.№ 1404/2019
г.КРС/ било признато правото на наследниците на Б. А. И. да възстановят собствеността си
на два земеделски имота-овощна градина в
м.“Дубевица“ и ливада в м.“Карамфилкин хан“ на площ от 1660.00 кв.м.,при
описани граници и съседи.На основание влязлото в сила на 19.03.1996 год.
решение на 12.04.1996 год. жалбоподателката депозирала пред Поземлена
комисия-Кюстендил заявление вх.№ 81819/12.04.1996 год./л.16 от адм.д.№
1404/2019 г.КРС/ за възстановяване на правото на собственост на имотите по
съдебното решение.АО се произнел по заявлението с решение №
1-27/12.04.1996 год./ л.20 от адм.д.№
1404/2019 г.КРС/,по което площта на имота в м.“Карамфилкин хан“е в размер на
1.660 кв.м., а с друго свое решение № 35-Р/19.03.1997 год./л.6-7,л.18 от
адм.д.№ 1404/2019 г.КРС/имота вече в местност с наименование „КАНДИЛО“ е възстановен с площ от 1.868 дка.На основание
на това решение и издадената скица № 13/19.03.1997 год./л.8 от адм.д.№
1404/2019 г.КРС/ ,съгласно която имота в м.“Карамфиркин хан“ е с номер 050189 с
площ от 1.868 дка,жалбоподателката и другите наследници се снабдили с
конст.нот. акт за собственост на земеделски земи № 159,том V,нот.дело № 1192/1998 год./л.9 от
адм.д.№ 1404/2019 г.КРС/.
Със заповед
№ РД46-381/19.04.1999 год./ л.29 от адм.д.№ 1404/2019 г.КРС/ Министъра на
земеделието,горите и аграрната реформа наредил преработване частично на картата
на съществуващите стари реални граници за землището на гр.Кюстендил в
посочените масиви,измежду който и този с № 50,в който попада процесният
имот.Заповедта е обнародвана в неофициалният раздел на бр.47/21.05.1999 год. на
в.“Държавен вестник / титулна страница и
стр.13 от броят на л.28 и 30 от адм.дело № 1404/2019 г.КРС/.
На
26.01.2000 г.АО по реституция постановил свое Решение № 1-Р/26.01.2000
год./л.42-43 от адм.д.№ 1404/2019
г.КРС/,в което имот с № 050189 в м.“Кандило“ в землището на гр.Кюстендил е
възстановен с площ от 1.559 дка.Това решение не е подписано от никой от
посочените в него членове на колективният орган,а видно от решение със същата
сигнатура и от същата дата/л.5 от адм.дело № 1404/2019 г.КРС/е това,че същото е
подписано от секретаря на поземлената комисия,като площта на имота е 1.604
кв.м.Няма данни и доказателства което и да е било от двете решения с еднаква
сигнатура да е съобщавано на жалбоподателката,респ. друг от наследниците на
Боян Ангелов Иванов.Констатира се от писмо изх.№ 24-00-499/07.08.2020 год./л.13
/че посочените в горното решение членове на поземлена комисия гр.Кюстендил са
били действителни такива.
Съгласно
експ.з-ние вх.№ 262950/05.10.2020 год./л.29-44/ на в.л. инж.С.П.С. : 1.През
2008 год. със Заповед № РД-19-96/28.10.2008 год. на ИД на АГКК е одобренаКККР
на землището на гр.Кюстендил като на наследниците на Б. А.И. е отреден имот с идентификатор
41112.189 с площ от 1604 кв.м.,оцветени в червен цвят на приложение № 7 към заключението,но
при съвместяване на данните от картата на възстановената собственост с данните
от урбанизираната територия е установено застъпване /контактна зона/ от 46
кв.м.,поради което още преди приемането на КККР на гр.Кюстендил така
установеното застъпване на имота с този
с № 41112.504.1735,площта му е намалена с 46 кв.м.,като застъпването е отразено
на приложение № 7 към заключението със защриховка в зелен цвят.;2.поземления
имот,получен при изпълнение на Заповед № РД-46-381/19.04.1999 год. на Министъра
на ЗГАР е идентичен по граници и площ и напълно съответства на имота по Решение № 1-Р/26.01.2000 год. на
ПК-Кюстендил.
От
допълнителна СТЕ с вх.№ 260104 / л.53-65/ на същото вещо лице се установява
това,че : 1.По картата на воден синдикат „Взаимност“-гр.Кюстендил имот с №
050189 по преработената карта на възстановената собственост на землището на
гр.Кюстендил е с площ от 1604 кв.м. и е част от поземлени имоти с № № 766 и
789;2.По последният регулационен план на гр.Кюстендил за кв.“Запад“ от 1970
год. имота е останал извън плана,но е обозначен като имот с пл.сн.№ 4291 с площ
от 16660 кв.м.,която е част от поземлен имот с № 766 от картата на водния
синдикат „Взаимност“-Кюстендил,чиято обща площ е 10 517 кв.м.;3.Имоти с №
4292 и 4291 са съседни по регулационният план на Кюстендил от 1970 год.,този с
№ 4292 е с площ от 1660 кв.м.,границите на който са показани на приложение № 4
към заключението и същият по решение № 1-Р/26.01.2000 год. на ПК-Кюстендил е
отразен като нива шеста категория,местност „Кандило“ и с площ от 1604
кв.м.;4.между имот с № 050189 по преработената КВС на землището на гр.Кюстендил
и ПИ 4291 по регулационният план от 1970 год. има припокриване от 1128
кв.м.,отразено на Приложение № 5 към заключението.В устно допълнената и
пояснена част на това заключение вещото лице сочи,че площта от 46 кв.м. по предходното
му заключение представлява част от имот,отреден на СБА.
Представеното към жалбата писмо от началника на СГКК – Кюстендил до
жалбоподателката от 18.04.2018 г./л.13 от адм.д.№ 1404/2019 год.КРС/ дава информация, че към момента на одобряване
на КККР за землището на гр. Кюстендил /одобрена със заповед
№РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК/ процесният имот е подаден от
ОСЗ – Кюстендил с площ 1. 604 дка, която е намалена в процедура по отстраняване
на ОФГ до 1558 кв. м., което се потвърждава от скицата за ПИ 41112.50.189,
издадена на 18.01.2018 г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства, а
останалите като неотносими към спора съдът не обсъжда.
Съобразявайки горното съдът счита,че
жалбата е допустима като подадена в срок и от активно легитимирано
лице-заявител в производството по земеделска реституция по ЗСПЗЗ, а по същество
е основателна,поради което ще се уважи,като съдът ще обяви атакуваното решение
за нищожно.Мотивите на съда са следните.
Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ се извършва с акт (актове) на специализирания административен орган по
поземлената собственост – поземлената комисия, сега общинската служба по
земеделие. Правото на собственост се възстановява в полза на правоимащите,
доколкото те са го заявили – чл. 13, ал. 1
ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена процедура от оправомощения
орган. Поради това то не се възстановява по силата на закона. До произнасянето
на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на
определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде
възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи
или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за
земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ – тоест
точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се
възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗСПЗЗ повелява, че възстановяването на собствеността
става в реални граници там, където те съществуват или могат да бъдат
установени, от което следва, че тези граници следва да бъдат описани. По
смисъла на чл. 18а
и чл. 18б ППЗСПЗЗ
съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които
представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни
насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др.,
а възстановими - които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен
план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари
геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и
скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. Същевременно, за
да породи правните последици, към които е насочено - възстановяването на
правото на собственост върху земеделска земя, решението на административния
орган следва да отговаря на изискванията за валидност, едно от които е то да
бъде подписано. Дали решението за възстановяване на правото на собственост
върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на
фактическо установяване, след преценка за съответствие на административния акт
със законоустановените изисквания. Решенията на поземлената комисия, сега
общинска служба по земеделие, са стабилни индивидуални административни актове,
които не могат да се отменят или изменят от органа, който ги е издал. Затова
нищожно е решението, постановено при незачитане стабилитета на предходно
валидно произнасяне, освен ако то бъде отменено или изменено по предвидените за
това извънредни способи за защита, при явна фактическа грешка – чл. 14, ал. 6
ЗСПЗЗ, в хипотезата на чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ и тази на чл. 14, ал. 7а
ЗСПЗЗ – при влязло в сила решение по спор за материално право с
правно основание чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, с което е отречено възстановяването на собствеността по
отношение на ползуващите се от него лица /срвн.Решение № 463/21.01.2012 г. по
гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 183/29.10.2013 г. по гр. д. №
2070/2013 г., II г. о. / и по реда на чл.17,ал.8 ЗСПЗЗ.
Именно хипотезата на чл.17,ал.8 ЗСПЗЗ се установи в казуса по отношение на
постановеното от АО по земеделска реституция решение № 35-Р/19.03.1997
год./л.6-7,л.18 от адм.д.№ 1404/2019 г.КРС/,по което имота,признат за
възстановяване на площ от 1660 кв.м. в м.“Карамфилкин хан“ е възстановен в
местност с наименование „КАНДИЛО“ и площ
от 1.868 дка.По силата на чл.34 в ЗСПЗЗ
/ Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 68 от
1999 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) В случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от преходните
и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г.;
изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в "Държавен
вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право
всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз
основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката
имоти./,считано от 21.05.1999 год.,когато в бр.47/21.05.1999 год. на
в.“Държавен вестник“ е обнародвана Заповед № РД46-381/19.04.1999 год. на
Министъра на ЗГАР за преработка на масив 50 от землището на гр.Кюстендил,в
което попада процесният имот,са
обезсилени по право всички издадени до тази дата решения на АО,засегнати
от заповедта, а и двете постановени решения по отношения на имота в
м.“Карамфилкин хан“,която съгласно доказателствата е идентична с
м.“Кандило“,включително.Няма данни и доказателства цитираната заповед за
преработка на КВС за землището на гр.Кюстендил да е обжалвана от заинтересована
страна,въпреки което съдът счита че същата е незаконосъобразна,поради
изложеното по-долу.След преработването на КВС е постановено Решение №
1-Р/26.01.2000 год.,като това,носещо само подпис на секретаря на ПК съдът счита
че е първо по време,извод обусловен от експертните заключения на в.л. инж.С.С.,вкл.
в устно допълнената им и пояснена в
о.с.з част.Площта на имота в м.“Кандило“ по това решение е в размер на 1604
кв.м.и същата е несъответна на доказателството за право на собственост на
праводателят на жалбоподателката,доколкото по титула за собственост,споменат в
решението на КРС в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по гр.д.№ *********
год.КРС същата е 1660 кв.м.Това означава също ,че АО е процедирал
незаконосъобразно,определяйки площ от 1604 кв.м. по атакуваното решение, защото
при наличието на карта на воден синдикат „Взаимност“ и план на гр.Кюстендил от
1970 год.приложимият способ за реституция е този по чл.18б,ал.1 ЗСПЗЗ ,а не
както незаконосъобразно е процедирал АО при постановяването на
атакуваното,както и на Решение № № 35-Р/19.03.1997 год. по което е приложил
чл.18 д,ал.4 ППЗСПЗЗ и по двете имота вече с местонахождение в местност с наименование „КАНДИЛО“ е възстановен съответно на площи от 1604
кв.м. и 1.868 дка.,въпреки че е действал в изпълнение на горната заповед,която
също е незаконосъобразна поради изложените мотиви относно реално приложимият
способ за земеделска реституция-въз основа на съществуващ картен материал,а не
чрез анкетиране и замерване на място на граници и съсдеди,показани от
заинтересованите лица.Съобразно доказателствата по делото-наличието на карта на
воден синдикат „Взаимност“,както и план на гр.Кюстендил от 1970 год. е следвало
собствеността на имота да се възстанови по реда на чл.18 б,ал.1 ППЗСПЗЗ,при
което пък е била приложима и нормата на чл.18 ж,ал.5,т.1 от ППЗСПЗЗ и АО
принципно е имал правото да възстанови собствеността в площта,определена или
определима от картата на водния синдикат и плана на гр.Кюстендил от 1970 год.,
а същата съгласно неоспорените експертни заключения на в.л. инж.С.С. възлиза на
