Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 07.05.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, осми състав в открито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 323 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 5375-0055464 от 16.05.2012 год. на Цветанка Боянова Недева – Директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново, оправомощена със Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на Изпълнителния директор на НАП, е наложено на „Екофер” ЕООД, Булстат *********, гр. Априлци, представлявано от Д.К.Г., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване административно наказание Имуществена санкция в размер на 500.00 лева – за невнесени осигурителни вноски за фонд ДОО за м. 12.11г., за това, че Д.К.Г., в качеството си на лице, което представлява и управлява „Екофер” ЕООД с ЕИК по Булстат *********, е установено, че е начислил на заетите лица по трудов договор, но не е внесъл, лично или чрез осигурителна каса, дължимите вноски за фонд ДОО, които са за сметка на осигурителите и на осигурените лица за м. декември 2011г. в законоустановения срок. Осигурителните вноски се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка №0045041/29.02.2012г., с което е нарушен чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО. Посочено е, че възражение няма, и че нарушението е за първи път. Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: протокол за извършена проверка №0045041/29.02.2012г. и справка.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Екофер” ЕООД, Булстат *********, гр. Априлци, представлявано от Д.К.Г., който го обжалва в срок и излага, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излага, че нарушението им е за първи път, и че бюджета не е ощетен.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Събев, който моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Б.С. и И.Т.Л., от становището на процесуалният представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.03.2012 год. бил съставен Акт с бл. №0055464 за установяване на административно нарушение от св. И.Т.Л. в присъствието на св. С.Б.С., срещу „Екофер” ЕООД, Булстат *********, гр. Априлци, представлявано от Д.К.Г., ЕГН **********, за това, че Д.К.Г., в качеството си на лице, което представлява и управлява „Екофер” ЕООД с ЕИК по Булстат *********, е начислил на заетите лица по трудов договор, но не е внесъл, лично или чрез осигурителна каса, дължимите вноски за фонд ДОО, които са за сметка на осигурителите и на осигурените лица за м. декември 2011г. в законоустановения срок. Осигурителните вноски се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка №0045041/29.02.2012г., с което е нарушен чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО. С акта не са иззети доказателства. В акта в графа Възражения е посочено „Нямам”. Акта е връчен на жалбоподателят на 27.03.2012 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, с оглед представените по делото писмени доказателства. Образуваното административно -наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Установява се по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.7, ал.1 и ал.3 от КСО, тъй като за м. декември 2011г. е начислил на заетите лица по трудов договор, но не е внесъл, лично или чрез осигурителна каса, дължимите вноски за фонд ДОО, които са за сметка на осигурителите и на осигурените лице в законоустановения срок. Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО / в редакцията към датата на извършване на нарушението „Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.” Нарушението по чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО е формално, което се осъществява чрез бездействие. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството си на данъчно задълженото лице не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО в законоустановения срок, а именно при изплащане на дължимото възнаграждение, с което е осъществил състава на визираното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване работодател и осигурител е всяко юридическо лице, което има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица. По силата на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Екофер” ЕООД, гр. Априлци е било обявено от закона за наказуемо с административно наказание към момента на издаване на наказателното постановление. Поради това, съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО, и на основание чл.355, ал.1 от КСО правилно е наложил наказание "имуществена санкция", тъй като именно там към датата на издаване на НП е била предвидена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.7 от КСО.
Действително с новелата на чл. 7 КСО, ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., ал.1 и ал.2 от цитираната разпоредба, във връзка с която е наложена санкцията за нарушението са редактирани, но това не означава, че е отпаднало изобщо задължението за внасяне на осигурителните вноски, при това в определени срокове. В случая, с редакцията на съдържанието ал. 1 и 2 на цитираната разпоредба, в сила от същата дата – 01.01.2013 г. е внесена промяна в начина на определяне на срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО и неговото фиксиране - до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, като е отпаднало вече неговото обвързване в зависимост от датата на начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение. На следващо място, разпоредбата на чл. 7 КСО не е санкционна, а материалноправна норма, вменяваща задължения и определящо за приложението й по време и място са общите принципи по ЗНА. Но дори и да се приеме, че предвиденият срок за изпълнение на визираните в нея задължения е станал по – дълъг, то за визираните в НП такива, същият отново се явява изтекъл още към датата на извършване на проверката. До влизане в сила на наказателното постановление, респ. към датата на постановяване на настоящото решение обаче е последвала различна нормативна уредба и в друг аспект, след като с измененията в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО с ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. е предвидена отговорност за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Т.е. сред изброяването е отпаднало посочването на разпоредбата на чл. 7 от КСО, което следва да се тълкува в смисъл, че нарушенията по чл. 7 КСО, предвид систематическото им място – част първа КСО, ще се санкционират след влизане в сила на измененията на разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, не въз основа на тази специална по отношение на общото основание, а въз основа именно на общата разпоредба – чл. 349, ал. 1 КСО. С текста на чл. 349, ал. 1 КСО се предвижда за нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, сред които са и нормите на чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица да се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, да се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай. Предвиденият минимум на имуществената санкция в чл. 349, ал. 1 от КСО също е 500 лв., колкото е минимума на санкцията по чл. 355, ал. 1 от КСО и каквато санкция е наложена с наказателното постановление. Следователно с предвиденото изменение на закона не се реализира хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за наличие на нова по-благоприятна нормативна разпоредба.
Съдът намира, че са неоснователни наведените с жалбата доводи за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Действително разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл.6 от ЗАНН, а съгласно чл.9, ал.2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл.11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Според настоящата инстанция обосноваването на маловажен случай, което е принципно допустимо и възможно в случая, независимо от предмета на нарушението, би могло да стане единствено при наличието на особени непредвидени обстоятелства. Такива например се явяват болничен престой, внезапни инциденти, препятстващи спазването на законовите срокове и то съпоставени с периода на закъснение на задълженото лице да предприеме следващите се по закон действия, независимо, че данъчният субект разполага с предвидената в закона възможност да поиска възстановяване на пропуснат по независещи от него причини срок. Наличието на такива обстоятелства обаче, както и на други, изключващи ангажирането на административно наказателната отговорност, не се установиха в настоящото съдебно производство. Изтъкнатият довод за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, не се предпоставя откъм основателност и от размера на дължимите и невнесени в срок суми за осигурителни вноски. Невнасянето на съответните вноски от лице, имащо качеството „работодател”, респ. „осигурител” в срок би имало сериозни последици в редица области, надхвърлящи рамките на фискалната политика и опиращи до неоправдано засягане на осигурителните права на ползващото се лице. Ето защо, с оглед характера на засегнатите обществени отношения, сам по – себе си размерът на сумата на невнесените осигурителни вноски в срок не сочи на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, а така също и в зависимост от това дали тези суми са постъпили в бюджета на по – късен етап, преди съставянето на АУАН или за тяхното събиране впоследствие е образувано изпълнително производство, по което се извършват плащания. Всъщност последното само потвърждава тезата, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5375-0055464 от 16.05.2012 год. на Цветанка Боянова Недева – Директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново, оправомощена със Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на Изпълнителния директор на НАП, с което е наложено на „Екофер” ЕООД, Булстат *********, гр. Априлци, представлявано от Д.К.Г., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване административно наказание Имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: