РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Р. Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Р. Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело №
20252000500108 по описа за 2025 година
Производството по в.гр.дело №108/2025 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез пълномощника адв. С., против решение
№888/25.10.2024 г. по гр.дело №259/2024 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, в частта, с която е уважен предявеният против дружеството иск от Й. Х.
К. с правно основание чл.432,ал.1 КЗ над размера от 100 000 лв. до
присъдения размер от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Х. К. при ПТП. Счита присъденото обезщетение за завишено,
определено в нарушение на принципа на справедливост и несъответстващо на
социално – икономическата обстановка в страната към датата на
произшествието. Твърди се, че през годината на настъпване на ПТП – 2021 г.
обичайният размер на присъжданите обезщетения е значително по – нисък.
Изтъква, че предназначението на обезщетението е да замести настъпилите
морални неудобства, а не да подобри материалното състояние на
ищеца.Според въззивника размерът на обезщетенията, присъждани през
последните години в страната, расте експоненциално, без да държи сметка за
темповете на увеличение на размера на работната заплата, покупателната
1
способност на населението и икономическата конюктура. Излага доводи
за необходимостта от лимитиране на техния размер, като изтъква социалната
функция на застрахователя, генерирания ограничен финансов ресурс и
опасността от недостатъчност на средства за изплащане на обезщетения на
пострадали лица поради изчерпването му с оглед присъждането на
обезщетения, несъответстващи на статута на пострадалите, техния принос към
обществото и обективно съществуващите социално – икономическите
условия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано и постановяването на друго,
с което искът в тази част да бъде отхвърлен.
В становище по въззивната жалба, подадено от третото лице – помагач на
страната на ответника „УМБАЛ Бургас „ АД, чрез пълномощника адв. Т. се
излага недоволство, че единственото оплакване в нея е досежно размера на
присъденото обезщетение. Счита предявеният в производството иск за
недоказан . Оспорва процесуалната легитимация на ищеца с доводи, че
родителската му връзка с починалия не е доказана чрез признатите от закона
способи.Установяването на родителството е съществено за процесуалната
легитимация, съгласно тълкувателно решение 1/2016 гр.София, 21 юни 2018
год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегия при предявяване на иск за
обезщетение за смъртта на дете. Сочи като относимо решението на ЕСПЧ,
Трето отделение от 16 януари 2024г. по Жалби №5377/17 на Д. Р. А. и №
9377/17 на И. Д. К. срещу България. На следващо място се твърди, че по
делото е установено, че починалият е бил човек със собствено семейство и
контактите му с ищеца са били спорадични. Показанията на свидетелите,
освен, че недопустимо удостоверяват биологично родство, сочат и
фрагментарни техни впечатления за отношенията между ищеца и
загиналия. Според страната, съдът следва да съобрази решението с
трайната практика на ЕСПЧ - съдебните решения: Н. v. Belgium;
Magninv.France(dec.); CarmelSlibav Malta,2016 ; Donadzev.Georgia и Mont
Blanc Traiding Ltd Antares Titanium Traiding Ltd v. Ukraine, 2021. Сочи
предявения от застрахователя против лечебното заведение иск по гр.дело
№389/2024 г. по описа на БОС и липсата на въззивна жалба от страна на
ищеца като основание за правния си интерес да предяви възражение против
това, според дружеството, извънсъдебно споразумение, сключено в негов
2
ущърб.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от Й. Х. К., чрез
пълномощника адв. П.. Счита жалбата за неоснователна и бланкетна и
моли да бъде оставена без уважение. Намира, че размерът на присъденото
обезщетение е в долната граница на размерите, присъждани от съдилищата в
сходни случаи, а повишаването им предхожда годината на настъпване на
процесното ПТП.Намира за неоснователно оплакването на ответника, че
обезщетението не е съобразено с икономическата обстановка в страната
предвид съдържанието на мотивите му. Сочи повишаването на МРЗ през
годините и изтъква, че макар, причинените имуществени вреди да не могат
да бъдат възстановени, целта на присъдените суми е компенсация, макар и
частична, за претърпените негативни преживявания. Доводите във
въззивната жалба относно статута и дейността на застрахователните
дружества счита за неотносими, а оплакванията в тази връзка за
несъответстващи на действителното фактическо положение като сочи
информацията за записаните премии от застрахователна дейност и брутно
възникналите претенции от дейността на ответника за 2022г, 2023г и
2024година, достъпна на сайта на КФН. Доводите на въззивника, че
обезщетението следва да бъде съобразено с приноса на пострадалия към
данъчната и социалната система счита за противоречащи на Конституцията .
Претендира разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена и от „УМБАЛ Бургас „
АД, чрез пълномощника адв. Д.. Счита, че в решението неправилно и
незаконосъобразно е прието, че ищецът е надлежно легитимиран да предяви
процесния иск и, че в лечебното заведение е проведено закъсняло оперативно
лечение, което е намалило шансовете за преживяемост на лицето, починало в
резултат на процесното ПТП. Относно процесуалната легитимация на ищеца
поддържа доводите, изложени в становището по предходната въззивна жалба
относно нейната недоказаност. В допълнение сочи, че твърденията за наличие
на роднинска връзка се опровергават от бащиното име на починалия и от
липсата на официални свидетелстващи документи. Не е доказано и ищецът да
е сред лицата, които по смисъла на европейското законодателство - Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година
относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да
3
се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви
64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО,72/194/ЕИО,73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО,
90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО се считат за членове на
семейството.Поддържа се ,че не е установена родствена връзка между
починалото лице и ищеца по делото.
На следващо място намира, че не са установени особени близки
отношения между ищеца и лицето, загинало в процесното ПТП. Съдът е
достигнал до обратния извод въз основа на събраните по делото свидетелски
показания, който обаче се отнасят за откъслечни периоди и не сочат наличието
на твърдяната близост, която да е от изключителен характер и която да
обоснове присъждане на обезщетение за ищеца съгласно ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС.
Оспорва се констатацията на съда, че оперативното лечение, извършени
от служители на УМБАЛ Бургас е закъсняло и е намалило шансовете за
преживаемост на починалото лице. Твърди се, че проведено лечение е
съответно на нивото на компетентност на болницата и нейните отделения по
спешна медицина и неврохирургия. Според страната, медицинският персонал
е извършил всички дейности във връзка с триажа, диагностицирането и
лечението на починалия Христо Кинов в съответствие с медицинските
стандарти и материалната обезпеченост на лечебното заведение. Според
заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза предприетите
действия са правилни и своевременно осъществени и съответстват на
медицинските стандарти и наука. Проследено е възникването и разширението
на мозъчния оток и неотносимостта на счупения спинозен израстък на шестия
гръбначен прешлен, която е установена по –късно към травмата и нейното
лечение . Според вещите лица смъртта е резултат от ПТП и получените
травми, а не от несвоевременно предоставена медицинска помощ и е била
неизбежна според медицинската статистика. Следва да бъде отчетено и
времето на доставяне на пациента в лечебното заведение – минимум два часа
и половина след настъпване на ПТП, както и липсата на данни да е бил
обездвижен при транспортирането му до МБАЛ Бургасмед и УМБАЛ
Бургас.Сочи правната регламентация на медицинската дейност и въведените
стандарти и счита, че съдът е бил длъжен да изследва тяхното прилагане и
4
наличието на причинно – следствена връзка със смъртта на пострадалия за
ангажиране на отговорността на лечебното заведение съгласно разпоредбата
на чл.49 ЗЗД.Според вещите лица няма нарушение и на добрата медицинска
практика.
Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не
е връчил на третото лице книжата по делото и по този начин е възпрепятствал
правото му на защита.
Счита, че в резултат на изложеното обезщетение е недължимо или при
условията на евентуалност следва да бъде намалено до справедлив размер,
съответстващ на икономическите условия и на съдебната практика. Моли да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.Претендира присъждане на
разноските по делото.
В отговор на въззивната жалба на „УМБАЛ Бургас“АД, подаден от Й. Х.
К., чрез адв. П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Намира, че твърдението в нея, че съдът е приел, че ищецът е биологичен баща
на пострадалия и поради това е легитимиран да предяви настоящия иск за
несъответстващо на съдебния акт. В решението съдът се е позовал на
признатото с ПП5/69 ВС право на лицата, създали отношения, наподобяващи
родство и брак, да получат обезщетение при смърт и след като е констатирал ,
че между двамата е изградена трайна връзка изпълваща съдържанието на
връзката родител – дете, е приел, че ищецът е легитимиран да получи
обезщетениe за смъртта на отгледаното от него дете. Не е направен извод за
биологична връзка между ищеца и починалия. Свидетелите са
категорични и единодушни, че именно Й. К. е биологичен баща на загиналия
Х. К., предвид отношенията им, манифестирани в обществото и въпреки
липсата на уреждане на биологичната връзка, която ищецът не се домогва да
докаже в настоящото производство.Според страната показанията на
свидетелите не са противоречиви относно действителното местоживеене на Х.
К. от неговото раждане до смъртта му. Починалият е живял в дома на ищеца
до създаването на собствено семейство и е продължил да поддържа близки
отношения с него до смъртта си. Твърди се, че общото им местоживеене не е
сред неотносимите за спора факти.Съдът основателно е допуснал и
кредитирал събраните по делото показания на свидетелите относно
процесуалната легитимация на ищеца.
5
Оспорва доводите за приложимостта на ТР 1/2016 на ОСГТНК на
ВКС и твърденията, че връзката между ищеца и Х. К. е била с характер на
приятелство.Оспорват се и твърденията за непълнота и фрагментарност на
показанията на свидетелите с доводи, че обхващат целия период от
съществуване на отношения между ищеца и пострадалия и отразяват
ежедневни и трайни впечатления. Намира, че съдът основателно ги е
кредитирал след събирането им по законоустановения ред и проверката за
тяхната достоверност посредством поставянето на въпроси към свидетелите
на ответника. По възражението относно несвоевременното оперативно
лечение се сочи, че според статистиката,цитирана от вещото лице, изпълнило
съдебно – медицинската експертиза Х К е бил сред 2% пострадали с шанс за
преживяемост, макар и намален, и поради това несвоевременно оказаното
лечение е причина за смъртта му.
В хода на производството е установено, че лечението е правилно, но
закъсняло, тъй като при наличната тежка неврологична симптоматика при
постъпването и получената фрактура проведеното рентгеново изследване е
следвало да бъде извършено веднага, както и да бъде направено по – прецизно
изследване КТ на шиен прешлен.Отлагането е безспорно е забавило
лечението и несъмнено е способствало за смъртта на пострадалия, като е
намалило шансовете му за преживяемост, както е прието в обжалваното
решение. Правилно съдът е посочил обвързаността на третото лице -
въззивник с мотивите на решението съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2
ГПК относно ангажирането на отговорността на ответника да обезщети ищеца
за установените вреди. Цитира определение №5/07.01.2019 г. по гр.дело
№2656/2018 г. на ВКС в подкрепа на изложеното . Счита за бланкетно и
неконкретизирано направеното в жалбата оплакване за допуснато от съда
съществено процесуално нарушение.
Подадена е и насрещна въззивна жалба – от Й. Х. К., чрез пълномощника
адв. П., против решението в отхвърлителната му част. Навеждат се
оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на присъденото
обезщетение, тъй като макар да е обсъдил събраните по делото гласни
доказателства, но не е отчел в пълнота обстоятелствата, установени с тях.
Показанията на свидетелите сочат близостта между ищеца и починалия Х К,
нейната продължителност и интензитет, на които присъденото обезщетение
6
не съответства. Ищецът е отгледал починалия и сестра му от ранна възраст,
без присъствието на тяхната биологична майка – обстоятелство, констатирано
от съда, но недооценено в достатъчна степен.Моли искът да бъде уважен
изцяло – до предявения размер и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от „ДаллБогг:Живот и
Здраве“АД, чрез пълномощника адв. С., се иска оставянето и без уважение
като неоснователна. Намира оплакването за занижен размер на присъденото
обезщетение за неоснователно. Счита го за съобразен с присъжданите от
съдилищата обезщетения към датата на настъпване на ПТП.Съдът е отчел
обстоятелството, че ищецът и починалия Х К са живели в отделно
домакинство и от показанията на свидетелите се установява скръб,
ненадхвърляща рамките на обичайната. Размерът на обезщетението
съответства на установения интензитет на страданията . Липсата на търсене на
психиатрична помощ от негова страна, липсата на прием на медикаменти и
неустановяването на разстройство на психиката и на когнитивните му процеси
според страната са индиция, че е преработил стресогенното събитие и то не е
довело до трайни поражения на психиката му. Липсват данни за нарушения
на социалните му връзки, промяна в ритъма му на живот и други негативни
последици.Сочат се критериите за определяне на обезщетение съгласно
принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, ППВС
4/68 г. и практиката на ВКС.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства
във въззивното производство.
Производството е по чл.432,ал.1 от КЗ, вр.чл.52 ЗЗД.