1660 кв.м.,за които по плана на гр.Кюстендил от 1970 год. е била площта на имот
с пл.сн.№ 4291.Поради изложеното атакуваното решение се явява от една страна
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Следва да се изтъкне и следното.В изпълнение на указанията на КАС,дадени
по решение № 131/18.06.2020 год. на КАС
по кадм.д.№ 117/2020 год.,с което е отменено
решение № 1018/02.12.2019 год. по адм.д.№ 1404/2019 год.КРС,поправено с
решение № 2/03.01.2020 год. по същото дело,съдът събра необходимите
доказателства за това,кое от двете решения с еднаква сигнатура и дата е първо
по време.По делото бяха представени две решения относно имота в м.“Кандило“,с
еднаква сигнатура -1-Р и дата на издаване-26.01.2000 год.,като в едното от тях
площта на имота е определена на 1559 кв.м.,което е неподписано от никой от
посочените в него членове на колективният орган, нито пък действителността му е
удостоверана с подписа на председателят на комисията и секретарят.Съдът на
основание приетите като обективни,безпристрастни и неоспорени експертни
заключения на в.л. инж.С.С. и Заповед № РД46-381/19.04.1999 год. на Министъра
на ЗГАР за преработка на масив 50 от землището на гр.Кюстендил,в което попада
процесният имот,счита че атакуваното решение е първо по време,а второто е
антидатирано.Именно в приложение на цитираната заповед, която също се явява
незаконосъобразна по изложените мотиви, площта на имота е намалена от 1868 дка
на 1604 кв.м.,което е допустимо действие
по реда на чл.18 ж,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ,като крайно определената площ от 1559
кв.м.по второто режшение от същата дата се е получила при изготвянето на КККР
на гр.Кюстендил,включването на имота в същите
и при установена т.нар „контактна зона“.КККР на гр.Кюстендил са
одобрени едва на 28.10.2008 год. с
издаването на Заповед № РД-18-96,т.е към
26.01.2000 год.,когато е постановено решението за имота с площ от 1559 кв.м. е нямало информация,че площта на имота на
място реално е именно посочената от 1559 кв.м.и не е възможно то да е
постановено тогава.
Въпреки и независимо от горното атакуваното решение е нищожно,защото е
постановено от незаконен състав по смисъла на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ /редакция към
26.01.2000 год./,а действителността му не е удостоверена по приложимият към
горната дата на постановяването му ред на чл.15,ал.2,т.6 ЗАП.
Безспорно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ /понастоящем отменена, но в различните и действащи по време
редакции/ определя състава на поземлената комисия като колективен орган, но не
сочи начина, по който този орган приема решенията си. Липсата на специална
уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите правила на
административното производство - чл.
15, ал. 2, т. 6 изр. 2 от отменения ЗАП, действал към момента на
постановяване на процесното решение. Когато административният орган е
колективен, той приема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а
решението се подписва от председателя или секретаря. В случая решението е
посочено ,че е взето от поименно посочените общо 5-петима члена, от които
председателя и секретаря на комисията и нечетен брой членове при обща численост
от 10 /дванадесет човека/,съгласно писмо изх.№ 24-00-499/07.08.2020 год. от
Кмета на Община Кюстендил,при което съставът е незаконен,защото не е взет с
необходимото мнозинство и в същият ,извън задължителните председател и
секретар,са включени нечетен брой,а не както е изисквала нормата на чл.60,ал.4
ППЗСПЗЗ четен брой членове специалисти.
