Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.03.2020г.
гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МАРИНОВ
с участието на секретаря Таня Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия И. Маринов АНД №18 по описа
на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К.Т.С. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 45-0000355/29.11.2019г.
на Началник ОО "АА"- гр.Хасково, с което за това, че на 04.11.2019г. около
15:30ч. по АМ "Марица" - км 28+700 в посока АМ "Тракия",
след извършена проверка от органите на ГКПДГПАМ към Сектор Пътна полиция
Хасково, видно от докладна записка от 04.11.2019г., се констатира следното
нарушение: 1. Водачът извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с
МПС от категория N1, марка "**РК, собственост на ***, видно от обяснения
на водача и 2 броя обяснения на пътниците - **ЕГН ********** и ** ЕГН **********,
заплатили по 1 /един/лев за превоза и още 18 /осемнадесет/ лица без доказана
самоличност, като не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници,
с което за виновното нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено наказание
„Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление, без да са изложени конкретни твърдения. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата си. Представя допълнителни доказателства чрез показанията на водени от
него лица, пледира за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Областен Отдел„Автомобилна
Администрация”–гр.Хасково- редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура – Димитровград
– редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по депозираната
жалба.
След като прецени
представените по делото и събраните в съдебното заседание доказателства, съдът
намира следното:
На 04.11.2019г.
служители на Областен Отдел„Автомобилна Администрация”– гр.Хасково- Г.П.– инспектор,
и Д.П., получили сигнал от РУ-МВР-Димитровград, че на автомагистрала
"Марица" – км. 28+700 в посока АМ "Тракия", е бил спрян за
проверка автомобил, за който пътните полицаи установили, че извършва превоз на
пътници. Отивайки до РУ-МВР-Димитровград, контролните органи при
ОО“АА“-гр.Хасково установили и извършили проверка на завареният там автомобил от категория N1, марка "**РК.
При извършената проверка установили, че автомобилът е собственост на ***, а е
управляван от настоящия жалбоподател К.С.. В този автомобил пътували общо 20 броя
пътници, от които само **и ** имали документи за самоличност. На контролните
органи, пътуващите лица обяснили, че са заплатили по 1 /един/лев за превоза.
Констатирали също, че водачът С. не притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България
или лиценз на Общността за превоз на пътници, за които констатирани нарушения
съставили на водача К.С. АУАН №268414/04.11.2019г., в който описали
констатациите по-горе, а като текстове от нормативни актове, които били
нарушени, описали този на чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
Водачът С. подписал акта, като копие от него му
било връчено срещу разписка същия ден, и в него описал, че няма възражения.
Обжалваното Наказателно
постановление №45-0000355 било издадено на 29.11.2019г. от Началника на ОО”АА”–гр.Хасково,
където фактическите констатации са описани по начин, съответстващ на описанието
и в АУАН.
Със същото НП, за
виновното нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр
на водача С. му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
Наказателното постановление е връчено на 23.12.2019г.
– видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е
депозирана пред административно-наказващият орган същият ден – т.е. в
законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от АУАН №268414/04.11.2019г., Наказателно постановление №45-0000355/29.11.2019г.
на Началника на ОО„АА”– гр.Хасково, приложените по делото и приети като
доказателства писмени документи, както и от показанията на актосъставителя и
свидетеля по съставянето на акта, от доведените от жалбоподателя свидетели
Руска Атанасова и Марийка Димитрова, които са еднопосочни и взаимно допълващи
се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по
начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
и Закона за автомобилните превози е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба
пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН
и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление,
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
АУАН
№268414/04.11.2019г., Наказателно постановление №45-0000355/29.11.2019г. са издадени от компетентни за това органи. Длъжностните
лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са нормативно
овластени по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвП, вр. чл.37, ал.1, б.„а” от ЗАНН да
съставят констативни актове при установяване на нарушения по този специален закон.
По силата на чл.92, ал.2 от ЗАвП наказателните постановления се издават от
министъра на транспорта или овластени от него длъжностни лица, като видно от т.6
от Заповед № РД-08-249/15.05.2016г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, на началник на областен отдел „Автомобилна
администрация“ е възложена функцията на административно-наказващ орган.
При съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в образуваното
административно-наказателно производство и при издаването на атакуваното
наказателно постановление.
Видно от съдържанието на описания АУАН, водачът е
подписал същия срещу "нарушител", като е отразено, че на същата дата
му е връчен и препис от акта срещу нарочна разписка. Отразено е и
обстоятелството, че "няма възражения", в съответния раздел на акта.
Описанието на нарушението в акта и в НП е ясно и
точно и при формулирането му са посочени всички признаци от обективна и
субективна страна. Съставяният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от
компетентни органи, респективно в хода на производството са спазени
процесуалните правила и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере естеството на вмененото му нарушение, както и
да организира защитата си.
В хода на съдебното следствие бяха изслушани в
качеството на свидетели актосъставителят и свидетеля по съставянето на акта. От
показанията им се установи, че водачът С. е транспортирал тези 20 човека от гр.**
до работното им място в гр.Хасково, както и обратно, като за превоза им вземал
по 1 лев във всяка посока. Разпитаните свидетели ***също заявяват, че водачът С.
им взема по 1лв., за да ги превози с автомобила до работното им място и също
така 1лв. в обратна посока. Парите за услугата му плащали след като им изплатят
заплатите.
По делото не е спорно, че жалбоподателят К.С. не
притежава лиценз за извършване на дейност "обществен превоз на
пътници", нито с посочения нито с друг автомобил.
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗАвПр, по смисъла на този закон: "Обществен превоз" е превоз, който
се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане." Няма спор и
относно обстоятелството, че на посочената дата и място жалбоподателят превозвал
20 пътници в автомобила. От снетите от пътуващите обяснения, компетентните
органи извършили проверката установили, че превозът се извършва срещу
заплащане. Дори са налице данни за извършване на системна дейност в тази
насока. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че превозът бил
осъществяван срещу уговорена цена за превоз на всеки пътник, в размер на по 1
лв. за отиване и 1лв. за връщане от работното място, а не поради някаква друга
причина. Последната стойност не е посочена произволно от свидетелите, а
конкретно като цена. Фактът, че според уговорката между жалбоподателя и
пътниците сумата следвало да му се плати при получаване на заплатите от
работодателя, при който и жалб.С. работел, по никакъв начин не опровергава извода,
че същият е извършвал точно такава нерегламентирана дейност.
Съгласно § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на
ЗАвПр : "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която
се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства независимо дали са натоварени или не.“.
В случая жалб.С. е извършвал обществен превоз на
пътници, без дори да е регистриран като търговец по ТЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.6, ал.1 от ЗАвПр „Обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач…“, не е упоменато, че този
превозвач следва да е регистриран като търговец или да има регистрирано
дружество, ЕТ или друго формирование по Търговския закон, за да осъществява
дейност, но разпоредбата на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр е
категорична за това кое лице може да извършва превоз на пътници по смисъла на
този закон. В случая не са налице данни водачът С. да е бил регистриран по ТЗ,
което основание обаче не изключва С. от кръга субекти, които могат да са
нарушители на разпоредбата на вмененото му нарушение.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни, логични и взаимно-допълващи се,
а отделно от това не се съдържат други доказателства, които да им противоречат.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление
на това основание.
По съществото на административното обвинение,
съдът намира извършеното нарушение за доказано по несъмнен начин, съобразно
контекста на изложеното по-горе. От субективна страна било извършено виновно,
тъй като деецът съзнавал факта, че няма право да извършва подобна дейност, но
въпреки това го сторил, т.е. съзнавал обществено-опасния характер на деянието и
неговите последици и целял настъпването им.
В наказателното постановление, издателят не е
длъжен да посочва конкретни мотиви защо не счита случаят за маловажен, поради
което не прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че такова е издадено
означава, че преценявайки обстоятелствата по случая наказващият орган намира
случаят за немаловажен. За такъв, с оглед естеството на засегнатите обществени
отношения, го намира и настоящият съдебен състав, което обосновава извода, че
нарушителят правилно бил санкциониран. Нарушението е формално, което означава,
че за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретни и установени
вредни последици. Предвид факта, че бил осъществяван превоз на 20 броя пътници
и при наличието на данни за системно извършване на такава дейност, за което
свидетелстват и двамата свидетели, няма как да се обоснове извод, че процесното
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения,
за да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че на посочената дата и място при извършване на проверката е
установено по категоричен начин, че водачът е извършил вмененото му нарушение,
за което бил наказан съобразно санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/. Следва да се отбележи, че в текста на тази
законова норма, размерът на глобата за първо нарушение е фиксиран от
законодателя, а именно „Глоба“- 2000 лева.
При тези констатации, съдебният състав счита, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е изцяло неоснователна, поради
което ще бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
45-0000355/29.11.2019г. на Началник ОО "АА"- гр.Хасково, с което на К.Т.С.
***, ЕГН **********, за това, че на 04.11.2019г. около 15:30ч. по АМ
"Марица" - км 28+700 в посока АМ "Тракия", след извършена
проверка от органите на ГКПДГПАМ към Сектор Пътна полиция Хасково, видно от
докладна записка от 04.11.2019г., се констатира следното нарушение: 1. Водачът
извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с МПС от категория N1,
марка "**РК, собственост на ***, видно от обяснения на водача и 2 броя
обяснения на пътниците - **ЕГН ********** и ** ЕГН **********, заплатили по 1
/един/лев за превоза и още 18 /осемнадесет/ лица без доказана самоличност, като
не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на
Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници, с което за
виновното нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено наказание
„Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева - като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)