Ищецът Й. К. претендира присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 150 000лв, вследствие смъртта на Х. М. К.,
настъпила при ПТП на 18.09.2021г, вина, за което има водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № А 2745 НР. Твърди се, че ищецът е баща
на починалото лице и вследствие на неговата смърт е претъпял непоправими
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, независимо, че до
смъртта на пострадалия не го е припознал. Ищецът е изпълнявал родителски
функции, изразяващи се в отглеждане и възпитание, оказване на морална и
материална подкрепа, като изградените в годините отношения на житейска и
7
семейна близост между баща и син са безвъзвратно и необратимо
прекъснати.Към момента възникване на непозволеното увреждане
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответното застрахователно дружество, спрямо когото е била предявена
извънсъдебна претенция и с уведомление изх.№ 6115/12.12.2022г е отказано
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба застрахователното дружество е оспорило
претенцията като неоснователна. Направено е възражение за независимо
съизвършителство при ПТП от страна на водача на третия автомобил,
участвал в ПТП – Ж. С., а също така и за съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 60% – твърди се , че същият не е бил с поставен
предпазен колан. Претендираното обезщетение е оспорено като
прекомерно.Направено е и възражение за допусната лекарска грешка при
лечението на пострадалия в МБАЛ Бургас, като се твърди, че смъртта е
настъпила в резултат на несвоевременно лечение. Твърди се причиняване
смъртта на Х. К. в резултат на неправилно лечение, несвоевременни лекарски
действия в нарушение на медицинските стандарти и добри лекарски практики,
които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на лицето.Твърди се,
че, ако тези грешки не са допуснати, смъртта е било възможно да бъде
предотвратена.
По делото е конституирано като трето- лице помагач на ответника
„УМБАЛ Бургас“ АД. В становище на третото лице са оспорени твърденията
за съпричиняване от страна на дружеството на смъртта на Х. К.. Оспорена е
причинно-следствената връзка между действията на лекарите и
осъществените медицински интервенции и процедури и настъпилата смърт.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил
частично претенцията, като е присъдил обезщетение в размер на 130 000лв,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Изложил е
мотиви, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е
биологичен баща на починалото лице; че след раздялата с майка му, ищецът
е продължил да се грижи за него, отношенията помежду им са били топли,
Х. бил добре гледан, добре облечен, баща му осигурявал средствата за
издръжка на семейството. Преди около 6-7 години пострадалият създал свое
семейство, отделил се от баща си, имал дете, което ищецът възприемал като
8
свое внуче.Впоследствие започнал връзка с друга жена, но отношенията с
бащата не са прекъснати,често говорили по телефона.Свидетелите са
установили, че ищецът е преживял тежко загубата на сина си. При
определяне на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на
починалия,че става дума за внезапна загуба на дете, което винаги води до
тежки болки и страдания.Взето е предвид, че от няколко години починалият
имал свой живот, създал семейства, вече не разчитал толкова на помощта на
баща си.За неоснователно е прието възражението за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан Анализирано е заключението на съдебно-
медицинската експертиза, при което съдът е направил извод, че в УМБАЛ –
Бургас е проведено закъсняло оперативно лечение, което е намалило
шансовете за преживяемост, каквито към момента на приемане в лечебното
заведение са били налице.Прието, че пострадалият е бил приет в лечебното
заведение, в специализирано отделение по неврохирургия, където при
правилно поставена диагноза е можела да се извърши спешна леминектомия,
за която не се изисква доставяне на импланти, така че да се освободи мозъчния
канал и да се даде възможност на гръбначния мозък да заработи часове след
травмата. Прието, че този извод не се отразява на отговорността на
застрахователя, тъй като когато увреждането е причинено от неколцина,
отговорността между деликвентите е солидарна. Увреденият може да предяви
претенцията си за обезвреда към всеки от тях, без значение вътрешните им
отношения, т.е. вината и приносът на всеки.
При служебната проверка на валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност
или недопустимост на същия. По правилността съдът е ограничен от
посоченото в жалбите-чл.269 ГПК.
По отношение на материално-правната легитимация на ищеца да
претендира обезщетение за неимуществени вреди: безспорно е по делото, че
до смъртта на Х. К. не е установен неговия произход от бащата. Ищецът не е
предприел действия за неговото припознаване, а произходът не може да се
установява със свидетелски показания. От друга страна обаче е установено от
показанията на разпитаните свидетели – Г., А. и Ц., че ищецът и майката на
починалия са живели заедно около 3-4 години и след раздялата им, детето е
останало при ищеца.Последният се е грижил за него с помощта на майка си,
9
работил е и издържал семейството си. Отношенията помежду им били добри,
Х. бил добре гледан, добре облечен, обръщал се към ищеца с „татко“.
Съвместното съжителство продължило допреди 6-7 години, когато
пострадалият заживял със жена, имал дете, напуснал дома си и се отделил в
самостоятелно домакинство.Две години преди да почине, Х. заживял в друго
населено място с друга жена, но свидетелите потвърждават, че връзката му с
ищеца не е прекъсната, детето от първата връзка на Х. контактувало с ищеца,
той го имал като внучка. Когато Х. постъпил в болницата след катастрофата,
ищецът го посещавал, а след смъртта му много страдал и я преживял тежко.
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, е даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че с Постановление №
5/24.11.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, като
включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени
вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на
обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано
с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства
като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход.
10
Въз основа на установените по-горе факти, настоящият състав
приема, че ищецът е активно материално легитимиран по предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ, тъй като с оглед конкретните установени по делото
обстоятелства, отглеждането, осъществявано от ищеца по отношение на
пострадалия още от най-ранна детска възраст, е било трайно и е създало
връзка и чувства като между биологичен родител и дете, като, както бе
посочено, обстоятелството дали са били предприети формални процедури по
припознаване или установяване на произход, е без значение.
По отношение на приетото от първоинстанционния съд, че
ненавременно проведеното оперативно лечение на пострадалия в УМБАЛ –
Бургас, отделение по НХ, е в причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт на същия, т.е. е прието е съизвършителство и при няколко деликвенти
отговорността, между които е солидарна, претенцията може да се насочи
само спрямо един от тях, съдът намира следното : във връзка с възражението
за съизвършителство - с твърдения, че и друг субект е виновен за
увреждането, съдът намира, че привличането на трето лице помагач на
страната на застрахователя не разширява предмета на спора, въведен с
исковата молба и не е предмет на изследване поведението и на друго лице,
което е причинило вредоносните последици.При безспорно установената
вина на причинителя на ПТП с влязла в сила присъда по НОХД № 942/2022г
на ОС Бургас,довело до смъртта на Х. К., наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество и липсата
на данни за съпричиняване на вредата от пострадалия, ирелевантно за
разрешаване на спора е наличието на съизвършителство от трето лице. От
друга страна, дори да е налице съизвършителство, на основание чл. 53 ЗЗД
съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица, а съобразно
чл. 122 ЗЗД кредиторът - увреденото лице - може да търси изпълнение на
цялото задължение от който и да е от солидарните длъжници; в този случай
избраният длъжник дължи пълно удовлетворение, а уреждането на
отношенията между солидарните длъжници е между тях- извънсъдебно или в
отделно производство/ такова има висящо- гр.д.№ 389/2024г на ОС –Бургас/.
По тези аргументи възражението за съизвършителство е ирелевантно за
спора.
По отношение на размера на присъденото обезщетение : налице са
11
задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г.,
доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които
понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от
преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в
случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта
на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между
починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални
страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита също
така икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
нивата (лимити) на застрахователното покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Предвид на това
и с оглед на установените по делото релевантни обстоятелства - отношенията
между ищеца и починалото лице, като между биологичен родител и дете/без
да има припознаване/, полаганата от ранна детска възраст грижа за неговото
отглеждане, възпитание и издръжка без участие на майката, а също и фактът,
че 6-7 години преди инцидента пострадалият е напуснал семейството на
ищеца и е започнал самостоятелен живот, имал е деца от две връзки, но
контактът с ищеца не е бил прекъснат, възрастта на починалото лице – 27
години и на ищеца към датата на ПТП- 48 години, а също и начинът, по който
ищецът е преживял загубата намира, че към датата на увреждането
справедливото обезщетение следва да се определи в размер на сумата от 130
000 лв. Над този размер искът до сумата от 150 000 лева е прекомерно
завишен и правилно е отхвърлен, като краен резултат.Възраженията в
жалбата на застрахователното дружество относно статуса на живот на ищеца,
това което добавя като стойност в икономиката от гледна точка на
образование и професионален принос, размерите на данъците, които плаща и
приносът му в социалната система, които според обжалващото дружество
следва да се съобразят от съда, са напълно ирелевантни и не са обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне на размера на дължимите
обезщетения, а отделно от това са дискриминационни.
12
След постановяване на първоинстанционното решение ответното
дружество е заплатило сумата от 100 000лв, видно от молба с вх.№
20343/20.11.2024г, с приложено към нея платежно нареждане от 18.11.2024г.
С оглед разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид
настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното
право.Поради това искът за сумата от 100 000лв следва да се отхвърли
поради настъпило плащане в хода на процеса.Решението в тази част следва да
се отмени, а за присъденото обезщетение за разликата до 130 000лв да се
потвърди.Върху главницата от 100 000лв се дължи лихва за периода от
10.09.2022г до 17.11.2024г, а за сумата от 30 000лв – лихвата се дължи от
10.09.2022г до окончателното й изплащане.
По разноските: искане за присъждане на разноски са направени от
всички участници в производството. На третото лице помагач не се присъждат
разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК. Въззивното дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД претендира разноски в размер на 600лв –
такса по въззивната жалба и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.Тъй
като жалбата на дружеството е неоснователна, не се дължат разноски в размер
на държавната такса, платена за обжалването на решението. Няма
доказателства за платен адв.хонорар на адв.Т. ,поради което не му се дължат
разноски за защита против жалбата на останалите страни в производството.Не
се дължи и юрисконсултско възнаграждение, тъй като дружеството не е
представлявано от юрисконсулт.По отношение на разноските на
процесуалния представител на ищеца: такива се претендират по насрещната
въззивна жалба, за защита против жалбата на застрахователното дружество и
против жалбата на третото лице –помагач. Тъй като насрещната въззивна
жалба е неоснователна, разноски по нея не се дължат.За защита против
жалбата на „ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД се претендират разноски в
размер на 3050лв, платени по банков път ,видно от представения отчет по
сметка на процесуалния представител. Процесуалният представител на
застрахователното дружество е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното възнаграждение.В настоящото производство е
подаден отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество и е
проведено едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства.
Съгласно приетото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024
г. по дело C-438/22 и установената след постановяване на това решение
13
практика на ВКС, при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е
обвързан от минималните размери по наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите, като посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. Преценявайки тези обстоятелства, като от една страна взе
предвид обжалваемият интерес по жалбата на застрахователя, а от друга
неусложненото от фактическа и правна страна въззивно производство, вида и
характера на извършените от адвоката на ищеца реални действия по
осъществяване на защитата му срещу подадената от застрахователя въззивна
жалба и значително по-малката продължителност на това производство, съдът
намира, че възражението за прекомерност е основателно и следва да присъди
адв.възнаграждение, като разноски в размер на 1800лв.
За защитата срещу въззивната жалба на третото лице-помагач се
претендират разноски в размер на 9850лв, за които има данни по делото, че
са уговорени и реално платени от ищеца.Съобразно разпоредбата на
чл.78,ал.10 ГПК третото лице –помагач дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия.с Оглед изхода от спора и
неоснователността на жалбата на УМБАЛ Бургас, е налице основание за
ангажиране отговорността на третото лице - помагач за разноските на
насрещната страна по подаване на отговор на въззивната жалба и
процес.представителство в размер на 9850лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 888/25.10.2024 г. по гр.дело №259/2024 г. по описа
14
на Бургаския окръжен съд, в частта, в която е осъдено „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД да заплати на Й. Х. К. сумата 100 000лв и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Х. К., ЕГН **********, с адрес : с.В. против
„ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“ №* за заплащане на сумата 100 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на Х. М. К. при ПТП, настъпило на 18.09.2021г,
поради извършено на 18.11.2024г плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 888/25.10.2024г постановено по гр.д.№
259/2024г на ОС –Бургас, в частта, в която е осъдено „ДаллБогг: Живот и
Здраве „ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„Г.М.Д.“ №* да заплати на Й. Х. К., ЕГН **********, с адрес : с.В.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.09.2022г до
окончателното й изплащане и в частта, в която е присъдена законна лихва
върху сумата от 100 000лв за времето от 10.09.2022г до 17.11.2024г, както и в
частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 130 000лв до претендирания
размер от 150 000лв .
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“ №* да заплати на Й. Х.
К., ЕГН **********, с адрес : с.В. сумата 1800лв ,разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „УМБАЛ Бургас „АД да заплати на Й. Х. К., ЕГН
**********, с адрес : с.В. сумата 9850лв ,разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„УМБАЛ –Бургас „АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15