Събраха се доказателства,че в
нарушение на чл.16 ЗСПЗЗ, АО не води регистър на постановените решения,поради
което не може да бъде извършена допълнителна проверка за действителността на
атакуваното решение и съдът счита,че като краен резултат то е нищожно,поради
което ще обяви такава.
Тъй като съществуват доказателства,че имота е възстановен реално при
приложението на чл.18б,ал.1 ППЗСПЗЗ-при хипотезата на възстановими на терена
стари реални граници въз основа на картен материал-карта на воден синдикат и
план на гр.Кюстендил от 1970 год.,че същият е обхванат от изготвените КККР на
гр.Кюстендил със съответна сигнатура и площ от 1.559 дка и при положение,че
поради законоустановеното право на двуинстанционна защита настоящият състав на
съда не може сам и за първи път да постанови
решение,с което да възстанови реалната площ на имота,поради това че
атакуваното решение се обявава за нищожно,съдът ще даде указание на ответният
АО да постанови свое решение с което правото на собственост на имота да бъде
възстановено съответно на границите,площта и сигнатурата на имота съгласно КККР
на Кюстендил,като вземе съответно решение при спазване на изискванията на чл.60
а ППЗСПЗЗ.
В настоящото производство жалбоподателката е заплатила за възнаграждение на
вещото лице инж.Д. В. Х.,сумата от 352.80 лв. и за възнаграждение на
процесуалният си представител адв.С.М. *** сумата от 300.00-триста лева,като
общо сумата от 652.80 лв. съдът ще оъди ответният АО да й заплати.За сметка на
бюджета на съда е заплатено възнаграждение на в.л. инж.С.С. за основното и
допълнителни експ.заключения сумата от 1126.00 лв.,която съдът ще осъди
ответният АО да заплати по сметка на КРС.
Водим от горното и на осн.чл.172 ,ал.2 АПК и чл.173,ал.2 и чл.174 АПК,съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно Решение №
1-Р/26.01.2000 год. на Поземлена комисия-гр.Кюстендил,постановено по заявление
вх.№ 81819/12.04.1996 год.,в частта му по която по точка 2 е възстановено правото на собственост в
съществуващи/стари/реални граници на наследниците на Боян Ангелов Иванов,в
землището на гр.Кюстендил,на полска култура от 1.604 дка/ един декар и шестотин
и четири кв.м./,шеста категория,местността КАНДИЛО,имот № 050189 по картата на
землището на гр.Кюстендил.
УКАЗВА,на осн.чл.173,ал.2 АПК,на Общинска служба по земеделие-гр.Кюстендил,с офис Трекляно,че следва да постанови друго свое
решение ,в което границите,площта и сигнатурата на имот № 050189 по картата на
землището на гр.Кюстендил да бъдат съответни
на границите,площта и сигнатурата на имота по КККР на гр.Кюстендил,като изрично
при постановяването му спази изискването на чл.60 а ППЗСПЗЗ,като на осн.чл.174 АПК ГО ЗАДЪЛЖАВА да изпълни горното указание в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящото.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие-гр.Кюстендил,с офис Трекляно
,ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Б.М.,ЕГН ********** *** ,сумата от 652.80 /шестотин петдесет и
два и осемдесет и два/ лв.,представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие-гр.Кюстендил,с офис Трекляно
,ДА ЗАПЛАТИ на РАЙОНЕН СЪД-КЮСТЕНДИЛ,сумата от 1126.00 /хиляда сто и двадесет и
шест/лв.,представляваща платените за сметка на сметка на бюджета на съда
възнаграждения на в.л.инж.С.П.С. за изготвените основно и допълнителни
експертни заключения.
Решението подлежи на касационно обжалване с касацонна жалба пред
Административенпсъд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: