№ 13332
гр. София, 09.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110160104 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К., ЕГН **********, против ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД, ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че срещу
Кирил Виденов Костов /наследодател на В. К. К./ са издадени два изпълнителни листа в
полза на ответника. От издаването на изпълнителните листове до настоящия момент били
изминали повече от 5 години. Ищцата получила покана за доброволно изпълнение на
14.07.2022 г. Твърди, че вземанията въз основа на изпълнителните листове са погасени по
давност. Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника следните суми: сумата
от 682,75 лв. - представляваща стойността на неплатени вноски по договор за кредит от
06.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 18.12.2013 г., сумата
от 631,77 лв. - представляваща стойността на възнаградителната лихва за периода от
01.10.2008 г. до 30.11.2013 г. и сумата от 338 лв. - представляваща дължими такси по
договора за кредит, въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2015 г. по гр. д. № 53437/2013
г. по описа на СРС, както и сумата от 266.10 лв. – съдебни разноски, въз основа на
изпълнителен лист от 04.11.2016 г. по гр. д. № 17662/2014 г. по описа на СРС.
Подаден е отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим.
Изискана е информация от ЧСИ Стефан Петров. От съобщение с вх. №
2608/23.01.2023 г. по изпълнително дело № 822/2022 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Стефан Петров, се установява следното. Дългът по изпълнителното дело е
изцяло погасен. В изпълнение на запор върху средствата по банкови смети са постъпили по
делото плащания, извършено е разпределение на постъпилото плащане като към взискателя
ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД са преведени 2640.89 лв. – пълно погасяване,
включващо главница, изтекла законна лихва, мораторна лихва, разноски по гражданското
производство и авансово платени такси по изпълнителното дело. С разпореждане от
14.11.2022 г. предвид изпълнението задължението на длъжника и погасяването изцяло на
задължението е приключено изпълнителното производство № 822/2022 г. по описа на
Частен съдебен изпълнител Стефан Петров /л. 37 от делото/.
С разпореждане от 30.01.2023 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане, с писмена молба с препис за ответника, да
мотивира правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, доколкото от
справка по изп. д. № 822/2022 г. на ЧСИ Стефан Петров са установява, че всички дължими
суми по изпълнителното производство са постъпили на 27.10.2022 г. и 11.11.2022 г., сумата
на взискателя по изпълнителния лист е разпределена и изплатена на 14.11.2022 г. преди
спирането на изпълнението, като дългът по изпълнителното производство е изцяло погасен.
1
Постъпила е уточнителна молба с вх. № от 17.02.2023 г.
Съдът намира, че предявения иск към настоящия момент се явява недопустим,
поради следните съображения:
Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на
материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия
процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта
на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на
оспорваното материално право -длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При
уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение
да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск,
включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото
предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. От представеното по
делото съобщение от ЧСИ Стефан Петров са установява, че всички дължими суми по
изпълнителното производство са събрани и преведени на взискателя, а изпълнителното
производство е прекратено с разпореждане от 14.11.2022 г. предвид изпълнението
задължението на длъжника и погасяването изцяло на задължението.
Доколкото сумите са преведени на взискателя и изпълнителното производство е
прекратено, то отрицателния установителен иск е недопустим, тъй като длъжникът не може
да постигне адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че
липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при
евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му
постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите. В тази връзка
следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе до
прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него само по себе си може да се постигне
връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на
взискателя към момента на предявяване на иска – виж решение № 99/28.06.2012 г. по т. д.
№ 667/2011 г. на II т. о. на ВКС . Такова възстановяване на платените от ищеца суми може
да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на
неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен – виж определение №
634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. на II т. о. на ВКС. Когато принудителното
изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор е привиден /изпълняемото
право не съществува/, защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от
привидния кредитор – виж определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I
т. о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че интерес от отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК за длъжника съществува до момента на превеждане на събраните сумите от
сметката на съдебния изпълнителен по сметката на кредитора, след този момент /респ. след
постъпване на разпределената сума по сметка на кредитора/ интерес от защита с
2
отрицателен установителен иск липсва, доколко длъжникът не може да постигне целения
резултат и да получи защита с това правно средство – уважаването на отрицателния
установителен иск не може да доведе до връщане на преведените суми от кредитора
/взискател/. В тази хипотеза ищецът може да защити правата си само с осъдителен иск,
защото само по този начин ще се възстановят неоснователно събраните от длъжника суми
/ако такива са налице/ - виж решение № 978 от 27.02.2023 г. по в. гр. д. № 2937/2022 г. по
описа на СГС. Оттук и извод за допустимост на производството не би могъл да бъде изведен
от поддържаните от ищеца твърдения за това, че разпореждането за прекратяването на
изпълнителното производство не е влязло в сила, респ. за нецелесъобразност на
извършеното разпределение, а и защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител се осъществява по различен процесуален ред. За ищеца не е налице
правен интерес от предявяването на установителния иск, доколкото по реда на
установителния иск не би се постигнал целения правен резултат.
Само за пълнота следва да се посочи, че липсата на интерес от водене на отрицателен
установителен иск за погасените от длъжника и преведени на взискателя в хода на
изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа за процесуална
икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с
воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се
избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при
положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес.
Съдът следи служебно за наличието на предпоставките за допустимост на иска в хода
на цялото съдебно производство /включително и следва да съобрази настъпилите в хода на
производството обстоятелства по чл. 235, ал. 3 ГПК/. Доколкото с постъпването на сумите
по сметката на взискателя, правният интерес от иска по чл. 439 ГПК е отпаднал, то
производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 238745/04.11.2022 г. подадена от В. К. К., ЕГН
**********, против ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД, ЕИК ********* и
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 60104/2022 г. по описа на СРС, 88
състав.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Света Троица, бл. 174,
вх. Г, ет. 8, ап. 90, да заплати на ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Силистра № 8, сумата от 100
лв. – за разноски по производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3