Р Е Ш Е Н И Е
№404 20.12.2019 г. град
Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1418 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба от „С.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – А.С.Г., срещу наказателно постановление №
24-002389/16.08.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр.
Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение на чл. 152 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Не се оспорва установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, но се твърди, че
представеният в хода на проверката график за работното време на персонала в
ресторант “М.”, гр. Свети Влас, за м. юли 2019 г., е с характеристиките на
предварителен и съгласно чл. 9а, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските е претърпял изменения с оглед промяна в числеността на персонала.
Заявява се, че фактически правото на 12-часова междудневна почивка е било
осигурено от работодателя на всеки от работниците и служителите в обекта, като
представя в подкрепа форма/таблица за явяванията и неявяванията на работа за м.
юли 2019 г. на работещите в ресторант “М.”. При изложените доводи за отсъствие
на нарушение се моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Насрещната
страна по жалба – дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата
си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин. Моли, обжалваното
постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт.
Процесната
жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
В периода от 08.07.2019 г. до 30.09.2019 г., със заповед
№ 3-0634 от 02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” е била
възложена териториална компетентност на служители на ДИТ – Стара Загора,
включително на свидетеля В.Н., за извършване на проверки по спазване на
трудовото законодателство в обекти на контрол на територията на дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас. Вследствие на оправомощаването, на 30.07.2019
г., в ресторант „М.”, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „К.М.“ № **, стопанисвано от жалбоподателя „С.2.“ ЕООД, била извършена проверка от служители
на ДИТ - гр. Стара Загора, сред които и свидетеля Н. – главен инспектор, като
били изискани от работодателя „С.2.“ ЕООД график за работа и правилник, а на
установените на място работници били предоставени за попълване декларации
относно полаганата от тях трудова дейност. При проверката на място в обекта на 30.07.2019
г. служителите на ДИТ - гр. Стара Загора установили М.Я.М. да осъществява
трудови функции, като същата им показала и графика за месеца, който бил
поставен на видно място в обекта. След извършена проверка по представени от
жалбоподателя-работодател писмени документи, в частност график за работа за м.
юли 2019 г., е установено, че работодателят не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка, не по-малка от 12 часа,
за служителката, като М.М.е работила на 01.07.2019 г. и 03.07.2019 г. до
22,00 ч., а на 02.07.2019 г. и 04.07.2019 г. започнала работа в 08,00 часа. Въз
основа на извършените констатации, свидетелят Н. съставил АУАН № 24-002389/01.08.2019
г. за допуснато нарушение на чл. 152 от КТ, получен от законния представител на
жалбоподателя на 01.08.2019 г. без вписани възражения. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и
писмените такива / АУАН № 24-002389/01.08.2019 г.; график за месец юли 2019 г.;
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на Марийка Михалева; заповед №
З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед №
З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; заповед №
З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; служебна карта на
актосъставителя Н./. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските
показания на разпитания свидетел Н.. Следва да се отбележи, че същата не се
оспорва от жалбоподателя.
Във връзка с възраженията за несъответствие между
установеното от наказващия орган положение и фактическото такова, съдът намира
същите за неоснователни, като не кредитира представената с жалбата форма/таблица за явяванията и неявяванията на работа за
м. юли 2019 г. на работещите в ресторант “М.”. Действително, същата установява
фактическо полагане на труд в обекта през м. юли 2019 г., различно от
регламентираното с графика, при което сочените нарушения на трудовото
законодателство не се установяват. Независимо от това, доколкото формата е
частен документ, изходящ от жалбоподателя, не носи дата и не е била представена
в хода на административното производство, същата не се ползва с обвързваща за
съда доказателствена стойност и следва да преценя като едностранно изявление на
жалбоподателя за настъпили в негова полза факти и съставена за целите на
процеса, след приключване на проверката, въз основа на която е издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и
след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на
обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от
компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0058/11.02.2014 г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и заповед № З-0803/31.07.2018 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал.
1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от
доказателствата по делото се установи надлежното оправомощаване на служители от
ДИТ – гр. Стара Загора да съставят актове на територията на ДИТ – гр. Бургас
/по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на заповед №
З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“/. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат
отмяна на постановлението.
Наред с това от фактическа страна по делото безспорно се
установява, че работника М.Я.М. – работник кухня, установена на работа в
провервания обект, стопанисван от жалбоподателя, съгласно съставен и
предоставен от работодателя график за месец юли 2019 г., е полагала труд през
същия месец, както следва: на 01.07.2019 г. до 22,00 ч., а на 02.07.2019 г. е
започнала работа в 08,00 часа; както и на 03.07.2019 г. до 22,00 ч., а на 04.07.2019
г. е започнала работа в 08,00 часа. Тези факти се установяват от събраните по
делото доказателства, анализирани по-горе. Същевременно, с разпоредбата на чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа. Законодателят по императивен начин е вменил задължение на
работодателите да осигуряват на работниците си междудневна почивка от минимум
12 часа. В случая, на М.М.е осигурена почивка от 10 часа за времето от 22,00
часа на 01.07.2019 г. до 08,00 часа на 02.07.2019 г.; както и за времето от
22,00 часа на 03.07.2019 г. до 08,00 часа на 04.07.2019 г., като по отношение работничката
безспорно е осъществено нарушението на чл. 152 от КТ.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя за приложение
към настоящия случай на нормата на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното
време, съдът намира същите за необосновани. Посочената разпоредба касае случаи,
при които работодателят е въвел сумирано работно време, като предвижда право за
него да изменя графиците с оглед промяна в числеността на персонала и други
обстоятелства, при които са утвърдени. По делото не се ангажираха доказателства
лицето М.М.да е полагала труд при сумирано работно време, напротив самата
работничка е декларирала пред проверяващите, че работи на 8-часови смени. При
това положение, не може да се приеме, че жалбоподателят-работодател е
разполагал с правната възможност да изменя едностранно утвърдения график за м.
юли 2019 г. в проверявания обект, като дори да се приеме обратното, то такъв
изменен график не се установява да се е съдържал в обекта и не е представен при
проверката по документи.
За извършеното нарушение на чл. 152 от КТ законодателят,
с разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, предвижда наказание „имуществена
санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева. В случая, наказващият орган е
наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лева. При определяне на
наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е
„имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500
лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на
наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо. С така наложеното наказание в размер на 1500 лева ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Така определеният от законодателя минимален размер е достатъчно висок и при
липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя-работодател, ще отговори на целите на административното
наказание.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 2000 лева на 1500 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 24-002389/16.08.2019 г. на
директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Стара Загора, с което на „С.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – А.С.Г., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 152 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: